Банкови реформи на бързи обороти
Управляваната от Димитър Радев надзорна институция ще има куп задания през идната година.
© Надежда Чипева Част от тематиката България и еврото
Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят
Министърът на финансите пред " Капитал "
Колко ще е дълъг пътят към еврото
България даде обещание на Брюксел от дълго време отлагани промени. От държавното управление и Българска народна банка зависи какъв брой време ще е нужно, с цел да се създадат
Още по тематиката
Колко ще е дълъг пътят към еврото
България даде обещание на Брюксел от дълго време отлагани промени. От държавното управление и Българска народна банка зависи какъв брой време ще е нужно, с цел да се създадат
20 юли 2018
Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят
Министърът на финансите пред " Капитал "
20 юли 2018
България подава поръчка за банковия съюз до края на деня
Влизането в " тясно съдействие " с ЕЦБ е едно от предварителните условия за участие в ERM II
18 юли 2018
Следваща спирка - банков съюз
България въпреки всичко ще одобри изискването на Брюксел първо да кандидатства за единния европейски контрол, а след това за ERM II
15 юни 2018
Гунтрам Волф: Не мисля, че в този момент България ще бъде позволена в ERM-2
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
10 май 2018
Българска народна банка не харесва концепцията за влизане в Банковия съюз преди еврозоната
С материал на подуправителя й Калин Христов централната банка се връща към позицията си отпреди КТБ
27 апр 2018
Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
16 фев 2018 На 18 юли България публично подаде искане до ЕЦБ да влезе в т.нар тясно съдействие, известно още като банковия съюз. По контури път на срещата на финансовите министри от еврозоната предходната седмица това значи, че след към година страната може да е трансферирала огромна част от банковия си контрол към Франкфурт и в същото време да бъде призната във валутния механизъм ERM II. За да се случи това обаче, българските институции имат да свършат много работа и да работят дружно, с цел да изпълнят поетите задължения. Това включва главно Българска народна банка и финансовото министерство, само че освен, а и за привършване на процедурата са нужни и законови промени, което значи, че и депутатите би трябвало да схванат детайлите. Вече се появиха и първи подписки и позиции срещу еврото, което значи, че държавното управление ще би трябвало да се постарае да изясни и на необятната аудитория какво следва и да разсее страховете за инфлация.
Ето и основните моменти, които ще ни чакат в идващите 12 месеца:
Променя ли се нещо от 18 юли?
За хората и компаниите - нищо. Реално главните, които ще усетят напрежение през идващите месеци, са банките и държавната администрация. С подаването на искане за влизане в банковия съюз България се съгласява Българска народна банка да дава на ЕЦБ цялата информация за всички институции, които надзирава. Това включва и конфиденциална информация, която Франкфурт би изискал за задачите на " задълбочена оценка " на банките и като цяло за оценяване на настояването. Освен това страната поема ангажимент и да одобри нужните промени в законодателството по този начин, че решенията на ЕЦБ стават обвързващи и че Българска народна банка ще следва всички указания, насоки и ограничения по отношение на банките, върху които е поела надзора, както и общите насоки за останалите кредитни институции.
Какво ще ревизира ЕЦБ?
Няма изясненост. Въпреки че банковият съюз съществува от пет години, до момента нито една страна отвън еврозоната не е влизала в него и надлежно няма казус, откъдето да се съди за обсега на " задълбочените оценки ". Очакванията са ЕЦБ да употребява методологията, с която прави всяка година прегледи на качеството на активите и стрес проби в надзираваните от нея банки. Със сигурност инспекцията ще обхване трите най-големи банки в страната (Уникредит Булбанк, ДСК и ОББ), които автоматизирано минават под контрол от Франкфурт. Предполага се, че ЕЦБ сигурно ще желае да огледа в елементи и банките, минали с най-съществени констатации и корекции предходния обзор на Българска народна банка от 2016 година - четвъртата по активи ПИБ и 12-ата Инвестбанк. Очакванията на банкери обаче са прегледът да е много по-широк. Според един анализатор най-хубавото решение би било да се покрие още веднъж целият бранш, с цел да няма подозрения. Предвид доста дребните институции в дъното на класацията по активи обаче ЕЦБ може въпреки всичко да отсее някакъв предел, само че съгласно него тя би заложила да ревизира не по малко от 80-90% от активите.
Какви са терзанията?
Със сигурност при инспекцията си ЕЦБ ще има всички тласъци и учредения да е оптимално консервативна, тъй че да минимализира риска, откакто поеме надзора, да има проблем с някоя банка. Основният боязън в банковия бранш е, че при ясно изразеното нежеланиe на ЕЦБ да одобри България в еврозоната тя може да " пренатегне " инспекциите и да покаже прекомерно черна картина. Например нейните модели разчитат на статистика и където в България няма съответни, данни тя би могла да заложи доста дълбоки корекции.
Колко ще коства?
ЕЦБ организира своята инспекция, само че тя ще назначи съветник във всяка от преглежданите банки. При инспекцията на Българска народна банка банките сами избираха оценителите си и сключваха контракти с тях, което даваше опция да договарят за цената, до момента в който в този момент ще им бъдат трансферирани разноските. Затова и упованията са, че упражнението може да им коства много по-скъпо. Също по този начин поради солидните промени в нормативните условия и счетоводните стандарти в последните години доста малко от свършеното при предходния обзор ще може да се употребява, което значи, че банките ще би трябвало да заделят и вътрешен запас за подготовка за инспекциите.
Какво се случва след инспекцията?
След като ЕЦБ получи всичката й нужна информация и откакто България е приела всички изисквани законодателни промени, тя би трябвало в период от три месеца да е подготвена с предварителна оценка. След това България има 20 дни да изкаже мнението си по нея, като този разговор сред институциите е поверителен. На база на това ЕЦБ би трябвало да вземе решение дали да влезе в тясно съдействие с Българска народна банка, което ще значи действителното влизане в банковия съюз. Точната дата обаче зависи още и от осъществяването на следващи ограничения, които ЕЦБ може да наложи според от откритото при задълбочената оценка. Това може да включва премахване на нередности, правене на проекти за излекуване на банки или даже действително попълване на установен финансов дефицит.
Можем ли да се откажем?
Често изтъкван проблем е, че до момента в който страната е в тясно съдействие, Българска народна банка няма право на глас при надзорните решения и би трябвало да извършва наложените от ЕЦБ надзорни ограничения. Доколкото това е временен интервал от няколко години това е по-скоро краткотрайна неравнопоставеност, само че въпреки всичко съществува. А и България има най-малко научен механизъм за отбрана - при противоречие с решение на ЕЦБ, Българска народна банка може да изрази документално противоречие, а в случай че то не бъде взето под внимание - да изиска неотложно преустановяване на тясното съдействие. Естествено това рядко може да се приложи изключително при неособено високото доверие в локалния банков контрол: да вземем за пример при решение да се отнеме лиценз на някоя от надзираваните от Франкфурт банки поради основни нарушавания, Българска народна банка мъчно ще може да излезе против причините на ЕЦБ. И в случай че реши да не извърши мярката и да излезе от банковия съюз, то по този начин или другояче банката евентуално ще бъде изправена пред ликвидна рецесия от изтегляне на депозити.
Какво с изключение на банките?
Другата линия на поети задължения е във връзка с небанковия бранш. Там не се чакат нови инспекции на пенсионните фондове и застрахователите след завършилите при започване на 2017 година, а препоръчаните ограничения са незадълбочено скицирани - приемане на насоки за оценяване на активи и пасиви и въвеждане на риск основан контрол над застрахователите по " Платежоспособност 2 ". Извън финансовия бранш уговорките са добре познати от регулярните рекомендации на Европейска комисия - възстановяване на рамката за неплатежоспособност, стягане на ограниченията против прането на пари, възстановяване ръководството на държавните предприятия.
Кога България влиза в ERM II?
Целевата дата на държавното управление е юли 2019 година Ангажиментите на ЕЦБ и Европейската комисия също дават небосвод от порядъка на година. Самото влизане обаче е обвързано с всички стъпки нагоре и надлежно ще зависи от подхванатите промени и осъществяването на ограниченията.
Колко ще коства това?
Влизането във валутния механизъм съвсем не води със себе си спомагателни разноски. България автоматизирано ще взе участие в Единния фонд за преструктуриране, което значи, че страната ще би трябвало да преведе там насъбраното в националния Фонд за преструктуриране на банките (410 млн. лева към юни), както и бъдещите вноски на кредитните институции. Самите банки, които ще преминат под крилото на ЕЦБ (топ 3 плюс такива, които употребяват държавна поддръжка, и такива, които самата ЕЦБ изиска да надзирава), ще би трябвало да заплащат надзорни такси на нея, които може да са по-високи от тези към Българска народна банка.
Ще се откажем ли от валутния ръб?
Не. България ще влезе в ERM II с закрепения си курс 1.95583 лева за евро. По проект валутният ръб ще изчезне чак с изгубването на самия лев при влизането в еврозоната.
Кога ще приемем еврото?
Не може да се каже. Минималният престой в ERM II е две години, през които България би трябвало да съблюдава с изключение на постоянен валутен курс и още редица индикатори. От тях най-рисково е да има отклонения в инфлацията (тя би трябвало да е не повече от 1.5 пункта над тази на трите най-добре представящите се по този индикатор икономики), защото тя може да се въздейства и от доста външни фактори. Другите (нисък дълг към БВП) и бюджетен недостиг по-скоро зависят от държавното управление. Извън тези критерии обаче от България може да се изискват и други задължения за реализиране на конвергенция, които може да удължат престоя с години. Преди рецесията Словения, Словакия, Кипър и Малта одобриха еврото след минималния двегодишен престой, само че след тях балтийските страни престояха в механизма по 7 - 10 години.
© Надежда Чипева Част от тематиката България и еврото
Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят
Министърът на финансите пред " Капитал "
Колко ще е дълъг пътят към еврото
България даде обещание на Брюксел от дълго време отлагани промени. От държавното управление и Българска народна банка зависи какъв брой време ще е нужно, с цел да се създадат
Още по тематиката
Колко ще е дълъг пътят към еврото
България даде обещание на Брюксел от дълго време отлагани промени. От държавното управление и Българска народна банка зависи какъв брой време ще е нужно, с цел да се създадат
20 юли 2018
Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят
Министърът на финансите пред " Капитал "
20 юли 2018
България подава поръчка за банковия съюз до края на деня
Влизането в " тясно съдействие " с ЕЦБ е едно от предварителните условия за участие в ERM II
18 юли 2018
Следваща спирка - банков съюз
България въпреки всичко ще одобри изискването на Брюксел първо да кандидатства за единния европейски контрол, а след това за ERM II
15 юни 2018
Гунтрам Волф: Не мисля, че в този момент България ще бъде позволена в ERM-2
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
10 май 2018
Българска народна банка не харесва концепцията за влизане в Банковия съюз преди еврозоната
С материал на подуправителя й Калин Христов централната банка се връща към позицията си отпреди КТБ
27 апр 2018
Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
16 фев 2018 На 18 юли България публично подаде искане до ЕЦБ да влезе в т.нар тясно съдействие, известно още като банковия съюз. По контури път на срещата на финансовите министри от еврозоната предходната седмица това значи, че след към година страната може да е трансферирала огромна част от банковия си контрол към Франкфурт и в същото време да бъде призната във валутния механизъм ERM II. За да се случи това обаче, българските институции имат да свършат много работа и да работят дружно, с цел да изпълнят поетите задължения. Това включва главно Българска народна банка и финансовото министерство, само че освен, а и за привършване на процедурата са нужни и законови промени, което значи, че и депутатите би трябвало да схванат детайлите. Вече се появиха и първи подписки и позиции срещу еврото, което значи, че държавното управление ще би трябвало да се постарае да изясни и на необятната аудитория какво следва и да разсее страховете за инфлация.
Ето и основните моменти, които ще ни чакат в идващите 12 месеца:
Променя ли се нещо от 18 юли?
За хората и компаниите - нищо. Реално главните, които ще усетят напрежение през идващите месеци, са банките и държавната администрация. С подаването на искане за влизане в банковия съюз България се съгласява Българска народна банка да дава на ЕЦБ цялата информация за всички институции, които надзирава. Това включва и конфиденциална информация, която Франкфурт би изискал за задачите на " задълбочена оценка " на банките и като цяло за оценяване на настояването. Освен това страната поема ангажимент и да одобри нужните промени в законодателството по този начин, че решенията на ЕЦБ стават обвързващи и че Българска народна банка ще следва всички указания, насоки и ограничения по отношение на банките, върху които е поела надзора, както и общите насоки за останалите кредитни институции.
Какво ще ревизира ЕЦБ?
Няма изясненост. Въпреки че банковият съюз съществува от пет години, до момента нито една страна отвън еврозоната не е влизала в него и надлежно няма казус, откъдето да се съди за обсега на " задълбочените оценки ". Очакванията са ЕЦБ да употребява методологията, с която прави всяка година прегледи на качеството на активите и стрес проби в надзираваните от нея банки. Със сигурност инспекцията ще обхване трите най-големи банки в страната (Уникредит Булбанк, ДСК и ОББ), които автоматизирано минават под контрол от Франкфурт. Предполага се, че ЕЦБ сигурно ще желае да огледа в елементи и банките, минали с най-съществени констатации и корекции предходния обзор на Българска народна банка от 2016 година - четвъртата по активи ПИБ и 12-ата Инвестбанк. Очакванията на банкери обаче са прегледът да е много по-широк. Според един анализатор най-хубавото решение би било да се покрие още веднъж целият бранш, с цел да няма подозрения. Предвид доста дребните институции в дъното на класацията по активи обаче ЕЦБ може въпреки всичко да отсее някакъв предел, само че съгласно него тя би заложила да ревизира не по малко от 80-90% от активите.
Какви са терзанията?
Със сигурност при инспекцията си ЕЦБ ще има всички тласъци и учредения да е оптимално консервативна, тъй че да минимализира риска, откакто поеме надзора, да има проблем с някоя банка. Основният боязън в банковия бранш е, че при ясно изразеното нежеланиe на ЕЦБ да одобри България в еврозоната тя може да " пренатегне " инспекциите и да покаже прекомерно черна картина. Например нейните модели разчитат на статистика и където в България няма съответни, данни тя би могла да заложи доста дълбоки корекции.
Колко ще коства?
ЕЦБ организира своята инспекция, само че тя ще назначи съветник във всяка от преглежданите банки. При инспекцията на Българска народна банка банките сами избираха оценителите си и сключваха контракти с тях, което даваше опция да договарят за цената, до момента в който в този момент ще им бъдат трансферирани разноските. Затова и упованията са, че упражнението може да им коства много по-скъпо. Също по този начин поради солидните промени в нормативните условия и счетоводните стандарти в последните години доста малко от свършеното при предходния обзор ще може да се употребява, което значи, че банките ще би трябвало да заделят и вътрешен запас за подготовка за инспекциите.
Какво се случва след инспекцията?
След като ЕЦБ получи всичката й нужна информация и откакто България е приела всички изисквани законодателни промени, тя би трябвало в период от три месеца да е подготвена с предварителна оценка. След това България има 20 дни да изкаже мнението си по нея, като този разговор сред институциите е поверителен. На база на това ЕЦБ би трябвало да вземе решение дали да влезе в тясно съдействие с Българска народна банка, което ще значи действителното влизане в банковия съюз. Точната дата обаче зависи още и от осъществяването на следващи ограничения, които ЕЦБ може да наложи според от откритото при задълбочената оценка. Това може да включва премахване на нередности, правене на проекти за излекуване на банки или даже действително попълване на установен финансов дефицит.
Можем ли да се откажем?
Често изтъкван проблем е, че до момента в който страната е в тясно съдействие, Българска народна банка няма право на глас при надзорните решения и би трябвало да извършва наложените от ЕЦБ надзорни ограничения. Доколкото това е временен интервал от няколко години това е по-скоро краткотрайна неравнопоставеност, само че въпреки всичко съществува. А и България има най-малко научен механизъм за отбрана - при противоречие с решение на ЕЦБ, Българска народна банка може да изрази документално противоречие, а в случай че то не бъде взето под внимание - да изиска неотложно преустановяване на тясното съдействие. Естествено това рядко може да се приложи изключително при неособено високото доверие в локалния банков контрол: да вземем за пример при решение да се отнеме лиценз на някоя от надзираваните от Франкфурт банки поради основни нарушавания, Българска народна банка мъчно ще може да излезе против причините на ЕЦБ. И в случай че реши да не извърши мярката и да излезе от банковия съюз, то по този начин или другояче банката евентуално ще бъде изправена пред ликвидна рецесия от изтегляне на депозити.
Какво с изключение на банките?
Другата линия на поети задължения е във връзка с небанковия бранш. Там не се чакат нови инспекции на пенсионните фондове и застрахователите след завършилите при започване на 2017 година, а препоръчаните ограничения са незадълбочено скицирани - приемане на насоки за оценяване на активи и пасиви и въвеждане на риск основан контрол над застрахователите по " Платежоспособност 2 ". Извън финансовия бранш уговорките са добре познати от регулярните рекомендации на Европейска комисия - възстановяване на рамката за неплатежоспособност, стягане на ограниченията против прането на пари, възстановяване ръководството на държавните предприятия.
Кога България влиза в ERM II?
Целевата дата на държавното управление е юли 2019 година Ангажиментите на ЕЦБ и Европейската комисия също дават небосвод от порядъка на година. Самото влизане обаче е обвързано с всички стъпки нагоре и надлежно ще зависи от подхванатите промени и осъществяването на ограниченията.
Колко ще коства това?
Влизането във валутния механизъм съвсем не води със себе си спомагателни разноски. България автоматизирано ще взе участие в Единния фонд за преструктуриране, което значи, че страната ще би трябвало да преведе там насъбраното в националния Фонд за преструктуриране на банките (410 млн. лева към юни), както и бъдещите вноски на кредитните институции. Самите банки, които ще преминат под крилото на ЕЦБ (топ 3 плюс такива, които употребяват държавна поддръжка, и такива, които самата ЕЦБ изиска да надзирава), ще би трябвало да заплащат надзорни такси на нея, които може да са по-високи от тези към Българска народна банка.
Ще се откажем ли от валутния ръб?
Не. България ще влезе в ERM II с закрепения си курс 1.95583 лева за евро. По проект валутният ръб ще изчезне чак с изгубването на самия лев при влизането в еврозоната.
Кога ще приемем еврото?
Не може да се каже. Минималният престой в ERM II е две години, през които България би трябвало да съблюдава с изключение на постоянен валутен курс и още редица индикатори. От тях най-рисково е да има отклонения в инфлацията (тя би трябвало да е не повече от 1.5 пункта над тази на трите най-добре представящите се по този индикатор икономики), защото тя може да се въздейства и от доста външни фактори. Другите (нисък дълг към БВП) и бюджетен недостиг по-скоро зависят от държавното управление. Извън тези критерии обаче от България може да се изискват и други задължения за реализиране на конвергенция, които може да удължат престоя с години. Преди рецесията Словения, Словакия, Кипър и Малта одобриха еврото след минималния двегодишен престой, само че след тях балтийските страни престояха в механизма по 7 - 10 години.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ