Остават шест месеца до изстрелването на индийската мисия до Марс!
В днешно време, когато погледите на държавни галактически организации и частни бизнесмени са ориентирани към Марс, Индия не остава по-назад. Индийската галактическа изследователска организация ИСРО (Indian Space Research Organisation, ISRO) възнамерява да изстреля задача до Марс на 22 октомври тази година.
Ако Индия успее, това ще бъде необикновен триумф за страната, тъй като ще се трансформира в първата страна от Азия, достигнала Червената планета. През 2011 година Русия и Китай взаимно се пробваха да изстрелят задача “Фобос-грунт ”- “Юнгуо-1 ”. Както знаем, опитът беше драматичен и приключи с крах скоро след старта. Преди това и Япония се е опитвала да изпрати уред до Марс, само че след изстрелването в края на 90-те години “Нозоми ” не съумя да се насочи на верния път. След дълго криволичене в междупланетното пространство Япония се отхвърли дефинитивно от “Нозоми ” през 2003 година, откакто стана ясно, че сондата нямаше задоволително гориво за нахлуване в околомарсианска орбита.
Но Индия може да успее там, където “Фобос-Грунт ”- “Юнгуо-1 ” не съумя. Противно на градските легенди у нас, модерна Индия няма нищо общо със словосъчетанието “тъмна Индия ”. Страната бележи сериозен пробив в региона на науката и технологиите. В края на 2008 година ИСРО сполучливо изстреля в космоса сондата “Чандраян-1 ”, която доближи окололунна орбита и първа направи едно от най-зашеметяващите открития за Луната през последните години – въпреки и скрита и в дребни количества, въпреки всичко вода се среща на естествения ни сателит!
Индийската марсианска орбитална задача, която ще излети на 22 октомври 2013 година. Image credit: ISRO / Glen Nagle
Успехът на “Чандраян-1 ” повдигна морала на индийските учени и напълно естествено бе страната да подходи към по-нататъшни инициативи. Първоначално се планираше задача “Чандраян-2 ” взаимно с Русия за изпращането на самоходен уред до Луната, само че след дълги протакания и отлагания в този момент стартът няма да се реализира преди 2017 година. А до тогава има доста време. Именно поради отлаганията Индия се насочи към нова област – Марс. Мисията на Индия до този миг е отразявана в медиите под името “Мангаляан-1 ”, само че ИСРО рядко назовава плана под това име, оповестява се в прессъобщение на организацията.
Мисията на Индия няма да е комплицирана – профилът й ще е надалеч по-скромен от този на американския марсоход “Кюриозити ”. Индийската сонда няма да се спуска на повърхността, а ще работи от орбита, като сега на най-голямото доближаване ще се намира на 370 километра от повърхността на планетата, а сега на най-голямото отдалечаване – на 80 000 километра.
Но даже и от орбита задачата може да изпрати потребни научни данни към Земята. Индийската сонда ще е оборудвана с камера за цветни фотоси, Лайман-алфа детектор и детектор за търсенето на метан. На Земята съществуването на метан се свързва на първо място с действието на метанообразуващи бактерии. На Марс е откриван метан в дребни количества, само че към момента не е ясно дали той е обвързван с действието на някакъв локален живот, или (както се смята, че е по-вероятно) на небиологичен източник.
Индия разполага с технологиите за провеждането на такава орбитална задача – триумфът на “Чандраян-1 ” до Луната го потвърди. Ракетата-носител, известна под абревиатурата PSLV, е също доста надеждна и от 23 полета има единствено един неуспех.
Според индийските учени обаче обществото би трябвало да одобри, че такива планове постоянно са свързани с опция за неуспех.
“Дори и задачата да се провали на всеки един стадий, има доста неща, които можем да научим ”, оповестява Дибиенду Нанди, академик от Индия. “Погледнете към Съединени американски щати. Имало е загуба на човешки животи, като при Челинджър и Колумбия. Това не омаловажи задачите им. Аз имам вяра, че ИСРО би трябвало да предприеме повече такива предизвикателни задачи ”.
Изучаването на Марс е висш приоритет за актуалната просвета. До този миг НАСА е изпращала сполучливо марсоходи, два от които работят на повърхността на Марс до ден сегашен. “Кюриозити ”, най-последният от тях, е в деяние след сполучливото си кацане през август 2012 година. Освен това в орбита работят и няколко сонди, една от които е създадена от Европейската галактическа организация.
Бъдещите проекти за околните пет години плануват изстрелване нови орбитални и спускаеми безпилотни апарати, създадени в Съединени американски щати, Китай, Русия, Европа и Индия. Частни бизнесмени възнамеряват даже пилотирани задачи към края на това и началото на идващото десетилетие. Какво ще се случи в действителност, кои от начинанията ще се осъществят и кои ще бъдат сполучливи – остава да гадаем.
По информация от: Planetary Society
