Да премахнем часовете по литература
В далечната 2000 година, която като дете си представях, че е доста напред в бъдещето, а към този момент се оказа обратно в предишното, влязох за първи път в класната стая като преподавател и трябваше да схвана доста бързо някои особености на Системата. Тя е огнедишаща остаряла и болнава ламя, която няма изгледи да пукне скоро и да освободи място за Истината. Та в тези първи дни и месеци проумях едно значимо изискване, което трябваше да съблюдавам, с цел да продължа да бъда преподавател. Налагаше се да играя по разпоредбите на Системата. Тогава, още преди зверството, наречено „ делегиран бюджет “, бях питомен по какъв начин се извиняват ученическите отсъствия. Има два метода – с кръгче, завъртяно от ляво на дясно и с кръгче от дясно на ляво. Схванеш ли тези комплицирани придвижвания на ръката и душата, нямаш грижи, преподавай си, както те влече, никой не ти се бърка.
Има обаче и хора безкомпромисни, бихте ги похвалили, само че за мен те са загубеняци. Такива, които като воин на Кафка стават жертви на събитията, без да съумеят да се приспособят и да се научат да не мрънкат. Представете си един подобен чудноват вид през днешния ден, той е преподавател в еди-кое си учебно заведение и е класен на еди-кой си клас. Неговите възпитаници му носят извинителни медицински бележки, които очевидно са подправени. Издават си ги самите те, отпечатват си ги на принтера вкъщи, подписват ги. Има забъркан и някой доктор, който е продавал по някоя друга записка на почтените деца. Схемата се е позаплела, осъществени са доста документни закононарушения и административни нарушавания. И този финален мохикан, този Дон Кихот мечтател, техният преподавател, взема решение да разплете всичко от−до. Как мислите вие, до каква степен стига историята? Да речем, на училищен съвет провинилите се възпитаници са осъдени с предизвестия за пренасяне или даже с пренасяне. Но днешните почтени деца знаят своите права. Обжалват, намират си добър юрист, тъй като и техните родители не са инцидентни хора. Накрая излиза, че учителят ги е наклеветил. И ще заведат дело против него за уронване на престижа и нанесени морални контузии.
Историята не е напълно измислена, нали се сещате. Да речем, че си представяме всичко това единствено хипотетично, само че то е изцяло действително допустимо. Ще си приказваме за правила, не вършим следствие.
И по този начин, одобрявате ли вие държанието на учителя в тази ситуация или трябваше да реагира по различен метод? Говорим не за 2000 година, а за 2019. Не се ли е научил този човек на тези два метода с химикалката – от ляво на дясно и назад? Днес той от обвинител е трансфорат в упрекнат и като нищо може да бъде и наказан. Трябвало ли му е, следователно, да потегля на този поход против ламята? Не е ли знаел авансово какво следва? Цинично е да го споделям, само че това е ситуацията и никой не може да помогне на един подобен сякаш героичен вид. Дори медиите са безсилни и отразяват по команда само сензационните обжалвания и великите правосъдни подвизи на почтените деца.
Тези деца знаят доста добре всичко. Те не са като мен през 90-те на предишния век, когато бях на техните години и не можех да понасям лъжата на ламята. Нашето потомство се бунтуваше против тази неистина. Продължава да се бунтува и през днешния ден. Да, бяхме пречупени външно и играем по грозните, лицемерни неписани правила на Системата, само че доста от нас са вътре в Системата и се пробват да научат почтените деца, че по този начин не се прави. Някои от тях ни схващат. А други като гореописаните „ спечелили “ ни се присмиват. Те на 18-годишна възраст губят своята непорочност и стават най-яростните проводници на лъжата. Питам ги – знаете ли най-малко, че по този начин не е вярно? Осъзнавате ли към момента всеки у вас за себе си кое е истина и кое неистина? Те са изумени от наивността на въпроса ми. И при тяхното учудване им задавам последния въпрос – за какво въобще учите литература тук? За какво ви е? Че нали всички тези поети и писатели, Смирненски, Гео Милев, Ботев, Вапцаров ви приказват единствено и само за това, на което се присмивате – чест! Ако не знаете какво е чест и в случай че не желаете да имате чест, какво ви остава?
Какво ни остава без достойнството? Не, съществено запитвам. Всички вас. Докъде може да потъмнее и помътнее съвестта?
Разбира се, не съм изгубил вяра. Разбира се, множеството деца към момента са свестни.
Има обаче и хора безкомпромисни, бихте ги похвалили, само че за мен те са загубеняци. Такива, които като воин на Кафка стават жертви на събитията, без да съумеят да се приспособят и да се научат да не мрънкат. Представете си един подобен чудноват вид през днешния ден, той е преподавател в еди-кое си учебно заведение и е класен на еди-кой си клас. Неговите възпитаници му носят извинителни медицински бележки, които очевидно са подправени. Издават си ги самите те, отпечатват си ги на принтера вкъщи, подписват ги. Има забъркан и някой доктор, който е продавал по някоя друга записка на почтените деца. Схемата се е позаплела, осъществени са доста документни закононарушения и административни нарушавания. И този финален мохикан, този Дон Кихот мечтател, техният преподавател, взема решение да разплете всичко от−до. Как мислите вие, до каква степен стига историята? Да речем, на училищен съвет провинилите се възпитаници са осъдени с предизвестия за пренасяне или даже с пренасяне. Но днешните почтени деца знаят своите права. Обжалват, намират си добър юрист, тъй като и техните родители не са инцидентни хора. Накрая излиза, че учителят ги е наклеветил. И ще заведат дело против него за уронване на престижа и нанесени морални контузии.
Историята не е напълно измислена, нали се сещате. Да речем, че си представяме всичко това единствено хипотетично, само че то е изцяло действително допустимо. Ще си приказваме за правила, не вършим следствие.
И по този начин, одобрявате ли вие държанието на учителя в тази ситуация или трябваше да реагира по различен метод? Говорим не за 2000 година, а за 2019. Не се ли е научил този човек на тези два метода с химикалката – от ляво на дясно и назад? Днес той от обвинител е трансфорат в упрекнат и като нищо може да бъде и наказан. Трябвало ли му е, следователно, да потегля на този поход против ламята? Не е ли знаел авансово какво следва? Цинично е да го споделям, само че това е ситуацията и никой не може да помогне на един подобен сякаш героичен вид. Дори медиите са безсилни и отразяват по команда само сензационните обжалвания и великите правосъдни подвизи на почтените деца.
Тези деца знаят доста добре всичко. Те не са като мен през 90-те на предишния век, когато бях на техните години и не можех да понасям лъжата на ламята. Нашето потомство се бунтуваше против тази неистина. Продължава да се бунтува и през днешния ден. Да, бяхме пречупени външно и играем по грозните, лицемерни неписани правила на Системата, само че доста от нас са вътре в Системата и се пробват да научат почтените деца, че по този начин не се прави. Някои от тях ни схващат. А други като гореописаните „ спечелили “ ни се присмиват. Те на 18-годишна възраст губят своята непорочност и стават най-яростните проводници на лъжата. Питам ги – знаете ли най-малко, че по този начин не е вярно? Осъзнавате ли към момента всеки у вас за себе си кое е истина и кое неистина? Те са изумени от наивността на въпроса ми. И при тяхното учудване им задавам последния въпрос – за какво въобще учите литература тук? За какво ви е? Че нали всички тези поети и писатели, Смирненски, Гео Милев, Ботев, Вапцаров ви приказват единствено и само за това, на което се присмивате – чест! Ако не знаете какво е чест и в случай че не желаете да имате чест, какво ви остава?
Какво ни остава без достойнството? Не, съществено запитвам. Всички вас. Докъде може да потъмнее и помътнее съвестта?
Разбира се, не съм изгубил вяра. Разбира се, множеството деца към момента са свестни.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ