Употребата на „кой“ и „кого“ се бърка повече от пълния

Употребата на „ кой “ и „ кого “ се бърка повече от цялостния и къс член, сочи изследване на Българска академия на науките за най-честите неточности при използването на книжовния език.

Изследването е направено от Института по български език към Академията на науките, споделя БНР. Анкетата е съдържала 38 въпроса и изследва отношението на днешните българи към книжовния език. Поставен е акцент върху правила от граматиката, при които е налице така наречен всеобща неточност.

Данните са оптимално справедливи, разяснява ръководителят на плана доцент Руска Станчева.

Изследването е представително за страната, осъществено е от социологическа организация „ Екзакта “. В екипа са взели участие и представители на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.

Най-напред използването на кой – кого. Например „ Ти на кой сподели “ е нещо, което слушаме всеобщо и постоянно в устната тирада, само че книжовните правила изискват да се използва формата „ кого “. Деепричастията – вървешком, мислейки, четейки, пеейки се избират от днешните българи, най-много с такива изрази да стартира изречението. Това се счита за маркер за просветеност. Оказва се обаче, че хората не са наясно с изискванията, при които може да се употребява тази форма. Това е най-масовата неточност, която открива нашето проучване “, разяснява доцент Станчева в предаването „ Хоризонт до обед ".

Изследването доста ясно демонстрира, че през днешния ден владеенето на правилото за писане на цялостен и къс член надалеч не е най-трудното и проблематично предписание всред деветте изследвани, акцентира още доцент Руска Станчева.

75% от интервюираните са показали, че владеят правилото за „ кой “ – „ кого “, само че когато се изисква практическото му приложение, едвам при 30 на 100 са открива знание по какъв начин да приложат това предписание.

Чисто възрастово не бихме могли да разпределим кои неточности са типични за Z поколението, посочи доцент Станчева. Задължителната матура въздейства позитивно върху преодоляването на книжовните правила, регистрират езиковедите.

Интернет има отчетливо въздействие върху книжовните правила. Той постанова така наречен мрежов модел на връзка, който за разлика от предходния не е йерархизиран, разясни доцент Станчева.

„ Днес всеки, който има устройство, с което може да се свърже с интернет, може да направи притежание свои текстове на всички. И се основава визия, че книжовните правила се разколебават в доста висока степен, или пък че са изменени, а хората нямат визия по кое време се е случило това “, прибавя доцент Станчева.

„ Българската езикова общественост е умерено консервативна. Тя като цяло не желае промени в разпоредбите. Всеобщото усещане е, че смяната в днешните правила би означавала значително вулгаризация на езика “, означи Руска Станчева.

Липсата на надеждни източници по отношение на разпоредбите в интернет е измежду главните аргументи за неспазването им, регистрират експертите.