Драконовите закони, написани с човешка кръв вместо с мастило
В антична Гърция, защото законите първоначално са били неписани, властните и богатите от горните прослойки на обществото постоянно са ги тълкували и ползвали в своя изгода. Както постоянно се случва в такива случаи, този хайлайф твърди, че законите са му дадени от Бога, затова са свещени и би трябвало да се следват сляпо от всички членове на обществото… с изключение, несъмнено, на самите тях.
По тази линия се появява и Дракон, първият законодател на Атин. Въпреки че Дракон не е първият човек, който написва цялостна система от закони, той е първият либерален законодател в известната ни история като би трябвало да имаме поради, че той е и първият, който написа закони в резултат на голямо искане от страна на жителите. Едновременно с това обаче инициирането и използването на такава легална система става на извънредно висока цена за локалните и в реалност работи в ущърб на същите, които желаеха Дракон да напише правна система.
Както към този момент споменахме, с тези закони са открит юридически кодекс на античните атиняни, за които се твърди, че са основани и въведени в обществото от Дракон към 621 година прочие н.е. Дракон, един от най-видните тирани в древността, също живее строго и има много оценки в професионален проект, което го прави съвършен законодател в очите на останалите атиняни. Въпреки че нормално се смята за първи законодател в историята на Атина, в реалност преди него има още шестима мъже, които се занимават с институционализиране на закони и кодекси, само че те са неписани.
Атинската агора
Тези закони, въпреки и кардинално да са обективни и използвани за всеки жител, без значение от родословие, обществената класа или благосъстоянието, се оказват извънредно строги. Наказанията за незначителни закононарушения са напряко неуместно сурови. Например, кражбата на плод или спането на публично място се санкционират със гибел! Такива леките закононарушения елементарно биха могли също и да създадат свободен жител в плебей.
В резултат на това жестокостта на драконовите закони провокират доста разногласия и негодувания в разнообразни кръгове на атинското общество. Дори съгласно Аристотел тези закони изначално са били написани с човешка кръв, а не с мастило. Също по този начин един от най-великите мозъци и философи на това време, Плутарх от Атина, намерено оспорва работата на Дракон и твърди, че законите му са дело на безразсъден човек. И по този начин, Плутарх написа в „ Животът на Солон “,
Въпреки множеството си дефекти и брутални санкции, Законите на Дракон са първите в известната ни история, които вършат разлика сред несъзнателно ликвидиране, нормално наказванo с заточение, и умишленo ликвидиране, което пък се санкционира непосредствено със гибел.
Солон
Този принос на Дракон към атинския закон и общество обаче не се задържа доста дълго. Само 30 години по-късно множеството от Драконовите закони към този момент са отстранени и сменени сполучливо с поправките и законите на Солон. Солон, считан за татко на актуалното западно право, не съумява да одобри цялостно законодателство против политическото и моралното проваляне на времето му. И въпреки всичко той отървава атинското общество от мрачната и сурова „ драконова ера “ и множеството историци го считат за индивида, сложил основите на по-късно основаната „ съвършена “ народна власт.
В последна сметка историята на Дракон и неговите скандални драконовски закон ни дава доста прекрасен мотив за размисъл и ни учи на доста политически уроци. Дракон, въпреки и предпочетен от болшинството от съгражданите си, а не от „ боговете “ като неговите прародители, не съумява да даде обективна за хората правна система. Вместо това той става прочут с един от най-нечовешките и сурови правни кодекси, които света в миналото е виждал. И въпреки всичко от пепелта на този неуспех постепенно се появи революционна система, която скоро ще сложи основата на забележителна част от актуалното право и политика в западния свят.
