Велики футболисти, които никога не играха на мондиал
В 92-годишната история на Световната купа е имало огромни звезди на международния футбол, които са блестяли блестящо на други подиуми, само че в никакъв случай не са могли да играят в този шампионат. Предлагаме ви първата част от 30-те играчи, които са понесли тази орис.
Голямата приказка, каквато е Световната купа, включва фантастични, приятни и запаметяващи се пасажи, като няколко от тези, които Катар 2022 ни даде, само че и някои мрачни, тъжни и носталгични, като този, който ще опише тази история.
В съзнанието на почитателите на мондиалите вечно ще останат имената на Едисон Арантес де Нашименто - Пеле, Боби Чарлтън, Диего Марадона, Франц Бекенбауер, Зинедин Зидан и други, които усилиха своята футболна визитка с помощта на подвизите, които реализираха на този шампионат.
Има обаче и други велики играчи, които, макар че принадлежат към елита на своите столетия, в никакъв случай не са съумели да пренесат своя искра на Световното състезание по футбол.
30. Райън Гигс - Уелс
Човек, който в 24-годишната си кариера е носил единствено две фланелки - тази на Манчестър Юнайтед и на националния тим на Уелс. С " алените дяволи " той завоюва безусловно всичко и се трансформира в легенда. Със страната си обаче беше тъкмо противоположното и той по този начин и не съумя да се наслаждения на триумф, като да вземем за пример присъединяване на Световно състезание. Като треньор той изведе Уелс до Катар 2022, само че юридически проблеми го принудиха да подаде оставка, тъй че фантазията му към момента не е осъществена.
29. Алберто Спенсер - Еквадор/Уругвай
Епохален нападател, приет от IFFHS (Международната федерация по футболна статистика и история) през 2004 година за 20-ия състезател на века в Южна Америка, който свети с екипа на Пенарол. Имал е особеността да играе за националния тим на Еквадор, а също и за Уругвай, даже е редувал двата отбора през 60-те и началото на 70-те години. Въпреки това Еквадор играе на първото си международно състезание чак през 2002 година, а с Уругвай не е обсъждан като алтернатива за Англия 1966 година - единствената алтернатива, с която е можел да бъде извикан за интервала, в който носи фланелката на Гара Чаруа.
28. Абеди Пеле - Гана
Истинското му име е Абеди Аю и през 90-те години на предишния век е награждаван три поредни години като най-хубав африкански футболист в света. На клубно равнище той се допира до небосклона, когато е част от Олимпик Марсилия, с който печели Шампионската лига през 1993 година - единственият френски тим, постигнал това до момента. За страдание, той живееше във време, когато Гана можеше единствено да мечтае за класиране на Световното състезание - фантазия, която беше реализирана едвам през 2006 година
27. Ладислао Кубала - Унгария/Испания/Чехословакия
Унгарец по рождение, легенда на Барселона и с изключителна кариера във футбола. Той въплъщава любопитен случай в историята на този спорт, защото е играл за три национални тима - Чехословакия, Унгария и Испания. Любопитно е, че е играл минимум за родната си страна. Можел е да взе участие на Световното състезание през 1962 година в Чили, само че не съумява заради травма.
26. Бил Фулкс - Англия
Истинска легенда на Манчестър Юнайтед. Той е част от старинния тим, прочут като " Бебетата на Бъзби " - момчетата, които обезпечават на " алените дяволи " първия огромен искра, в това число първата им Шампионска лига (по това време КЕШ). Той оцелява и при самолетната злополука, която тимът претърпява през февруари 1958 година С екипа на Англия изиграва единствено един мач, през 1954 година, на 21-годишна възраст. Ако Алф Рамзи го беше взел под внимание, той можеше да бъде част от историческия тим, спечелил Световната купа през 1966 година
25. Ваел Гомаа - Египет
Той е пример за египетския народен тим, с който изиграва повече от 100 мача. Въпреки че завоюва Купата на Африка през 2006, 2008 и 2010 година, той претърпя интервал, в който за страната му беше невероятно да се класира за Световното състезание: след присъединяване си в Италия през 1990 година " фараоните " се завърнаха на огромния шампионат чак в Русия през 2018 година
24. Андрей Аршавин - Русия
Той имаше нещастието да свети блестящо по времето, когато националният тим на Русия не игра нито на едно международно състезание, т.е. в Германия 2006 и Южна Африка 2010. Не беше извикан и за Корея и Япония 2002 и Бразилия 2014, където беше доста млад и надлежно към този момент деец. Въпреки това той подари на почитателите си незабравимо Европейско състезание през 2008 година и доста приятни моменти на клубно равнище, изключително с Арсенал.
23. Ахмед Хасан - Египет
За да разберем смисъла на Ахмед Хасан като състезател на египетския народен тим, е задоволително да посочим, че той е четвъртият футболист с най-вече участия с фланелката на своята страна - 184. Многократен притежател на Купата на Африка, той по този начин и не разбра какво е да играеш на Световното състезание, за което несполучливо се опита да се класира през 1998, 2002, 2006 и 2010 година
22. Казуйоши Миура - Япония
Легенда на азиатския и международния футбол, той е най-възрастният състезател, който е играл професионално в този спорт. На 55-годишна възраст той към момента е деен в третодивизионен тим в Япония. Изживява дните на славата си през последното десетилетие на 90-те години. Има 89 участия и вкарва 55 гола за японския народен тим, само че е необикновено, че не е извикан за Световното състезание по футбол във Франция през 1998 година, когато е разгарът на кариерата му. Любопитно е, че дебютира с екипа на бразилския Сантос, защото е живял и има и народност на тази страна.
21. Давид Жинола - Франция
През 1999 година именитият Йохан Кройф стига до такава степен, че назовава Жинола най-хубавия състезател в света. През това десетилетие той свети с екипи на тимове като Пари Сен Жермен, Нюкасъл и Тотнъм. Той обаче има директно въздействие върху провалянето на Франция, което я лишава от присъединяване в Съединени американски щати 1994, и към този момент не е обсъждан за конкуренцията на планетата през 1998 година, където страната му печели първата си международна купа.
20. Йън Ръш - Уелс
Споменаването на Йън Ръш значи да си спомним за Ливърпул от 80-те години, който завоюва две европейски купи, както и множествотитли, Купи на Англия, Купи на лигата и Суперкупи на страната. Въпреки това би трябвало да се означи, че той е имал нещастието да пострада от неналичието на популярност на Уелс, което го е лишило от присъединяване в Световното състезание по футбол.
19. Бернд Шустер - Германия
Своеобразна история, защото той изживява върха на кариерата си през втората половина на осемдесетте години с Барселона, а по-късно и с Реал Мадрид - интервал, в който към този момент не е считан за националния тим на Германия, тъй като се отхвърля от него през 1983 година, на 24-годишна възраст, заради различия с федерацията, съотборниците и тогавашния треньор Юп Дервал. Така той не е включен в единственото международно състезание, на което е можел да бъде извикан - Испания 1982.
18. Нолберто Солано - Перу
След присъединяване си в Испания 1982 година Перу не се завръща на Световното състезание по футбол до Русия 2018 година Сред годините на тази ера свети Нолберто Солано - футболист от огромна класа, който сподели гения си в британската Висша лига с тимове като Нюкасъл и Астън Вила. Солано претърпя от първа ръка елиминациите за Франция 1998 година, Корея и Япония 2002 година, Германия 2006 година и Южна Африка 2010 година
17. Еваристо де Маседо - Бразилия
Към митичното потомство на Бразилия, което е повторен международен първенец през 1958 и 1962 година, може да се причисли Еваристо де Маседо - състезател, който може да седне на една маса с Пеле, Гаринча, Вава, Загало и компания, когато става въпрос за гений. Най-големият му грях обаче да не бъде взет под внимание е, че е играл за Барселона и Реал Мадрид. По това време южноамериканските национални тимове не смятаха европейския футбол за синоним на качество, заради което Пеле в никакъв случай не е играл на Стария континент.
16. Сами Хуупия - Финландия
Абсолютна препоръка за един от най-тъжните интервали в историята на Ливърпул, в който макар че съумяха да завоюват Шампионската лига, надалеч не съумяха да се преборят наедно с останалите колоси на Англия. Хуупия беше стоманен, мощен бранител със страхотна " въздушна " игра. За страдание на неговата идея - Финландия, националният му тим, за който той играеше в продължение на 18 години, към момента не може да се класира за първото в историята си Световно състезание по футбол.
15. Фредерик Кануте - Мали
Това е просто: в случай че Кануте беше роден в друга африканска страна, той щеше да има късмет да играе на Световното състезание по футбол, тъй като Мали е един от националните тимове, членуващи във ФИФА, който в никакъв случай не се е класирал за огромния шампионат. На клубно равнище Фредерик свети с екипа на Севиля, утвърждавайки се като чужденецът с най-вече голове в този клуб и четвъртият най-хубав изпълнител в историята му.
Голямата приказка, каквато е Световната купа, включва фантастични, приятни и запаметяващи се пасажи, като няколко от тези, които Катар 2022 ни даде, само че и някои мрачни, тъжни и носталгични, като този, който ще опише тази история.
В съзнанието на почитателите на мондиалите вечно ще останат имената на Едисон Арантес де Нашименто - Пеле, Боби Чарлтън, Диего Марадона, Франц Бекенбауер, Зинедин Зидан и други, които усилиха своята футболна визитка с помощта на подвизите, които реализираха на този шампионат.
Има обаче и други велики играчи, които, макар че принадлежат към елита на своите столетия, в никакъв случай не са съумели да пренесат своя искра на Световното състезание по футбол.
30. Райън Гигс - Уелс
Човек, който в 24-годишната си кариера е носил единствено две фланелки - тази на Манчестър Юнайтед и на националния тим на Уелс. С " алените дяволи " той завоюва безусловно всичко и се трансформира в легенда. Със страната си обаче беше тъкмо противоположното и той по този начин и не съумя да се наслаждения на триумф, като да вземем за пример присъединяване на Световно състезание. Като треньор той изведе Уелс до Катар 2022, само че юридически проблеми го принудиха да подаде оставка, тъй че фантазията му към момента не е осъществена.
29. Алберто Спенсер - Еквадор/Уругвай
Епохален нападател, приет от IFFHS (Международната федерация по футболна статистика и история) през 2004 година за 20-ия състезател на века в Южна Америка, който свети с екипа на Пенарол. Имал е особеността да играе за националния тим на Еквадор, а също и за Уругвай, даже е редувал двата отбора през 60-те и началото на 70-те години. Въпреки това Еквадор играе на първото си международно състезание чак през 2002 година, а с Уругвай не е обсъждан като алтернатива за Англия 1966 година - единствената алтернатива, с която е можел да бъде извикан за интервала, в който носи фланелката на Гара Чаруа.
28. Абеди Пеле - Гана
Истинското му име е Абеди Аю и през 90-те години на предишния век е награждаван три поредни години като най-хубав африкански футболист в света. На клубно равнище той се допира до небосклона, когато е част от Олимпик Марсилия, с който печели Шампионската лига през 1993 година - единственият френски тим, постигнал това до момента. За страдание, той живееше във време, когато Гана можеше единствено да мечтае за класиране на Световното състезание - фантазия, която беше реализирана едвам през 2006 година
27. Ладислао Кубала - Унгария/Испания/Чехословакия
Унгарец по рождение, легенда на Барселона и с изключителна кариера във футбола. Той въплъщава любопитен случай в историята на този спорт, защото е играл за три национални тима - Чехословакия, Унгария и Испания. Любопитно е, че е играл минимум за родната си страна. Можел е да взе участие на Световното състезание през 1962 година в Чили, само че не съумява заради травма.
26. Бил Фулкс - Англия
Истинска легенда на Манчестър Юнайтед. Той е част от старинния тим, прочут като " Бебетата на Бъзби " - момчетата, които обезпечават на " алените дяволи " първия огромен искра, в това число първата им Шампионска лига (по това време КЕШ). Той оцелява и при самолетната злополука, която тимът претърпява през февруари 1958 година С екипа на Англия изиграва единствено един мач, през 1954 година, на 21-годишна възраст. Ако Алф Рамзи го беше взел под внимание, той можеше да бъде част от историческия тим, спечелил Световната купа през 1966 година
25. Ваел Гомаа - Египет
Той е пример за египетския народен тим, с който изиграва повече от 100 мача. Въпреки че завоюва Купата на Африка през 2006, 2008 и 2010 година, той претърпя интервал, в който за страната му беше невероятно да се класира за Световното състезание: след присъединяване си в Италия през 1990 година " фараоните " се завърнаха на огромния шампионат чак в Русия през 2018 година
24. Андрей Аршавин - Русия
Той имаше нещастието да свети блестящо по времето, когато националният тим на Русия не игра нито на едно международно състезание, т.е. в Германия 2006 и Южна Африка 2010. Не беше извикан и за Корея и Япония 2002 и Бразилия 2014, където беше доста млад и надлежно към този момент деец. Въпреки това той подари на почитателите си незабравимо Европейско състезание през 2008 година и доста приятни моменти на клубно равнище, изключително с Арсенал.
23. Ахмед Хасан - Египет
За да разберем смисъла на Ахмед Хасан като състезател на египетския народен тим, е задоволително да посочим, че той е четвъртият футболист с най-вече участия с фланелката на своята страна - 184. Многократен притежател на Купата на Африка, той по този начин и не разбра какво е да играеш на Световното състезание, за което несполучливо се опита да се класира през 1998, 2002, 2006 и 2010 година
22. Казуйоши Миура - Япония
Легенда на азиатския и международния футбол, той е най-възрастният състезател, който е играл професионално в този спорт. На 55-годишна възраст той към момента е деен в третодивизионен тим в Япония. Изживява дните на славата си през последното десетилетие на 90-те години. Има 89 участия и вкарва 55 гола за японския народен тим, само че е необикновено, че не е извикан за Световното състезание по футбол във Франция през 1998 година, когато е разгарът на кариерата му. Любопитно е, че дебютира с екипа на бразилския Сантос, защото е живял и има и народност на тази страна.
21. Давид Жинола - Франция
През 1999 година именитият Йохан Кройф стига до такава степен, че назовава Жинола най-хубавия състезател в света. През това десетилетие той свети с екипи на тимове като Пари Сен Жермен, Нюкасъл и Тотнъм. Той обаче има директно въздействие върху провалянето на Франция, което я лишава от присъединяване в Съединени американски щати 1994, и към този момент не е обсъждан за конкуренцията на планетата през 1998 година, където страната му печели първата си международна купа.
20. Йън Ръш - Уелс
Споменаването на Йън Ръш значи да си спомним за Ливърпул от 80-те години, който завоюва две европейски купи, както и множествотитли, Купи на Англия, Купи на лигата и Суперкупи на страната. Въпреки това би трябвало да се означи, че той е имал нещастието да пострада от неналичието на популярност на Уелс, което го е лишило от присъединяване в Световното състезание по футбол.
19. Бернд Шустер - Германия
Своеобразна история, защото той изживява върха на кариерата си през втората половина на осемдесетте години с Барселона, а по-късно и с Реал Мадрид - интервал, в който към този момент не е считан за националния тим на Германия, тъй като се отхвърля от него през 1983 година, на 24-годишна възраст, заради различия с федерацията, съотборниците и тогавашния треньор Юп Дервал. Така той не е включен в единственото международно състезание, на което е можел да бъде извикан - Испания 1982.
18. Нолберто Солано - Перу
След присъединяване си в Испания 1982 година Перу не се завръща на Световното състезание по футбол до Русия 2018 година Сред годините на тази ера свети Нолберто Солано - футболист от огромна класа, който сподели гения си в британската Висша лига с тимове като Нюкасъл и Астън Вила. Солано претърпя от първа ръка елиминациите за Франция 1998 година, Корея и Япония 2002 година, Германия 2006 година и Южна Африка 2010 година
17. Еваристо де Маседо - Бразилия
Към митичното потомство на Бразилия, което е повторен международен първенец през 1958 и 1962 година, може да се причисли Еваристо де Маседо - състезател, който може да седне на една маса с Пеле, Гаринча, Вава, Загало и компания, когато става въпрос за гений. Най-големият му грях обаче да не бъде взет под внимание е, че е играл за Барселона и Реал Мадрид. По това време южноамериканските национални тимове не смятаха европейския футбол за синоним на качество, заради което Пеле в никакъв случай не е играл на Стария континент.
16. Сами Хуупия - Финландия
Абсолютна препоръка за един от най-тъжните интервали в историята на Ливърпул, в който макар че съумяха да завоюват Шампионската лига, надалеч не съумяха да се преборят наедно с останалите колоси на Англия. Хуупия беше стоманен, мощен бранител със страхотна " въздушна " игра. За страдание на неговата идея - Финландия, националният му тим, за който той играеше в продължение на 18 години, към момента не може да се класира за първото в историята си Световно състезание по футбол.
15. Фредерик Кануте - Мали
Това е просто: в случай че Кануте беше роден в друга африканска страна, той щеше да има късмет да играе на Световното състезание по футбол, тъй като Мали е един от националните тимове, членуващи във ФИФА, който в никакъв случай не се е класирал за огромния шампионат. На клубно равнище Фредерик свети с екипа на Севиля, утвърждавайки се като чужденецът с най-вече голове в този клуб и четвъртият най-хубав изпълнител в историята му.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ