Днес се навършват 35 години от дебютното изстрелване на съветската свръхтежка ракета Енергия
В реалност не фантазии за усвояването на Луната и Марс са тези, които подбуждат основаването на “Енергия ”. В началото на 70-те години Съединени американски щати слагат за главен приоритет основаването на галактическата совалка, която ще се трансформира в център на американската пилотирана стратегия за десетилетия напред. В Съюз на съветските социалистически републики обаче властимащите считат, че совалката е евентуален притежател на нуклеарни оръжия в космоса. По това време в ЦКБЕМ работи Валентин Глушко по основаването на обитаема лунна база, която би трябвало да бъде изведена от ракета, производна на “Протон ”. През 1976 година политиците слагат задача на Глушко да спре да работи по Луната и да се концентрира върху основаването на руска совалка.
Глушко обаче прави една огромна смяна, която отваря малка врата за по-нататъшното асимилиране на Слънчевата система и полети до Луната и Марс. Американската совалка употребява лични мотори за достигането до орбита, като горивото за тях идва от огромен прикачен към нея контейнер. Отстрани има и два странични твърдогоривни ускорителя. С други думи американската система за изстрелване е тясно обвързвана с галактическата совалка и не може да се употребява като обособена ракета. Глушко взема решение да построи руската совалка без съществени мотори – тя просто съставлява глайдер, който се спуска пасивно към пистата след галактическия полет. Окончателният руски дизайн припомня ненапълно на американската совалка, само че де факто руската совалка съставлява потребен товар за независимата ракета “Енергия ” (която има четири странични ускорителя “Зенит ” и четири мотора РД-0120, които са част от централното ядро на ракетата) (източник).
При първия полет на 15-ти май 1987 година “Енергия ” лети без совалка, а с “Полюс ”. Бъдещето за развиването на космонавтиката наподобява ярко. Планирани са няколко разновидността на “Енергия ” – “Енергия-М ” е най-малкият вероятен, с два вместо четири странични ускорителя “Зенит ”. Предвидена е ракета “Енергия II ” – “Ураган ”, която би трябвало да е изцяло преизползваема. Замислена е и гигантска ракета “Вулкан-Херкулес ” със дарба да извежда 175 тона в орбита.
Но за жалост нито един от проектите не узрява. “Енергия ” е употребена единствено за още един полет – този на совалката “Буран ” на 15 ноември 1988. В интервала 1987-1988 година Съюз на съветските социалистически републики към този момент се намира в сериозна рецесия. След колапса на страната през 1991 година има сериозен риск и от колапс на цялата ракетно-космическа индустрия на Русия. Слава Богу, по-голяма част от ракетите са избавени – и до през днешния ден “Союз ” и “Протон ” са в употреба. Прави се и опит за спасяването на “Енергия ”. Но единственият реален вид, който може да се употребява в бъдеще, е този на “Енергия-М ”.
В началото на 90-те на фона на финансовото положение на Съюза и скоро след разпадането му никой не си прави илюзии, че дебютната версия на “Енергия ” (използвана при “Полюс ” и “Буран ”) може да продължи да лети и отсега нататък – просто няма разполагаем различен потребен товар, който да запълва потенциала на ракета със способност да извежда 100 тона в орбита. Но проектантите на “Енергия-М ” считат, че тя би могла да се употребява за изстрелването на необятен набор от комерсиални спътници, защото за времето си е най-мощната ракета в международен мащаб с товароподемност от 27-50 тона.
Журналистът Анатолий Зак оповестява (източник), че до края на 1990 година първият първообраз на “Енергия-М ” е създаден сполучливо и той е изведен на стартовата площадка за тествания. През първата половина на 1991 година руското държавно управление открива конкурс за основаването на нови ракети. Неправителствени организации “Енергия ” кандидатства с плана “Енергия-М ”, съперничейки си с КБ Южное (предлагайки разновидности на “Зенит ”) и КБ Салют (предлагайки ъпгрейд на “Протон ”). На 6-ти юли “Енергия-М ” е победител в състезанието!
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през втората половина на 1991 година работата по “Енергия ” в началото не е прекратена и продължава чак до края на 1993 година. Но колапсът наподобява неизбежен – “Енергия-М ” остава прекомерно голям носител за съществуващите съветски спътници. Освен това тя употребява огромна част от инфраструктурата на космодрума Байконур, който попада на територията на самостоятелната страна Казахстан, отвън Русия. При това нейното произвеждане зависи от предприятия, намиращи се в някогашните руски републики Украйна и Узбекистан. Русия взема решение занапред всяка нова ракета да бъде създадена и тествана в базата на космодрума Плесецк, който се намира вътре в страната и няма заплаха да бъде загубен в някоя отцепваща се република. В края на 1992 година е даден ход за основаването на напълно нова ракета “Ангара ”, а “Енергия-М ” е зарязана дефинитивно през 1995 година.
През 2014, 2020, 2021 и 2022 година разнообразни разновидности на “Ангара ” направиха своите дебютни полети и през идните години чакаме да разпрострат капацитета си. А “Енергия ”? С огромно страдание би трябвало да кажем, че постройките за асемблиране и тестване на ракетата са към момента на територията на Байконур, само че тънат в бедност и разруха. Фотографът Ралф Майребс е направил детайлна фотосесия на тези здания, както и на единствения създаден модел на “Енергия-М ”. Можете да разгледате фотосите на този адрес:
http://ralphmirebs.livejournal.com/220278.html
Не ще и дума, печален край за “Енергия ”! Ако има нещо, което може да успокои галактическите запалянковци в тези печални мигове, то е да се надяваме, че няма да е сходна ориста на идващото потомство свръхтежки ракети като “Фалкън Хеви ” и “Старшип ”. Но въпреки и космосът да е запустял, пътят към звездите си остава бодлив и знаем занапред, че галактическите планове са рискови и постоянно има късмет проектите да се объркат… изключително в случай че се намесят геополитическите фактори.
