Точно преди 36 години, сред пролетта и лятото, се появява есе, което продължено в книга ще бъде измежду най-обсъжданите политически текстове на лимита сред XX и XXI век. Става дума за Франсис Фукуяма е неговият " завършек на историята ", обозначен на първо време с загадъчен знак, а след това допълнен твърдо с "... и последният човек ".
В труда си Фукуяма твърди две неща: демократичната народна власт е най-последният етап от развиването на човечеството към по-добър свят; този свят е в действителност така добър (най-малко лош), че
си коства да бъде защитаван,
разширяван. Първата констатация като способ е аналогична на Хегеловото и Марксовото виждане за съществуване на идеален свят след еволюция - не Пруската монархия, както твърди единият немец, нито безкласовото общество, както смята вторият, а точно демократичната народна власт е " раят ". Рай, тъй като хората сами се стремят към полезностите на това публично устройство, водени от желанието за личностно одобряване - желанието опустошава пречките, движи историята. Втората констатация се базира на обстоятелството, че страните с демократична народна власт
не водят война между тях -
в случай че мирът е най-висшата социална полезност и го желаеме, би трябвало да има от ден на ден такива демокрации - ще се разшири това, което не води война.
" Краят на историята и последният човек " се трансформира в знаме на западните политически елити (най-вече американски). Също и в арогантна разгласа ( " Ние победихме! " ), в оправдание за " демократитизиране " с военни средства. Съответно оборването на демократичната народна власт се трансформира в първа задача на конкурентни елити, в опозиция против арогантността. Днес, когато като че ли на либерализма му е написан некрологът, а мнозина пишат и на демокрацията, си коства да се намерения - в действителност ли има заравяне? Като се изключи негативната (зло)употреба, не е ли въпреки всичко тази книга и през днешния ден
справочник за самоосъзнаване
в името на по-добър свят?
Тъй като е допустимо да се получат доста отговори за погребението, е добре да се придържаме към метода на Фукуяма. Тоест, ще приемем демокрацията и либерализма за свършени, в случай че хората не ги желаят; или пък в случай че желаят народна власт, която е друга от демократичната. Но желаят ли ги все по този начин, значи тези политически форми ще живеят.
И по този начин, дано опитаме да отговорим. Първо за демокрацията. Желаят ли хората нещо друго от нея. Поглеждаме там, където
най-яростно се упорства за " нови правила ",
а и " нов международен ред ". Срещу какво недоволстват консервативните американци? - че либералите не са демократи, не ги интересувал " гласът на хората ". За какво Джей Ди Ванс подлага на критика Европа, за какво бе неудовлетворен от Румъния - същото: не се чувал националният глас, пренебрегвали се десните партии (хората), Румъния пък непосредствено зачеркнала демокрацията (отменените избори). Нашите съперници на еврото какво желаят - референдум, отново повече народна власт. Ако сте наблюдателни, ще забележете, че Китай не е просто Китай, ами е Китайска национална република - Китай желае да се знае, че народът ръководи, не различен. Ами Путин и всеки путинофил?
Биха подписали клетвен лист,
че в Русия царува народна власт.
С други думи, демокрацията е блянът, тя е желанието. За ръководещи и ръководени. Дори където я няма, съответните хора държат да демонстрират, че я има. И африкански водачи човекоядци да питате - ще кажат, че са демократи. Понякога някъде се признава " ние тук не управляваме демократично, но то е, с цел да изорем равнищата, и на чисто да посеем народна власт ", което е отново нейно оповестяване. Именно този несломим идеал обезпечава още живот на демокрацията, без значение къде тъкмо я има или не. " Ей, огромно изобретение - хората желали народна власт. Ми доста ясно, че е по този начин! ", биха опонирали някой. Аз пък настоявам, че изобщо не е ясно, че хората през днешния ден желаят народна власт - открива се при " разчепкване " на тематиката. Та, поразчепкахме и заключихме, че хората все по този начин я желаят.
Сега да забележим желаят ли тъкмо демократична? Разчепкването е нужно да тръгне от там, че гейпарадите, бежански потоци, многото полове, предпочитано стимулиране на малцинствата и така нататък нямат директна връзка с демократичната народна власт.
Тя не са те
Свързани са с либерализма, само че не напълно. Знам, че е мъчно да се прозре в ерата на " знанието от обществените мрежи ", само че е по този начин. Ако някой спори, просто е нужно да отваря книги, не интернет профили. Също по този начин и видът икономическа политика (данъци, мита...) не я покрива - да вземем за пример може да живеят паралелно демократична народна власт и консервативна икономическа политика.
Но какво въпреки всичко е тя? И по какъв начин да я отличим от нелибералната народна власт? Ами ето какво е тя (отново употребяваме Фукуяма, само че не само): тя е доктрината, в която всеки субект има право на живот, независимост, благосъстоятелност, струпване, развиване, да избира, да бъде избиран, да се сдружава, определеният от него политик да ръководи... Нужно е да се повтори - всеки субект. Това са
права не поради съсловия, жанр и така нататък,
а заради обстоятелството, че индивидът е човешко създание. И доста други фундаменти има демократичната народна власт, само че тези, да кажем, са най-важни. Това не е идеална теория (няма идеални), само че е допустимо най-хубавата предвид на човешките права. " А белким съществуват модерни доктрини, отричащи тия естествени като водата и въздуха права? ", биха попитали още веднъж скептиците. Да, има - освен това претендиращи да се демократични доктрини, по-точно - нелиберално-демократични. В Китай, да вземем за пример, не всеки може да бъде избиран, да се сдружава свободно. В Турция - в случай че сте доста либерален, може да се окажете в зандана. Някога в Народна република България също не всеки можеше всичко да прави - социалистическото народовластие бе съчетано с разгласа на тирания на пролетириата.
Само демократичната народна власт пази тези права,
нелибералните - не. Най-важното през днешния ден е, че толкоз сме привикнали с тези права, по този начин ги одобряваме за естествена даденост, че даже най-яростните викове " Против сме демократичната народна власт! ", " Желаем нов международен ред "..., даже за момент не позволяват, че събарянето на демократичната народна власт и реда значат разлъка със самите права. Хората си ги желаят. Все отново някои все по този начин си упорстват за китайска народна власт, съветска? Супер, само че дано се откажат на първо време от " Facebook "!
Или и от правото дрон да не падне
върху главите ни (следва да се помни: демократичните демокрации не водят война между тях - в тази ситуация водят война нелибералните Русия и Украйна).
Така стигнахме и до заключението, че хората през днешния ден все по този начин са им значими правата, дадени им не от различен, а от демократичната народна власт. Не го осъзнават, само че е по този начин. Пак поражда несъгласие: " Парите изкривяват нещата. Свободата, правото да се развиваш, управляваш, имат единствено хората с пари. Следователно демократичната народна власт е бутафорна ". Възражението се уповава на много истина. Обаче - никой не ти не разрешава да печелиш пари; всеки е свободен да ги натрупа, от там да се развива, ръководи. Пак следва да се посочи, че в нелибералните демокрации не всеки може.
Така стеснихме нещата. Недоволството търси " народна власт, която в действителност да е народна власт, ненарушаваща изконните права, но не демократична ". Супер. Да заповяда! Ама коя е тъкмо тая народна власт, къде е? Доналд Тръмп? Идеално, единствено че той не излиза (за щастие) от полето на демократичната демокрация;
излиза от либерализма, само че не от фундаменталната рамка на правата
(отново е мъчно да се разбере, само че е така). Виктор Орбан? Идеално! Обаче има нещо, което към момента не е проумяно, а скоро ще бъде. Орбан ще ръководи до живот Унгария. Точно както и Путин Русия, Ердоган в Турция, азиатските водачи, в случай че няма преврати. Обществените взаимоотношения са по този начин устроени там, че колкото и народна власт да има, каквито и избори, тия хора ще бъдат преизбирани. Затова най-отличителният белег на демократичната от всевъзможни други действителни или псевдо демокрации през днешния ден е
сменяемостта на водача посредством избори
Ако имаш демократична народна власт - водачите може да се сменят. Ако нямаш - не е несъмнено може ли. Така отново стигаме до мечтаното от хората. Наистина ли недоволните желаят народна власт, в която водачът е закрепостен? Примерно никакви избори да не могат да махнат някого от Бойко Борисов, Румен Радев, Кирил Петков?
Отговорът е явен. Но какво въпреки всичко се търси? " Ами нещо, с което да живеем по-добре, да имаме повече (реални) права, да сме по-богати ", упорстват недоволните. Супер, само че кое е по-доброто от демократичната народна власт, къде е? Простият факт е, че " това нещо " го няма. Което не значи, че тя не поражда хиляди проблеми. Значи, че проблемите може да бъдат милиони при други системи - за жалост, би се схванало чак в мига, когато (ако) тая с по-малкото беди изчезне.
Няколко думи и за мира в подтекста на Фукуяма. Той твърди, че откак съществува демократичната народна власт, водят война само нелиберални страни между тях, или демократични против нелиберални. Другата възможност е 1%. Засега е изцяло прав (Русия - Украйна, Турция - Гърция, Англия - Аржентина, Съединени американски щати - Ирак - в никакъв случай войната не е била сред демократични демокрации). Това е по този начин, тъй като хората в демократичните демокрации въпреки всичко имат въздействие върху ръководството и
не им се умира на фронта.
Двустранно посредством лостовете биват спирани ония люде, които желаят война без да умират самите те Това са политическите eлити. Затова, в случай че се желае мир, би трябвало да има повече демократична народна власт.
Целият този текст посред всеобщата олелия и безумие няма по какъв начин да бъде свестен. Но тъкмо тъй като царят олелия и безумие, следваше да бъде написан - демократичната народна власт е все това, което хората желаят, въпреки от ден на ден от тях да не го осъзнават. Добре е търсещите " нещо друго " да си дадат сметка какво тъкмо желаят, какво различно може да получат.
В труда си Фукуяма твърди две неща: демократичната народна власт е най-последният етап от развиването на човечеството към по-добър свят; този свят е в действителност така добър (най-малко лош), че
си коства да бъде защитаван,
разширяван. Първата констатация като способ е аналогична на Хегеловото и Марксовото виждане за съществуване на идеален свят след еволюция - не Пруската монархия, както твърди единият немец, нито безкласовото общество, както смята вторият, а точно демократичната народна власт е " раят ". Рай, тъй като хората сами се стремят към полезностите на това публично устройство, водени от желанието за личностно одобряване - желанието опустошава пречките, движи историята. Втората констатация се базира на обстоятелството, че страните с демократична народна власт
не водят война между тях -
в случай че мирът е най-висшата социална полезност и го желаеме, би трябвало да има от ден на ден такива демокрации - ще се разшири това, което не води война.
" Краят на историята и последният човек " се трансформира в знаме на западните политически елити (най-вече американски). Също и в арогантна разгласа ( " Ние победихме! " ), в оправдание за " демократитизиране " с военни средства. Съответно оборването на демократичната народна власт се трансформира в първа задача на конкурентни елити, в опозиция против арогантността. Днес, когато като че ли на либерализма му е написан некрологът, а мнозина пишат и на демокрацията, си коства да се намерения - в действителност ли има заравяне? Като се изключи негативната (зло)употреба, не е ли въпреки всичко тази книга и през днешния ден
справочник за самоосъзнаване
в името на по-добър свят?
Тъй като е допустимо да се получат доста отговори за погребението, е добре да се придържаме към метода на Фукуяма. Тоест, ще приемем демокрацията и либерализма за свършени, в случай че хората не ги желаят; или пък в случай че желаят народна власт, която е друга от демократичната. Но желаят ли ги все по този начин, значи тези политически форми ще живеят.
И по този начин, дано опитаме да отговорим. Първо за демокрацията. Желаят ли хората нещо друго от нея. Поглеждаме там, където
най-яростно се упорства за " нови правила ",
а и " нов международен ред ". Срещу какво недоволстват консервативните американци? - че либералите не са демократи, не ги интересувал " гласът на хората ". За какво Джей Ди Ванс подлага на критика Европа, за какво бе неудовлетворен от Румъния - същото: не се чувал националният глас, пренебрегвали се десните партии (хората), Румъния пък непосредствено зачеркнала демокрацията (отменените избори). Нашите съперници на еврото какво желаят - референдум, отново повече народна власт. Ако сте наблюдателни, ще забележете, че Китай не е просто Китай, ами е Китайска национална република - Китай желае да се знае, че народът ръководи, не различен. Ами Путин и всеки путинофил?
Биха подписали клетвен лист,
че в Русия царува народна власт.
С други думи, демокрацията е блянът, тя е желанието. За ръководещи и ръководени. Дори където я няма, съответните хора държат да демонстрират, че я има. И африкански водачи човекоядци да питате - ще кажат, че са демократи. Понякога някъде се признава " ние тук не управляваме демократично, но то е, с цел да изорем равнищата, и на чисто да посеем народна власт ", което е отново нейно оповестяване. Именно този несломим идеал обезпечава още живот на демокрацията, без значение къде тъкмо я има или не. " Ей, огромно изобретение - хората желали народна власт. Ми доста ясно, че е по този начин! ", биха опонирали някой. Аз пък настоявам, че изобщо не е ясно, че хората през днешния ден желаят народна власт - открива се при " разчепкване " на тематиката. Та, поразчепкахме и заключихме, че хората все по този начин я желаят.
Сега да забележим желаят ли тъкмо демократична? Разчепкването е нужно да тръгне от там, че гейпарадите, бежански потоци, многото полове, предпочитано стимулиране на малцинствата и така нататък нямат директна връзка с демократичната народна власт.
Тя не са те
Свързани са с либерализма, само че не напълно. Знам, че е мъчно да се прозре в ерата на " знанието от обществените мрежи ", само че е по този начин. Ако някой спори, просто е нужно да отваря книги, не интернет профили. Също по този начин и видът икономическа политика (данъци, мита...) не я покрива - да вземем за пример може да живеят паралелно демократична народна власт и консервативна икономическа политика.
Но какво въпреки всичко е тя? И по какъв начин да я отличим от нелибералната народна власт? Ами ето какво е тя (отново употребяваме Фукуяма, само че не само): тя е доктрината, в която всеки субект има право на живот, независимост, благосъстоятелност, струпване, развиване, да избира, да бъде избиран, да се сдружава, определеният от него политик да ръководи... Нужно е да се повтори - всеки субект. Това са
права не поради съсловия, жанр и така нататък,
а заради обстоятелството, че индивидът е човешко създание. И доста други фундаменти има демократичната народна власт, само че тези, да кажем, са най-важни. Това не е идеална теория (няма идеални), само че е допустимо най-хубавата предвид на човешките права. " А белким съществуват модерни доктрини, отричащи тия естествени като водата и въздуха права? ", биха попитали още веднъж скептиците. Да, има - освен това претендиращи да се демократични доктрини, по-точно - нелиберално-демократични. В Китай, да вземем за пример, не всеки може да бъде избиран, да се сдружава свободно. В Турция - в случай че сте доста либерален, може да се окажете в зандана. Някога в Народна република България също не всеки можеше всичко да прави - социалистическото народовластие бе съчетано с разгласа на тирания на пролетириата.
Само демократичната народна власт пази тези права,
нелибералните - не. Най-важното през днешния ден е, че толкоз сме привикнали с тези права, по този начин ги одобряваме за естествена даденост, че даже най-яростните викове " Против сме демократичната народна власт! ", " Желаем нов международен ред "..., даже за момент не позволяват, че събарянето на демократичната народна власт и реда значат разлъка със самите права. Хората си ги желаят. Все отново някои все по този начин си упорстват за китайска народна власт, съветска? Супер, само че дано се откажат на първо време от " Facebook "!
Или и от правото дрон да не падне
върху главите ни (следва да се помни: демократичните демокрации не водят война между тях - в тази ситуация водят война нелибералните Русия и Украйна).
Така стигнахме и до заключението, че хората през днешния ден все по този начин са им значими правата, дадени им не от различен, а от демократичната народна власт. Не го осъзнават, само че е по този начин. Пак поражда несъгласие: " Парите изкривяват нещата. Свободата, правото да се развиваш, управляваш, имат единствено хората с пари. Следователно демократичната народна власт е бутафорна ". Възражението се уповава на много истина. Обаче - никой не ти не разрешава да печелиш пари; всеки е свободен да ги натрупа, от там да се развива, ръководи. Пак следва да се посочи, че в нелибералните демокрации не всеки може.
Така стеснихме нещата. Недоволството търси " народна власт, която в действителност да е народна власт, ненарушаваща изконните права, но не демократична ". Супер. Да заповяда! Ама коя е тъкмо тая народна власт, къде е? Доналд Тръмп? Идеално, единствено че той не излиза (за щастие) от полето на демократичната демокрация;
излиза от либерализма, само че не от фундаменталната рамка на правата
(отново е мъчно да се разбере, само че е така). Виктор Орбан? Идеално! Обаче има нещо, което към момента не е проумяно, а скоро ще бъде. Орбан ще ръководи до живот Унгария. Точно както и Путин Русия, Ердоган в Турция, азиатските водачи, в случай че няма преврати. Обществените взаимоотношения са по този начин устроени там, че колкото и народна власт да има, каквито и избори, тия хора ще бъдат преизбирани. Затова най-отличителният белег на демократичната от всевъзможни други действителни или псевдо демокрации през днешния ден е
сменяемостта на водача посредством избори
Ако имаш демократична народна власт - водачите може да се сменят. Ако нямаш - не е несъмнено може ли. Така отново стигаме до мечтаното от хората. Наистина ли недоволните желаят народна власт, в която водачът е закрепостен? Примерно никакви избори да не могат да махнат някого от Бойко Борисов, Румен Радев, Кирил Петков?
Отговорът е явен. Но какво въпреки всичко се търси? " Ами нещо, с което да живеем по-добре, да имаме повече (реални) права, да сме по-богати ", упорстват недоволните. Супер, само че кое е по-доброто от демократичната народна власт, къде е? Простият факт е, че " това нещо " го няма. Което не значи, че тя не поражда хиляди проблеми. Значи, че проблемите може да бъдат милиони при други системи - за жалост, би се схванало чак в мига, когато (ако) тая с по-малкото беди изчезне.
Няколко думи и за мира в подтекста на Фукуяма. Той твърди, че откак съществува демократичната народна власт, водят война само нелиберални страни между тях, или демократични против нелиберални. Другата възможност е 1%. Засега е изцяло прав (Русия - Украйна, Турция - Гърция, Англия - Аржентина, Съединени американски щати - Ирак - в никакъв случай войната не е била сред демократични демокрации). Това е по този начин, тъй като хората в демократичните демокрации въпреки всичко имат въздействие върху ръководството и
не им се умира на фронта.
Двустранно посредством лостовете биват спирани ония люде, които желаят война без да умират самите те Това са политическите eлити. Затова, в случай че се желае мир, би трябвало да има повече демократична народна власт.
Целият този текст посред всеобщата олелия и безумие няма по какъв начин да бъде свестен. Но тъкмо тъй като царят олелия и безумие, следваше да бъде написан - демократичната народна власт е все това, което хората желаят, въпреки от ден на ден от тях да не го осъзнават. Добре е търсещите " нещо друго " да си дадат сметка какво тъкмо желаят, какво различно може да получат.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ