Още 200 милиона безвъзмездно за бизнеса
Ускорява се отпущането на грантовете, споделя ръководителят на АИКБ Васил Велев
Още 200 милиона лв. безплатно ще получи бизнеса наесен. Парите са били планувани за банкови гаранции от ББР, когато компаниите аплайват за преференциални заеми пред комерсиалните банки. Той защото в ББР и Фондът на фондовете към финансовото министерство има задоволително средства за портфейлни гаранции, сумата се пренасочва за грантове.
Новината бе обявена през седмицата от икономическия министър Лъчезар Борисов. АИКБ като работодателска организация поехме уговорката да създадем съответно и задоволително в детайли предложение кой да е дизайнът на новата мярка с тези 200 млн. лева, изясни в особено изявление за " Стандарт " ръководителят на АИКБ Васил Велев. Идеята е тези 200 милиона да надградят другите 210 млн. за микро и дребни предприятия. И още 200 лева - за междинните компании. Заданието е оптимално необятно предопределение и оптимално бързо стигане до предприятията, сподели Велев. Нашата концепция е компаниите да имат и капиталов ангажимент. Парите да не са единствено за ликвидна поддръжка. Тоест за възможни разноски да бъдат одобрявани и разноски за вложения, съобщи още ръководителят на АИКБ. Той заяви, че наесен ще има два пъти по 200 милиона - издърпване на европари от идващия интервал, с цел да си помогнем в този момент в икономическата рецесия. Най-вероятно половината ще бъдат обвързани с цифровизацията, другата половина - със зелената договорка, за енергийна успеваемост.
Ето каква е оценката на Васил Велев за останалите ограничения на държавното управление:
В. Велев: Ускорява се отпущането на грантовете 16 % е спадът на промишлеността за май, аутомотив секторът е на минус 60%Най-важната мярка е за опазване на хората, желаеме да е устойчиваДа се вкара от октомври ненапълно работно време - работодателят заплаща употребяваното, а останалото идва от програмиПритеснително е, че стопира намаляването на безработните в последната седмицаСубсидията за чартърите остава и за зимния сезонГотвим стратегия за подкрепяне на енергоинтензивната промишленост
- Г-н Велев, държавното управление разгласи нови ограничения в помощ на хората и компаниите в коронакризата, като сподели, че с тях дава отговор и на част отисканията на работодателите. Каква е Вашата оценка за тях?
- Най-важната мярка за нас е тази, която резервира заетостта и приходите на работещите хора. Най-ценният капитал на всяка компания са хората. А тя е и най-мащабната мярка - в размер на 1 милиард лв. е. За тримесечието, което в този момент стартира - от 1 юли до 30 септември, дизайнът на мярката е повече от добър. Но за жалост няма да върне тези близо 100 000 безработни допълнително, които се появиха. Те в действителност са над 100 000, само че част от тях сезонната претовареност компенсира. Всяка седмица безработните намаляваха с по 1000 души, в последната обаче спадът спря, което е притеснително.
- Каква е повода съгласно Вас?
- Може би туризмът не се възвръща с предстоящото движение. Ясно е, че мярката сега работи добре, тъй като е прекомерно великодушна, само че от 1 октомври няма да е по този начин.
- Какво оферирате?
- Трябва да има резистентност в мярката. Затова ние настояваме доникъде на септември да е явен новият дизайн на мярката за опазване назаетостта и приходите на работещите хора, когато краткотрайно са останали без работа. Това е частична безработица, така наречен безработицата на работното място. Когато спадат поръчките и размера работа, какво може да направи работодателят? Да редуцира личен състав или да понижи заплатите, или и композиция от двете. По-добре е да понижи заплатите и да резервира чиновниците. Но пък тогава, в случай че заплатите самного ниски, личният състав напуща. Тук границата е доста тънка. Затова в Европа минават на ненапълно работно време. Изработеното време се заплаща от работодателя, а неизработеното се компенсира отчасти от фондове и стратегии. Ние настояваме по този начин да бъде от октомври и у нас. Някои страни имат този модел от десетки години в законодателството си, други го създадоха при предходната рецесия 2008-2009 година и в този момент бяха подготвени. А ние се лутаме. Първият дизайн на мярката, който беше годен от 13 март до 30 юни, не беше добър. Затова имаме 8 пъти по-висок растеж на безработицата през април, в сравнение с бе средноевропейският растеж. През април изпуснахме ситуацията поради неприятен дизайн на мярката. Ние предупредихме, че по този начин ще стане и за жал се оказахме прави.
Добре е в този момент в законодателството ни да има уредба, регламентираща, че когато внезапно, не по виновност на мениджмънта, спаднат продажбите, има поддръжка за заетостта и приходите на работещите хора. Това е най-важната мярка, която ние настояваме да се създаде в този момент и в средата на септември да е ясна - най-добре в закон. За да могат фирмите, планирайки октомври, да знаят на какво могат да разчитат.
- Дълго време поддръжката към компаниите посредством грантове буксуваше. След диалозите Ви с новия стопански министър Лъчезар Борисов,който разгласи отпущането на грантовете за първи собствен приоритет, каква е обстановката сега?
- Знаете, че 27 000 микро и дребни предприятия са декларирали планове. Те се правят оценка, няколко хиляди са платени. От плануваните 210 милионалева, 30 милиона са разплатени. Имаме обещанието оптимално да се форсира тозипроцес. Тук настояхме да се отделят микропредприятията, тъй като те са доста, пък сумите са дребни. Искаме те да се получават по схемата, по която примерно майките с деца вземат парите си: едно дете - Х пари, 2 деца -У пари и така нататък Тоест - да няма оценяване, подписване на контракт и друга администрация, която забавя процеса. Помощта е значима, когато стиганавреме.
- Как върви мярката за междинните предприятия?
- Тече процесът на кандидатстване. Към 28 юли 2020 бяха кандидатствали към този момент 1300 предприятия. Очакванията са малко над 2000 предприятия да бъдат подкрепени. Но и тук казусът са периодите. Първо би трябвало да се
кандидатства, по-късно, съгласно работния график, ще се прави оценка до ноември. За нас това е недопустимо дълъг период. След класирането следва още месец за подписване на контракти. За да получат задатък, предприятията би трябвало да показват банкови гаранции и приемането на парите отива през пролетта следващата година. Това енеприемливо, процесът би трябвало да се форсира.
- Какво може да се направи?
- Новите благоприятни условия, които бяха препоръчани и контрактувани с нас, са наддоговаряне на схемата за увеличение на потенциала за дребни и междинни предприятия. Тези планове, които са останали в запас, оценени са надалеч над минималния брой точки, само че парите не са стигнали за тях, в този момент ще имат късмет. Добавят се 68 милиона лв.. Така че още към 100 предприятия с подготвени проектище бъдат поканени да си подпишат договорите.
- Какви други благоприятни условия за помощ на предприятията има?
- Ваучерна скица за дребни и междинни предприятия за цифровизация. Тя е за 9 милиона. Компаниите декларират такива потребности и получават ваучер. С него се покриват част от разноските за изработка на уебсайт, покупка на лиценз за програмен продукт. Кандидатства се в Агенцията за дребни и междинни предприятия. Още не е оповестено по кое време потегля тази мярка, само че е включена в годишната стратегия. Агенцията за дребни и междинни предприятия ще осъществя и още една мярка - народен иновационен фонд за 5,5 млн. лева Но там ще е на конкурсни начала.
- Държавата желае ли подпомагане от бизнеса при установяване дизайна на ограниченията?
- Да, ние като работодателска организация поехме уговорката да създадем съответно и задоволително в детайли предложение за още една огромна мярка. Става въпрос за 200 млн. лева, които бяха планувани за банкови гаранции посредством ББР. Но защото там има задоволително такива средства - 500-те милиона за портфейлни гаранции плюс средства от Фонда на фондовете към финансовото министерство, по тази причина тези 200 млн. лева ще бъдат разпределени по грантова скица, за безплатно финансиране.
- За какво?
- Това е въпросът, по който би трябвало да дадем предложение. Идеята е тези 200 милиона да надградят другите 210 млн. за микро и малкипредприятия. И още 200 лева - за междинните компании. Заданието е оптимално необятно предопределение и оптимално бързо стигане до предприятията. Нашата концепция е компаниите да имат капиталов ангажимент. Парите да не са единствено за ликвидна поддръжка. Тоест за възможни разноски да бъдат одобрявани и разноски за вложения. Наесен ще има два пъти по 200 милиона - издърпване на европари от идващия интервал, с цел да си помогнем в този момент в икономическата рецесия.Най-вероятно половината ще бъдат обвързани с цифровизацията, другата половина -със зелената договорка, за енергийна успеваемост. Там имаме малко повече време да обсъдим и съгласуваме дизайна на две такива ограничения.
- Предприетите ограничения в туризма - дотирането за чартърите, поддръжката за ресторантьорите, туроператорите и инцидентния транспорт ще помогне лиреално на сектора?
- Безспорно ще помогне. За страдание доста постепенно станаха нещата. Юли и август са мощните месеци в туризма, а единият към този момент го пропуснахмебез поддръжка за чартърите. Но концепцията е поддръжката да остане и за зимния сезон.За транспортния бранш има още 30 млн. лева, които от стратегия " Транспорт " се трансферират в " Конкурентоспособност ". Обсъжда се поддръжка на туроператорите, само че още не е измислено по какъв начин. Идеята е да оцелеят туристическите организации.
- Фирмите се оплакват, че помощта от страната се бави, а банките, с доста дребни изключения, по този начин и не пускат преференциалните заеми, обезпечени с парите от ББР. Стана ли ясно на срещите ви с властта, когато се чака да тръгнат тези заеми към бизнеса?
- Бих желал да отговоря оптимистично, само че досега от 500 милиона са задействани едвам 9 млн. Разбрахме, че към този момент имало 5 търговски банки, които са сключили контракти с ББР, чака се броят им да се усили. Но обстоятелствата саследните: за полугодието има взети от бизнеса над 8 милиарда заеми от комерсиалните банки, само че по тази стратегия преференциалните гаранции за така наречен COVID-кредити са едвам 9 милиона. Дори да допуснем, че с тях са раздадени 4 пъти повече, т.е. 36 млн. лева, това е прашинка, тъй като по общия ред те би трябвало да са за 8 милиарда. Аз не познавам дружество, което да е взело COVID-кредит.
- Искали ли сте пояснение от банките за какво постъпват по този начин?
- Писахме до ББР, както и до Акоциацията на българските банки с въпрос какви са изискванията на тези заеми. В една банка даже пробвахмес скришен клиент. Предложиха ни 4,5% рента, което освен не е по-малко, а е повече от пазарната, варираща сред 2 и 3 %. Това е нелогично, тъй като при COVID-кредита 80% са обезпечени и няма учредения лихвата да хвърчи нагоре. Ясно е, че този финансов инструмент не
работи.
- АИКБ постоянно има най-пресните разбори за отрасловата конструкция. Кои са най-губещите браншове?
- Индустрията е на минус 16 % за май. За юни още няма статистика. Някои браншове са на минус 40% до минус 60%.
- Кои са те?
- На минус 60% е аутомотив бранша. Производството на машини и елементи е на минус 39%. Смятаме, че и юни спадът в промишлеността също ще е към 16%. Надявам се, несъмнено, да е по-малък, да има усъвършенстване. Получавамепърви сигнали за това - в Германия се връща оптимизмът. В диалозите с сътрудници също виждам внимателен оптимизъм - не пропадаме, лека бавно тръгваме нагоре. Но следва да забележим. Август и тази година Европа почива.
- Обсъждахте ли с министерство на стопанската система ограничения за подкрепяне на тежката промишленост?
- Енергоинтензивната промишленост при нас е в доста неподходяща обстановка. Защото цената на ел. силата за нашите предприятия епо-висока от тази за съперниците им в Европейски Съюз. Такова обвързване към обществото, което плащаме за непозволената държавна помощ към така наречен американски централи, нашите съперници не заплащат. Тези добавки, тъй като са непозволена държавна помощ, не се компенсират. Нашатаенергоинтензивната промишленост е неконкурентоспособна. Затова ние предложихме скица съответно за тази промишленост, по която се работи. Още няма решение, по тази причина не мога за я кажа, само че имаме вяра, че ще се реализира резултат.
- Смятате ли, че митингите сега се отразяват на стопанската система и по какъв начин?
- Не мисля, че митингите се отразяват на стопанската система. Не сме усетили такова нещо.
Още 200 милиона лв. безплатно ще получи бизнеса наесен. Парите са били планувани за банкови гаранции от ББР, когато компаниите аплайват за преференциални заеми пред комерсиалните банки. Той защото в ББР и Фондът на фондовете към финансовото министерство има задоволително средства за портфейлни гаранции, сумата се пренасочва за грантове.
Новината бе обявена през седмицата от икономическия министър Лъчезар Борисов. АИКБ като работодателска организация поехме уговорката да създадем съответно и задоволително в детайли предложение кой да е дизайнът на новата мярка с тези 200 млн. лева, изясни в особено изявление за " Стандарт " ръководителят на АИКБ Васил Велев. Идеята е тези 200 милиона да надградят другите 210 млн. за микро и дребни предприятия. И още 200 лева - за междинните компании. Заданието е оптимално необятно предопределение и оптимално бързо стигане до предприятията, сподели Велев. Нашата концепция е компаниите да имат и капиталов ангажимент. Парите да не са единствено за ликвидна поддръжка. Тоест за възможни разноски да бъдат одобрявани и разноски за вложения, съобщи още ръководителят на АИКБ. Той заяви, че наесен ще има два пъти по 200 милиона - издърпване на европари от идващия интервал, с цел да си помогнем в този момент в икономическата рецесия. Най-вероятно половината ще бъдат обвързани с цифровизацията, другата половина - със зелената договорка, за енергийна успеваемост.
Ето каква е оценката на Васил Велев за останалите ограничения на държавното управление:
В. Велев: Ускорява се отпущането на грантовете 16 % е спадът на промишлеността за май, аутомотив секторът е на минус 60%Най-важната мярка е за опазване на хората, желаеме да е устойчиваДа се вкара от октомври ненапълно работно време - работодателят заплаща употребяваното, а останалото идва от програмиПритеснително е, че стопира намаляването на безработните в последната седмицаСубсидията за чартърите остава и за зимния сезонГотвим стратегия за подкрепяне на енергоинтензивната промишленост
- Г-н Велев, държавното управление разгласи нови ограничения в помощ на хората и компаниите в коронакризата, като сподели, че с тях дава отговор и на част отисканията на работодателите. Каква е Вашата оценка за тях?
- Най-важната мярка за нас е тази, която резервира заетостта и приходите на работещите хора. Най-ценният капитал на всяка компания са хората. А тя е и най-мащабната мярка - в размер на 1 милиард лв. е. За тримесечието, което в този момент стартира - от 1 юли до 30 септември, дизайнът на мярката е повече от добър. Но за жалост няма да върне тези близо 100 000 безработни допълнително, които се появиха. Те в действителност са над 100 000, само че част от тях сезонната претовареност компенсира. Всяка седмица безработните намаляваха с по 1000 души, в последната обаче спадът спря, което е притеснително.
- Каква е повода съгласно Вас?
- Може би туризмът не се възвръща с предстоящото движение. Ясно е, че мярката сега работи добре, тъй като е прекомерно великодушна, само че от 1 октомври няма да е по този начин.
- Какво оферирате?
- Трябва да има резистентност в мярката. Затова ние настояваме доникъде на септември да е явен новият дизайн на мярката за опазване назаетостта и приходите на работещите хора, когато краткотрайно са останали без работа. Това е частична безработица, така наречен безработицата на работното място. Когато спадат поръчките и размера работа, какво може да направи работодателят? Да редуцира личен състав или да понижи заплатите, или и композиция от двете. По-добре е да понижи заплатите и да резервира чиновниците. Но пък тогава, в случай че заплатите самного ниски, личният състав напуща. Тук границата е доста тънка. Затова в Европа минават на ненапълно работно време. Изработеното време се заплаща от работодателя, а неизработеното се компенсира отчасти от фондове и стратегии. Ние настояваме по този начин да бъде от октомври и у нас. Някои страни имат този модел от десетки години в законодателството си, други го създадоха при предходната рецесия 2008-2009 година и в този момент бяха подготвени. А ние се лутаме. Първият дизайн на мярката, който беше годен от 13 март до 30 юни, не беше добър. Затова имаме 8 пъти по-висок растеж на безработицата през април, в сравнение с бе средноевропейският растеж. През април изпуснахме ситуацията поради неприятен дизайн на мярката. Ние предупредихме, че по този начин ще стане и за жал се оказахме прави.
Добре е в този момент в законодателството ни да има уредба, регламентираща, че когато внезапно, не по виновност на мениджмънта, спаднат продажбите, има поддръжка за заетостта и приходите на работещите хора. Това е най-важната мярка, която ние настояваме да се създаде в този момент и в средата на септември да е ясна - най-добре в закон. За да могат фирмите, планирайки октомври, да знаят на какво могат да разчитат.
- Дълго време поддръжката към компаниите посредством грантове буксуваше. След диалозите Ви с новия стопански министър Лъчезар Борисов,който разгласи отпущането на грантовете за първи собствен приоритет, каква е обстановката сега?
- Знаете, че 27 000 микро и дребни предприятия са декларирали планове. Те се правят оценка, няколко хиляди са платени. От плануваните 210 милионалева, 30 милиона са разплатени. Имаме обещанието оптимално да се форсира тозипроцес. Тук настояхме да се отделят микропредприятията, тъй като те са доста, пък сумите са дребни. Искаме те да се получават по схемата, по която примерно майките с деца вземат парите си: едно дете - Х пари, 2 деца -У пари и така нататък Тоест - да няма оценяване, подписване на контракт и друга администрация, която забавя процеса. Помощта е значима, когато стиганавреме.
- Как върви мярката за междинните предприятия?
- Тече процесът на кандидатстване. Към 28 юли 2020 бяха кандидатствали към този момент 1300 предприятия. Очакванията са малко над 2000 предприятия да бъдат подкрепени. Но и тук казусът са периодите. Първо би трябвало да се
кандидатства, по-късно, съгласно работния график, ще се прави оценка до ноември. За нас това е недопустимо дълъг период. След класирането следва още месец за подписване на контракти. За да получат задатък, предприятията би трябвало да показват банкови гаранции и приемането на парите отива през пролетта следващата година. Това енеприемливо, процесът би трябвало да се форсира.
- Какво може да се направи?
- Новите благоприятни условия, които бяха препоръчани и контрактувани с нас, са наддоговаряне на схемата за увеличение на потенциала за дребни и междинни предприятия. Тези планове, които са останали в запас, оценени са надалеч над минималния брой точки, само че парите не са стигнали за тях, в този момент ще имат късмет. Добавят се 68 милиона лв.. Така че още към 100 предприятия с подготвени проектище бъдат поканени да си подпишат договорите.
- Какви други благоприятни условия за помощ на предприятията има?
- Ваучерна скица за дребни и междинни предприятия за цифровизация. Тя е за 9 милиона. Компаниите декларират такива потребности и получават ваучер. С него се покриват част от разноските за изработка на уебсайт, покупка на лиценз за програмен продукт. Кандидатства се в Агенцията за дребни и междинни предприятия. Още не е оповестено по кое време потегля тази мярка, само че е включена в годишната стратегия. Агенцията за дребни и междинни предприятия ще осъществя и още една мярка - народен иновационен фонд за 5,5 млн. лева Но там ще е на конкурсни начала.
- Държавата желае ли подпомагане от бизнеса при установяване дизайна на ограниченията?
- Да, ние като работодателска организация поехме уговорката да създадем съответно и задоволително в детайли предложение за още една огромна мярка. Става въпрос за 200 млн. лева, които бяха планувани за банкови гаранции посредством ББР. Но защото там има задоволително такива средства - 500-те милиона за портфейлни гаранции плюс средства от Фонда на фондовете към финансовото министерство, по тази причина тези 200 млн. лева ще бъдат разпределени по грантова скица, за безплатно финансиране.
- За какво?
- Това е въпросът, по който би трябвало да дадем предложение. Идеята е тези 200 милиона да надградят другите 210 млн. за микро и малкипредприятия. И още 200 лева - за междинните компании. Заданието е оптимално необятно предопределение и оптимално бързо стигане до предприятията. Нашата концепция е компаниите да имат капиталов ангажимент. Парите да не са единствено за ликвидна поддръжка. Тоест за възможни разноски да бъдат одобрявани и разноски за вложения. Наесен ще има два пъти по 200 милиона - издърпване на европари от идващия интервал, с цел да си помогнем в този момент в икономическата рецесия.Най-вероятно половината ще бъдат обвързани с цифровизацията, другата половина -със зелената договорка, за енергийна успеваемост. Там имаме малко повече време да обсъдим и съгласуваме дизайна на две такива ограничения.
- Предприетите ограничения в туризма - дотирането за чартърите, поддръжката за ресторантьорите, туроператорите и инцидентния транспорт ще помогне лиреално на сектора?
- Безспорно ще помогне. За страдание доста постепенно станаха нещата. Юли и август са мощните месеци в туризма, а единият към този момент го пропуснахмебез поддръжка за чартърите. Но концепцията е поддръжката да остане и за зимния сезон.За транспортния бранш има още 30 млн. лева, които от стратегия " Транспорт " се трансферират в " Конкурентоспособност ". Обсъжда се поддръжка на туроператорите, само че още не е измислено по какъв начин. Идеята е да оцелеят туристическите организации.
- Фирмите се оплакват, че помощта от страната се бави, а банките, с доста дребни изключения, по този начин и не пускат преференциалните заеми, обезпечени с парите от ББР. Стана ли ясно на срещите ви с властта, когато се чака да тръгнат тези заеми към бизнеса?
- Бих желал да отговоря оптимистично, само че досега от 500 милиона са задействани едвам 9 млн. Разбрахме, че към този момент имало 5 търговски банки, които са сключили контракти с ББР, чака се броят им да се усили. Но обстоятелствата саследните: за полугодието има взети от бизнеса над 8 милиарда заеми от комерсиалните банки, само че по тази стратегия преференциалните гаранции за така наречен COVID-кредити са едвам 9 милиона. Дори да допуснем, че с тях са раздадени 4 пъти повече, т.е. 36 млн. лева, това е прашинка, тъй като по общия ред те би трябвало да са за 8 милиарда. Аз не познавам дружество, което да е взело COVID-кредит.
- Искали ли сте пояснение от банките за какво постъпват по този начин?
- Писахме до ББР, както и до Акоциацията на българските банки с въпрос какви са изискванията на тези заеми. В една банка даже пробвахмес скришен клиент. Предложиха ни 4,5% рента, което освен не е по-малко, а е повече от пазарната, варираща сред 2 и 3 %. Това е нелогично, тъй като при COVID-кредита 80% са обезпечени и няма учредения лихвата да хвърчи нагоре. Ясно е, че този финансов инструмент не
работи.
- АИКБ постоянно има най-пресните разбори за отрасловата конструкция. Кои са най-губещите браншове?
- Индустрията е на минус 16 % за май. За юни още няма статистика. Някои браншове са на минус 40% до минус 60%.
- Кои са те?
- На минус 60% е аутомотив бранша. Производството на машини и елементи е на минус 39%. Смятаме, че и юни спадът в промишлеността също ще е към 16%. Надявам се, несъмнено, да е по-малък, да има усъвършенстване. Получавамепърви сигнали за това - в Германия се връща оптимизмът. В диалозите с сътрудници също виждам внимателен оптимизъм - не пропадаме, лека бавно тръгваме нагоре. Но следва да забележим. Август и тази година Европа почива.
- Обсъждахте ли с министерство на стопанската система ограничения за подкрепяне на тежката промишленост?
- Енергоинтензивната промишленост при нас е в доста неподходяща обстановка. Защото цената на ел. силата за нашите предприятия епо-висока от тази за съперниците им в Европейски Съюз. Такова обвързване към обществото, което плащаме за непозволената държавна помощ към така наречен американски централи, нашите съперници не заплащат. Тези добавки, тъй като са непозволена държавна помощ, не се компенсират. Нашатаенергоинтензивната промишленост е неконкурентоспособна. Затова ние предложихме скица съответно за тази промишленост, по която се работи. Още няма решение, по тази причина не мога за я кажа, само че имаме вяра, че ще се реализира резултат.
- Смятате ли, че митингите сега се отразяват на стопанската система и по какъв начин?
- Не мисля, че митингите се отразяват на стопанската система. Не сме усетили такова нещо.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ