Иван Николов: Западните покрайнини са последната бариера пред сръбския национализъм
В читалище " Славянска сказка " означиха 103-годишнина от най-срамния диктат – подписването на Ньойския контракт (1919 – 2022), съдбовен за България и за хилядите българи, останали отвън нейните лимити, като вечерта е отдадена на Западните околности, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Една от най-тъжните дати от нашата история е 27 ноември 1919 година, когато се подписва една от най-пагубните спогодби. Ньойският контракт за спечелилите е кротичък, само че за нас той е гибелен. Според клаузите България се лишава от български територии, в това число и от Западните околности. 120 хиляди българи са оставени на произвола на ориста.
Българските църковни енории нелегално са окупирани от Сръбската православна черква, а първото, което тя прави, е да изгони българските свещеници, както и да убие някои от тях.
Страната ни се лишава от 11 хиляди кв. км. територия, наказана е да заплаща военни репарации, оставена е в изолираност. На България е нанесен стопански, политически и честен удар.
Председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов означи жестокостта на сръбската асимилаторска политика и на безсилието на българската.
" Използваме всички известни способи на битка за оцеляване. Изживяхме илюзиите, че можем да осъществяваме правата си в някогашна Югославия и днешна Сърбия ", съобщи той и акцентира, че България няма и до през днешния ден ясно дефинирана политика към правата на българите в Западните околности.
" Българските цели бяха присъединението към НАТО и към Европейски Съюз, а не българите в Западните околности ", сподели Иван Николов.
Той обаче уточни, че през последните 20 години България даде обучение на стотици българи от Западните околности, даде българско поданство на всички, които го желаеха, оказа филантропична помощ и така нататък
" Имаме потребност от изцяло преосмисляне на българската политика към българите в Западните околности ", безапелационен е ръководителят на Културно-информационния център в Босилеград.
Той предизвести българската общност за надигащата се антибългарска вълна в Сърбия. По думите му от страна на Сръбската православна черква и Сръбската академия на науките се организира замяна на историята, а на младите сърби се насажда ненавист към българите. " Известни имена на сръбската просвета намерено приказват, че сръбският блян е Сръбската страна да се простира на 40 км от Загреб и на 20 км от София, описа Иван Николов.
Той добави и че през последните 7 години Босилеградско е изправено пред екокатастрофа, само че реакция от страна на България няма, а опазването на дребното останали българи от Западните околности е нещо, което касае всички българи, без значение къде се намират те. " Почти 95% от българите от Западните околности идват да учат в България ", заяви Иван Николов и моли към българските държавници и политици да не не помнят Западните околности.
А повода за мълчанието и незаинтересоваността на политиците ни са две – или не познават задоволително добре историята ни, или заради геополитически и партньорски аргументи я оставят настрани, като че ли тя е нещо, което би трябвало да си остане в предишното. Която и да е от двете аргументи обаче следва да се промени и България да покаже, че мисли и я е грижа за българите, останали отвън рамките й. /БГНЕС
Една от най-тъжните дати от нашата история е 27 ноември 1919 година, когато се подписва една от най-пагубните спогодби. Ньойският контракт за спечелилите е кротичък, само че за нас той е гибелен. Според клаузите България се лишава от български територии, в това число и от Западните околности. 120 хиляди българи са оставени на произвола на ориста.
Българските църковни енории нелегално са окупирани от Сръбската православна черква, а първото, което тя прави, е да изгони българските свещеници, както и да убие някои от тях.
Страната ни се лишава от 11 хиляди кв. км. територия, наказана е да заплаща военни репарации, оставена е в изолираност. На България е нанесен стопански, политически и честен удар.
Председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов означи жестокостта на сръбската асимилаторска политика и на безсилието на българската.
" Използваме всички известни способи на битка за оцеляване. Изживяхме илюзиите, че можем да осъществяваме правата си в някогашна Югославия и днешна Сърбия ", съобщи той и акцентира, че България няма и до през днешния ден ясно дефинирана политика към правата на българите в Западните околности.
" Българските цели бяха присъединението към НАТО и към Европейски Съюз, а не българите в Западните околности ", сподели Иван Николов.
Той обаче уточни, че през последните 20 години България даде обучение на стотици българи от Западните околности, даде българско поданство на всички, които го желаеха, оказа филантропична помощ и така нататък
" Имаме потребност от изцяло преосмисляне на българската политика към българите в Западните околности ", безапелационен е ръководителят на Културно-информационния център в Босилеград.
Той предизвести българската общност за надигащата се антибългарска вълна в Сърбия. По думите му от страна на Сръбската православна черква и Сръбската академия на науките се организира замяна на историята, а на младите сърби се насажда ненавист към българите. " Известни имена на сръбската просвета намерено приказват, че сръбският блян е Сръбската страна да се простира на 40 км от Загреб и на 20 км от София, описа Иван Николов.
Той добави и че през последните 7 години Босилеградско е изправено пред екокатастрофа, само че реакция от страна на България няма, а опазването на дребното останали българи от Западните околности е нещо, което касае всички българи, без значение къде се намират те. " Почти 95% от българите от Западните околности идват да учат в България ", заяви Иван Николов и моли към българските държавници и политици да не не помнят Западните околности.
А повода за мълчанието и незаинтересоваността на политиците ни са две – или не познават задоволително добре историята ни, или заради геополитически и партньорски аргументи я оставят настрани, като че ли тя е нещо, което би трябвало да си остане в предишното. Която и да е от двете аргументи обаче следва да се промени и България да покаже, че мисли и я е грижа за българите, останали отвън рамките й. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ