Проучване: България е сред първите в ЕС по отпадъци на глава от населението
В България се образуват 129,7 милиона тона боклуци, което ни слага на едно от първите места в Европейския съюз по боклуци на глава от популацията и единица Брутният вътрешен продукт (според наличните данни за 2018 г.), оповестиха от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната индустрия (БКДМП).
Страната има релативно ниски равнища на преработване на битови боклуци (31,5 на 100 по данни за 2018 г.) в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз (47,4 на сто), макар че разполага със относително добре развитата рециклираща индустрия. А в случай че се преглежда общото ниво на преработване, с изкл. на боклуци от добивната индустрия и от строителството, то през 2016 година в България това ниво е 27 на 100, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 57 на 100. Това съгласно Камарата значи, че ресурсната продуктивност на страната, измерена като отношение на Брутният вътрешен продукт и количеството използвани естествени запаси, остава измежду от най-ниските в Европейски Съюз.
Всичко това съгласно организацията основава риск за несъблюдение на задачите за подготовка за повторна приложимост и преработване на боклуци от семействата и сходни боклуци. Показателен съгласно Камарата е фактът, че разделно събраните и предадени за преработване битови боклуци в 202 общини в страната са по-малко от 5 на 100 по данни на Национален статистически институт. В България се депонира над 60 на 100 от битовия боклук, а съгласно заложените цели до 2035 година би трябвало да се редуцира до 10 на 100, написа Българска телеграфна агенция.
Целите на Европейски Съюз
В подтекста на настоящите за Европейски Съюз Зелена договорка, Европейска тактика за горите 2030, както и Стратегията за преход към кръгова стопанска система, ръководството на отпадъците придобива все по-важно значение за обществото, означават от Камарата. Според браншовата организация, следвайки Стратегията на България за преход към кръгова стопанска система 2021 - 2027 година, страната ни би трябвало да сложи кръговата стопанска система като дълготраен приоритет на политиката си за развиване. Целта е основаването на по-устойчиви модели на произвеждане и ползване, повишение продуктивността на ресурсите и свързаността в стопанската система, отпадъците стартират да се преглеждат като запас, материалите се задържат оптимално дълго в производството, рециклира се с високо качество, създават се по-качествени първични материали и артикули, понижава зависимостта на стопанската система на страната от вноса на първични материали.
В основата на тактиката е нова и по-активна роля на потребителите, които следва да получават допустимо най-обективната информация за взимане на решения, в това число за обществения и екологичния отпечатък на продуктите, те играят значима роля и в предотвратяването на формиране на боклуци и преработването им. Разчита се на осведомено, отговорно и интензивно общество.
Какво се случва с дървесните боклуци?
В България годишно се образуват сред 500 000 и 1 000 000 тона дървесни боклуци съгласно изследване, извършено през 2020 година Те следва да се ръководят по Йерархията за ръководство на отпадъците – ограничение, повторна приложимост, преработване. Към сегашния миг огромна част от тези боклуци обаче не са обхванати от системите за събиране на отпадъците, акцентират от Камарата.
От организацията показват, че горската промишленост е образец за кръгова стопанска система с нулеви боклуци. Остатъците от тази индустрия могат да се употребяват като непряк артикул – за произвеждане на ПДЧ, пелети, а отпадъците за произвеждане на сила. Дървесината е натурален склад за CO2 и по този метод, в случай че се реализира устойчивото ръководство на дървесните боклуци, повторната приложимост и преработването им, ще се ограничи връщането в атмосферата на въглерода. По този метод ще се спомогне за запазване на околната среда.
Останалите дървесни боклуци съставляват съществено предизвикателство – високи разноски на общините за депониране, нерегламентирано изгаряне и замърсяване на въздуха с фини прахови частици, нерегламентирани сметища и други, припомнят от Камарата.
Какви са данните?
Дървесните боклуци от бита, които годишно се образуват, по данни на Национален статистически институт, са над 63 000 тона, а действително събраните, съгласно отчет на Енергийна организация Пловдив/МОСВ за 2016 година – 2 265 тона.
Годишно дървесните боклуци от строителството в България по данни на Национален проект за ръководство на отпадъците от строителство за 2020 са 87 225 тона, а събраните - съгласно отчет на Енергийна организация Пловдив/МОСВ за 2016 година – 170 тона.
Какви са законите?
Законодателството ни е синхронизирано с Европейски Съюз, като задължението на всяко лице, при чиято активност се образуват, събират, транспортират и/или третират боклуци, е да предприеме нужните ограничения за оползотворяването им в сходство с йерархията за ръководство на отпадъците. Наредбата за опаковки и боклуци от опаковки не разрешава депонирането, изгарянето и оползотворяване на силата и/или обезвреждането по какъвто и да е различен метод на боклуци от опаковки, а Законът за ръководство на отпадъците изисква висококачествено преработване на дървесните боклуци.
Какво прави бизнесът?
Българската мебелна и дървообработваща индустрия осъзнава провокациите на XXI век и интензивно влага в нови технологии, целящи реализиране на задачите, заложени от Европейски Съюз – за по-висока продуктивност, понижаване на отпадъците, преработването им и производството на сила, като по този се заместват фосилните горива, показват от Камарата. Усилено се влага и във фотоволтаични паркове за лични потребности.
Страната има релативно ниски равнища на преработване на битови боклуци (31,5 на 100 по данни за 2018 г.) в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз (47,4 на сто), макар че разполага със относително добре развитата рециклираща индустрия. А в случай че се преглежда общото ниво на преработване, с изкл. на боклуци от добивната индустрия и от строителството, то през 2016 година в България това ниво е 27 на 100, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 57 на 100. Това съгласно Камарата значи, че ресурсната продуктивност на страната, измерена като отношение на Брутният вътрешен продукт и количеството използвани естествени запаси, остава измежду от най-ниските в Европейски Съюз.
Всичко това съгласно организацията основава риск за несъблюдение на задачите за подготовка за повторна приложимост и преработване на боклуци от семействата и сходни боклуци. Показателен съгласно Камарата е фактът, че разделно събраните и предадени за преработване битови боклуци в 202 общини в страната са по-малко от 5 на 100 по данни на Национален статистически институт. В България се депонира над 60 на 100 от битовия боклук, а съгласно заложените цели до 2035 година би трябвало да се редуцира до 10 на 100, написа Българска телеграфна агенция.
Целите на Европейски Съюз
В подтекста на настоящите за Европейски Съюз Зелена договорка, Европейска тактика за горите 2030, както и Стратегията за преход към кръгова стопанска система, ръководството на отпадъците придобива все по-важно значение за обществото, означават от Камарата. Според браншовата организация, следвайки Стратегията на България за преход към кръгова стопанска система 2021 - 2027 година, страната ни би трябвало да сложи кръговата стопанска система като дълготраен приоритет на политиката си за развиване. Целта е основаването на по-устойчиви модели на произвеждане и ползване, повишение продуктивността на ресурсите и свързаността в стопанската система, отпадъците стартират да се преглеждат като запас, материалите се задържат оптимално дълго в производството, рециклира се с високо качество, създават се по-качествени първични материали и артикули, понижава зависимостта на стопанската система на страната от вноса на първични материали.
В основата на тактиката е нова и по-активна роля на потребителите, които следва да получават допустимо най-обективната информация за взимане на решения, в това число за обществения и екологичния отпечатък на продуктите, те играят значима роля и в предотвратяването на формиране на боклуци и преработването им. Разчита се на осведомено, отговорно и интензивно общество.
Какво се случва с дървесните боклуци?
В България годишно се образуват сред 500 000 и 1 000 000 тона дървесни боклуци съгласно изследване, извършено през 2020 година Те следва да се ръководят по Йерархията за ръководство на отпадъците – ограничение, повторна приложимост, преработване. Към сегашния миг огромна част от тези боклуци обаче не са обхванати от системите за събиране на отпадъците, акцентират от Камарата.
От организацията показват, че горската промишленост е образец за кръгова стопанска система с нулеви боклуци. Остатъците от тази индустрия могат да се употребяват като непряк артикул – за произвеждане на ПДЧ, пелети, а отпадъците за произвеждане на сила. Дървесината е натурален склад за CO2 и по този метод, в случай че се реализира устойчивото ръководство на дървесните боклуци, повторната приложимост и преработването им, ще се ограничи връщането в атмосферата на въглерода. По този метод ще се спомогне за запазване на околната среда.
Останалите дървесни боклуци съставляват съществено предизвикателство – високи разноски на общините за депониране, нерегламентирано изгаряне и замърсяване на въздуха с фини прахови частици, нерегламентирани сметища и други, припомнят от Камарата.
Какви са данните?
Дървесните боклуци от бита, които годишно се образуват, по данни на Национален статистически институт, са над 63 000 тона, а действително събраните, съгласно отчет на Енергийна организация Пловдив/МОСВ за 2016 година – 2 265 тона.
Годишно дървесните боклуци от строителството в България по данни на Национален проект за ръководство на отпадъците от строителство за 2020 са 87 225 тона, а събраните - съгласно отчет на Енергийна организация Пловдив/МОСВ за 2016 година – 170 тона.
Какви са законите?
Законодателството ни е синхронизирано с Европейски Съюз, като задължението на всяко лице, при чиято активност се образуват, събират, транспортират и/или третират боклуци, е да предприеме нужните ограничения за оползотворяването им в сходство с йерархията за ръководство на отпадъците. Наредбата за опаковки и боклуци от опаковки не разрешава депонирането, изгарянето и оползотворяване на силата и/или обезвреждането по какъвто и да е различен метод на боклуци от опаковки, а Законът за ръководство на отпадъците изисква висококачествено преработване на дървесните боклуци.
Какво прави бизнесът?
Българската мебелна и дървообработваща индустрия осъзнава провокациите на XXI век и интензивно влага в нови технологии, целящи реализиране на задачите, заложени от Европейски Съюз – за по-висока продуктивност, понижаване на отпадъците, преработването им и производството на сила, като по този се заместват фосилните горива, показват от Камарата. Усилено се влага и във фотоволтаични паркове за лични потребности.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ