В арт сезона, в който се очаква в Народния театър

В арт сезона, в който се чака в Народния спектакъл да стартират подготовките на „ Нова земя “ – първия съвременен разказ след Освобождението и втори на Иван Вазов, все по-често си спомняме за „ Под игото “: началото на актуалната БГ прозаичност. Патриархът на родната литература замисля и стартира историята, до момента в който е бежанец в Одеса през 1887 година, с цел да я продължи – с някои спирания – при започване на 1889-а. Почитателят на  френския романтизъм е стимулиран да сътвори произведение в стила на " Клетниците " от великия Виктор Юго. Идеята му е   " родена една нощ ", както споделя самият той. " Избягването на Огнянова в къщата на чорбаджи Марка припомня донегде нощното посещаване на Жан Валжан в дома на свещеника ". Много от епизодите в романа са плод на персоналните ми мемоари и наблюдения. Повечето от действующите лица са същински персони от Сопот, с други или преиначени имена “, написа Вазов. През 1889-а, откакто българското държавно управление афишира прошка за политическите емигранти, той се завръща в родината. Преди да напусне Одеса, обмисля по какъв начин да си спести инспекцията на турската митница и взема решение да изпрати ръкописа до съветското посолство в Цариград, молейки за услугата някогашен посланик на императора – а оттова със служебната поща към България. " В София незавършеният разказ бе затурен в книжата ми, нито мислех да го дописвам, а още по-малко да го отпечатвам. В България русофобският дух царуваше, а някои глави на романа бяха напоени със благосклонност към нашите освободители. Да се каже добра дума за русите, тогава се считаше акт на изменничество. ", споделя Вазов. Всъщност Иван Шишманов е „ спасителят “ на „ Под игото “. В началото на май през 1889-а той прави непредвидена аудиенция в дома на Вазов и му прави предложение, на което писателят не може да откаже – да отпечата романа в новото издание на Министерството на просвещението " Сборник за национални умотворения ". „ Ние желаем да напечатим романа ви там “, безапелационен е Шишманов. „ Но той не е подготвен още: единствено първата му половина е написана “, дърпа се Вазов. „ Ще напишете и втората. Недейте ни отхвърля. Как му е названието? “, продължава професорът. „ Не съм го намислил още “, сбит е Вазов. „ То е най-лесна работа “, е заключението на Шишманов на вратата. Писателят по-късно ще показа, че дълго се е колебал какво тъкмо да изпише върху титулната страница. " Аз имах не едно, а десетина имена (между другото и " Кървава заря " ). Един ден ги написах в Одеса на едно листче и предложих на другари да си изберат кое харесват. Всички харесаха най-първото - " Под игото ". Него взех и аз. "



Печатането на първата част от романа продължава няколко месеца - до края на октомври или началото на ноември 1889-а. Излиза в първият том от " Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина ". В " Книжовния отдел " са поместени първите страници на " Под игото. Роман от Ив. Вазов, част I ". По молба на писателя част от тиража е оформeна напълно независимо. Отзивите на първите читатели са повече от позитивни – това е и задачата на Вазов: като същински, въпреки и тогава към момента несъзнателен до дъно познавач на литературния маркетинг, той държи да знае по какъв начин творбата му ще бъде признато и дали ще бъде продадено по достолепие. Насърчен от началните аплодисменти, се заема с втората част на творението си. В този миг обаче получава мощни болки в едното си око – не може да написа и е заставен да диктува на брат си Борис, който по това време е възпитаник в гимназията. " Първата част от романа беше към този момент дадена под щемпел в " Сборник за национални умотворения ", издаван от Министерството на националното просвещение. За да форсира завършването на романа, брат ми ме кара да пиша под негова диктовка. Дълго време той ми диктува. Тогава бях възпитаник в пети клас на гимназията и умеех да пиша много вярно. Останало ми е усещане за мощната памет на брат ми, когато се касаеше да добави, поправи или се съобрази с нещо в текста, без да може да прочете той самичък страниците. Той ми посочваше с огромна акуратност на кое място би трябвало да се нанесат поправките ", признава след време Борис Вазов. Благодарение на неговата ефикасна помощ, романът е финализиран и още през идната година е напечатан във втората и третата книга на " Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина ".

Но пътят на „ Под игото “ занапред стартира. Дебютът му като обособена книга е в Англия - в поредицата " Международна библиотека " на лондонското издателство " Хайнеман " със заглавието „ Under the Yoke “. Това се случва съвсем година преди да излезе като независимо издание в България, което е дело на Тодор Чипев. Неговата книжарница се трансформира в същински културен център в сърцето на София. Там се срещат Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, доктор Кръстю Кръстев, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, Илия Бешков, Дечко Узунов... През 1894-а Т. Ф. Чипев разгласява " Под игото ", а до края на живота си издава общо към 20 обособени книги с Вазови произведения. " Сефтосах се с него: издадох му два тома " Повести и разкази ". После го попитах за какво си играе и печата романа си " Под игото " на части в " Сборника за национални умотворения " - да вземем, че да го издадем в обособена книга. Той възприе това, само че изрече подозрение... Скъпо щяло да излезе, още повече в случай че ще заплащам и на художниците, все огромни: Антон Митов, чеха Мърквичка и другия чужденец Обербауер. Аз се съгласих на всичко и в действителност хонорарът и въобще харчът беше тлъстичък. Поиска ми по двеста лв. на кола при 33 коли. Правете му сметката. Дадох ги от все сърце, без пазарлък ", споделя Чипев. На 16 юли 1894-а родната преса осведоми за премиерата на Вазов: " Под игото. Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението. В три елементи. С 25 илюстрадиции в текста. Изработени от Пиотровски, Обербауера, Митова и Мърквичка ка. 2. изд. София, Т. Ф. Чипев, 1894, 507 с. " В известието се споделя още: " Вместо да оценяваме литературната стойност на поменатий разказ, ще се ограничим единствено да кажем, че европейский свят се е произнесъл върху това, тъй като романът на господин Иван Вазов е преведен на няколко чуждестранни язици и списателят, за чест на България, си е направил едно европейско име. Книгата е изпечатана много чисто. Илюстрациите са сполучливи, в случай че не изящни. "

„ Под игото “ е най-популярното произведение на Иван Вазов и най-обичаната и превеждана българска книга на всички времена. През 2009 година завоюва първо място в „ Голямото четене “. Романът носи носталгията за родния град на Вазов и за героичното време, което е в контрастност с  „ епохата на дребните характери “, настъпила след Освобождението. Първата екранизация на романа е през 1952 година – „ Под игото “ е петият филм, сниман след 9 септември 1944-а. Режисьор е Дако Даковски – ученик на московския ВГИК, за който лентата е дипломна работа.



В функциите са Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Васил Кирков и други, а музиката е на Филип Кутев. Във кино лентата се случва и първата целувка в прохождащото БГ кино – сред Бойчо Огнянов и Рада Госпожина. Продукцията обикаля освен всички родни салони, само че я въртят в Германска демократична република и из целия Съюз на съветските социалистически републики. За страдание ролята на Бойчо Огнянов през идващите години затваря Мирослав Миндов в визията за образа. И макар че специализира при самия Питър Брук в Лондон, не съумява да се наложи на сцената. Андрей Слабаков е актуалният Бойчо Огнянов през 1987-а в чест на 100-годишнината от публикуването на славната книга, възвеличаваща подвига на Априлската епопея. На екрана под режисурата на Нина Янкова са още Елена Маркова, Георги Черкелов, Илия Караиванов, Минка Сюлеймезова, Георги Парцалев, Георги Калоянчев...