MIT обеща неголяма работеща термоядрена електроцентрала през следващите 15 години
Управляемият термоядрен синтез е същинският Свети Граал за енергетиката. Ако физиците съумеят да задържат плазмата в магнитния капан, а силата за поддържане на магнитното поле е по-малко, в сравнение с силата от термоядрената реакция, то човечеството ще получи на процедура изобилен източник на чиста сила, а за изкопаемите горива от въглеводороди и уран можем да забравим, сходно на заплашителен сън.
Към сегашен ден човечеството употребява 22 255 TWh електрическа сила годишно (средно 2052 киловатчаса на човек за една година). Консумацията пораства с всяка минала година, а изкопаемите източници рано или късно ще свършат. Така да вземем за пример, уран-235 остана за към 50 години.
Ето за какво, доста интензивно се преглеждат различни разновидности. Това могат да бъдат ректори с торий, плутониеви реактори с бързи неутрони, слънчеви акумулатори – на човечеството са задоволителни 0,5% от слънчевата сила, падаща върху Земята. Има и други планове. Но нуклеарният синтез е същественото решение на казуса, тъй като той евентуално е неизчерпаем източник на сила изобщо за Вселената.
Ядреният синтез освен ще обезпечи сегашните потребности на човечеството, само че и ще даде доста повече сила. Навярно ще би трябвало да измислим какво да я вършим.
Опити да се направи настоящ термоядрен реактор са правени неведнъж. През 2007 година стартира градежа и монтажа на ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) – интернационалният пробен нуклеарен реактор, само че цената на плана излезе доста отвън плануваните $5 милиарда, а периодите неведнъж се отлагаха. Имаше и други опити с термоядрен синтез, само че до действителни резултати наподобява няма да се стигне скоро.
Термоядреният план на MIT
Сега започва още един термоядрен план, който наподобява преуспяващ. Ядрените физици на Масачузетския софтуерен институт (MIT), взаимно с младата компания Commonwealth Fusion Systems разгласи началото на нов опит, в границите на който експертите дадоха обещание да основат настоящ първообраз на термоядрен реактор. Това би трябвало да стане единствено за 15 години – т.е., до 2033 година. За финансирането на плана, Commonwealth Fusion Systems получи $50 милиона от италианския енергиен колос Eni.
Ръководител на плана е Баб Мамгаард (Bob Mumgaard), назначен като изпълнителен шеф. „Ние в точния момент ще създадем термоядрена електроцентрала, с цел да могат да спрат измененията в климата. Считаме, че разполагаме с нужните научни знания, скорост и мащаб, за стартираме след 15 години да доставяме в електрическите мрежи, сила, получена от чист термоядрен синтез“ – съобщи Мамгаард.
Свръхпроводимият YBCO
Прието е, когато става дума за термоядрена централа, да се приказва за период най-малко 30 години. Но екипът на MIT е убеден, че може двойно да понижи този период посредством използването на най-новите свръхпроводими материали, употребявани за производството на свръхмощни магнити. Това е свръхпроводящ материал от стоманена лента, покрита с итриев-бариев-меден оксид. Името на този свръхпроводим материал е YBCO (произнася се „и-бе-ку“). Този материал бе открит през 1987 година и стана първият свръхпроводник с сериозна температура над 77 Келвина. Това даде опция за промишленото потребление на свръхпроводниците, тъй като за първи път за тяхното изстудяване може да се употребява относително евтиният течен азот.
YBCO дава опция за конструирането на свръхмощни магнити, с доста по-малки размери, в сравнение с до момента. MIT има намерение единствено за 10 години да сътвори своя първообраз на термоядрен реактор с мощ 100 MW, с размер едвам 1/65 от ITER. Той ще генерира сила на импулси от по 10 секунди. Пресмятанията демонстрират, че получаваната от този реактор сила ще бъде двойно по-голяма, в сравнение с се употребява за нагряването на плазмата.
Ако опитът бъде приет за сполучлив от обществеността, ще бъде издигнат термоядрен реактор с мощ 300 MW с генератор, подаващ електрическа енергия в общоприетата електрическа мрежа. Очаква се това да бъде първата в света действително работеща термоядрена електроцентрала.
Новият термоядрен реактор ще употребява водород, За разлика от урана и въглеводородите, това е на процедура безконечен източник на гориво.
Към сегашен ден човечеството употребява 22 255 TWh електрическа сила годишно (средно 2052 киловатчаса на човек за една година). Консумацията пораства с всяка минала година, а изкопаемите източници рано или късно ще свършат. Така да вземем за пример, уран-235 остана за към 50 години.
Ето за какво, доста интензивно се преглеждат различни разновидности. Това могат да бъдат ректори с торий, плутониеви реактори с бързи неутрони, слънчеви акумулатори – на човечеството са задоволителни 0,5% от слънчевата сила, падаща върху Земята. Има и други планове. Но нуклеарният синтез е същественото решение на казуса, тъй като той евентуално е неизчерпаем източник на сила изобщо за Вселената.
Ядреният синтез освен ще обезпечи сегашните потребности на човечеството, само че и ще даде доста повече сила. Навярно ще би трябвало да измислим какво да я вършим.
Опити да се направи настоящ термоядрен реактор са правени неведнъж. През 2007 година стартира градежа и монтажа на ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) – интернационалният пробен нуклеарен реактор, само че цената на плана излезе доста отвън плануваните $5 милиарда, а периодите неведнъж се отлагаха. Имаше и други опити с термоядрен синтез, само че до действителни резултати наподобява няма да се стигне скоро.
Термоядреният план на MIT
Сега започва още един термоядрен план, който наподобява преуспяващ. Ядрените физици на Масачузетския софтуерен институт (MIT), взаимно с младата компания Commonwealth Fusion Systems разгласи началото на нов опит, в границите на който експертите дадоха обещание да основат настоящ първообраз на термоядрен реактор. Това би трябвало да стане единствено за 15 години – т.е., до 2033 година. За финансирането на плана, Commonwealth Fusion Systems получи $50 милиона от италианския енергиен колос Eni.
Ръководител на плана е Баб Мамгаард (Bob Mumgaard), назначен като изпълнителен шеф. „Ние в точния момент ще създадем термоядрена електроцентрала, с цел да могат да спрат измененията в климата. Считаме, че разполагаме с нужните научни знания, скорост и мащаб, за стартираме след 15 години да доставяме в електрическите мрежи, сила, получена от чист термоядрен синтез“ – съобщи Мамгаард.
Свръхпроводимият YBCO
Прието е, когато става дума за термоядрена централа, да се приказва за период най-малко 30 години. Но екипът на MIT е убеден, че може двойно да понижи този период посредством използването на най-новите свръхпроводими материали, употребявани за производството на свръхмощни магнити. Това е свръхпроводящ материал от стоманена лента, покрита с итриев-бариев-меден оксид. Името на този свръхпроводим материал е YBCO (произнася се „и-бе-ку“). Този материал бе открит през 1987 година и стана първият свръхпроводник с сериозна температура над 77 Келвина. Това даде опция за промишленото потребление на свръхпроводниците, тъй като за първи път за тяхното изстудяване може да се употребява относително евтиният течен азот.
YBCO дава опция за конструирането на свръхмощни магнити, с доста по-малки размери, в сравнение с до момента. MIT има намерение единствено за 10 години да сътвори своя първообраз на термоядрен реактор с мощ 100 MW, с размер едвам 1/65 от ITER. Той ще генерира сила на импулси от по 10 секунди. Пресмятанията демонстрират, че получаваната от този реактор сила ще бъде двойно по-голяма, в сравнение с се употребява за нагряването на плазмата.
Ако опитът бъде приет за сполучлив от обществеността, ще бъде издигнат термоядрен реактор с мощ 300 MW с генератор, подаващ електрическа енергия в общоприетата електрическа мрежа. Очаква се това да бъде първата в света действително работеща термоядрена електроцентрала.
Новият термоядрен реактор ще употребява водород, За разлика от урана и въглеводородите, това е на процедура безконечен източник на гориво.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ