Когато японците видели, че децата им оглупяват, въвели само един предмет в училище
В 5-ти клас бях първият в класа, който посредством някакви страхотни връзки се снабди не с айфон, а с… калкулатор. Не елементарен учебен или счетоводен, а същински инженерен, с доста функционалности и даже програмни детайли.
Естествено, още на първия час по математика гордо го сложих на бюрото пред всички.
Почти целият клас се събра за „ дай да погледна. “ Решавахме задания, алгоритми, изчислявахме косинуси, синуси, тангенси и други неща, които в този момент възрастните даже не помнят. Точно това ни хвана учителката по математика.
Тя погледна новата ми облага, завъртя го в ръката си, утвърди го и сподели:
– Скрий го в чантата си. Не можеш да го използваш.
– Защо не?
– Защото те изучавам на математика, а не на калкулатор.
Беше тъпо да седиш и да смяташ мислено, когато напредъкът „ реализира невиждани чудеса “, тъй като скоро всички щяхме да имаме персонални роботи, машините сами щяха да пресмятат всичко.
И по този начин и се случи…
Но не ние първи отпихме от чашата на напредъка, а японците. Именно там се случи това, от което толкоз се опасяваше учителката по математика.
Оказа се, че електронните устройства, смарт телефоните, игровите конзоли и другите артикули на напредъка не развиват умствените качества на децата, а тъкмо противоположното, предизвикват деградация на когнитивните качества на детето.
Децата спрели да поставят старания да търсят информация. Защо да се притеснявате, когато просто би трябвало да въведете поръчка за търсене и цялата нужна информация е пред вас на една ръка разстояние?
Умственият мързел породил още нещо: мързел в самоорганизацията, грозно писане, забравяне и куп други последици. И като черешка на тортата японците спрели да печелят интернационалните олимпиади по математика, физика, химия и други точни науки.
Коефициентът на просветеност понижен с 4 пункта за 20 години.
Японските майки и татковци мощно се загрижили за този проблем. Националният институт за детско здраве и развиване (Токио) взел присъединяване в неговото решение. Пробвали да вкарат проби вместо изпити… това припомня ли ви на нещо?
Опитали да прибавят нови предмети и да отстранен остарели. Имало оферти да се изоставят изцяло книгите и хартията и да се трансферира цялото образование в онлайн формат.
Какво било решението
Но каква била изненадата, когато проучване посочило: с цел да могат децата да се развиват по-добре умствено и физически, да могат да мислят креативен, да основават нещо ново, а не просто да „ употребяват наличие “, е задоволително да се вкара единствено един предмет: краснопис.
Предмет по калиграфия е имало и през социализма, само че през днешния ден отсъства в учебните заведения. Оттогава учителите са принудени да „ разшифроват “ драсканиците на децата.
Няма да демонстрирам драсканиците на сина ми, тъй като имам възприятието, че е учил в японско учебно заведение от 1-ви клас. От предходната година е в нашето фамилно образование и не учителката би трябвало да оправя драсканиците, а аз самият.
И по този начин се ядосах на писането му, че взех решение да подтиквам сина си: взех му всички джаджи, телефон, компютър, таблет и му купих за утеха… остарели тетрадки в нова версия. Разбира се, надигна се писък до тавана, че татко му е тиранин и не почита личността и правата на детето.
На което отговорих почтено:
– Не те почитам. Когато докажеш, че си станал човек, ще те почитам.
Детето несъзнателно (и какво да прави, когато баща е наблизо) реши да стартира да се занимава с краснопис.
Какво мога да кажа въз основа на резултатите от една година класове? Детето стартира да написа по-добре, това е реалност.
Но това, което ме порази най-много, беше, че той закупи умеене за самоконтрол и самоорганизация и жаждата за непорочност се появи освен върху хартията, само че и в живота: за първи път синът ми стартира да почиства стаята си.
