Утехата е такова нещо, което ни е жизненонеобходимо, но не

...
Утехата е такова нещо, което ни е жизненонеобходимо, но не
Коментари Харесай

Думите, които всеки би искал да чуе в тежък момент

Утехата е такова нещо, което ни е жизненонеобходимо, само че не можем да си го осигурим сами. И най-силните хора, когато минават през сложен интервал, желаят да чуят някои простички думи, подкрепени с топъл взор, загрижени очи. В точния миг това в действителност оказва помощ да се види по-ясно проблемa, да се върнат силите и той да бъде преодолян.

Ако имате непосредствен другар, родственик, човек, за който сте загрижени, не разчитайте, че той е мощен и просто ще се оправи. Дори и да е по този начин, даже във вашите очи проблемите му да наподобяват незначителни, не пропускайте да окажете поддръжката си. Понякога в действителност не знаем индивидът против нас с какво се бори и какво претърпява. Но някои елементарни думички, даже неответни на момента, могат да смъкват непостижими товари, да отворят сърцето, да дадат кураж.

Няма нищо неприятно в това да ти е зле. Много хора преувеличават проблемите си, тъй като желаят да отговорят на упования, които евентуално другите имат за тях. Не си признават, че минават пред нещо, даже и пред себе си. Затова казусът си стои и даже се задълбочава. А решението стартира с разпознаването. Да чуеш такова нещо работи доста отпускащо и предразполагащо.

Не си самичък. Вярно, ние не сме в положение да решаваме непознатите проблеми, само че от време на време това не се и изисква от нас. Понякога най-хубавото, което можем да дадем е заявката, че сме разполагаем. За диалог, за различен тип поддръжка. Когато чуеш такова нещо може да подейства доста лековито. Не си самичък, някой различен е видял, че нещо става с теб.

Спри да се обвиняваш. Някои хора нападат, други - поемат виновността върху себе си. Това е в положение напълно да блокира всяка опция за решение. Вместо това, дано покажем, че в другия се крие решението на казуса, единствено в случай че той отстъпи от виновността и продължи напред. Откриването, че приятелят ни изпитва виновност е лишаване на огромна част от нея, тъй като евентуално тя е много пресилена, в случай че въобще има мотив за такава.

Всичко едно по едно. Понякога обстановките са доста комплицирани - има доста фактори, събират се събития и човек чак се задъхва. Окуражваме към решение на проблемите, като върнем на индивида, за който сме загрижени, ориентацията и разумното мислене, покажем религия в неговите сили. Нека види скритата логичност на събитията и да не се тревожи за факторите, които са отвън негов надзор.

Имал си компликации и преди и си се справил, можеш и в този момент. Припомнете обстановки, в които индивидът е бил мощен и кадърен да се оправи с живота си. Когато евентуално също както в този момент не е вярвал в себе си, само че е намерил сили и благоприятни условия да се оправи. Връщаме самочувствието с тези елементарни думи: " Вярвам, че ще се оправиш още веднъж. "

Нищо не трае постоянно. Елементарен факт, за който постоянно забравяме. Съпоставено с нашия живот, с огромни интервали или сложни събития, всеки проблем може да наподобява в действителност нищожен, единствено един проблесък в по-голямата скица на живота ни. Можем да накараме човек да се откъсне от злободневието и да огледа малко по-философски на нещата.

Погледни от различен ъгъл. Понякога проблемите имат повече от една страна. И приятелите са тези, които ни оказват помощ да забележим това. Когато си мислим, че губим нещо, постоянно печелим нещо по-добро. Печелим най-малкото смяната и тъкмо тази мисъл би трябвало да прегърнем. Обсъждайки повече ъгли и благоприятни условия в действителност вдъхваме голям оптимизъм, че нещата имат и добра страна, друга страна, напълно нова вероятност.

Аз ще бъда тук, в случай че ти се приказва за каквото и да е. Нищо и никакви думи, евентуално не ги и мислим толкоз съществено, само че те могат да значат в действителност доста. Ако сме имали прекрасен диалог, който приключи по този начин, демонстрираме, че имаме ангажимент към приятеля си, че следим историята му и сме на негово разположение. Много от най-тежките ни мисли наподобяват незначителни, когато ги кажем на глас, когато им се присмеем. Когато изпием едно пиво с същински угрижен човек.

“Не забравяйте - Адът това са другите, само че Спасението също е в тях. ”
Източник: hera.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР