Мразех го, защото ме изостави пред олтара. Но после разбрах, че го е направил, за мое добро
В деня на сватбата ми годеникът ми, любовта на моя живот, ме напусна. Никой не разбра за какво се случи това. Дори родителите му не знаеха къде е отишъл.
Не можех да се успокоя. Не знаех какво да мисля. Първоначално помислили, че нещо му се е случило.
Но след това неговият най-хубав другар и кум ми даде писмо от него. Писмото бе малко и неразбираемо: „ Не ме чакай. не мога да се оженя за теб Пожелавам ти да си щастлива с някой различен. Прости ми и не ме търси. ”
Кратка записка, която мислех, че е унищожила живота ми. В оня трагичен за мен ден го проклех. Родителите на младоженеца се пробваха да схванат от приятеля му къде е отишъл синът им и какво се е случило, само че и самият той не знаеше нищо.
Всички бяхме в цялостно незнание.
Мина време. Бившият ми избраник заживя при родителите си. Спряхме да поддържаме връзка. Не можех да простя такова оскърбление. Дори започнах да кроя проекти за възмездие. Толкова мощна беше болката ми.
Първото нещо, което желаех да направя, беше да се омъжа за някогашния си другар, който към момента ме преследваше, с цел да му направя на инат. Добре, че майка ми разбра за това в точния момент и ме разубеди от сходен малоумен акт.
Едва шест месеца по-късно разбрах за какво годеникът ми направи това. И повода ни остави без думи.
Той си беше отишъл. Малко преди сватбата научил, че е неизлечимо болен. Не желал да ме кара да минавам през този пъкъл и да ме кара да пострадвам за него.
Дори родителите му до неотдавна не знаели за диагнозата. Знаел единствено най-хубавият му другар, който по-късно ми донесе прощално писмо.
Впоследствие ми сподели, че моят обичан до последния миг е разпитвал за мен. Искал да се забележим и да ми опише всичко, само че въпреки всичко се спрял. Това би ме предиздвикало да пострадвам още повече.
Не прочетох писмото. Заболя ме. Пликът към момента стои запечатан.
