Дисекция на 4-дневната работна седмица
В дългата върволяк от празници, които всяка години на заливат през април и май, нормалният ритъм " пет дни работа - два отмора " се размива в поредност от дълги уикенди и къси работни седмици. Харесва ни по този начин и започнахме да привикваме. Започнахме и да мечтаем това да се трансформира в нормален метод на живот.
Всъщност, работният темп, който сме привикнали да одобряваме за естествен, е доста ново събитие - през по-голямата част от историята хората са си разрешават да се откъснат от работното всекидневие единствено за религиозни празници или за по някой " свободен " полуден. Преди към 100 години обаче индустриалци в Съединени американски щати, в това число " бащата на автомобилостроенето " Хенри Форд, стартират да дават по два почивни дни на служащите си, тъй че и евреи, и християни да могат да съблюдават свещените си дни, а в същото време и да харчат повече през множеството си свободно време, написа. Моделът на петдневната работна седмица се оформя публично през 1932 година в Съединени американски щати като опит да се избегне нуждата да се редуцират чиновници в разгара на Голямата меланхолия. Почти по същото време системата е въведена и оттатък Атлантика - във Англия.
Сега друга рецесия - пандемията от ковид с нейните последствия за организацията на труда, докара до усилване на апелите за нова смяна: четири дни работа, разграничени от по три дни отмора. От една страна, всеобщото прекосяване към отдалечена работа през последните две години промени усещанията за успеваемост на труда, гъвкавостта на работното време и салдото сред професионален и персонален живот. От друга - въздействие оказва стремежът към стесняване на разноските, за по-щастливи и по-здрави, а затова - и по-продуктивни чиновници, и не на последно място - търсене на способи да бъдат арестувани квалифицираните експерти на фона на всеобщия дефицит на работна ръка.
Идеята е, че чиновниците биха могли да работят четири дни седмично вместо пет, вършейки същата работа за същото възнаграждение, само че в по-малко работни часове или пък същия брой часове, " компресирани " в по-малко работни ни. Очаква се също така в този режим да се работи с по-малко срещи и при по-голяма самостоятелност.
Поддръжниците на схемата настояват, че тя ще ускори удовлетвореността на чиновниците от работата и надлежно - успеваемостта им. Синдикати в Европейски Съюз също приканват държавните управления да обмислят тази опция.
Англия с изпитателна стратегия от юни
След броени дни Англия ще стартира шестмесечна пилотна стратегия, която е най-големият сходен опит до момента. От януари се набират компании, искащи да се включат в нея за да се изследва въздействието на по-малкото работни часове върху продуктивността и благополучието на служащите, както и резултата върху околната среда и равенството сред половете.
Около 3000 чиновници в 60 компании ще бъдат обхванати от програмата, която стартира при започване на юни и ще продължи до декември. Тя ще бъде провеждана от учени от Кеймбридж, Оксфорд и Бостънския лицей, както и от неправителствените организации " Глобална 4-дневна работна седмица " (4 Day Week Global), " Кампания 4-дневна работна седмица във Англия " и английския мозъчен концерн “Отонъми ” (Authonomy).
Според плануваната промяна чиновниците ще могат да работят до 9,5 часа всеки ден (или работно време от 9 до 18:30), което значи да “натъпчат ” цялостната дълготрайност на нормалната работната седмица в четири по-дълги дни, с цел да разполагат по-късно с тридневен уикенд.
В Белгия към този момент имат тази възможност
Белгия към този момент вкара опция чиновниците да създадат избора дали да вземат “пет за четири ” дни. Премиерът Александър де Кро изрази вяра, че промяната може да направи по-гъвката трудовата система в страната и да улесни хората да намират баланс сред работа и персонален живот. Новият модел също по този начин би могъл да сътвори по-голяма динамичност в стопанската система. " Целта е да се даде на хората и фирмите по-голяма независимост в организацията на работното време ", уточни той, представен от " Юронюз ".
Надеждите са, че сходна опция ще " примами " повече хора към компаниите. Белгия има значителен проблем със заетостта - през 2021 година равнището на претовареност в страната е 65,3 на 100 - доста под междинното за Европейски Съюз от 73,5 на 100, сочат данни на Евростат. Перспективата за четиридневна работна седмица обаче надалеч не е подобаваща за всички. Някои от заетите на цялостно работно време и работещите на смени да вземем за пример, просто нямат да могат да се възползват от тази еластичност.
Исландия - един от лидерите
Между 2015 година и 2019 г Исландия организира най-големия в света към този миг пилотен план за работна седмица с дълготрайност 35 до 36 часа (намалена от обичайните 40), без каквито и да било апели за съответното понижаване на възнагражденията, напомня Българска телеграфна агенция.
В тестовата фаза участваха към 2500 души, а с цел да се обезпечи надзор върху качеството, резултатите бяха оценени от английския мозъчен концерн " Отонъми " и локалната неправителствена организация " Асоциация за резистентност и народна власт " (Association for Sustainability and Democracy - ALDA).
Пилотният план бе приветстван като триумф от откривателите и в следствие исландските синдикати съумяха да договарят понижаване на работните часове. Вече близо 90 % от популацията на страната се възползва от понижени работни часове или други трудови придобивки.
Изследователите откриват, че при този темп се следят понижаване на напрежението и " прегарянето " на работещите, както и възстановяване на салдото работа-личен живот.
Не всички държавни управления обаче споделят триумфа на Исландия.
Продължава на идната страница...
Всъщност, работният темп, който сме привикнали да одобряваме за естествен, е доста ново събитие - през по-голямата част от историята хората са си разрешават да се откъснат от работното всекидневие единствено за религиозни празници или за по някой " свободен " полуден. Преди към 100 години обаче индустриалци в Съединени американски щати, в това число " бащата на автомобилостроенето " Хенри Форд, стартират да дават по два почивни дни на служащите си, тъй че и евреи, и християни да могат да съблюдават свещените си дни, а в същото време и да харчат повече през множеството си свободно време, написа. Моделът на петдневната работна седмица се оформя публично през 1932 година в Съединени американски щати като опит да се избегне нуждата да се редуцират чиновници в разгара на Голямата меланхолия. Почти по същото време системата е въведена и оттатък Атлантика - във Англия.
Сега друга рецесия - пандемията от ковид с нейните последствия за организацията на труда, докара до усилване на апелите за нова смяна: четири дни работа, разграничени от по три дни отмора. От една страна, всеобщото прекосяване към отдалечена работа през последните две години промени усещанията за успеваемост на труда, гъвкавостта на работното време и салдото сред професионален и персонален живот. От друга - въздействие оказва стремежът към стесняване на разноските, за по-щастливи и по-здрави, а затова - и по-продуктивни чиновници, и не на последно място - търсене на способи да бъдат арестувани квалифицираните експерти на фона на всеобщия дефицит на работна ръка.
Идеята е, че чиновниците биха могли да работят четири дни седмично вместо пет, вършейки същата работа за същото възнаграждение, само че в по-малко работни часове или пък същия брой часове, " компресирани " в по-малко работни ни. Очаква се също така в този режим да се работи с по-малко срещи и при по-голяма самостоятелност.
Поддръжниците на схемата настояват, че тя ще ускори удовлетвореността на чиновниците от работата и надлежно - успеваемостта им. Синдикати в Европейски Съюз също приканват държавните управления да обмислят тази опция.
Англия с изпитателна стратегия от юни
След броени дни Англия ще стартира шестмесечна пилотна стратегия, която е най-големият сходен опит до момента. От януари се набират компании, искащи да се включат в нея за да се изследва въздействието на по-малкото работни часове върху продуктивността и благополучието на служащите, както и резултата върху околната среда и равенството сред половете.
Около 3000 чиновници в 60 компании ще бъдат обхванати от програмата, която стартира при започване на юни и ще продължи до декември. Тя ще бъде провеждана от учени от Кеймбридж, Оксфорд и Бостънския лицей, както и от неправителствените организации " Глобална 4-дневна работна седмица " (4 Day Week Global), " Кампания 4-дневна работна седмица във Англия " и английския мозъчен концерн “Отонъми ” (Authonomy).
Според плануваната промяна чиновниците ще могат да работят до 9,5 часа всеки ден (или работно време от 9 до 18:30), което значи да “натъпчат ” цялостната дълготрайност на нормалната работната седмица в четири по-дълги дни, с цел да разполагат по-късно с тридневен уикенд.
В Белгия към този момент имат тази възможност
Белгия към този момент вкара опция чиновниците да създадат избора дали да вземат “пет за четири ” дни. Премиерът Александър де Кро изрази вяра, че промяната може да направи по-гъвката трудовата система в страната и да улесни хората да намират баланс сред работа и персонален живот. Новият модел също по този начин би могъл да сътвори по-голяма динамичност в стопанската система. " Целта е да се даде на хората и фирмите по-голяма независимост в организацията на работното време ", уточни той, представен от " Юронюз ".
Надеждите са, че сходна опция ще " примами " повече хора към компаниите. Белгия има значителен проблем със заетостта - през 2021 година равнището на претовареност в страната е 65,3 на 100 - доста под междинното за Европейски Съюз от 73,5 на 100, сочат данни на Евростат. Перспективата за четиридневна работна седмица обаче надалеч не е подобаваща за всички. Някои от заетите на цялостно работно време и работещите на смени да вземем за пример, просто нямат да могат да се възползват от тази еластичност.
Исландия - един от лидерите
Между 2015 година и 2019 г Исландия организира най-големия в света към този миг пилотен план за работна седмица с дълготрайност 35 до 36 часа (намалена от обичайните 40), без каквито и да било апели за съответното понижаване на възнагражденията, напомня Българска телеграфна агенция.
В тестовата фаза участваха към 2500 души, а с цел да се обезпечи надзор върху качеството, резултатите бяха оценени от английския мозъчен концерн " Отонъми " и локалната неправителствена организация " Асоциация за резистентност и народна власт " (Association for Sustainability and Democracy - ALDA).
Пилотният план бе приветстван като триумф от откривателите и в следствие исландските синдикати съумяха да договарят понижаване на работните часове. Вече близо 90 % от популацията на страната се възползва от понижени работни часове или други трудови придобивки.
Изследователите откриват, че при този темп се следят понижаване на напрежението и " прегарянето " на работещите, както и възстановяване на салдото работа-личен живот.
Не всички държавни управления обаче споделят триумфа на Исландия.
Продължава на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ