Дарителството - тук и сега
В българския бранш на Wictionary не можете да прочетете смисъла на думата „ донор ”. Дали сме изгубили някъде смисъла на благодеянието из криволиците на всякакви житейски борби, дали то просто не е от настоящ интерес или към този момент е натоварено с прекомерно нетипични нюанси, можем единствено да допускаме.
Всъщност корените на българските дарителски обичаи се губят надалеч в националната ни история. Някога всички от селото и най-много първите му хора са имали грижата за болните, вдовиците, сираците и тези от общността, които са били в потребност. Църквите и учебните заведения са строени с дарени средства, като даже битува специфична почетна купа „ ктитор ” за донорите на земя или средства за манастири, параклиси и църкви. Техните облици като тези на севастократор Калоян и севастократорица Десислава са изографисани в Боянската черква.
Днес набирането на средства за разнообразни дела е доста известно и ангажира дребни и огромни.
Едно изследване на организацията Български дарителски конгрес дава систематизирана картина на настройката ни да оказваме помощ. Може би в огромна степен българите сме изгубили доверие в успеваемостта, прозрачността и смисъла на дарителските акции. Може би дългият лист с изобретателни злоупотреби с дарителски средства ни е разколебал и дистанцирал от жеста на донора, само че към момента голяма част от нас подаряват.
Ето по какъв начин:
Цели 78% от участниците в анкетата дават отговор, че НЕ са дарявали средства, събирани в дарителски кутии, 96% НЕ са привеждали пари по банков път, само че в противоположния полюс са тези други 90% от допитаните, които са купували билет за благотворителен концерт и още 38.7%, които са дарявали непосредствено на човек в потребност. Значителен е броят на донорите посредством СМС и посредством закупуване на благотворителни картички. Очевидно методът на събиране на средствата е доста значим. Когато той е по-достъпен, не толкоз времеемък и може би по-забавен, атрактивен и обвързван с известни лица, хората в действителност са склонни да оказват помощ.
Напълно предвидимо е разпределението на отговорите на въпроса „ Какви са претекстовете на фирмите да подаряват средства ” като съвсем половината от хората смятат, че това се прави с комерсиална, а не с идеална цел. Българските желания за поддръжка на дела клонят изрично към обществената и здравна сфера (социално слаби, възрастни, деца без родители, заболели хора, закупуване на апаратура), като доста по-нисък % поддържат културата, образованието и други Вероятно тези области се смятат за съществена грижа на страната, с която донорите не биха желали да се ангажират.
Най-често размерът на даренията е сред 5-50 лв. (46%) или до 5 лв. – (40%).
Във всеки случай мотивацията ни да даряваме не е прекомерно друга отпреди 3 генерации. Даряват хора с всевъзможни благоприятни условия, като е необичайно, че една забележителна част от донорите живеят на ръба на бедността. От хората с повече благоприятни условия това са тези, които са основали сами своя бизнес и „ знаят както 2, по този начин и 200 ”. Те евентуално са в положение да съпреживеят по-добре потребностите на хора без средства за решение на съществени проблеми. Остава въпросът дали идващото потомство по-късно на в началото насъбрания капитал ще има разнообразни претекстове, тъй като човек, който е израсъл в лукс и разкош, мъчно би схванал дефицит от 10 000 за тежка интервенция.
В това отношение стоят доста образци от задокеанската дарителска просвета. В Америка филантропията е признак на едрия бизнес и носи културна или просветителна устременост. Ако там хората, които са създали положение, постоянно са започвали от нулата, то с днешна дата те изцяло са в положение да оценят силата на дарителския жест. И да го осъществят. Библиотеки, културни институти, стипендии, поддръжка на малцинствата в един мултикултурен свят са измежду най-популярните дела там.
Както тук, по този начин и на всички места по света в основата на дарителството стоят солидарността, съпричастието и възприятието за принадлежност към избрана общественост. Човек не би отделил от средствата си даже петаче, в случай че не може да съпреживее непознатото злощастие и в случай че не се усеща обвързван с всички от общността, в която живее. Каузата също е доста значима. Днес, когато има изострен недостиг на хуманни полезности, дарителството оправдава човещината и добротата.
Дарителските настройки евентуално ще преживеят нови стадии на развиване. Ако инцидентните акции за набиране на средства по избран мотив – епидемии, наводнения, естествени бедствия и други молят към импулсивното ни възприятие, то една трайна дарителска подготвеност ще търси способи, които имат по-дълбок и дългогодишен резултат.
И най-после един в действителност любопитен случай:
Най-големият донор на храм „ Св.Александър Невски ” се оказва не различен, а 97 годишният бай Добри от село Байлово. Той събирал дарените средства (36 400 лева) като лепта из църквите на страната. Вероятно с тези пари той би обезпечил за себе си спокойни старини, само че избира да ги подари на храма.
Eто кой би могъл да попълни смисъла на думата „ донор ” в онази празнота от Wictionary по най-ясния, цялостен и простоват метод.
Всъщност корените на българските дарителски обичаи се губят надалеч в националната ни история. Някога всички от селото и най-много първите му хора са имали грижата за болните, вдовиците, сираците и тези от общността, които са били в потребност. Църквите и учебните заведения са строени с дарени средства, като даже битува специфична почетна купа „ ктитор ” за донорите на земя или средства за манастири, параклиси и църкви. Техните облици като тези на севастократор Калоян и севастократорица Десислава са изографисани в Боянската черква.
Днес набирането на средства за разнообразни дела е доста известно и ангажира дребни и огромни.
Едно изследване на организацията Български дарителски конгрес дава систематизирана картина на настройката ни да оказваме помощ. Може би в огромна степен българите сме изгубили доверие в успеваемостта, прозрачността и смисъла на дарителските акции. Може би дългият лист с изобретателни злоупотреби с дарителски средства ни е разколебал и дистанцирал от жеста на донора, само че към момента голяма част от нас подаряват.
Ето по какъв начин:
Цели 78% от участниците в анкетата дават отговор, че НЕ са дарявали средства, събирани в дарителски кутии, 96% НЕ са привеждали пари по банков път, само че в противоположния полюс са тези други 90% от допитаните, които са купували билет за благотворителен концерт и още 38.7%, които са дарявали непосредствено на човек в потребност. Значителен е броят на донорите посредством СМС и посредством закупуване на благотворителни картички. Очевидно методът на събиране на средствата е доста значим. Когато той е по-достъпен, не толкоз времеемък и може би по-забавен, атрактивен и обвързван с известни лица, хората в действителност са склонни да оказват помощ.
Напълно предвидимо е разпределението на отговорите на въпроса „ Какви са претекстовете на фирмите да подаряват средства ” като съвсем половината от хората смятат, че това се прави с комерсиална, а не с идеална цел. Българските желания за поддръжка на дела клонят изрично към обществената и здравна сфера (социално слаби, възрастни, деца без родители, заболели хора, закупуване на апаратура), като доста по-нисък % поддържат културата, образованието и други Вероятно тези области се смятат за съществена грижа на страната, с която донорите не биха желали да се ангажират.
Най-често размерът на даренията е сред 5-50 лв. (46%) или до 5 лв. – (40%).
Във всеки случай мотивацията ни да даряваме не е прекомерно друга отпреди 3 генерации. Даряват хора с всевъзможни благоприятни условия, като е необичайно, че една забележителна част от донорите живеят на ръба на бедността. От хората с повече благоприятни условия това са тези, които са основали сами своя бизнес и „ знаят както 2, по този начин и 200 ”. Те евентуално са в положение да съпреживеят по-добре потребностите на хора без средства за решение на съществени проблеми. Остава въпросът дали идващото потомство по-късно на в началото насъбрания капитал ще има разнообразни претекстове, тъй като човек, който е израсъл в лукс и разкош, мъчно би схванал дефицит от 10 000 за тежка интервенция.
В това отношение стоят доста образци от задокеанската дарителска просвета. В Америка филантропията е признак на едрия бизнес и носи културна или просветителна устременост. Ако там хората, които са създали положение, постоянно са започвали от нулата, то с днешна дата те изцяло са в положение да оценят силата на дарителския жест. И да го осъществят. Библиотеки, културни институти, стипендии, поддръжка на малцинствата в един мултикултурен свят са измежду най-популярните дела там.
Както тук, по този начин и на всички места по света в основата на дарителството стоят солидарността, съпричастието и възприятието за принадлежност към избрана общественост. Човек не би отделил от средствата си даже петаче, в случай че не може да съпреживее непознатото злощастие и в случай че не се усеща обвързван с всички от общността, в която живее. Каузата също е доста значима. Днес, когато има изострен недостиг на хуманни полезности, дарителството оправдава човещината и добротата.
Дарителските настройки евентуално ще преживеят нови стадии на развиване. Ако инцидентните акции за набиране на средства по избран мотив – епидемии, наводнения, естествени бедствия и други молят към импулсивното ни възприятие, то една трайна дарителска подготвеност ще търси способи, които имат по-дълбок и дългогодишен резултат.
И най-после един в действителност любопитен случай:
Най-големият донор на храм „ Св.Александър Невски ” се оказва не различен, а 97 годишният бай Добри от село Байлово. Той събирал дарените средства (36 400 лева) като лепта из църквите на страната. Вероятно с тези пари той би обезпечил за себе си спокойни старини, само че избира да ги подари на храма.
Eто кой би могъл да попълни смисъла на думата „ донор ” в онази празнота от Wictionary по най-ясния, цялостен и простоват метод.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ