С кого играе Борисов - с бързите или бавните?
В борбата сред себе си и света помагай на света, споделя Кафка
Велико, велико, какъв брой да е велико едно Народно заседание?! Ако използваме формулата на Тери Пратчет, величието му би следвало да се мери, като разделим IQ-то на най-глупавия участник на броя на всички, заети в начинанието. Това може да ви се коства като насмешка с политиците - знае се, че 99% % от тях скапват положителното име на всички останали - само че не е насмешка! Това е реалност, основаващ се на модела на развиване на системите. Фундаменталната неточност на всички реформистки сили в България непроменяемо се състои в това, че не се преценяват с аксиоматични истини за обществото. Тези, които през днешния ден се декларират като реформисти, не вършат изключение, макар цялата им рекламация за грамотност, начетеност и истина от последна истанция. А правилото е елементарен: всяка система се развива със скоростта на своята най-бавна част. Влакът е дошъл на гарата не когато пристигна локомотивът, а когато спре и последният вагон. Скоростта на развиване на българското общество не е нито скоростта на топката при сервиса на Гришо, нито скоростта, с която счита националният ни тим по математика, а темповете, с които 76-годишна някогашна звеноводка възприема концепцията за отдалечено гласоподаване...
Да, тези, които се самоопределят като хайлайф, са извънредно значими за общото благоденствие. Те са локомотивът, дърпащ композицията напред. Но, както машината е стадий от развиването на публичното схващане, по този начин и една концепция може да се появи когато и да е (Леонардо и хеликоптерите, например), само че може да се трансформира в част от живота единствено тогава, когато и най-бавната част на обществото е узряла - в случай че не да я разбере, то да я понесе и да живее с нея. Затова и доста постоянно
реформаторите ни наподобяват като муха
кацнала върху движещ се локомотив, който си фантазира, че кара влака...
Разговорът за нова конституция пробва да се начене от дълго време. И в никакъв случай не съумява да одобри форма и мащаб, който да засегне и най-бавната част от популацията. Борисов има огромен късмет точно заради умеенето му да приказва с " бавната " част, да проектира нейните витални цели. Докато валят формалните отговори на партиите - прочее нито един не е обвързван с бъдещето, а са само рефлексия на моментната политическа конюнктура - мъчно е да се схванат публичните настройки на по-бавната част от съгражданите ни към концепцията за смяна на конституцията. Да не кажа, че тотално отсъстват. Коментарът " Пиши конституция и да бегаме! " общо взето тъкмо отразява преобладаващите насмешки, само че - парадоксално - те не идват от " бавната ", а точно от " бързата " част на обществото. От умните и красивите. Според тях Борисов нямал право да приказва за нов правов ред, мигар военачалник Наско от ДСБ има право да приказва за ченгеджийски номера... Това е все едно да обявиш цар Ирод за изобретател на педиатрията.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
Велико, велико, какъв брой да е велико едно Народно заседание?! Ако използваме формулата на Тери Пратчет, величието му би следвало да се мери, като разделим IQ-то на най-глупавия участник на броя на всички, заети в начинанието. Това може да ви се коства като насмешка с политиците - знае се, че 99% % от тях скапват положителното име на всички останали - само че не е насмешка! Това е реалност, основаващ се на модела на развиване на системите. Фундаменталната неточност на всички реформистки сили в България непроменяемо се състои в това, че не се преценяват с аксиоматични истини за обществото. Тези, които през днешния ден се декларират като реформисти, не вършат изключение, макар цялата им рекламация за грамотност, начетеност и истина от последна истанция. А правилото е елементарен: всяка система се развива със скоростта на своята най-бавна част. Влакът е дошъл на гарата не когато пристигна локомотивът, а когато спре и последният вагон. Скоростта на развиване на българското общество не е нито скоростта на топката при сервиса на Гришо, нито скоростта, с която счита националният ни тим по математика, а темповете, с които 76-годишна някогашна звеноводка възприема концепцията за отдалечено гласоподаване...
Да, тези, които се самоопределят като хайлайф, са извънредно значими за общото благоденствие. Те са локомотивът, дърпащ композицията напред. Но, както машината е стадий от развиването на публичното схващане, по този начин и една концепция може да се появи когато и да е (Леонардо и хеликоптерите, например), само че може да се трансформира в част от живота единствено тогава, когато и най-бавната част на обществото е узряла - в случай че не да я разбере, то да я понесе и да живее с нея. Затова и доста постоянно
реформаторите ни наподобяват като муха
кацнала върху движещ се локомотив, който си фантазира, че кара влака...
Разговорът за нова конституция пробва да се начене от дълго време. И в никакъв случай не съумява да одобри форма и мащаб, който да засегне и най-бавната част от популацията. Борисов има огромен късмет точно заради умеенето му да приказва с " бавната " част, да проектира нейните витални цели. Докато валят формалните отговори на партиите - прочее нито един не е обвързван с бъдещето, а са само рефлексия на моментната политическа конюнктура - мъчно е да се схванат публичните настройки на по-бавната част от съгражданите ни към концепцията за смяна на конституцията. Да не кажа, че тотално отсъстват. Коментарът " Пиши конституция и да бегаме! " общо взето тъкмо отразява преобладаващите насмешки, само че - парадоксално - те не идват от " бавната ", а точно от " бързата " част на обществото. От умните и красивите. Според тях Борисов нямал право да приказва за нов правов ред, мигар военачалник Наско от ДСБ има право да приказва за ченгеджийски номера... Това е все едно да обявиш цар Ирод за изобретател на педиатрията.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ