Столична община събира еко опит от лондонската управа
Успехът за възстановяване на качеството на въздуха се крие в ефикасни правила, възобновяване на публичния автопарк, основаване на нова просвета на напредване и непрекъсната връзка с жителите
Чистотата на въздуха е един от главните цели на настоящето ръководство на Столична община, по тази причина се търсят сполучливи модели и положителни практики за решение на този дълготраен проблем, прилагани в градове, които са повишили качеството на въздуха си.
Делегация на Столичната община в състав: Надежда Бобчева, заместник-кмет по направление “Зелена система, екология и земеползване ”, Иван Гойчев, заместник-кмет по направление “Дигитализация, нововъведения и икономическо развиване ”, и Борис Бонев, общински консултант от “Продължаваме Промяната – Демократична България (Спаси София) ”, се срещна с представители на локална власт в Лондон и Фондация Clean Air Fund, с цел да обсъдят положителни практики в столицата на Обединеното кралство, които са довели до повишение на качеството на въздуха и облекчение на трафика. Делегацията организира срещи със Себ Данс, заместник-кмет по превоза, и Катрин Барбър, заместник-директор по околна среда и сила от Greater London Authority, Луси Хауърд-Спейт, шеф на “Околна среда – тактика и обмисляне ”, и Анди Емъндс, основен анализатор на превоза от Тransport for London, както и с Майк Сакстън, шеф интервенции и финанси на Clean Air Fund.
От срещите стана ясно, че с цел да се усъвършенства въздухът в града, Столична община би трябвало да продължи с напъните си в посока за налагане и разширение на нискоемисионната зона, освен в центъра. В тази зона достъпът на транспортни средства, които не дават отговор на избрани екологични индикатори, е стеснен, а също по този начин се не разрешава използването на твърди горива за битово отопление. Подобряването и електрифицирането на публичния превоз, както и възстановяване на свързаността, е от огромно значение за намаляването на използването на коли, които са главен замърсител на въздуха. Трябва да се работи върху точността на измерването на замърсяването от формалните и станции, само че също по този начин и върху и методологията, с цел да може данните – публични или цивилен – да се употребяват за взимане на бързи решения и предприемане на съответни ограничения от страна на общината.
Подобряването на качеството на въздуха в Лондон е разследване на предприемане на смели, постоянно непопулярни решения, които са свързани с определяне на точни правила на нискоемисионните зони, налагане на бързи и ефикасни санкции, възобновяване на обществения автопарк и поощряване на отвод от персонални остарели коли. Постоянната и навременна връзка с жителите е от основно значение за приемането и спазването на рестриктивните ограничения, които би трябвало да са комбинирани със съответните тласъци.
Местната власт в Лондон е въвела нискоемисионни зона в целия град с редица ограничавания за придвижване на моторни транспортни средства според от нездравословните излъчвания, които отделят, както и според от това дали става въпрос за лекотоварни или тежкотоварни коли. Едно от изискванията за триумфа за въвеждане на нискоемисионната зона е схемата за бракуване на коли, които не дават отговор на условията за придвижване в нискоемисионната зона. Одобрените претенденти получават възнаграждение, в случай че бракуват автомобила си, или получават годишни карти за потребление на градския превоз.
От голямо значение за приемането на ограничаващите ограниченията за чист въздух е диалогът с жителите на Лондон. Акцентира се върху въздействието на мръсния въздух върху здравето, изключително на децата, и се вкарва нова просвета на предвижване с градски превоз или с малко замърсяващи транспортни средства. Ако има данни за прекалено замърсяване на въздуха, се задействат редица ограничения: жителите се предизвестяват по опция да не излизат, предлага се потребление на градски превоз вместо коли, затварят се улици пред учебни заведения.
Лондон цели доникъде на века половината столица да бъде зелена – към града се построява зелен кръг, който да бъде естествена преграда против замърсяването. Освен това се слага цел всеки жител да има зелено пространство на най-много 10 минути пешком. Изчислява се рискът от климатични промени, от наводнения или мощно стопляне. Отчита се фактът, че най-засегнати от мръсния въздух са най-бедните жители, които имат потребност от поддръжка, с цел да трансформират метода си на живот, по тази причина се основава карта на уязвимостта като се вземат поради приходите на хората, здравословното и общественото им положение.
“Всички желаят да живеят в чист град, само че подобряването на качеството на въздуха е обвързвано с смяна на метода ни на живот, – разяснява Надежда Бобчева, заместник-кмет по “Зелена система, екология и земеползване ”. – Това, което би трябвало да прави Столична община, е да сътвори опция посредством по-добър обществен превоз, посредством безвъзмездна замяна на замърсяващите отоплителни уреди с екологични такива, посредством увеличение на зелените пространства и понижаване на " калните точки ". Поемаме ангажимент за бърза и навременна връзка с жителите, тъй като казусът с чистия въздух може да се реши единствено, в случай че имаме тяхната поддръжка и интензивно включване ”.
За реализиране на задачите за чист въздух и усъвършенстван превоз една от главните предпоставки е вярното събиране и боравенето с правилни данни. Транспортната система в Лондон има цифров близнак, който дава опция за следене на произшествия и необикновени събития във всяка транспортна точка. Според Иван Гойчев, заместник-кмет по “Дигитализация, нововъведения и икономическо развиване ”, “трябва да се дават налични и лесни за прилагане системи и приложения, решаващи непосредствените проблеми на жителите. За да се случи това обаче, в центъра на всичко е съществуването на качествени градски данни и свободният достъп до тях ”. Опитът в Лондон демонстрира, че когато градските данни са предоставени на обществото, бизнесът и жителите са почнали да ги употребяват, да възнамеряват и да се преценяват с потребностите за развиване на града. Така потребността от категорично контролиране на градската среда е намаляла доста, тъй като сега данните са ясни, налични и служат за ориентир.
“Ключът към реализиране на същински резултати за хората, тъй че качеството на живот осезаемо да се усъвършенства, е политическата храброст да се вземат постоянно непопулярни решения. Наше обвързване е да осигурим политическа поддръжка и да действаме в този момент ” – разяснява Борис Бонев, ръководител на най-голямата група общински съветници от “Продължаваме Промяната – Демократична България (Спаси София) ”.
*Източник: Столична община
Чистотата на въздуха е един от главните цели на настоящето ръководство на Столична община, по тази причина се търсят сполучливи модели и положителни практики за решение на този дълготраен проблем, прилагани в градове, които са повишили качеството на въздуха си.
Делегация на Столичната община в състав: Надежда Бобчева, заместник-кмет по направление “Зелена система, екология и земеползване ”, Иван Гойчев, заместник-кмет по направление “Дигитализация, нововъведения и икономическо развиване ”, и Борис Бонев, общински консултант от “Продължаваме Промяната – Демократична България (Спаси София) ”, се срещна с представители на локална власт в Лондон и Фондация Clean Air Fund, с цел да обсъдят положителни практики в столицата на Обединеното кралство, които са довели до повишение на качеството на въздуха и облекчение на трафика. Делегацията организира срещи със Себ Данс, заместник-кмет по превоза, и Катрин Барбър, заместник-директор по околна среда и сила от Greater London Authority, Луси Хауърд-Спейт, шеф на “Околна среда – тактика и обмисляне ”, и Анди Емъндс, основен анализатор на превоза от Тransport for London, както и с Майк Сакстън, шеф интервенции и финанси на Clean Air Fund.
От срещите стана ясно, че с цел да се усъвършенства въздухът в града, Столична община би трябвало да продължи с напъните си в посока за налагане и разширение на нискоемисионната зона, освен в центъра. В тази зона достъпът на транспортни средства, които не дават отговор на избрани екологични индикатори, е стеснен, а също по този начин се не разрешава използването на твърди горива за битово отопление. Подобряването и електрифицирането на публичния превоз, както и възстановяване на свързаността, е от огромно значение за намаляването на използването на коли, които са главен замърсител на въздуха. Трябва да се работи върху точността на измерването на замърсяването от формалните и станции, само че също по този начин и върху и методологията, с цел да може данните – публични или цивилен – да се употребяват за взимане на бързи решения и предприемане на съответни ограничения от страна на общината.
Подобряването на качеството на въздуха в Лондон е разследване на предприемане на смели, постоянно непопулярни решения, които са свързани с определяне на точни правила на нискоемисионните зони, налагане на бързи и ефикасни санкции, възобновяване на обществения автопарк и поощряване на отвод от персонални остарели коли. Постоянната и навременна връзка с жителите е от основно значение за приемането и спазването на рестриктивните ограничения, които би трябвало да са комбинирани със съответните тласъци.
Местната власт в Лондон е въвела нискоемисионни зона в целия град с редица ограничавания за придвижване на моторни транспортни средства според от нездравословните излъчвания, които отделят, както и според от това дали става въпрос за лекотоварни или тежкотоварни коли. Едно от изискванията за триумфа за въвеждане на нискоемисионната зона е схемата за бракуване на коли, които не дават отговор на условията за придвижване в нискоемисионната зона. Одобрените претенденти получават възнаграждение, в случай че бракуват автомобила си, или получават годишни карти за потребление на градския превоз.
От голямо значение за приемането на ограничаващите ограниченията за чист въздух е диалогът с жителите на Лондон. Акцентира се върху въздействието на мръсния въздух върху здравето, изключително на децата, и се вкарва нова просвета на предвижване с градски превоз или с малко замърсяващи транспортни средства. Ако има данни за прекалено замърсяване на въздуха, се задействат редица ограничения: жителите се предизвестяват по опция да не излизат, предлага се потребление на градски превоз вместо коли, затварят се улици пред учебни заведения.
Лондон цели доникъде на века половината столица да бъде зелена – към града се построява зелен кръг, който да бъде естествена преграда против замърсяването. Освен това се слага цел всеки жител да има зелено пространство на най-много 10 минути пешком. Изчислява се рискът от климатични промени, от наводнения или мощно стопляне. Отчита се фактът, че най-засегнати от мръсния въздух са най-бедните жители, които имат потребност от поддръжка, с цел да трансформират метода си на живот, по тази причина се основава карта на уязвимостта като се вземат поради приходите на хората, здравословното и общественото им положение.
“Всички желаят да живеят в чист град, само че подобряването на качеството на въздуха е обвързвано с смяна на метода ни на живот, – разяснява Надежда Бобчева, заместник-кмет по “Зелена система, екология и земеползване ”. – Това, което би трябвало да прави Столична община, е да сътвори опция посредством по-добър обществен превоз, посредством безвъзмездна замяна на замърсяващите отоплителни уреди с екологични такива, посредством увеличение на зелените пространства и понижаване на " калните точки ". Поемаме ангажимент за бърза и навременна връзка с жителите, тъй като казусът с чистия въздух може да се реши единствено, в случай че имаме тяхната поддръжка и интензивно включване ”.
За реализиране на задачите за чист въздух и усъвършенстван превоз една от главните предпоставки е вярното събиране и боравенето с правилни данни. Транспортната система в Лондон има цифров близнак, който дава опция за следене на произшествия и необикновени събития във всяка транспортна точка. Според Иван Гойчев, заместник-кмет по “Дигитализация, нововъведения и икономическо развиване ”, “трябва да се дават налични и лесни за прилагане системи и приложения, решаващи непосредствените проблеми на жителите. За да се случи това обаче, в центъра на всичко е съществуването на качествени градски данни и свободният достъп до тях ”. Опитът в Лондон демонстрира, че когато градските данни са предоставени на обществото, бизнесът и жителите са почнали да ги употребяват, да възнамеряват и да се преценяват с потребностите за развиване на града. Така потребността от категорично контролиране на градската среда е намаляла доста, тъй като сега данните са ясни, налични и служат за ориентир.
“Ключът към реализиране на същински резултати за хората, тъй че качеството на живот осезаемо да се усъвършенства, е политическата храброст да се вземат постоянно непопулярни решения. Наше обвързване е да осигурим политическа поддръжка и да действаме в този момент ” – разяснява Борис Бонев, ръководител на най-голямата група общински съветници от “Продължаваме Промяната – Демократична България (Спаси София) ”.
*Източник: Столична община
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ