В близост до нашия блок има едно кафене, където барманката

В непосредственост до нашия блок има едно кафене, където барманката е в 12-ти клас и учи отдалечено. Отвреме-навреме, а може би и от самото начало, излиза от прословутата обучителна платформа на МОН, с цел да сипе по някое кафе или бира на клиент. Когато я попитах " А не ти ли вършат забележки, че излизаш от платформата? ", получих един много обобщаващ коментар за отдалеченото образование: " Абе веднъж като се регистрираш, след това кой им слуша нелепостите ". Догодина през май или юни, или даже септември, според от пандемията, тя ще държи матура.
Идеята за онлайн образованието у нас замязя на една известна преди време игра " Тука има - тука нема ". Един ден нямаме нужда от отдалечено образование, всички би трябвало да са в клас. На другия ден - гимназистите у дома. На третия - децата да са с маски. На идващия - това да е по решение на шефовете. После карантинираме всички, тъй като здравето е по-важно от образованието. Утре ще купим скафандри на всички възпитаници, с цел да си вземат матурата. Може напряко да ги изпратим да я държат на Луната, с цел да бъдат в по-здравословна среда. Или не - по-скоро ще оставим всички деца у дома на инат на бодряшките до напълно скоро рапорти, че проблеми в системата няма.
И всичко това е резултат от необразованата тактика на страната за оправянето с ковид, за която виновността изобщо не е на МОН. Министерството балансира сред чука и наковалнята, тъй като има доста инфектирани и заболели учители, само че и се опасява от гнева на родителите, които изчерпаха отпуските си по време на изключителното състояние. Ако у дома няма баби и дядовци, кой ще остане вкъщи с едно дете в първи или даже пети клас, в случай че няма пари за детегледачка? Дори и по закон родителят няма право да остави това дете единствено, да не приказваме да му даде свободен достъп до интернет. Няма по какъв начин да следи дали то извършва дилемите, дадени от учителката, или просто се записва и за нищо не му пука. Или влиза в едни прекомерно любопитни уеб сайтове.
Вземането на това решение не е по силите единствено на МОН. Защото десетки работодатели няма по какъв начин да пуснат в отмора чиновниците си, нито пък да ги оставят да работят от у дома. Няма обезпечени таблети, преносими компютри и други устройства за деца, които не разполагат с такива. Или пък са по две у дома, само че имат единствено едно устройство. Няма ваучери за родители, които биха могли да останат и да гледат децата си вкъщи, само че към този момент не разполагат с отпуска. Няма и ваучери за възможни детегледачки, които да прекарват с децата нужното време, в случай че родителят не може да отсъства от работа.
Няма нищо, просто нищо, както се пееше в една ария на " Сигнал " и тя от ден на ден пасва на решенията, свързани с образованието на децата ни. Вместо няколко министерства да се съберат и да предложат непокътнат проект за няколко вероятни обстановки, те си играят на " Тука има-тука нема ". Учителите са в стрес дали ще ги накарат да се върнат още веднъж на работа, изключително като се има поради преклонната им възраст, родителите са в стрес дали няма да бъдат уволнени, в случай че още веднъж кажат на шефа, че би трябвало да вземат отпуск " за неустановен интервал от време ". А то и самите шефове са в стрес, само че това е друга тематика.
Важното е, че в края на образователната година никой възпитаник няма да може да означи в теста си от кое място е цитатът " Боже, какъв брой тъга има по тоя свят! " Но тогава и на никого няма да му пука, тъй като зъболекарите към този момент ще са импресионисти, както от дълго време мечтае Уди Алън. И ще вадят зъби отдалечено.