В днешно време ще открием, че нищо няма по-висока стойност

В днешно време ще открием, че нищо няма по-висока стойност от персоналните ни данни. Без значение дали желаеме или не, цифровата ни диря в мрежата разрешава на редица компании да я проучват свободно, да се пробват да схванат желанията ни и по-късно да оферират артикули, които сме търсили или желали. В това няма нищо неприятно, до момента в който не открием, че в следствие се минава една доста свирепа граница на персоналното пространство. Мобилните ни телефони се трансформират освен в точка за достъп, само че и в доста положително устройство за подслушване и следене.

Нашият цифров облик е скъп, задоволително е да се замислим какъв брой тъкмо използваме мобилните си телефони, с цел да се досетим, че те са една огледална версия на всички секрети и страсти, които в миналото можем да съберем в себе си. Последното десетилетие се трансфораха в причина за война, в която разбрахме, че участват съветски хакери, повлияли на изборите в Съединени американски щати, американски хакери, повлияли  на изборите във Франция при избирането на Макрон, както и севернокорейски хакери, които остават сносно скрити в цифровия свят и носят отговорност за вируса „ Wanna Cry “. Ако имаме вяра на Едуард Сноудън и неговите разкрития, с които потвърди, че Съединени американски щати е може би един от най-големите събирачи на информация, то би трябвало да сме сигурни, че най-вероятно и нашите имена участват в листата им с обсъждани профили.

В доста връзки е мъчно да разберем дали сме въобще подобен обект на интерес, само че откакто американецът съумя да избяга и да се скрие в Русия, като и до през днешния ден се намира там, можем да бъдем сигурни, че има още доста за описване, само че ще избра да резервира тайната. С други думи, безусловно всеки е уязвим, когато направи цифров профил и стартира да употребява новите технологии. Какво се случва, когато обществото реши да отвърне на удара? Всяка една система, основана от хора, може да бъде манипулирана и пробита, затова за всяка една задача ще открием и един човек, който да свърши тази работа. В този случай героят на деня се назовава Кевин Митник.

Той е американски компютърен експерт и съветник по цифрова сигурност, също така се счита и за хакер, като през 90-те години съумява да влезе в класацията на най-търсените хора на света. Можем единствено да си представяме на какво е кадърен и какъв брой секрети може да разбере благодарение на компютрите. През 2000 година е и един от най-добре платените експерти, както и един от главните деятели за запазването на персоналното пространство. Неговата съществена задача е да тества всяка една защитна система на огромните компании, да се опита да пробие системата, в която са вложени милиони долари и по-късно да потвърди, че парите са дадени на вятъра.

Ако той успее да се оправи с това, новините стават доста неприятни за клиентите му. В свободното си време Митник споделя много  информация по отношение на опциите и тайните, които мрежата може да разкрие. Пред неговият взор са се разкривали много грозни картини, само че огромна част от тях избира да резервира в загадка. В една от многото си книги ни демонстрира какво тъкмо съставлява общественото инженерство при хакерите. Друг занимателен миг е по какъв начин хакерът се пробва да вземе специфичните кодове на фирмуера на новият телефон на Motorola.

Събитието се случва през 1992 година и Митник като човек, който желае да разгадае устройството и функционалностите на моделът, осъзнава, че би трябвало да открие някои кодове за фирмуера му. Следователно закупува едно такова и по-късно употребява интернет и елементарен телефон, с цел да стартира да търси тайните. Забавното в този случай е, че за малко време открива софтуерната компания, показва се за човек от другата дивизия, разработващ спомагателен програмен продукт и след няколко пренасочвания към този момент приказва със секретарката на изпълнителния шеф, който за най-голяма наслада е отпътувал на  отмора и в идващите седмици няма да се върне. Кевин приказва със секретарката, изяснява ѝ по какъв начин да архивира всички секрети по телефона и по-късно да ги остави свободни за събаряне през FTP сървър. Така написано може да ви се коства доста елементарно, само че за Кевин е много по-сложна задача, освен това по ред аргументи. В идващите дни, откакто положителната секретарка му дава много кодове и информация за чиновниците, чака в съответният град, където се организират някои доста специфични проби, да падне снежна стихия.

Избира името на един от чиновниците, които най-вероятно няма да дойдат на работа поради бурята и ще работят от вкъщи си. Кевин схваща, че множеството експерти в компанията употребяват акаунт и ключова дума, като всеки от тях има и специфичен тоукън с още една краткотрайна ключова дума, изменяща се на към 60 секунди. Обажда се в сървъра, показва се за чиновник на име Джон Купър и стартира да изяснява, че няма по какъв начин да пристигна до офиса, само че желае някой да задейства профила му отдалечено. След като минава през още един управител и Рон, служителят с сървърното, който отхвърля да напусне стаята си, му дават краткотраен тоукън, както и опция да употребява акаунта на Рон, с цел да продължи да дълбае.

Отново подсещаме, че историята се случва през 90-те години. Малко по-късно съумява да открие чиновник с по-високо равнище на достъп, който съгласно системата работи от вкъщи си. Обажда се на него и му изяснява, че е изгорен хард диск от един от сървърите и сега го възвръщат. Този път Митник среща проблеми, тъй като неговият виртуален „ сътрудник “ се оказва малко по-мнителен, само че откакто хакерът му показва паролата, както и настоящи файлове върху, които е работил, скоро получава достъп до системата, с цел да може да „ качи файловете му на нов диск “. След това всичко е извънредно елементарно и с още малко вълшебства, хакерът съумява да получи всичко, което желае да знае за новият артикул на компанията, както и да употребява малки врати, с цел да разбере какво в действителност се случва от другата страна, познавайки тайните на потребителите, както и да подслушва техните диалози.

Всичко това звучи елементарно, само че повярвайте, не е. Това отражение ни дава доста точна визия за визитката на хакерът, само че това въобще не е неговият максимален удар. Кевин стартира своята кариера на 12-годишна възраст. Първият му опит е да успее да неутрализира автобусната билетна система на Лос Анджелис. Успява да накара един от водачите да му изясни къде тъкмо се продават системите за пробиване на карти, като такава му трябвала за учебен план. С малко повече операция на системата, както и цялостен кочан изхвърлени бланки до контейнерите на една от многото автобусни компании, той съумява да си направи пътни листи и да се вози гратис в целия град. На 16-годишна възраст съумява да седне зад компютър и да копира софтуера на компанията Digital Equipment Corporation, като за това закононарушение скоро ще лежи към 12 месеца в пандиза.

В следствие се научава да употребява слабостите на системата, като клонира мобилни телефони, с цел да скрива местоположението си, по-късно употребява краден програмен продукт и най-важното, резервира паролите, с цел да може да има достъп до най-различни компютърни компании, както и техните средства. В един миг съумява да хакне даже телефонната мрежа, която обслужва ФБР и по този метод да знае къде и с кого беседват сътрудниците, като в това отношение се трансформира във вдъхновението, върху което ще работят самите американци. След като вредите стартират да се случват една след друга, американецът се трансформира в един от най-търсените хора на света, само че има една детайлност, никой не знае къде е.

Мнозина считали, че се намира в Европа, други го издирвали в Ню Йорк и Мексико, само че има и спекулации, че се намира в Азия. Впрочем не би трябвало да забравяме, че в това отношение имаме и родни таланати в мрежата, потънали в неопределеност с непознати кредитни карти. Българският хакер Алексей Петров в миналото е съумял да записва кредитната карта на Бил Гейтс в Златни пясъци, същият занаятчия е съумял да попари редица американски жители и да употребява техните средства, само че през днешния ден никой не може да подсигурява къде е, въпреки всичко е ясно, че когато се познават слабостите на системата от другата страна, постоянно можем да я манипулираме в наша изгода.

Да се върнем обаче на Митник. Докато целият свят го търси, той употребява мобилните мрежи, с цел да прикрива местоположението си. Къде идва краят на книгата? През 1995 година той взема решение да хакне компютъра на Тсутомо Шимомура – академик и откривател. Шимомура стартира да следи връзката от модема до клетката и стига до местоположението на 31-годишния онлайн пакостник, който от дълго време можел да се движи свободно вмрежата на телефонна компания и да подслушва диалозите на другите. През 80-те години на предишния век лежи 5 години в затвор и още една под домакински арест. В следствие признава, че в никакъв случай не е искал  да нарани никого, за него е било по-важно просто да пребори една система, въпреки всичко обичал всички типове пъзели и загадки, затова не се тормозил да открие и способи за деяние.

Това не значи, че компании като Моторола не записват загуби от към 100-200 милиона $, последвани от още доста други. ФБР не са изключително съгласни, тъй като някои от свалените софтуери са предадени на израелски жител и по-късно следите се губят. През 90-те години се крие в Денвър и се отдалечава от хората. Никой не го познава, никой не знае къде тъкмо работи и за какво въобще е там.  Създава си лична биография, измисля си подправено минало и потъва като милионите други поданици по света.

Дори и откакто стартират да го търсят и  да разгласяват фотографията му, употребяват толкоз остаряла, че той самият продължава да се движи свободно, тъй като никой не го познава. А за разлика от доста други хакери, Митник знае доста добре, че обществените мрежи са най-голямата неточност. Един занимателен случай е, че когато би трябвало да си откри работа в адвокатска адвокатска фирма, хакерът се преструвал, че извършва някакви отговорности.

Отивал във компанията и употребявал слабостите на мрежата, с цел да сърфира в интернет, освен това във време, в което един мегабайт е $. Понеже не се занимавал с нищо друго,  а годишната му заплата е от близо 30 000 $, мнозина не разбирали по какъв начин съумява да си заплати телефона. Кевин няма никакви проблеми, прочее никой не може да подсигурява какъв брой тъкмо е изкарал, даже ФБР не знаят всички употребявани малки врати, само че сигурно можем да имаме вяра, че е един от неофициалните милионери, а и той самият няма да се опита да го показа по този метод.