На митинга против еврото на 4 юни, когато България получи позитивна оценка за кандидатурата си за еврозоната, се случи сценка, която е доста показателна за метода на деяние на част от българските политици. Пред събралото се голям брой водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов разгласи политиците, подкрепящи еврото, за " еничари и национални предатели ", съпостави ги с военнопрестъпниците от Втората международна война и даде обещание да ги съди. " Ще съдим неонацистите и ще им дадем справедливо наказване съгласно закона за техните закононарушения! Искаме ли това? ", извика Костадинов към тълпата.
" Да! ", отвърна му хор от гласове
Смущаващо е (меко казано) да чуеш сходни обвинявания и закани. Самото съпоставяне сред виновните за войната и днешните държавни водачи е неуместно – България не се включва във боен спор, а сменя националната си валута. Това е огромна смяна, няма спор, само че нито по естеството си, нито по своите последици може да се съпоставя с присъединяване ни във Втората международна война. А заканите за Народен съд (защото тъкмо за това приказва Костадинов) са освен неуместни, само че и рискови – нали желаеме правова страна, а такава не позволява изключителните съдилища!
Лекотата, с която лидерът на " Възраждане " насочва такива закани е артикул на продължителна безотговорност. В българската политика стана нещо всекидневно да се употребяват без последици думи като " изменник ", " подкупник ", „ еничарин “, " прислужник " и така нататък Такива неприятни слова дори заемат централно място в политическия речник на националистическите среди, които ги употребяват освен като обиди против враговете им, а с цел да показват себе си като бранители на българщината от външни и вътрешни закани.
На този клон към този момент са седнали толкоз доста политици,
че той напряко се огъва под тежестта им. В Народното събрание " Възраждане ", " Величие " и МЕЧ трайно са се разположили в консервативно-патриотичната ниша. Има Такъв Народ понякога също се примъква там. Грубо казано, към една четвърт от сегашните депутати развяват лозунга " Народ, религия и родно място ", а постоянната им политическа тактичност се свежда до издирването и лова на предатели.
А отвън Народното събрание президентът Румен Радев премерва с око клона на националпопулизма – да види какъв брой старания ще му коства, за, които стоят на него. Навремето Радев беше повдигнат за президент от Българска социалистическа партия, само че макар че от време на време употребява лява изразителност, постоянно е предпочитал да развява националния байрак, вместо аленото знаме. Президентът хитро се държи настрани от кресливия булеварден шовинизъм на " Възраждане " и доста изкусно съчетава типичното политическо говорене против " мафията и олигархията " с обилната обществена респект към " българските светини и идеалите на възрожденците " (показателен образец за това беше в Рожен).
Този жанр може да наподобява по-приемлив за доста хора,
в сравнение с гневното бълнуване против " предателите ", което толкоз постоянно характеризира националистическото говорене. Това обаче въобще не значи, че на Радев му липсва заостреност. Той не се тормози да употребява думи като " безродници ", както се показваше по адрес на критиците на пилона в Рожен.
А когато да брани честването на Трети март, намерено говореше, че сходна смяна в Конституцията " планува България да се ръководи от политици, за които българското поданство е детайлност, а политиката е конкурс по угодливост ". " Народното придвижване няма да допусне трети март да бъде премахнат, националната ни памет да бъде изтрита, а българската държавност – разградена ", разгласи през 2023 година президентът от Шипка. Смислово, сред тези думи и говоренето, че България е превърната в " колония, ръководена от компрадорска буржоазия " (любима фраза на родните националисти към този момент над 20 години), няма особена разлика.
В този подтекст яростта, която в този момент виждаме да се излива против еврото,
не е " последната борба за България ",
както гласи апокалиптичният девиз на " Възраждане ". Напротив, това е единствено следващата борба от войната, която популисткият шовинизъм води за политическо превъзходство в страната. Проблемите на страната с корупцията и бедността са прекомерно огромни (вероятно и нерешими), с цел да дават комфортна и практична политическа платформа. Далеч по-удобно е да хвърлиш народа в една плоска реплика на " Великата отечествена " и финален пердах с " предателите, фашистите и безродниците " (а понякога разнообразяваш листата на враговете с " джендърите " ).
Още повече, че войнствените дела, а с това и евентуалните предатели за гонене, в никакъв случай няма да се изчерпят. Днес е еврото с всичките му поддръжници, а на следващия ден ще бъде опазването на българския език и на обичайното семейство, възобновяване на националния суверенитет или връщането на Македония – съгласно случая и потребностите. Каквото предизвика чувството на българите, че са слаби, подвластни и покорени, ще бъде използвано за политически цели. Но единствено в случай че го разрешат.
" Да! ", отвърна му хор от гласове
Смущаващо е (меко казано) да чуеш сходни обвинявания и закани. Самото съпоставяне сред виновните за войната и днешните държавни водачи е неуместно – България не се включва във боен спор, а сменя националната си валута. Това е огромна смяна, няма спор, само че нито по естеството си, нито по своите последици може да се съпоставя с присъединяване ни във Втората международна война. А заканите за Народен съд (защото тъкмо за това приказва Костадинов) са освен неуместни, само че и рискови – нали желаеме правова страна, а такава не позволява изключителните съдилища!
Лекотата, с която лидерът на " Възраждане " насочва такива закани е артикул на продължителна безотговорност. В българската политика стана нещо всекидневно да се употребяват без последици думи като " изменник ", " подкупник ", „ еничарин “, " прислужник " и така нататък Такива неприятни слова дори заемат централно място в политическия речник на националистическите среди, които ги употребяват освен като обиди против враговете им, а с цел да показват себе си като бранители на българщината от външни и вътрешни закани.
На този клон към този момент са седнали толкоз доста политици,
че той напряко се огъва под тежестта им. В Народното събрание " Възраждане ", " Величие " и МЕЧ трайно са се разположили в консервативно-патриотичната ниша. Има Такъв Народ понякога също се примъква там. Грубо казано, към една четвърт от сегашните депутати развяват лозунга " Народ, религия и родно място ", а постоянната им политическа тактичност се свежда до издирването и лова на предатели.
А отвън Народното събрание президентът Румен Радев премерва с око клона на националпопулизма – да види какъв брой старания ще му коства, за, които стоят на него. Навремето Радев беше повдигнат за президент от Българска социалистическа партия, само че макар че от време на време употребява лява изразителност, постоянно е предпочитал да развява националния байрак, вместо аленото знаме. Президентът хитро се държи настрани от кресливия булеварден шовинизъм на " Възраждане " и доста изкусно съчетава типичното политическо говорене против " мафията и олигархията " с обилната обществена респект към " българските светини и идеалите на възрожденците " (показателен образец за това беше в Рожен).
Този жанр може да наподобява по-приемлив за доста хора,
в сравнение с гневното бълнуване против " предателите ", което толкоз постоянно характеризира националистическото говорене. Това обаче въобще не значи, че на Радев му липсва заостреност. Той не се тормози да употребява думи като " безродници ", както се показваше по адрес на критиците на пилона в Рожен.
А когато да брани честването на Трети март, намерено говореше, че сходна смяна в Конституцията " планува България да се ръководи от политици, за които българското поданство е детайлност, а политиката е конкурс по угодливост ". " Народното придвижване няма да допусне трети март да бъде премахнат, националната ни памет да бъде изтрита, а българската държавност – разградена ", разгласи през 2023 година президентът от Шипка. Смислово, сред тези думи и говоренето, че България е превърната в " колония, ръководена от компрадорска буржоазия " (любима фраза на родните националисти към този момент над 20 години), няма особена разлика.
В този подтекст яростта, която в този момент виждаме да се излива против еврото,
не е " последната борба за България ",
както гласи апокалиптичният девиз на " Възраждане ". Напротив, това е единствено следващата борба от войната, която популисткият шовинизъм води за политическо превъзходство в страната. Проблемите на страната с корупцията и бедността са прекомерно огромни (вероятно и нерешими), с цел да дават комфортна и практична политическа платформа. Далеч по-удобно е да хвърлиш народа в една плоска реплика на " Великата отечествена " и финален пердах с " предателите, фашистите и безродниците " (а понякога разнообразяваш листата на враговете с " джендърите " ).
Още повече, че войнствените дела, а с това и евентуалните предатели за гонене, в никакъв случай няма да се изчерпят. Днес е еврото с всичките му поддръжници, а на следващия ден ще бъде опазването на българския език и на обичайното семейство, възобновяване на националния суверенитет или връщането на Македония – съгласно случая и потребностите. Каквото предизвика чувството на българите, че са слаби, подвластни и покорени, ще бъде използвано за политически цели. Но единствено в случай че го разрешат.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ