Как болничният престой се превръща в ужас за хора с деменция
" В дните, в които се намираше в болничното заведение, майка ми се трансформира от преносим човек в същинска руина ", споделя Катя К. пред " Хесишер Рундфунк ".
78-годишната ѝ майка, която страда деменция, е била хоспитализирана през лятото на 2021 година поради строшаване на шийката на бедрената кост. Дъщеря ѝ към момента се ядосва, когато си спомни за болничния престой на своята майка.
Катя К. упреква болничното заведение, че не се е грижила вярно за нея, въпреки медиците да са били информирани за диагнозата ѝ. Никой не е направил нужното отслабналата и объркана жена, която също по този начин приказва мъчно, да се храни и да приема задоволително течности. Дъщеря ѝ неведнъж обръщала внимание за това на медицинските сестри, само че усилията ѝ се оказали безуспешни. Вместо това майка ѝ била разказана като " некомуникативна ". Затова Катя К. нарушавала пандемичните рестрикции и прекарвала повече време на рандеву, с цел да помогне на майка си да се храни.
" Волята ѝ за живот беше отнета "
В отговор на въпрос на АРД, от кликата дават отговор, че не са разкрили " нарушавания ". Въпреки че контактът с роднините е значим - изключително за пациентите с деменция - той е бил вероятен единствено в лимитирана степен поради ковид, обясниха оттова. Лекарите въпреки всичко показват, че за хората с деменция болничният престой съставлява " голямо задължение поради непознатата среда, многото непознати и ежедневните процедури ".
Забине Карстенс е здравна сестра. Но и тя има сходно преживяване. Когато през месец март предходната година 81-годишната ѝ майка с деменция била принудена да постъпи в болница поради кървене в червата, Сабине се почувствала изцяло безпомощна. В продължение на дни не ѝ било позволено да я посещава поради ограниченията против пандемията. Възрастната жена не знаела къде се намира, спряла да яде, да пие и изгубила тегло. Неадекватните грижи в последна сметка довели до мъчителна язва. Два месеца по-късно майката на Сабине Карстенс умряла.
" Волята ѝ за живот беше отнета ", счита щерка ѝ, представена от АРД. От болничното заведение обаче не са съгласни с това. Посещенията били вероятни всеки ден, а загубата на тегло не можело да бъде доказана. За пациентката се полагали " цялостни " грижи, твърди клиниката в отговор на въпроси на " Хесишер Рундфунк ".
Болниците са " рискови места " за пациенти с деменция
В рамките на своето следствие от медията беседват и с други членове на фамилиите на заболели от деменция, които са били приети в болница. Много от тях споделят усещането, че в лечебните заведения не се поставят задоволително грижи за сходни пациенти.
За такива пациенти лечебните заведения са " рискови места ", счита Сабине Кирхен-Петерс от Института за обществени проучвания и обществена стопанска система в Саарбрюкен. Преследването на ефективност и на допустимо най-бързото и стопански изгодно лечение не работи при хората с деменция, изяснява още тя.
Пациентите отхвърлят лекуване, не схващат лекарите, стопират да ядат и да одобряват течности. Това върви ръка за ръка и със съответните последици. Болногледачите, които така и така са уплашени, са подложени на в допълнение натоварване. Симптомите на деменцията при засегнатите постоянно внезапно се утежняват. Рискът от назад връщане в болничното заведение малко след лекуването нараства с до 35%, излиза наяве от изследване по темата на фондация " Роберт Бош ", извършено през ноември 2019 година.
В същото време делът на възрастните пациенти в лечебните заведения на Германия се усилва. С него нараства и броят на хората с деменция. Затова и от ден на ден лечебни заведения създават концепции за повече " сензитивност към деменцията ", споделя Сабине Кирхен-Петерс. Политически стимули обаче липсват, обобщават от " Хесишер Рундфунк ".
