Приказка за дядо Великден
В една старинна легенда се разправя, че преди доста години, когато Бог ходел по земята измежду хората и ги лекувал, имало едно царство. В това царство живеел злобен вълшебник.
Заключил той водата и слънцето в една дълбока пещера с девет катинара. Минали доста години. Народът работел от заран до здрач, само че земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животните измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в дребни тъмни къщурки, обрасли с плевели, с които се хранели... Те не запомнили своите обичаи и толкоз доста се озлобили, че непрекъснато враждували между тях.
В една схлупена къщичка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица – момиченце и момченце. Злият вълшебник отвел майката принудително в своите покои, с цел да му слугува. Тежка била зимата, студ и мраз сковавали земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета. Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с алена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал вкъщи, децата били заспали и той поставил аленото яйце до главичките им, та като се разсънят сутринта първо него да видят. Легнал си и той.
През нощта на сън при него пристигнал един белобрад дъртак и го предизвестил, че на другия ден в къщата му ще пристигна злият вълшебник, с цел да вземе и двете му дечица. „ Но ти не се пердах, рекъл дядото, хвани аленото яйце в ръката си! " Казал му това и липсващ. Този белобрад дъртак бил дядо Великден.
На другия ден в колесница, впрегната с триглав дракон, с гръм и тропот дошъл магьосникът и спрял пред къщурката. Ужасил се бащата и мощно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка. Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на положителния дядо Великден. Грабнал той яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си.
Тоз час цялата земя се огряла с огромна светлина. От тази светлина магьосникът ослепял. В същия момент силата му се изгубила и той се трансформирал в дребен черен бръмбар.
Хората разрушили катинарите и освободили слънцето и водата. Небесното величие се издигнало високо и огряло цялата земя. Водата се спуснала от планината, радостно забълбукала и заляла гората, полята и нивите.
Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала за нов живот.
Оттогава хората посветили този ден на дядо Великден. Боядисват в алено яйцата и честват възкръсналата природа.
Николай Ников, "Празниците на българите в митове и предания "
Заключил той водата и слънцето в една дълбока пещера с девет катинара. Минали доста години. Народът работел от заран до здрач, само че земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животните измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в дребни тъмни къщурки, обрасли с плевели, с които се хранели... Те не запомнили своите обичаи и толкоз доста се озлобили, че непрекъснато враждували между тях.
В една схлупена къщичка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица – момиченце и момченце. Злият вълшебник отвел майката принудително в своите покои, с цел да му слугува. Тежка била зимата, студ и мраз сковавали земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета. Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с алена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал вкъщи, децата били заспали и той поставил аленото яйце до главичките им, та като се разсънят сутринта първо него да видят. Легнал си и той.
През нощта на сън при него пристигнал един белобрад дъртак и го предизвестил, че на другия ден в къщата му ще пристигна злият вълшебник, с цел да вземе и двете му дечица. „ Но ти не се пердах, рекъл дядото, хвани аленото яйце в ръката си! " Казал му това и липсващ. Този белобрад дъртак бил дядо Великден.
На другия ден в колесница, впрегната с триглав дракон, с гръм и тропот дошъл магьосникът и спрял пред къщурката. Ужасил се бащата и мощно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка. Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на положителния дядо Великден. Грабнал той яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си.
Тоз час цялата земя се огряла с огромна светлина. От тази светлина магьосникът ослепял. В същия момент силата му се изгубила и той се трансформирал в дребен черен бръмбар.
Хората разрушили катинарите и освободили слънцето и водата. Небесното величие се издигнало високо и огряло цялата земя. Водата се спуснала от планината, радостно забълбукала и заляла гората, полята и нивите.
Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала за нов живот.
Оттогава хората посветили този ден на дядо Великден. Боядисват в алено яйцата и честват възкръсналата природа.
Николай Ников, "Празниците на българите в митове и предания "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ