Статуквото може да почерпи с такива врагове!
Един развой осезаемо " разсича " родното партийно опълчване. В ход е от пандемията, руско-украинската война го настърви, конфликтът за еврото наля бензин в мотора: дуелът на статукво и антистатукво, система и контрасистема. Няма ляво - дясно, правосъдна промяна или не, заблуда е и конфликтът консервативно-прогресистко. Политическото разделяне кардинално минава през желанието за смяна - какво ново да настане, с цел да се усъвършенства животът. В момента няма нюанси на терена, смяната не е " Продължаваме промяната ". " Възраждане " е позиционирана като такава, мечтаейки, безусловно, за прелом. Отсреща е налице доближаване, оформяйки лагера на " неотменимия ред ".
В същността си това е
изконният български спор " Запад или Русия "
Той изкристализира в пределни моменти, какъвто е в този момент с еврото. ПП-ДБ се подреди до ГЕРБ и ДПС-тата, там е Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ не смее да мръдне от тях. Компания на " Възраждане " вършат МЕЧ, " Величие " и други детайли, чиято цел постоянно е била да внесе " Повече Русия " у нас. Еврото е редут от тази остаряла война за пътя на България. Въвежда го статуквото (системата), действително без вест, просто следвайки десетилетния начертан път. И нещата в междупартийните връзки са сложени по този начин, че въпросът " евро или не " прелива в това да се промени този път или не, надлежно " за " и " срещу " статуквото (системата).
Има един огромен проблем обаче - нещо, което не може да уплътни процеса; показващо, че " по този начин поставените неща " не са естествено положение. То е, че разстановката не дава отговор на хорските разделения. От една страна е реалност, че българинът постоянно е бил рисков - люто обича и ненавижда - или сме " най-великият народ на света ", или " по-зле от нас няма ". Обаче вглеждането постоянно е показвало, че изразители на тия оценки са забележимите елементи от обществото. Активните, търсещите изява.
Огромна част, безмълвната, т.е. невидимата през днешния ден в обществените мрежи, не обича крайностите. Тя също търси смяна, не е удовлетворена от партиите, само че не желае да събаря личната си къща или " международния ред ". Не издига бесилки по площадите, не живее в " в този момент или в никакъв случай ". Най-малко пък схваща България за поробена при прозапападния път, какъвто е репертоарът на " Възраждане " и Ко.
И какво в последна сметка какво се получава? Получава се по този начин, че посред голямото отвращение против партиите, търсещият смяната българин дава не повече от 220 000 гласа на МЕЧ и " Величие ", общо 550 000 с " титана " " Възраждане ". Пасувайки, той поддържа статуквото (системата) без да го харесва - дири по-умерена, диалогична, уравновесена смяна - не я намира и не е така съществен, че да избра ония с бесилките.
Софистика е дали без съществени дейности смяната е допустима или не. Тя с гражданска война ли се реализира или с еволюция. В случая е значимо, че българинът просто не обича екстремностите.
От това пострада и самият спор за еврото. Каквито и основателни причини да има против въвеждането, гледната точка " срещу " увисна в мига, в който бе упражнено принуждение против постройката на Европейската комисия. Всеки път, когато Костадин Костадинов каже на статуквото (системата) " Ще ви палим! ",
печели десетки нови лайкове и губи стотици действителни гласоподаватели
Защото, видя се (независимо от разногласията за числата), че митингът на 31 май не бе многоброен. Не бе, не тъй като българинът бленува безусловно за еврото - той е срещу да бъде паралелно до водачите от трибуната. Влизането в Еврозоната - по кое време, по какъв начин и така нататък, заслужаваше спокоен, интелигентен и доста по-ранен спор, надалеч от нервности и лумпениади.
Всичко това по принцип се знае, само че и не. Медийното огледало, насърчено от интернет мрежите, основава ескалиращо чувство за пределно настроени българи. Но в действителност са ъгъл. Също по този начин следва да се означи, че антисистемните партии са остаряло събитие. Но за първи път насреща системата се е подредила компактно. Вчера Асен Василев сподели, че при получена дата за приемане на еврото ПП-ДБ ще внесе избор на съмнение против кабинета. Това е опит ни в чеп, ни в ръкав да се сътвори разграничение в системата, нюансите да се върнат, ПП-ДБ да се препозиционира.
Следствията на цялото това опълчване са любопитни. Първо, явно има ниша за съпротива в самото статукво (система) - хората търсят нещо ново; само че ново, което да не разрушава. Второ, като го няма то, а другото не се приема, крайната плашеща съпротива бетонира враговете си, пази статуквото (система). Трето, истеричната съпротива
не ще доживее преврата, само че пък печели предостатъчно битие
с обезпечен (макар и ограничен) електорален дял.
Твърди се, че с обреченото искане за референдум, по към този момент явен въпрос, Румен Радев наля основите на една такава съпротива в системата. Времето ще покаже дали реториката му събаря, само че към този момент има аргумент в упованията.
В същността си това е
изконният български спор " Запад или Русия "
Той изкристализира в пределни моменти, какъвто е в този момент с еврото. ПП-ДБ се подреди до ГЕРБ и ДПС-тата, там е Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ не смее да мръдне от тях. Компания на " Възраждане " вършат МЕЧ, " Величие " и други детайли, чиято цел постоянно е била да внесе " Повече Русия " у нас. Еврото е редут от тази остаряла война за пътя на България. Въвежда го статуквото (системата), действително без вест, просто следвайки десетилетния начертан път. И нещата в междупартийните връзки са сложени по този начин, че въпросът " евро или не " прелива в това да се промени този път или не, надлежно " за " и " срещу " статуквото (системата).
Има един огромен проблем обаче - нещо, което не може да уплътни процеса; показващо, че " по този начин поставените неща " не са естествено положение. То е, че разстановката не дава отговор на хорските разделения. От една страна е реалност, че българинът постоянно е бил рисков - люто обича и ненавижда - или сме " най-великият народ на света ", или " по-зле от нас няма ". Обаче вглеждането постоянно е показвало, че изразители на тия оценки са забележимите елементи от обществото. Активните, търсещите изява.
Огромна част, безмълвната, т.е. невидимата през днешния ден в обществените мрежи, не обича крайностите. Тя също търси смяна, не е удовлетворена от партиите, само че не желае да събаря личната си къща или " международния ред ". Не издига бесилки по площадите, не живее в " в този момент или в никакъв случай ". Най-малко пък схваща България за поробена при прозапападния път, какъвто е репертоарът на " Възраждане " и Ко.
И какво в последна сметка какво се получава? Получава се по този начин, че посред голямото отвращение против партиите, търсещият смяната българин дава не повече от 220 000 гласа на МЕЧ и " Величие ", общо 550 000 с " титана " " Възраждане ". Пасувайки, той поддържа статуквото (системата) без да го харесва - дири по-умерена, диалогична, уравновесена смяна - не я намира и не е така съществен, че да избра ония с бесилките.
Софистика е дали без съществени дейности смяната е допустима или не. Тя с гражданска война ли се реализира или с еволюция. В случая е значимо, че българинът просто не обича екстремностите.
От това пострада и самият спор за еврото. Каквито и основателни причини да има против въвеждането, гледната точка " срещу " увисна в мига, в който бе упражнено принуждение против постройката на Европейската комисия. Всеки път, когато Костадин Костадинов каже на статуквото (системата) " Ще ви палим! ",
печели десетки нови лайкове и губи стотици действителни гласоподаватели
Защото, видя се (независимо от разногласията за числата), че митингът на 31 май не бе многоброен. Не бе, не тъй като българинът бленува безусловно за еврото - той е срещу да бъде паралелно до водачите от трибуната. Влизането в Еврозоната - по кое време, по какъв начин и така нататък, заслужаваше спокоен, интелигентен и доста по-ранен спор, надалеч от нервности и лумпениади.
Всичко това по принцип се знае, само че и не. Медийното огледало, насърчено от интернет мрежите, основава ескалиращо чувство за пределно настроени българи. Но в действителност са ъгъл. Също по този начин следва да се означи, че антисистемните партии са остаряло събитие. Но за първи път насреща системата се е подредила компактно. Вчера Асен Василев сподели, че при получена дата за приемане на еврото ПП-ДБ ще внесе избор на съмнение против кабинета. Това е опит ни в чеп, ни в ръкав да се сътвори разграничение в системата, нюансите да се върнат, ПП-ДБ да се препозиционира.
Следствията на цялото това опълчване са любопитни. Първо, явно има ниша за съпротива в самото статукво (система) - хората търсят нещо ново; само че ново, което да не разрушава. Второ, като го няма то, а другото не се приема, крайната плашеща съпротива бетонира враговете си, пази статуквото (система). Трето, истеричната съпротива
не ще доживее преврата, само че пък печели предостатъчно битие
с обезпечен (макар и ограничен) електорален дял.
Твърди се, че с обреченото искане за референдум, по към този момент явен въпрос, Румен Радев наля основите на една такава съпротива в системата. Времето ще покаже дали реториката му събаря, само че към този момент има аргумент в упованията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ