Банката на властта ДПС сменя собственика
Помните ли, когато преди 20 години водачът на Движение за права и свободи Ахмед Доган самодоволно разгласи пред Слави Трифонов: " Ако мислите, че моите благоприятни условия са по-малки от тези на един банкер, значи нямате действителна визия за опциите на един политик. " Това беше златният интервал на Движение за права и свободи – четири години на власт дружно с Национална движение „Симеон Втори", последвани от още 4 години, в които сглобката беше разширена с присъединяване на Българска социалистическа партия. Тогава водачът на придвижването се усещаше толкоз мощен, че умерено изясни на българите ролята си на " банкер " в страната, без да се тормози от последици.
През тези години нямаше никакво подозрение, че Доган еднолично ръководи банката, в която трансформира партията си. Предизвикателствата, които му отправяха противници за малцинствения избор в България, не съумяха съществено да разклатят престола му. През предишното десетилетие Движение за права и свободи се разцепи двукратно – първо през 2011 година си потегли зам.-председателят Касим Дал, с цел да учреди лична партия – НПСД, а през 2015 година, след ужасяващ скандал, беше изпъден определеният персонално от Доган за негов правоприемник Лютви Местан, който също направи нова партия – ДОСТ. Макар и да сътвориха съществени проблеми на Движение за права и свободи (не единствено в страната, само че и в Турция, откъдето придвижването черпи сили), Дал и Местан се провалиха в опита си да заемат мястото на Доган. Не изглеждаше, че който и да било може да го направи.
Така беше, до момента в който Пеевски ненадейно не се заинтригува от лидерския пост в Движение за права и свободи.
Можем единствено да спекулираме каква е повода
(може би глобите по " Магнитски "?), само че е реалност, че упоритостите му да ръководи партията бяха мощно окуражени от самия Доган. Да не забравяме, че през ноември 2023 година дотогавашният водач Мустафа Карадайъ ненадейно подаде оставка, а Доган, който се водеше почетен водач, още веднъж на Движение за права и свободи. Така беше до националната конференция на партията през февруари 2024 година, когато по повеля на Доган бяха определени двама нови ръководители – Делян Пеевски и Джевдет Чакъров (по същото време Пеевски на ДПС).
Няколко месеца по-късно обаче половината депутати на придвижването да се поддържа държавно управление на Росен Желязков с мандата на ГЕРБ-СДС. Това стана, който евентуално се беше стреснал от бързия напредък на доскорошното си протеже. Това разгневи Пеевски и двамата поеха към директен конфликт, който докара до парадокса на изборите през октомври 2024 година членове на Движение за права и свободи да вземат участие с разнообразни обединения – " Ново начало " и АПС. А за почетния водач всичко потегли внезапно надолу.
Най-напред се стартира със загуба на парцели и стопански активи.
Доган върху Топлоелектрическа централа " Варна ", а с това и върху прословутите сараи в Бояна и Росенец, които бяха владеене на дъщерни компании на централата. За Доган и неговите поддръжници, защото сараите бяха знак на силата на почетния водач.
По-тежък обаче беше казусът с контрола върху партията. Пеевски стремително се възползва от пълномощията си на ръководител и като участник в обединението " Ново начало ". Доган и хората му се оказаха бавни и от немай-къде трябваше да вземат участие на изборите, формирана от други партии – ЗНС и СБОР. да запазят посредством патентното ведомство марката Движение за права и свободи.
Влизането на АПС в Народното събрание даде на доганистите глътка въздух. А включването им в парламентарното болшинство, което крепеше новото постоянно държавно управление, ги обнадежди, че имат късмет в борбата с Пеевски. Основание им даваше това, че партии като Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, които влязоха във властта, бяха декларирали, че ще поддържат така наречен " хигиеничен кордон " към " Новото начало ". Както и фактът, че ръководещата коалиция бранеше имунитетите от наказателно гонене на депутатите на ДПС-ДПС Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов, за които Пеевски настояваше да паднат.
Това обаче се оказа следващата неверна преценка.
Първо, доганистите, който единствено половин година по-рано бяха отхвърлили – на Росен Желязков с мандат на ГЕРБ-СДС. Те оправдаха този главозамайващ лупинг с аргумента, че посредством настоящия кабинет ще борят въздействието на Пеевски. Колко са вярвали на това, единствено те си знаят. Бързо стана ясно, че кабинетът " Желязков " и обединението, която стои зад него, няма никакво желание да води война с водача на " Новото начало ".
Това се удостовери от самия Пеевски. Най-напред той много настояваше за бързи предварителни избори, а след това внезапно смая всички, когато разгласи, че такива не са нужни на страната и. С времето ръководещите очевидно омекваха към него, с цел да се стигне досега, в който Бойко Борисов разгласи, че.
Междувременно
доганистите стояха и чакаха.
Чакаха съдът да им върне назад контрола върху партията. Чакаха ръководещите да им дадат постове в изпълнителната власт – зам.-министри, регионални шефове, членове на регулатори. Чакаха ПП-ДБ да им за следствие на Пеевски, за която самите хора на Доган упорстваха, само че по този начин и не започнаха нищо, с цел да стане действителност. И не получиха нищо. Освен че (засега) – нещо, което вълнува само дребната групичка на ДПС-ДПС. И когато най-сетне се взеха решение да изоставен болшинството, се оказа, че - нали Пеевски към този момент беше с тях.
А Пеевски не стоеше със скръстени ръце.
Първо изиска и в служебното държавно управление на Димитър Главчев партийната дотация на Движение за права и свободи да отива в посочена от него банкова сметка. После, в която да настани партийната централа. А през декември м.г. на Движение за права и свободи, която го избра за единствен водач на партията. Това ще ускори убедителността на претенциите му пред съда, че основателно е изключил Доган и поддръжниците му, и надлежно ще отслаби техните искания, че са изключили него. През последните месеци Пеевски интензивно, разширявайки въздействието си.
Доганистите от своя страна не съумяха да създадат партиен конгрес (всъщност, не се и опитаха). Посрещнаха с цялостна бездейност отклоняването на дотацията (на жалните им вопли управляващите подвигаха плещи и споделяха – Пеевски е определен за ръководител на партията, затова може да каже къде да се изплаща субсидията), както и преместването на партийната централа. Последното означаваше, че ще изгубят емблематичната постройка на столичния бул. " Александър Стамболийски " - въпреки всичко една партия не може да употребява две здания за своята щабквартира. И през месец май, когато регионалният шеф на София ги изхвърли.
Даже от Турция към този момент няма поддръжка,
нищо че Джевдет Чакъров като че ли прекарва повече време там, в сравнение с в България. Наскоро Борисов отиде в югоизточната ни съседка и у нас тръпнеха дали на срещата му с турския президент Реджеп Ердоган последният ще ходатайства за доганистите. Нищо сходно. Отгоре на всичко турският дипломат у нас Мехмет Саит Уянък отиде на възпоменателните събития за майските събития от 1989 година, проведени от " Новото начало " (за смут на доганистите), а през април.
Всичко това демонстрира страхотния крах на Доган и неговата секта. Изградената от него партия, трансформирала се в банка на властта, минава в ръцете на Пеевски. Дали е необратимо? Засега наподобява по този начин.
През тези години нямаше никакво подозрение, че Доган еднолично ръководи банката, в която трансформира партията си. Предизвикателствата, които му отправяха противници за малцинствения избор в България, не съумяха съществено да разклатят престола му. През предишното десетилетие Движение за права и свободи се разцепи двукратно – първо през 2011 година си потегли зам.-председателят Касим Дал, с цел да учреди лична партия – НПСД, а през 2015 година, след ужасяващ скандал, беше изпъден определеният персонално от Доган за негов правоприемник Лютви Местан, който също направи нова партия – ДОСТ. Макар и да сътвориха съществени проблеми на Движение за права и свободи (не единствено в страната, само че и в Турция, откъдето придвижването черпи сили), Дал и Местан се провалиха в опита си да заемат мястото на Доган. Не изглеждаше, че който и да било може да го направи.
Така беше, до момента в който Пеевски ненадейно не се заинтригува от лидерския пост в Движение за права и свободи.
Можем единствено да спекулираме каква е повода
(може би глобите по " Магнитски "?), само че е реалност, че упоритостите му да ръководи партията бяха мощно окуражени от самия Доган. Да не забравяме, че през ноември 2023 година дотогавашният водач Мустафа Карадайъ ненадейно подаде оставка, а Доган, който се водеше почетен водач, още веднъж на Движение за права и свободи. Така беше до националната конференция на партията през февруари 2024 година, когато по повеля на Доган бяха определени двама нови ръководители – Делян Пеевски и Джевдет Чакъров (по същото време Пеевски на ДПС).
Няколко месеца по-късно обаче половината депутати на придвижването да се поддържа държавно управление на Росен Желязков с мандата на ГЕРБ-СДС. Това стана, който евентуално се беше стреснал от бързия напредък на доскорошното си протеже. Това разгневи Пеевски и двамата поеха към директен конфликт, който докара до парадокса на изборите през октомври 2024 година членове на Движение за права и свободи да вземат участие с разнообразни обединения – " Ново начало " и АПС. А за почетния водач всичко потегли внезапно надолу.
Най-напред се стартира със загуба на парцели и стопански активи.
Доган върху Топлоелектрическа централа " Варна ", а с това и върху прословутите сараи в Бояна и Росенец, които бяха владеене на дъщерни компании на централата. За Доган и неговите поддръжници, защото сараите бяха знак на силата на почетния водач.
По-тежък обаче беше казусът с контрола върху партията. Пеевски стремително се възползва от пълномощията си на ръководител и като участник в обединението " Ново начало ". Доган и хората му се оказаха бавни и от немай-къде трябваше да вземат участие на изборите, формирана от други партии – ЗНС и СБОР. да запазят посредством патентното ведомство марката Движение за права и свободи.
Влизането на АПС в Народното събрание даде на доганистите глътка въздух. А включването им в парламентарното болшинство, което крепеше новото постоянно държавно управление, ги обнадежди, че имат късмет в борбата с Пеевски. Основание им даваше това, че партии като Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, които влязоха във властта, бяха декларирали, че ще поддържат така наречен " хигиеничен кордон " към " Новото начало ". Както и фактът, че ръководещата коалиция бранеше имунитетите от наказателно гонене на депутатите на ДПС-ДПС Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов, за които Пеевски настояваше да паднат.
Това обаче се оказа следващата неверна преценка.
Първо, доганистите, който единствено половин година по-рано бяха отхвърлили – на Росен Желязков с мандат на ГЕРБ-СДС. Те оправдаха този главозамайващ лупинг с аргумента, че посредством настоящия кабинет ще борят въздействието на Пеевски. Колко са вярвали на това, единствено те си знаят. Бързо стана ясно, че кабинетът " Желязков " и обединението, която стои зад него, няма никакво желание да води война с водача на " Новото начало ".
Това се удостовери от самия Пеевски. Най-напред той много настояваше за бързи предварителни избори, а след това внезапно смая всички, когато разгласи, че такива не са нужни на страната и. С времето ръководещите очевидно омекваха към него, с цел да се стигне досега, в който Бойко Борисов разгласи, че.
Междувременно
доганистите стояха и чакаха.
Чакаха съдът да им върне назад контрола върху партията. Чакаха ръководещите да им дадат постове в изпълнителната власт – зам.-министри, регионални шефове, членове на регулатори. Чакаха ПП-ДБ да им за следствие на Пеевски, за която самите хора на Доган упорстваха, само че по този начин и не започнаха нищо, с цел да стане действителност. И не получиха нищо. Освен че (засега) – нещо, което вълнува само дребната групичка на ДПС-ДПС. И когато най-сетне се взеха решение да изоставен болшинството, се оказа, че - нали Пеевски към този момент беше с тях.
А Пеевски не стоеше със скръстени ръце.
Първо изиска и в служебното държавно управление на Димитър Главчев партийната дотация на Движение за права и свободи да отива в посочена от него банкова сметка. После, в която да настани партийната централа. А през декември м.г. на Движение за права и свободи, която го избра за единствен водач на партията. Това ще ускори убедителността на претенциите му пред съда, че основателно е изключил Доган и поддръжниците му, и надлежно ще отслаби техните искания, че са изключили него. През последните месеци Пеевски интензивно, разширявайки въздействието си.
Доганистите от своя страна не съумяха да създадат партиен конгрес (всъщност, не се и опитаха). Посрещнаха с цялостна бездейност отклоняването на дотацията (на жалните им вопли управляващите подвигаха плещи и споделяха – Пеевски е определен за ръководител на партията, затова може да каже къде да се изплаща субсидията), както и преместването на партийната централа. Последното означаваше, че ще изгубят емблематичната постройка на столичния бул. " Александър Стамболийски " - въпреки всичко една партия не може да употребява две здания за своята щабквартира. И през месец май, когато регионалният шеф на София ги изхвърли.
Даже от Турция към този момент няма поддръжка,
нищо че Джевдет Чакъров като че ли прекарва повече време там, в сравнение с в България. Наскоро Борисов отиде в югоизточната ни съседка и у нас тръпнеха дали на срещата му с турския президент Реджеп Ердоган последният ще ходатайства за доганистите. Нищо сходно. Отгоре на всичко турският дипломат у нас Мехмет Саит Уянък отиде на възпоменателните събития за майските събития от 1989 година, проведени от " Новото начало " (за смут на доганистите), а през април.
Всичко това демонстрира страхотния крах на Доган и неговата секта. Изградената от него партия, трансформирала се в банка на властта, минава в ръцете на Пеевски. Дали е необратимо? Засега наподобява по този начин.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ