От самодържец Радев се превръща в маргинал
В българската политика изразът " мощните на деня " към този момент ще би трябвало да се възприема безусловно – мощен си през днешния ден, а на следващия ден изпадаш в групата на слабаците. Някои политици схванаха това по най-тежкия метод – като шоумена Слави Трифонов, чиято партия Има Такъв Народ стремително стигна политическия връх и също толкоз бързо се срина от него. А в този момент сходен крах заплашва и президента Румен Радев, който единствено допреди половин година се разпореждаше с страната като самовластник.
Едва ли някой очакваше, че Радев може да се снабди с толкоз власт, колкото получи в размирното време сред 2021 година и 2023 година Преди това бяхме привикнали да считаме президента надали не за церемониална фигура – институция с престиж, само че без действителни пълномощия. Е, това разбиране се оказа грамадна неточност. Редуващите се служебни държавни управления, назначени от президента, демонстрираха, че той може да ръководи страната съвсем като един постоянен министър-председател. Това беше един " авариен парламентарен модел ", както успешно се изрази Христо Иванов от ПП-ДБ, който ненадейно се наложи, когато Народното събрание колабира под тежестта на партийните вражди, и съвсем всички влакна на държавната власт се концентрираха в " Дондуков " 2.
Още тогава беше ясно, че това няма да изтрае дълго
Достатъчно беше Народното събрание да излъчи постоянен кабинет и структурата, на която се опираше властта на президента, се изпаряваше като пушек. Така стана, когато в края на 2021 година беше определено държавното управление на Кирил Петков. Дотогава той и сътрудниците му в Политическа партия бяха любимци на Радев, само че бързо се обърнаха в негови съперници, тъй като желаеха да ръководят без да се преценяват със своя патрон. Този кабинет обаче изтрая единствено към половин година, след което рухна поради вътрешните си несъгласия, а страната още веднъж беше поета от президентско държавно управление.
Такъв вид за развиване съществуваше и в този момент. Кабинетът " Денков-Габриел " е най-крехката и неестествена политическа структура, която можем да си представим. И надали не през ден за последните 6 месеца, откогато той ръководи, го удряше политически трус, който ни караше да се чудим какъв брой ли ще изтрае. А беше ясно, че в случай че падне, Радев още веднъж ще хване кормилото на страната.
Е, не се случи. За положително или за неприятно сглобката се удържа. Нещо повече – сполучливо преработи Конституцията по този начин, че разновидността, на който се надяваше президентът, стана съвсем неосъществим да се случи. Досега, в случай че Народното събрание се провалеше с постоянното държавно управление, президентът го разпускаше и назначаваше длъжностен кабинет, в който кадруваше както си желае. От сглобката обаче се изхитриха и обърнаха този модел – към този момент Народното събрание няма да се разпуска преди избори, а президентът ще избира длъжностен министър председател сред няколко висши държавни длъжности, изредени в Конституцията.
Тепърва ще разберем дали тази скица е сполучлива
Във всеки случай, президентът към този момент няма да бъде решаващият фактор в служебната власт. Замества го Народното събрание – другояче казано, сглобката, която на процедура ще управлява краткотрайния кабинет, защото всички евентуални министър председатели са назначени от Народното събрание, в който ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи разполагат с болшинство. Така Радев изгуби най-силния и значим лост, с който разполагаше. Дори и кабинетът " Денков-Габриел " да рухне на следващия ден, той няма да може да си върне позициите, с които разполагаше преди.
А в това време Радев стартира да се губи от публичното внимание. Опитите му да се върне в центъра на политическата сцена не съумяват. Ето, ръководещите захвърлиха концепцията да разгласят 24 май за народен празник на мястото на 3 март. Това ликвидира в зародиш самодейността за " Народно придвижване 3 март ", зародила се в президентството. Тя целеше да сплоти против сглобката консервативно и националистически настроените българи, като употребява за мотив промяната на празника. Сега обаче президентът и хората му ще би трябвало да мислят различен план, в случай че държат още веднъж да се занимават с партийно строителство.
Радев се загуби и в грандиозния скандал,който възникна около премахването на паметника на руската войска. Тук в челото на " съпротивата " застанаха леви политици – Мая Манолова от " Левицата ", Иван Таков от БСП-София и други Дори по проблеми, в които той действително се задейства – да вземем за пример, като оспори парламентарното решение да се предадат бронирани машини на Украйна, борбата я водиха " Възраждане " и Българска социалистическа партия, които нямат никакво желание да разделят славата си с него.
А занапред на Радев му предстоят тежки битки в отбрана на останалите му пълномощия и наследството на служебните му държавни управления. От ПП-ДБ точат зъби, с цел да му лишават опцията да въздейства върху назначенията в специфичните служби. Законопроект в тази посока е импортиран в Народното събрание и скоро ще му пристигна редът за разглеждане. По искане на Българска социалистическа партия беше основана парламентарна анкетна комисия, която да изследва дълготрайният контракт с турската газова компания " Боташ ", който служебният кабинет на Радев подписа през януари 2023 година Ясно е, че враждуващата с президента върхушка на " Позитано " 20 се кани да му сътвори огромни главоболия.
Така Радев се оказва в много тежка обстановка. От една страна, той е подложен в състояние на кръгова защита – нападат го и ръководещите, и опозицията. От друга страна, лостовете, с които той се постановяваше като фактор в страната един по един му биват отнемани. И той не знае какво да прави. Това пролича в новогодишното му послание, в което изсипа всевъзможни обвинявания против съперниците си, само че с нищо не сподели, че има съответен проект да им се опълчи. Равносметката е, че президентът се маргинализира като политическа и държавна фигура и това може да се окаже една от най-важните трендове в българската политика за тази година, а и оттатък нея.
Източник: Людмил Илиев, " Сега "
Едва ли някой очакваше, че Радев може да се снабди с толкоз власт, колкото получи в размирното време сред 2021 година и 2023 година Преди това бяхме привикнали да считаме президента надали не за церемониална фигура – институция с престиж, само че без действителни пълномощия. Е, това разбиране се оказа грамадна неточност. Редуващите се служебни държавни управления, назначени от президента, демонстрираха, че той може да ръководи страната съвсем като един постоянен министър-председател. Това беше един " авариен парламентарен модел ", както успешно се изрази Христо Иванов от ПП-ДБ, който ненадейно се наложи, когато Народното събрание колабира под тежестта на партийните вражди, и съвсем всички влакна на държавната власт се концентрираха в " Дондуков " 2.
Още тогава беше ясно, че това няма да изтрае дълго
Достатъчно беше Народното събрание да излъчи постоянен кабинет и структурата, на която се опираше властта на президента, се изпаряваше като пушек. Така стана, когато в края на 2021 година беше определено държавното управление на Кирил Петков. Дотогава той и сътрудниците му в Политическа партия бяха любимци на Радев, само че бързо се обърнаха в негови съперници, тъй като желаеха да ръководят без да се преценяват със своя патрон. Този кабинет обаче изтрая единствено към половин година, след което рухна поради вътрешните си несъгласия, а страната още веднъж беше поета от президентско държавно управление.
Такъв вид за развиване съществуваше и в този момент. Кабинетът " Денков-Габриел " е най-крехката и неестествена политическа структура, която можем да си представим. И надали не през ден за последните 6 месеца, откогато той ръководи, го удряше политически трус, който ни караше да се чудим какъв брой ли ще изтрае. А беше ясно, че в случай че падне, Радев още веднъж ще хване кормилото на страната.
Е, не се случи. За положително или за неприятно сглобката се удържа. Нещо повече – сполучливо преработи Конституцията по този начин, че разновидността, на който се надяваше президентът, стана съвсем неосъществим да се случи. Досега, в случай че Народното събрание се провалеше с постоянното държавно управление, президентът го разпускаше и назначаваше длъжностен кабинет, в който кадруваше както си желае. От сглобката обаче се изхитриха и обърнаха този модел – към този момент Народното събрание няма да се разпуска преди избори, а президентът ще избира длъжностен министър председател сред няколко висши държавни длъжности, изредени в Конституцията.
Тепърва ще разберем дали тази скица е сполучлива
Във всеки случай, президентът към този момент няма да бъде решаващият фактор в служебната власт. Замества го Народното събрание – другояче казано, сглобката, която на процедура ще управлява краткотрайния кабинет, защото всички евентуални министър председатели са назначени от Народното събрание, в който ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи разполагат с болшинство. Така Радев изгуби най-силния и значим лост, с който разполагаше. Дори и кабинетът " Денков-Габриел " да рухне на следващия ден, той няма да може да си върне позициите, с които разполагаше преди.
А в това време Радев стартира да се губи от публичното внимание. Опитите му да се върне в центъра на политическата сцена не съумяват. Ето, ръководещите захвърлиха концепцията да разгласят 24 май за народен празник на мястото на 3 март. Това ликвидира в зародиш самодейността за " Народно придвижване 3 март ", зародила се в президентството. Тя целеше да сплоти против сглобката консервативно и националистически настроените българи, като употребява за мотив промяната на празника. Сега обаче президентът и хората му ще би трябвало да мислят различен план, в случай че държат още веднъж да се занимават с партийно строителство.
Радев се загуби и в грандиозния скандал,който възникна около премахването на паметника на руската войска. Тук в челото на " съпротивата " застанаха леви политици – Мая Манолова от " Левицата ", Иван Таков от БСП-София и други Дори по проблеми, в които той действително се задейства – да вземем за пример, като оспори парламентарното решение да се предадат бронирани машини на Украйна, борбата я водиха " Възраждане " и Българска социалистическа партия, които нямат никакво желание да разделят славата си с него.
А занапред на Радев му предстоят тежки битки в отбрана на останалите му пълномощия и наследството на служебните му държавни управления. От ПП-ДБ точат зъби, с цел да му лишават опцията да въздейства върху назначенията в специфичните служби. Законопроект в тази посока е импортиран в Народното събрание и скоро ще му пристигна редът за разглеждане. По искане на Българска социалистическа партия беше основана парламентарна анкетна комисия, която да изследва дълготрайният контракт с турската газова компания " Боташ ", който служебният кабинет на Радев подписа през януари 2023 година Ясно е, че враждуващата с президента върхушка на " Позитано " 20 се кани да му сътвори огромни главоболия.
Така Радев се оказва в много тежка обстановка. От една страна, той е подложен в състояние на кръгова защита – нападат го и ръководещите, и опозицията. От друга страна, лостовете, с които той се постановяваше като фактор в страната един по един му биват отнемани. И той не знае какво да прави. Това пролича в новогодишното му послание, в което изсипа всевъзможни обвинявания против съперниците си, само че с нищо не сподели, че има съответен проект да им се опълчи. Равносметката е, че президентът се маргинализира като политическа и държавна фигура и това може да се окаже една от най-важните трендове в българската политика за тази година, а и оттатък нея.
Източник: Людмил Илиев, " Сега "
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ