В деня, в който България чества 111-ата годишнина от Независимостта

В деня, в който България празнува 111-ата годишнина от Независимостта си, в църквата „ Свети 40 мъченици ” във Велико Търново беше направена възстановка на събитията, случили се там през 1908 година Беше прочетен Манифестът за оповестяването на Независимостта ни. Той е бил написан на ръка от тогавашния министър-председател Александър Малинов. След като княз Фердинанд го прочита, взема решение да запознае търновската общност с него. Качва се на крепостта Царевец, където се събират доста хора и Малинов прочита документа за повторно:

„ По волята на незабвенния Цар Освободител, великият приятелски Руски народ, подкрепят от положителните ни съседи, жители на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, в миналото така велика и така славна. От тогава и до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о`Бозе почившия княз Александър, страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.

Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ми, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае. Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят. в действителност самостоятелна, страната ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция. Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция. Тя и България - свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.

Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на Великите сили и съчувствието на целия образован свят.

Да живее свободна и самостоятелна България!

Да живее българският народ! “