Голяма новина за хиляди пенсионери: Идва увеличение на пенсиите
В дълготраен проект, най-силно въздействие върху финансовото положение на държавната пенсионна система в България ще оказват следните фактори оповестява Pariteni.bg:
– Демографските промени, показани посредством коефициента на възрастова зависимост;
– Условията за пенсиониране, показани посредством вътрешносистемния коефициент на зависимост;
– „ Щедростта “ на обществената пенсионна скица, показана посредством коефициента на заменяне на прихода.
Това се споделя в Конвергентната стратегия на България 2023-2026 година, оповестена от Министерство на финансите.
Дългосрочната бюджетна прогноза за развиването на държавната пенсионна система е създадена при параметрите на настоящото към 1 април 2023 година законодателство в региона на пенсиите и наредбите на Кодекса за обществено обезпечаване, в сходство с допусканията от пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите от 24 март 2023 година, написа в документа.
Според него в демографски проект, българската пенсионна система е изправена пред съществени провокации. Прогнозите на Национален статистически институт и на Евростат демонстрират, че популацията на страната ще продължава да понижава, като по едно и също време с това неговата възрастова конструкция ще се утежнява.
Това ще докара до сензитивно повишаване на коефициента на възрастова взаимозависимост. Ако през 2021 година на 100 лица сред 15 и 64 година са съответствали 34 лица на възраст над 65 година, то през 2070 година броят им ще нарасне до 54 на 100 лица.
Населението в трудоспособна възраст ще понижава и делът му от общата бройка на популацията в България ще се свие от към 64% до към 57%. От своя страна, делът на възрастното население (65+) ще нарасне от към 22% през 2021 година до 30% през 2070 година.
В Конвергентната стратегия е заложено нарастване на пенсиите през идващите години като:
– за 2023 година – пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември 2022 година, както и пенсиите, несвързани с трудова активност, е планувано да се осъвременят от 1 юли 2023 година с 12,0 на 100 (процент, избран по член 100 от КСО), като нужните средства са в размер на 1,147 милиарда лева;
– за 2024 година – е планувано да се осъвременят от 1 юли 2024 година с 9,6 на 100 (процент, избран по член 100 от КСО), като нужните средства са в размер на 1,010 милиарда лева.;
– за 2025 година – нарастване със 7,6 на 100 (процент, избран по член 100 от КСО), като нужните средства са в размер на 816 млн. лева.;
– за 2026 година – пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември 2025 година, както и пенсиите, несвързани с трудова активност, е планувано да се осъвременят от 1 юли 2026 година с 5,4 на 100 (процент, избран по член 100 от КСО), като нужните средства са в размер на 681,3 млн. лева
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за интервала 2023 – 2026 година се резервира в размер на 3 400 лева (в мощ от 1 октомври 2022 г.), като се ползва за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпущането им.
В интервала 2023–2026 година е планувано размерите на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на обществената пенсия за напреднала възраст, както и на обвързваните с тях пенсии и добавки, да се усилват с процентите по член 100 на КСО, считано от 1 юли;
На какви заплати за пенсия се обезпечават работещите. В рамките на референтната средносрочна стратегия разноските за пенсии и добавки остават на равнища сред 10,4% и 11,0% от Брутният вътрешен продукт. В резултат на посочените нагоре допускания за 2023 година разноските за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3,657 милиарда лева по отношение на закона за 2022 година
През 2024 година, 2025 година и 2026 година растежите в разноските за пенсии по бюджета на ДОО по отношение на миналата година са надлежно 2,145 милиарда лева, 1,812. милиарда лева и 1,481 лрд. лв..
Фискалният напън върху държавната пенсионна система е най-силен при започване на интервала вследствие на измененията в размерите на пенсиите, признати със Закон за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2022 година, които водят до доста усъвършенстване на тяхната адекватност.
В дълготраен проект, резултатът от застаряването на популацията и предстоящата по-висока дълготрайност на живота, значително ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заменяне на прихода от първия дирек за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба.
Тъй като тези лица ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи значително от коефициента на заменяне, който ще бъде реализиран от втория дирек, се споделя в програмата.
– Демографските промени, показани посредством коефициента на възрастова зависимост;
– Условията за пенсиониране, показани посредством вътрешносистемния коефициент на зависимост;
– „ Щедростта “ на обществената пенсионна скица, показана посредством коефициента на заменяне на прихода.
Това се споделя в Конвергентната стратегия на България 2023-2026 година, оповестена от Министерство на финансите.
Дългосрочната бюджетна прогноза за развиването на държавната пенсионна система е създадена при параметрите на настоящото към 1 април 2023 година законодателство в региона на пенсиите и наредбите на Кодекса за обществено обезпечаване, в сходство с допусканията от пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите от 24 март 2023 година, написа в документа.
Според него в демографски проект, българската пенсионна система е изправена пред съществени провокации. Прогнозите на Национален статистически институт и на Евростат демонстрират, че популацията на страната ще продължава да понижава, като по едно и също време с това неговата възрастова конструкция ще се утежнява.
Това ще докара до сензитивно повишаване на коефициента на възрастова взаимозависимост. Ако през 2021 година на 100 лица сред 15 и 64 година са съответствали 34 лица на възраст над 65 година, то през 2070 година броят им ще нарасне до 54 на 100 лица.
Населението в трудоспособна възраст ще понижава и делът му от общата бройка на популацията в България ще се свие от към 64% до към 57%. От своя страна, делът на възрастното население (65+) ще нарасне от към 22% през 2021 година до 30% през 2070 година.
В Конвергентната стратегия е заложено нарастване на пенсиите през идващите години като:
– за 2023 година – пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември 2022 година, както и пенсиите, несвързани с трудова активност, е планувано да се осъвременят от 1 юли 2023 година с 12,0 на 100 (процент, избран по член 100 от КСО), като нужните средства са в размер на 1,147 милиарда лева;
– за 2024 година – е планувано да се осъвременят от 1 юли 2024 година с 9,6 на 100 (процент, избран по член 100 от КСО), като нужните средства са в размер на 1,010 милиарда лева.;
– за 2025 година – нарастване със 7,6 на 100 (процент, избран по член 100 от КСО), като нужните средства са в размер на 816 млн. лева.;
– за 2026 година – пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември 2025 година, както и пенсиите, несвързани с трудова активност, е планувано да се осъвременят от 1 юли 2026 година с 5,4 на 100 (процент, избран по член 100 от КСО), като нужните средства са в размер на 681,3 млн. лева
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за интервала 2023 – 2026 година се резервира в размер на 3 400 лева (в мощ от 1 октомври 2022 г.), като се ползва за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпущането им.
В интервала 2023–2026 година е планувано размерите на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на обществената пенсия за напреднала възраст, както и на обвързваните с тях пенсии и добавки, да се усилват с процентите по член 100 на КСО, считано от 1 юли;
На какви заплати за пенсия се обезпечават работещите. В рамките на референтната средносрочна стратегия разноските за пенсии и добавки остават на равнища сред 10,4% и 11,0% от Брутният вътрешен продукт. В резултат на посочените нагоре допускания за 2023 година разноските за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3,657 милиарда лева по отношение на закона за 2022 година
През 2024 година, 2025 година и 2026 година растежите в разноските за пенсии по бюджета на ДОО по отношение на миналата година са надлежно 2,145 милиарда лева, 1,812. милиарда лева и 1,481 лрд. лв..
Фискалният напън върху държавната пенсионна система е най-силен при започване на интервала вследствие на измененията в размерите на пенсиите, признати със Закон за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2022 година, които водят до доста усъвършенстване на тяхната адекватност.
В дълготраен проект, резултатът от застаряването на популацията и предстоящата по-висока дълготрайност на живота, значително ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заменяне на прихода от първия дирек за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба.
Тъй като тези лица ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи значително от коефициента на заменяне, който ще бъде реализиран от втория дирек, се споделя в програмата.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ