В България има храмове“ на знанието и науката, където личните

В България има „ храмове “ на знанието и науката, където персоналните достижения и високия учебен ценз са сложени на фундамент. Това важи в цялостна степен за един от най-големите частни университети в България – Варненският свободен университет (ВСУ) „ Черноризец Храбър “.

ВСУ си партнира с над 130 висши учебни заведения от Европейски Съюз и отвън него. Вече 30 години той е европейски модел на частно висше обучение, като образова близо 5000 студенти допълнително от 60 бакалавърски и магистърски и 29 докторски стратегии и е на 4-то място в България по банкет на студенти 1-ви курс. Университетът влага в своето развиване, като сега построява лична електроцентрала.

За него и положението на българското обучение, както и за бъдещите провокации пред просветителната система в страната ни Агенция БГНЕС беседва с доцент доктор Красимир Недялков, президент на Варненския свободен университет " Черноризец Храбър ", и проф. Петър Христов, ректор на университета.

Основната причина за неудовлетворителното положение на българското обучение е незадоволителното му финансиране от страната. Изкуственият разсъдък крие доста рискове, в случай че дава отговор на бизнес ползи и тяхното политическо лоби. Бъдещите провокации пред просветителната система са компликацията на академичната общественост да отговори на бързо изменящите се стопански търсения, демографската рецесия и нелоялната конкуренция, в която страната слага държавните и частните университети.

Това обявиха двамата ерудити в град Варна пред кореспондент на БГНЕС.

За историята на университета и неговото основаване описа президентът на ВСУ, доцент доктор Красимир Недялков.

„ Варненският свободен университет " Черноризец Храбър " е основан през 1991 година от група български учени запалянковци с концепцията да направи първи стъпки в региона на частното висше обучение. Създаден е със сериозната поддръжка на професор Джордж Вредевелд и първите специалности, открити в университета, са стопанска система и мениджмънт, напълно съгласувани с стратегиите на университета в Синсинати “, осведоми той.

През 1995-та година университетът получава статут на висше учебно заведение и първа институционална акредитация през 2001 година Той има влиятелните знаци на Европейската комисия - DS Label, ECTS Label и HR Logo и е измежду първите три български университета, подписали Великата харта на университетите „ Магна Харта 2020 “ - за академична независимост и самостоятелност.

„ По отношение на количеството студенти, които одобряваме в университета, преди всичко са право и логика на психиката. Но имаме и специалности, които са доста по-малобройни, само че за сметка на това са едни от най-многолюдните спрямо другите университети – измежду тях е хореография “, осведоми ректорът на университета, проф. Петър Христов.

Много висок е процентът на осъществилите се със компетентност право, съвсем 100%, разкри още той.

Доцент Недялков оповести точни числа. Във Факултет Международна стопанска система и администрация са 57% осъществилите се по компетентност, 72% в право, 80% в национална сигурност, като измежду тях има 2000 настоящи офицери в Министерство на вътрешните работи, 84% в архитектура, измежду тях 21 основни архитекти в общините, и 90% в изкуства.

За иновативността на Варненския свободен университет доказателства даде самият ректор.

„ Ние първи въведохме специалността „ национална сигурност “ в страната, ние първи започнахме да развиваме кръгова стопанска система взаимно с наши сътрудници от Съединените щати, а в обичайните специалности се стремим да бъдем на нивото на най-хубавите “, увери той.

Проф. Петър Христов, ректор на ВСУ

Университетът си партнира с висши учебни заведения от Европейски Съюз и огромен брой страни отвън него, като има подписани съдействия с над 130 висши учебни заведения и за тази година са подписани 18 нови контракта с университети от Азербайджан, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Китай, Полша, Съединени американски щати, Словакия, Турция, Украйна и Чехия. Работи и по стратегии „ Хоризонт “, „ Черноморски басейн 2014-2020 година “, стратегия за трансгранично съдействие „ Дунав 2014 – 2020 година “, „ Еразмус Мундус “, „ Фонд Научни проучвания “ и други

„ Най-близката непосредствена инвестиция следва да бъде приключена в границите на идващия месец. С оглед на възходящите цени за прехрана на нашата активност, си изградихме лична електроцентрала на покрива на университета “, заяви доцент Недялков.

Доц. доктор Красимир Недялков, президент на ВСУ

Последният взаимен план на ВСУ е с университетите в Словакия и Чехия в Острава и Жилина, свързани най-вече със сферата на сигурността – пожарната спешна сигурност в строителството.

„ Едни страни и университети, с които преди 20 години сме били на едно ниво, а в този момент те са много по-напред от нас. Просто средата за развиване за тях е по-благоприятна “, призна ректорът на ВСУ.

По-болезненият въпрос за равнището на българското обучение и какво би трябвало да се направи за повишението му, професор Христов е безапелационен.

„ Много се подлага на критика образованието в България и надали не се твърди, че то е причина за всички други неблагополучия. Но има един забавен факт. Няма студенти, приключили българските университети, които са отишли в страни от Европейския съюз и не са си намерили работа по специалността. Но би трябвало да се отстрани главната причина за неудовлетворителното положение – недофинансирането на висшето обучение “.

Според него има доста мощна държавна регулация, само че по думите му проучвания демонстрират, че през последните години към 66% от вложенията във висшето обучение са частни.

„ Те се генерират на първо място от таксите на студентите, освен в частните университети, само че и в държавните, които в избрани случаи доближават таксите, които се заплащат в частните “, съобщи професорът, допълвайки, че се надява „ да се намерят политици “, които да извърнат внимание на този факт.

Професор Христов подчертава и върху обстоятелството, че, както сподели той, в България на процедура няма университети в категорията „ просветителни “. Вместо това страната се е насочила към тъй наречените „ проучвателен “ университети, в които се влагат доста огромни вложения. Бизнесът също няма огромен интерес към просветителните университети и прави вложения в лаборатории и друга материална база от този вид.

„ Но би трябвало да се обърне внимание на обстоятелството, че просветителните университети са гръбнакът на висшето обучение в Съединени американски щати “, добави ректорът.

Той означи и различен проблем.

„ Има проучвания, които демонстрират, че сред 50 и 70% от студентите, които в този момент стартират висшето си обучение, ще работят по специалности, които към момента ги няма. А при нас е по този начин оперативно несъмнено, че са нужни 6 години, с цел да се приготвят нов вид експерти по нова компетентност – акредитация, по-късно 4 години образование, магистърска степен. След 6 години тези специалности може и към този момент да не са нужни на пазара “, сподели Христов.

Проблем професор Христов вижда и във все по-устремно навлизащия в разнообразни области, сред които и образованието, изкуствен интелект. Но не в същността му като подобен, а по-скоро в подготовката за навлизането му от страна на законодателство и политика.

„ Аз съм учител по национална сигурност. Една от главните категории в областта на сигурността е предизвикването. За предизвикателство се одобряват тези неща, които навлизат в практиката, чието предопределение е да създадат живота на хората доста по-добър, производството да бъде доста по-ефективно, качеството на живот да се усъвършенства. Но те в това време имат съдържат в себе си и капацитет при злонамерено или некадърно потребление да ни навредят не по-малко от това, което могат да дадат като позитивен резултат “, съобщи той.

И тук съгласно него би трябвало да се откри „ златното сечение “.

„ Действително изкуственият разсъдък крие доста рискове. Но въпреки всичко той е един модел, заложен от индивида. Политици, законодатели – те би трябвало да бъдат готови или минимум специалистите, които употребяват. Аз считам, че човешкият разсъдък има задоволително качества да реши този проблем, стига да не се бъркат бизнес ползи и тяхното политическо лоби “, уверен е професорът.

На въпрос дали изкуственият разсъдък би могъл да заплаши сигурността на една страна, проф. Христов отговори изрично: „ Естествено “.

Сред провокациите пред просветителната ни система в бъдеще, президентът на ВСУ доцент Недялков открои няколко. Първото съгласно него е несъответствието в скоростите на развиване на стопанската система, на индустриалния взрив, и скоростта, с която академичната общественост съумява да отговори на това търсене. На второ място съгласно доцент Недялков е мощната демографска рецесия.

„ В идващите няколко години тя няма да е толкоз забележима, само че съгласно изследване на Евростат, през 2080 година България ще намалее с още 37% “, сподели той.

Третото предизвикателство е извънредно нелоялната конкуренция, в която страната слага държавните и частните университети, което основава за частните университети безчет спънки.

„ Например Варненският свободен университет, с поддръжката на още няколко частни университета, в първите 15 години от съществуването си води битка страната да поеме осигуровките на студентите, до момента в който те учат “, заяви той.

„ Има интерес към българските университети в чужбина “, увери ректорът на ВСУ. Той даде като образец Медицинският университет във Варна, в който учат доста студенти от Германия и получават качество, което им оказва помощ да се осъществят като лекари там.

„ Проблемът е различен. Ние приехме към 50 студенти от Африка тази година – единствено един е пристигнал до в този момент. Защото казусът с визите не се движи по никакъв метод. Преди години една огромна група от Шри Ланка желаеха да учат ресторантьорство и хотелиерство. В продължение на близо година не успяхме да решим казуса с визите. И цялата тази група се записа на близо два пъти по-висока такса в Италия “, поддържа думите си с доказателства той.

А къде вижда Варненският свободен университет след 10 години? Професор Петър Христов е оптимист.

„ Нашият университет има опция след 10 години да бъде пример за висше учебно заведение от един дребен или междинен вид, освен за България. Най-малкото имаме едно конкурентно предимство, това къде сме ситуирани – на брега, до най-хубавия плаж на Варна, съвършен климат, огромна материална база с опция да я осъвременим, да притеглим преподаватели освен от България, които да бъдат на високо ниво. Всичко това е изцяло в нашите благоприятни условия и се надявам, че ще бъде осъществено “, приключи ректорът на ВСУ с вяра. /БГНЕС