„Отгледай детето ми като свое дете“. Когато навърших 18, майка ми разказа удивителна история
В деня, в който навърших пълноправие, майка ми ми описа една история, която значително е определила живота на нашето семейство. Бях възхитена от постъпката й и започнах да обичам и почитам майка си още повече.
Докато била бременна с мен, майка ми била призната в болничното заведение. Бил интервалът на зимните празници, в отделението съвсем нямало хора и майка ми се занимавала с това да бродира икона, мислейки да я приключи преди раждането.
Няколко дни по-късно в стаята й била призната друга родилка. Жената се почувствала зле, не ставала от леглото и дишала тежко. Новата съседка се казвала Ана.
Жената била от село, нямала родственици, а бащата на детето й липсващ, щом научил за бременността. Анa оставиla детето. Много желала да стане майка, в случай че може на момиче. Бременността била сложна, дамата била на 40 години и това дало отражение.
Персоналът на родилния дом се отнесъл към Ана с неуважение, никой не я ревизирал и не попитал по какъв начин се усеща, макар че дамата била приета в болница с признаци на прибързано раждане.
Мама, в противен случай, станала другарка с Ана, слушала на драго сърце нейните истории за селския живот и се възхищавала на твърдостта, с която дамата пренебрегвала заяждането на медицинските сестри и лекарите.
Няколко дни по-късно Анна се почувствала по-добре и дамите почнали търпеливо да чакат деня на раждането.
Мама и Ана си разменили телефонните номера, като решили да поддържат връзка в бъдеще.
Няколко дни по-късно майка ми се събудила от шума и писъците на лекарите, те небрежно отвеждали Ана от отделението. Мама реши, че Ана просто е почнала да ражда и още веднъж заспала.
Същата нощ тя сънувала чудноват сън – Ана в бяла рокля стояла посред поле със зряло жито, косата й била окъпана в слънце и нежно разрошена от вятъра.
Анс се обърнала към майка ми, като се сбогувала с нея и й благодарила за всичко. След това добавила, че не й е било разрешено да вземе детето със себе си и помолила тя да не бъде изпращана в сиропиталище.
„ Имаш място за две деца, само че ще намериш и за трето “, загадъчно споделила Ана.
Накрая Ана помолила майка ми да вземе щерка й, след което изчезнала.
Мама се събудила и отишла при медицинските сестри да попита дали приятелката й е родила. Оказало се, че Ана родила момиче, само че умряла по време на раждането, сърцето й не могло да го понесе.
Почти незабавно у майка ми се появили контракции и тогава разбрала… Ето за какво Ана говорела за две деца..
Раждането на близнаци – аз и брат ми – било изненада както за родителите, по този начин и за лекарите.
Татко бил благополучен да стане татко на близнаци, само че мама към момента не можело да не помни за дребното момиче, което било изгубило единствения си обичан човек. Събрала храброст, разказала всичко на татко ми и предложила да вземе детето. Татко не възразил, тъй че вкъщи сме били доведени трите бебета.
Мама споделя, че Ана се е грижила и за щерка си, и за нас. Тя постоянно се появявала в сънищата й и един път даже избавила живота на брат ми.
Той гореше от висока температура, а лекарите не можеха да открият повода. В съня си Ана сподели на майка си да направи рентгенова снимка; на фотосите лекарите в действителност видяха пневмония.
Нашата сестра Вики разбра, че е осиновена, когато стана пълнолетна, родителите ни смятаха, че тя има право да знае истината. Новината не повлия на топлите връзки ни с Вики – всички се обичаме и поддържаме, а също по този начин сме доста горди с нашите родители и техните дейности.
