" Ректорът на Стопанска академия в Свищов доцент доктор Марин Маринов получи отлична оценка от министерството на образованието - 3.98 от вероятни 4.00. Това отразява 99,5% осъществяване на заложените от МОН цели и знаци за развиване на университета ", оповестиха на 14 май от университета. " Толкова висока оценка още при започване на мандата е извънредно самопризнание за целия научен екип. Това е доказателство, че работим дейно и в вярната посока ", бе представен самият доцент Маринов от пресцентъра на Академията.
15 дни по-рано инспекция на МОН в Стопанската академия, почнала след сигнали за липса на лекции, откри нарушавания, за сериозността на които може да съдим по отправените рекомендации - " ректорът да предприеме незабавни дейности за провеждането на действителен образователен развой и да вкара работещ механизъм за непрекъснат надзор върху посещаемостта на аудиторните занятия ", " изборите на управителни органи на висшето учебно заведение да се организират в сходство със закона за висшето обучение и с правилника за активността на Стопанската академия " и други
Ако се чудите по какъв начин са вероятните горните привидно взаимноизключващи се констатации, повредата не е в вашия тв приемник. Тя явно е в договорите, които подписват ректорите на държавните университети с министър на образованието. Макар и с похвално желание - да подсигуряват доколкото е допустимо държавния интерес - въпросните документи не съумяват да изпълнят задачата си.
Замисъл
Въпросните контракти бяха въведени през 2020 година от тогавашния (и настоящ) министър Красимир Вълчев. Тогава с промени в закона за висше обучение бе заложено просветителният министър да утвърждава политика за развиването на всеки държавен университет със стратегически цели и задания, целеви стойности и индикатори за осъществяването им, както и да подписва контракт за ръководство с ректора, който пък съдържа отговорности за осъществяване на въпросната политика с съответни механизми и индикатори.
Това бе опит страната да има думата при определянето на посоката на развиване на университетите, включително да си върне контрола върху някои самозабравили се ректори, които получаваха великански заплати под формата на бонуси - равнищата на спомагателните им хонорари бяха обвързани точно с осъществяването на тези контракти. При оптималната оценка 4 ректорите имат право на до годишно в допълнение заплащане, а при най-ниска оценка 1 - нямат право на никакъв спомагателен бонус.
Уравниловка
Какво се оказва обаче на процедура? Макар и непълни, данните за оценките на ректорите по политиките им за развиване от 2021 година до момента, които " Сега " получи по закона за достъп до информация, са задоволително показателни. Всички университети са отличници с оценки над 3.50, като се изключи Висшето строително учебно заведение " Л. Каравелов ", чийто ректор през 2022 година получава оценка 2.86. В идващите години тя е " поправена " на 3.47 и 3.11. Най-високата оценка - 4 - са получавали през годините най-малко 15 висши учебни заведения. Рекордьор е Русенският университет с 4 поредни оптимални оценки - 4 от 2021 година до в този момент (за 2025 година още няма данни.). Когато обаче всички са отличници, е ясно, че нещо в оценката куца.
Критерии
Една от аргументите за формалните оценки се крие в самите критерии, идентични за всички (но с разнообразни стойности за изпълнение). Сред тях са новост на придобиваните познания и умения, повишение на качеството на стратегиите за образование, съгласуваност и партньорство, развиване на научната активност, привличане и задържане на млади преподаватели, осъществяване на национална задача. Както се вижда, измежду тях няма индикатор " постоянно осъществяване на лекции ", или пък " съблюдаване на законите ", които се допуска, че би следвало да се съблюдават, само че на процедура напълно не е по този начин.
" Критериите са много обтекаеми, субективни и значително официални. Те не са резултатни, както при рейтинговата система, а развойни. Един от тях е какъв брой взаимни стратегии има даденият университет, само че при тях няма следене какъв брой студенти се образоват, до каква степен е дейно присъединяване им, нито каква е противоположната връзка от бизнеса ", споделя академични учител. По думите му основен въпрос в тази ситуация е има ли МОН административния потенциал да ревизира осъществяването на заложените критерии, които са строго характерни. " Красимир Вълчев може да познава спецификата на академичната работа, само че дали идващият министър ще я познава? ", пита той. Според него главната цел на договорите за ръководство е била да може страната да се включи дейно в определянето на посоката на развиване на висшите учебни заведения, а в действителност те са се трансформирали само в комплицирана методика за контролиране на ректорските хонорари.
По-глобалният въпрос е какво желаеме от висшите учебни заведения. Ако желаеме просвета, това не може да стане с аудиторна претовареност от 360 и повече часа. Това е доста и не остава време за просвета ", споделя ректор. По думите му системата на висшето ни обучение е съветска, по традиция университетите ни са просветителни институции, само че се опитваме да я създадем англосаксонска, т.е. да вършат и просвета. " Не можем да се съпоставяме с Българска академия на науките, където е техниката и нововъведенията. В Scopus разгласява този, който може да заплаща ", споделя той. По думите му професионалните висши учебни заведения не могат да вършат фундаментална просвета и не трябва. В тази връзка съгласно него и научните критерии в политиките за развиване на университетите не са съобразени със спецификата на университетите.
Общото заседание ги избира, министърът ги прави оценка
" Ректорите се избират от Общите събрания на университетите, а ги прави оценка министърът. Възложените от МОН политики не постоянно кореспондират с ползите на Оценка за съвместимост, само че следва по някакъв метод да се регистрира и интереса на страната. Това тормози част от новоизбраните ректори - че би трябвало да извършват заложеното в предходните мандати от предишни управления, тъй като политиката на всеки университет се приготвя и утвърждава от министъра месеци преди приключването на мандата на съответния ректор ", разяснява ръководителят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова. По думите й критериите, по които се правят оценка университетите, са неща, които те по този начин или другояче вършат. Проблемът е, че отчитането е повече от тежко. Занесла съм близо 1000 стр. в МОН като доказателство. Това е голям разход на време, което може да се употребява надалеч по-пълноценно ", споделя тя.
" Приемам концепцията ректорите да са в някакви служебни връзки с принципала, какъвто е МОН. Преди време се получиха големи изкривявания под шапката на академичната автономност и някои ректори получаваха големи заплати. Това бе задачата на договорите и от тази позиция - да се вкара ред в заплащането - те бяха смислена стъпка. Оттам насетне обаче има доста недъзи. Програмата, която извършвам аз, е заложена от проф. Герджиков. Т.е. всичко, което бих желал да трансформира, да подчертавам или да пренаредя, към този момент няма по какъв начин да се случи, несъмнено, с дребни корекции ", разяснява ректорът на СУ проф. Георги Вълчев. " Съгласен съм, че не може всички университети да са с идентични оценки, както бе преди време, а и към момента е. Разликите са дребни, сходно с акредитирането на висшите учебни заведения. Не може да сравнявате един дребен университет с един огромен като СУ. Би трябвало да се намерения за нов вид оценяване на активността на управленията на университетите ", счита той.
„ Договорите на МОН с определения от Общото заседание ректор са метод за надзор на активността на ректорите. Това е и форма за осъществяване на политиката на развиване на университета, утвърдена от МОН, и опция за последователност сред университетските управления в едно висше учебно заведение. В тях се фиксира и минималната образователна натовареност на преподавателите от 360 часа, с цел да не може учител с минимална натовареност да получава същото главно заплащане като различен с оптималната образователна претовареност ", разяснява проф. Мариана Мурджева, някогашен ректор на МУ-Пловдив и сегашен ръководител на Общо заседание. Според нея обаче казусът е, че действително няма акуратен механизъм за следене и надзор на осъществяването на договорите и свързаната с тях политика на развиване на висшето учебно заведение.
" Не се вършат прецизни инспекции на показания доказателствен материал за осъществяване на Политиките на университетското развиване. Общите събрания би следвало в детайли да се срещат както с осъществяването на тези политики (не единствено с осъществените действия по съответната мандатна стратегия на ректора), по този начин и с оценката на ректора от МОН, да разискват проблемите в развиването на университета и да намират правилни решения за превъзмогването им. И в този момент тук-там има „ кухи “ (непроведени) лекции и извършения, които се регистрират като извършени и на процедура може с по-малко часове да се взема по-висока заплата като на учител с по-висока действителна натовареност. Не съм чула при по-малка образователна натовареност от минимално заложената някой ректор да е актуализирал заплатата на преподавателя съгласно направените по-малко образователни часове ", споделя тя. Друг проблем при осъществяването на договорите съгласно нея е, че някъде провеждането на семестриалните и държавните изпити се включва в аудиторната образователна претовареност (за да може тя да се увеличи), а те би следвало да са в извънаудиторната.
Проф. Мурджева напомня, че съгласно подписаните контракти на ректорите с МОН заплатите на ректорите са функционалност от възнагражденията на асистентите, които зависят от бюджета на висшето учебно заведение, т.е. от държавната дотация. Заплатите на ректорите към този момент не са обвързани с достиженията в рейтинговата система. " Дори ректорът да е спомогнал по време на ръководството си университетът да стане водач в съответното направление, това не се регистрира като спомагателен мотивиращ индикатор в осъществяване на съглашението му с министъра ", разяснява професорът.
Юридически проблеми
Преподаватели споделят и за известни юридически проблеми към договорите, по-конкретно за " безвремието " сред края на мандата на остарелия ректор и назначението на новия - освен от Оценка за съвместимост, само че и посредством сключване под въпросната политика за развиване на висшето учебно заведение и контракт с министъра, което постоянно се бави. " Проблем е и чакането на подписване на контракт с министъра, тъй като след избора от Общото заседание минава повече от месец, до момента в който се подписа този контракт. През това време се мислят разнообразни юридически решения, с цел да може активността да продължи - кой продължава да разписва, кои са упълномощените лица, има доста административни неща, които би трябвало да се изчистят ", свидетелства и проф. Вълчев.
По-амбициозни критерии - в бъдеще време
" Идеята на договорите бе дружно с университетите в режим на диалогичност да определим стратегическите им цели, да споделяме взаимно стратегическото им ръководство, да зададем най-общо какво желаеме от обещано висше учебно заведение - да актуализира постоянно образователните си стратегии, да интензифицира научната си активност, да се включи в международните мрежи и така нататък Целта бе оценките да покажат доколко са изпълнили заложените цели ", разяснява пред " Сега " просветният министър Красимир Вълчев. По думите му критериите за другите университети са сходни, защото те имат и сходни цели и задания, също така има неща, които не могат да се измерят с цифрови индикатори. Все отново съгласно него е нужно пред всеки университет да се задават разнообразни характерни задания. " Очевидно индикаторите би трябвало да са по-амбициозни. Явно в този момент те се реализират много елементарно от висшите учебни заведения и оттова идват високите им оценки ", признава той. Сред по-сериозните условия, които той ще се опита да вкара в бъдеще в договорите, да вземем за пример биха могли да бъдат прибавяне на обвързване университетските преподаватели да завишат условията пред студентите, да се следи по-стриктно за постоянното осъществяване на лекциите, настоящите изпитвания да вземат участие с по-голяма тежест в крайната оценка на студентите и други
15 дни по-рано инспекция на МОН в Стопанската академия, почнала след сигнали за липса на лекции, откри нарушавания, за сериозността на които може да съдим по отправените рекомендации - " ректорът да предприеме незабавни дейности за провеждането на действителен образователен развой и да вкара работещ механизъм за непрекъснат надзор върху посещаемостта на аудиторните занятия ", " изборите на управителни органи на висшето учебно заведение да се организират в сходство със закона за висшето обучение и с правилника за активността на Стопанската академия " и други
Ако се чудите по какъв начин са вероятните горните привидно взаимноизключващи се констатации, повредата не е в вашия тв приемник. Тя явно е в договорите, които подписват ректорите на държавните университети с министър на образованието. Макар и с похвално желание - да подсигуряват доколкото е допустимо държавния интерес - въпросните документи не съумяват да изпълнят задачата си.
Замисъл
Въпросните контракти бяха въведени през 2020 година от тогавашния (и настоящ) министър Красимир Вълчев. Тогава с промени в закона за висше обучение бе заложено просветителният министър да утвърждава политика за развиването на всеки държавен университет със стратегически цели и задания, целеви стойности и индикатори за осъществяването им, както и да подписва контракт за ръководство с ректора, който пък съдържа отговорности за осъществяване на въпросната политика с съответни механизми и индикатори.
Това бе опит страната да има думата при определянето на посоката на развиване на университетите, включително да си върне контрола върху някои самозабравили се ректори, които получаваха великански заплати под формата на бонуси - равнищата на спомагателните им хонорари бяха обвързани точно с осъществяването на тези контракти. При оптималната оценка 4 ректорите имат право на до годишно в допълнение заплащане, а при най-ниска оценка 1 - нямат право на никакъв спомагателен бонус.
Уравниловка
Какво се оказва обаче на процедура? Макар и непълни, данните за оценките на ректорите по политиките им за развиване от 2021 година до момента, които " Сега " получи по закона за достъп до информация, са задоволително показателни. Всички университети са отличници с оценки над 3.50, като се изключи Висшето строително учебно заведение " Л. Каравелов ", чийто ректор през 2022 година получава оценка 2.86. В идващите години тя е " поправена " на 3.47 и 3.11. Най-високата оценка - 4 - са получавали през годините най-малко 15 висши учебни заведения. Рекордьор е Русенският университет с 4 поредни оптимални оценки - 4 от 2021 година до в този момент (за 2025 година още няма данни.). Когато обаче всички са отличници, е ясно, че нещо в оценката куца.
Критерии
Една от аргументите за формалните оценки се крие в самите критерии, идентични за всички (но с разнообразни стойности за изпълнение). Сред тях са новост на придобиваните познания и умения, повишение на качеството на стратегиите за образование, съгласуваност и партньорство, развиване на научната активност, привличане и задържане на млади преподаватели, осъществяване на национална задача. Както се вижда, измежду тях няма индикатор " постоянно осъществяване на лекции ", или пък " съблюдаване на законите ", които се допуска, че би следвало да се съблюдават, само че на процедура напълно не е по този начин.
" Критериите са много обтекаеми, субективни и значително официални. Те не са резултатни, както при рейтинговата система, а развойни. Един от тях е какъв брой взаимни стратегии има даденият университет, само че при тях няма следене какъв брой студенти се образоват, до каква степен е дейно присъединяване им, нито каква е противоположната връзка от бизнеса ", споделя академични учител. По думите му основен въпрос в тази ситуация е има ли МОН административния потенциал да ревизира осъществяването на заложените критерии, които са строго характерни. " Красимир Вълчев може да познава спецификата на академичната работа, само че дали идващият министър ще я познава? ", пита той. Според него главната цел на договорите за ръководство е била да може страната да се включи дейно в определянето на посоката на развиване на висшите учебни заведения, а в действителност те са се трансформирали само в комплицирана методика за контролиране на ректорските хонорари.
По-глобалният въпрос е какво желаеме от висшите учебни заведения. Ако желаеме просвета, това не може да стане с аудиторна претовареност от 360 и повече часа. Това е доста и не остава време за просвета ", споделя ректор. По думите му системата на висшето ни обучение е съветска, по традиция университетите ни са просветителни институции, само че се опитваме да я създадем англосаксонска, т.е. да вършат и просвета. " Не можем да се съпоставяме с Българска академия на науките, където е техниката и нововъведенията. В Scopus разгласява този, който може да заплаща ", споделя той. По думите му професионалните висши учебни заведения не могат да вършат фундаментална просвета и не трябва. В тази връзка съгласно него и научните критерии в политиките за развиване на университетите не са съобразени със спецификата на университетите.
Общото заседание ги избира, министърът ги прави оценка
" Ректорите се избират от Общите събрания на университетите, а ги прави оценка министърът. Възложените от МОН политики не постоянно кореспондират с ползите на Оценка за съвместимост, само че следва по някакъв метод да се регистрира и интереса на страната. Това тормози част от новоизбраните ректори - че би трябвало да извършват заложеното в предходните мандати от предишни управления, тъй като политиката на всеки университет се приготвя и утвърждава от министъра месеци преди приключването на мандата на съответния ректор ", разяснява ръководителят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова. По думите й критериите, по които се правят оценка университетите, са неща, които те по този начин или другояче вършат. Проблемът е, че отчитането е повече от тежко. Занесла съм близо 1000 стр. в МОН като доказателство. Това е голям разход на време, което може да се употребява надалеч по-пълноценно ", споделя тя.
" Приемам концепцията ректорите да са в някакви служебни връзки с принципала, какъвто е МОН. Преди време се получиха големи изкривявания под шапката на академичната автономност и някои ректори получаваха големи заплати. Това бе задачата на договорите и от тази позиция - да се вкара ред в заплащането - те бяха смислена стъпка. Оттам насетне обаче има доста недъзи. Програмата, която извършвам аз, е заложена от проф. Герджиков. Т.е. всичко, което бих желал да трансформира, да подчертавам или да пренаредя, към този момент няма по какъв начин да се случи, несъмнено, с дребни корекции ", разяснява ректорът на СУ проф. Георги Вълчев. " Съгласен съм, че не може всички университети да са с идентични оценки, както бе преди време, а и към момента е. Разликите са дребни, сходно с акредитирането на висшите учебни заведения. Не може да сравнявате един дребен университет с един огромен като СУ. Би трябвало да се намерения за нов вид оценяване на активността на управленията на университетите ", счита той.
„ Договорите на МОН с определения от Общото заседание ректор са метод за надзор на активността на ректорите. Това е и форма за осъществяване на политиката на развиване на университета, утвърдена от МОН, и опция за последователност сред университетските управления в едно висше учебно заведение. В тях се фиксира и минималната образователна натовареност на преподавателите от 360 часа, с цел да не може учител с минимална натовареност да получава същото главно заплащане като различен с оптималната образователна претовареност ", разяснява проф. Мариана Мурджева, някогашен ректор на МУ-Пловдив и сегашен ръководител на Общо заседание. Според нея обаче казусът е, че действително няма акуратен механизъм за следене и надзор на осъществяването на договорите и свързаната с тях политика на развиване на висшето учебно заведение.
" Не се вършат прецизни инспекции на показания доказателствен материал за осъществяване на Политиките на университетското развиване. Общите събрания би следвало в детайли да се срещат както с осъществяването на тези политики (не единствено с осъществените действия по съответната мандатна стратегия на ректора), по този начин и с оценката на ректора от МОН, да разискват проблемите в развиването на университета и да намират правилни решения за превъзмогването им. И в този момент тук-там има „ кухи “ (непроведени) лекции и извършения, които се регистрират като извършени и на процедура може с по-малко часове да се взема по-висока заплата като на учител с по-висока действителна натовареност. Не съм чула при по-малка образователна натовареност от минимално заложената някой ректор да е актуализирал заплатата на преподавателя съгласно направените по-малко образователни часове ", споделя тя. Друг проблем при осъществяването на договорите съгласно нея е, че някъде провеждането на семестриалните и държавните изпити се включва в аудиторната образователна претовареност (за да може тя да се увеличи), а те би следвало да са в извънаудиторната.
Проф. Мурджева напомня, че съгласно подписаните контракти на ректорите с МОН заплатите на ректорите са функционалност от възнагражденията на асистентите, които зависят от бюджета на висшето учебно заведение, т.е. от държавната дотация. Заплатите на ректорите към този момент не са обвързани с достиженията в рейтинговата система. " Дори ректорът да е спомогнал по време на ръководството си университетът да стане водач в съответното направление, това не се регистрира като спомагателен мотивиращ индикатор в осъществяване на съглашението му с министъра ", разяснява професорът.
Юридически проблеми
Преподаватели споделят и за известни юридически проблеми към договорите, по-конкретно за " безвремието " сред края на мандата на остарелия ректор и назначението на новия - освен от Оценка за съвместимост, само че и посредством сключване под въпросната политика за развиване на висшето учебно заведение и контракт с министъра, което постоянно се бави. " Проблем е и чакането на подписване на контракт с министъра, тъй като след избора от Общото заседание минава повече от месец, до момента в който се подписа този контракт. През това време се мислят разнообразни юридически решения, с цел да може активността да продължи - кой продължава да разписва, кои са упълномощените лица, има доста административни неща, които би трябвало да се изчистят ", свидетелства и проф. Вълчев.
По-амбициозни критерии - в бъдеще време
" Идеята на договорите бе дружно с университетите в режим на диалогичност да определим стратегическите им цели, да споделяме взаимно стратегическото им ръководство, да зададем най-общо какво желаеме от обещано висше учебно заведение - да актуализира постоянно образователните си стратегии, да интензифицира научната си активност, да се включи в международните мрежи и така нататък Целта бе оценките да покажат доколко са изпълнили заложените цели ", разяснява пред " Сега " просветният министър Красимир Вълчев. По думите му критериите за другите университети са сходни, защото те имат и сходни цели и задания, също така има неща, които не могат да се измерят с цифрови индикатори. Все отново съгласно него е нужно пред всеки университет да се задават разнообразни характерни задания. " Очевидно индикаторите би трябвало да са по-амбициозни. Явно в този момент те се реализират много елементарно от висшите учебни заведения и оттова идват високите им оценки ", признава той. Сред по-сериозните условия, които той ще се опита да вкара в бъдеще в договорите, да вземем за пример биха могли да бъдат прибавяне на обвързване университетските преподаватели да завишат условията пред студентите, да се следи по-стриктно за постоянното осъществяване на лекциите, настоящите изпитвания да вземат участие с по-голяма тежест в крайната оценка на студентите и други
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ