Държавата пречупи гръбнака на изборната система
В България към този момент не могат да се организират естествени избори. Не и по-късно, което се случи. И до момента нещата бяха извънредно зле – от години гласоподават едвам сред 30 и 40 % от гласоподавателите, което единствено по себе си е злополука. След съсипията, на която беше подложена изборната система, можем единствено да чакаме, че всичко ще стане още по-лошо.
Списъкът с виновните е толкоз дълъг, че на процедура обгръща цялата страна. И в челото му се подрежда уредникът на изборите – Централната изборна комисия (ЦИК). От години комисарите
на процедура толерират проблемите на изборната система,
като просто не вършат нищо за разрешаването им. Един образец – всеобщата подмяна на членове на секционни комисии в навечерието на вота или даже в самия избирателен ден.
Отдавна е ясно, че тук се крият два казуса – първо, партиите мъчно намират хора за членове, и второ, тече политическа битка за контрола върху секционните комисии, където се регистрират изборните резултати. Последното се видя доста ясно от борбата сред фракциите в Движение за права и свободи преди вота предишния октомври. ЦИК е наясно с казуса, само че с изключение на да го загатва апропо в отчетите си, не стори нищо, с цел да накара депутатите да се задействат и да трансформират това състояние. А точно в секционните комисии се правят някои от най-големите безобразия на изборите, както доста ясно демонстрираха фрагменти от видеонаблюдението, потресли България.
Тук минаваме към идващия провинен – прокуратурата. Държавното обвиняване в никакъв случай не е на мястото си, когато би трябвало да се проверяват изборните закононарушения. Знаем, че те стартират надалеч преди изборния ден – когато тръгнат политическите емисари по изборните региони, с цел да раздават пари и да натискат хората да гласоподават по избран метод. Сигнали за това имаше по време на предизборната акция. За видеозаписите да не приказваме, безобразията бяха толкоз забележими и напряко нагли, че прокуратурата трябваше незабавно да се самосезира и да стартира масирани следствия.
Обвинението обаче показва една странна бездейност и ленивост,
които наподобяват напряко подозрителни на фона на неочакваната и трескава интензивност, която разви към края на конституционното дело, по което се оспорваха изборите. А това беше миг, зареден с политическо напрежение поради упованието (което се оправда), че делото ще приключи с пренареждане на Народното събрание. Това доста мощно прилича обстановката при воденето на договарянията за държавно управление, приключили със сформирането на кабинета на Росен Желязков. Тогава прокуратурата засипа Народното събрание с претенции за депутатски имунитети и по този начин нажежи напълно така и така горещия политически миг. И изниква резонният въпрос – за какво обвинителите са най-дейни тъкмо в такива моменти?
Споменавайки делото, стигаме до Конституционния съд (КС). Работата му по оспорването на изборите стартира през ноември 2024 година, а в този момент сме март 2025 година Никой не споделя, че такава комплицирана задача е лесна за осъществяване, само че въпреки всичко Изборният кодекс дава за това 2 месеца и човек би очаквал, че
тъкмо Конституционен съд, стожерът на правото, би трябвало да държи на законовите периоди.
Когато не става по този начин, съперниците му стартират да раздухват обвинявания – от „ Възраждане “ показаха, че срокът на делото изтича няколко дни преди да приключат договарянията за кабинета " Желязков ".
После пристигна историята с чувалите с напълно или отчасти изчезнали бюлетини. За това научихме от изявленията на едно от движимостите лица и, в случай че прокуратурата тогава се беше задействала, може би нещата щяха да протекат по напълно друг метод. Отговорност на Конституционен съд също може да се търси – даже и да не желае да замесва прокуратурата по делото, съдът можеше най-малко да въвлече в експертизата неправителствените организации, които имат наблюдаващи на изборите. Повече неприкритост и доверие в гражданското общество можеше да предотврати освен намесата на обвиняването в края на делото, само че и политическата детонация в Народното събрание, която ще нарани точно Конституционен съд.
Така идваме в центъра на казуса – Народното събрание.
Оставяме настрани въпроса с дългогодишното безучастие на политиците по отношение на изборните промени и безобразията, които сътворяват, когато въпреки всичко тръгнат да трансформират нещо. За това приказваме доста от дълго време и нищо не се случва. Тук става въпрос за отношението към Конституционен съд.
Едва ли в миналото ще забравим общественото послание на арбитър Павлина Панова – ръководителят на съда, по публичната телевизия, в което в действителност упрекна ЦИК и държавното сдружение " Информационно обслужване ", че саботират приключването на конституционното дело. Малко по-късно прокуратурата се заинтересува от делото, което докара до митинги и политически обвинявания от страна на опозиционни сили като ПП-ДБ, че ръководещите от ГЕРБ-СДС и " управляващо-опозиционната " ДПС-НН стоят зад дейностите на обвиняването и провеждат офанзива против Конституционен съд.
Управляващите се усетиха, че вятърът духа против тях, и нанесоха контраудар в Народното събрание. Това нямаше да е проблем, в случай че обект на удара беше ПП-ДБ – в последна сметка, това е играта на политиците, да се бият едни с други. На мушката обаче попадна Конституционен съд. В Народното събрание се чуха обвинявания, че съдът е политизиран и е впрегнат, с цел да манипулира изборните резултати по румънски сюжет, както разгласи Тошко Йорданов от Има Такъв Народ. Сходни оценки дадоха от ДПС-НН и МЕЧ, а водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов напряко разгласи съда за " незаконна конструкция ", която би трябвало да бъде " заличена ".
Така стана напълно ясно, че съвсем всички политически групи в Народното събрание са настроени против Конституционен съд. Това се видя и от признатата декларация на Народното събрание, ориентирана против него. И не просто го подлагат на критика, а изсипват най-тежки обиди и обвинявания против него, че и му насочат закани. Това предвещава тежки дни отсега нататък освен за Конституционен съд, само че и изобщо за правния ред в България. Едно е да си неудовлетворен и да критикуваш една институция, а напълно друго е
да искаш заличаването й, единствено тъй като не ти харесва какво прави.
Особено институция като Конституционен съд, която е централна за правовата страна в България.
Накрая стигаме до жертвата на всичко това – българският гласоподавател. Едва ли тази противна история ще подтиква хората да вървят да гласуват; в противен случай, евентуално още повече ще ги отврати и отблъсне. Затова в този момент значимото е да се направи нещо, което най-малко малко да позакърпи унищожения имидж на изборната система и да възвърне известно доверие. А това значи промени – дълбоки и без дълго отсрочване. Хората би трябвало да видят, че най-малко нещо се прави, с цел да се трансформират нещата. Иначе няма да се отлепим от дъното, което ударихме.
Списъкът с виновните е толкоз дълъг, че на процедура обгръща цялата страна. И в челото му се подрежда уредникът на изборите – Централната изборна комисия (ЦИК). От години комисарите
на процедура толерират проблемите на изборната система,
като просто не вършат нищо за разрешаването им. Един образец – всеобщата подмяна на членове на секционни комисии в навечерието на вота или даже в самия избирателен ден.
Отдавна е ясно, че тук се крият два казуса – първо, партиите мъчно намират хора за членове, и второ, тече политическа битка за контрола върху секционните комисии, където се регистрират изборните резултати. Последното се видя доста ясно от борбата сред фракциите в Движение за права и свободи преди вота предишния октомври. ЦИК е наясно с казуса, само че с изключение на да го загатва апропо в отчетите си, не стори нищо, с цел да накара депутатите да се задействат и да трансформират това състояние. А точно в секционните комисии се правят някои от най-големите безобразия на изборите, както доста ясно демонстрираха фрагменти от видеонаблюдението, потресли България.
Тук минаваме към идващия провинен – прокуратурата. Държавното обвиняване в никакъв случай не е на мястото си, когато би трябвало да се проверяват изборните закононарушения. Знаем, че те стартират надалеч преди изборния ден – когато тръгнат политическите емисари по изборните региони, с цел да раздават пари и да натискат хората да гласоподават по избран метод. Сигнали за това имаше по време на предизборната акция. За видеозаписите да не приказваме, безобразията бяха толкоз забележими и напряко нагли, че прокуратурата трябваше незабавно да се самосезира и да стартира масирани следствия.
Обвинението обаче показва една странна бездейност и ленивост,
които наподобяват напряко подозрителни на фона на неочакваната и трескава интензивност, която разви към края на конституционното дело, по което се оспорваха изборите. А това беше миг, зареден с политическо напрежение поради упованието (което се оправда), че делото ще приключи с пренареждане на Народното събрание. Това доста мощно прилича обстановката при воденето на договарянията за държавно управление, приключили със сформирането на кабинета на Росен Желязков. Тогава прокуратурата засипа Народното събрание с претенции за депутатски имунитети и по този начин нажежи напълно така и така горещия политически миг. И изниква резонният въпрос – за какво обвинителите са най-дейни тъкмо в такива моменти?
Споменавайки делото, стигаме до Конституционния съд (КС). Работата му по оспорването на изборите стартира през ноември 2024 година, а в този момент сме март 2025 година Никой не споделя, че такава комплицирана задача е лесна за осъществяване, само че въпреки всичко Изборният кодекс дава за това 2 месеца и човек би очаквал, че
тъкмо Конституционен съд, стожерът на правото, би трябвало да държи на законовите периоди.
Когато не става по този начин, съперниците му стартират да раздухват обвинявания – от „ Възраждане “ показаха, че срокът на делото изтича няколко дни преди да приключат договарянията за кабинета " Желязков ".
После пристигна историята с чувалите с напълно или отчасти изчезнали бюлетини. За това научихме от изявленията на едно от движимостите лица и, в случай че прокуратурата тогава се беше задействала, може би нещата щяха да протекат по напълно друг метод. Отговорност на Конституционен съд също може да се търси – даже и да не желае да замесва прокуратурата по делото, съдът можеше най-малко да въвлече в експертизата неправителствените организации, които имат наблюдаващи на изборите. Повече неприкритост и доверие в гражданското общество можеше да предотврати освен намесата на обвиняването в края на делото, само че и политическата детонация в Народното събрание, която ще нарани точно Конституционен съд.
Така идваме в центъра на казуса – Народното събрание.
Оставяме настрани въпроса с дългогодишното безучастие на политиците по отношение на изборните промени и безобразията, които сътворяват, когато въпреки всичко тръгнат да трансформират нещо. За това приказваме доста от дълго време и нищо не се случва. Тук става въпрос за отношението към Конституционен съд.
Едва ли в миналото ще забравим общественото послание на арбитър Павлина Панова – ръководителят на съда, по публичната телевизия, в което в действителност упрекна ЦИК и държавното сдружение " Информационно обслужване ", че саботират приключването на конституционното дело. Малко по-късно прокуратурата се заинтересува от делото, което докара до митинги и политически обвинявания от страна на опозиционни сили като ПП-ДБ, че ръководещите от ГЕРБ-СДС и " управляващо-опозиционната " ДПС-НН стоят зад дейностите на обвиняването и провеждат офанзива против Конституционен съд.
Управляващите се усетиха, че вятърът духа против тях, и нанесоха контраудар в Народното събрание. Това нямаше да е проблем, в случай че обект на удара беше ПП-ДБ – в последна сметка, това е играта на политиците, да се бият едни с други. На мушката обаче попадна Конституционен съд. В Народното събрание се чуха обвинявания, че съдът е политизиран и е впрегнат, с цел да манипулира изборните резултати по румънски сюжет, както разгласи Тошко Йорданов от Има Такъв Народ. Сходни оценки дадоха от ДПС-НН и МЕЧ, а водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов напряко разгласи съда за " незаконна конструкция ", която би трябвало да бъде " заличена ".
Така стана напълно ясно, че съвсем всички политически групи в Народното събрание са настроени против Конституционен съд. Това се видя и от признатата декларация на Народното събрание, ориентирана против него. И не просто го подлагат на критика, а изсипват най-тежки обиди и обвинявания против него, че и му насочат закани. Това предвещава тежки дни отсега нататък освен за Конституционен съд, само че и изобщо за правния ред в България. Едно е да си неудовлетворен и да критикуваш една институция, а напълно друго е
да искаш заличаването й, единствено тъй като не ти харесва какво прави.
Особено институция като Конституционен съд, която е централна за правовата страна в България.
Накрая стигаме до жертвата на всичко това – българският гласоподавател. Едва ли тази противна история ще подтиква хората да вървят да гласуват; в противен случай, евентуално още повече ще ги отврати и отблъсне. Затова в този момент значимото е да се направи нещо, което най-малко малко да позакърпи унищожения имидж на изборната система и да възвърне известно доверие. А това значи промени – дълбоки и без дълго отсрочване. Хората би трябвало да видят, че най-малко нещо се прави, с цел да се трансформират нещата. Иначе няма да се отлепим от дъното, което ударихме.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ