Излезе ли AI джинът от бутилката? Уорън Бъфет и 100-годишният въпрос без отговор
Уорън Бъфет неведнъж е заявявал, че не влага в неща, от които не схваща. В тази категория, както той самичък признава, попада и изкуственият разсъдък. Въпреки това нашумялата тематика не убягна от полезрението на акционерите по време на годишната среща на Berkshire Hathaway и милиардерът употребява случая да сложи на масата няколко въпроса към развиването на AI.
Милиардерът разпростра мнението си по въпроса и разказа авангардната технология като „ джин, излязъл от бутилката “ – с капацитет за пагубни последствия. Най-големите страхове, които Бъфет вижда, варират от всеобщата досегаемост пред потребителите да правят измами благодарение на AI до опасността от теоретичен пробив, съпоставим с нуклеарните оръжия и идващите от това непредвидими опасности за човечеството.
А има и най-малко един въпрос, на който никой не е в положение да отговори, само че развоят от него може да промени живота на всеки човек на ежедневна база. Това е въпрос, означи Уорън Бъфет, който от 100 години тормози най-хубавите икономисти.
Той (изкуственият интелект) може да сътвори доста свободно време “, разясни милиардерът.
„ Знам, че ужасно доста хора си мислят по какъв начин желаят да имат свободно време – а това, което на мен ми харесва, е в действителност да имам повече проблеми за решение “, споделя Бъфет. И обръща внимание, че съществуването на прекалено много свободно време крие прекалено много незнайни и опасности.
Бъфет се базира на Джон Мейнард Кейнс, един от най-важните стопански мислители на актуалната ера, който вярно предвижда, че производството на глава от популацията ще нараства с експоненциални темпове, само че не съумява да планува какво ще вършат хората с увеличената продуктивност. Кейнс е считан за бащата на макроикономиката и е прочут с поддръжката си за държавната интервенция посредством обществени стратегии и стратегии за претовареност за стабилизиране на стопанската система по време на спадове.
През последните няколко тримесечия продуктивността е в напредък. Според данни на BLS след големия скок на продуктивността по време на Коронавирус е имало нескончаем спад и едвам през последните четири тримесечия данните са се обърнали, като са се нараснали с към 3% на годишна база. Този отскок докара до въпроси от страна на корпоративните ръководители по отношение на факторите, които биха могли да играят роля – от изкуствения разсъдък до условията за връщане в офиса. Повечето от тях обаче споделят, че към момента е прекомерно рано да се прави връзка с внедряването на технологията, като вършат разлика сред AI, който се ползва от години и при който може да се наблюдава облагата, и генеративния AI, за който всички приказват през днешния ден и който ще отнеме известно време, с цел да се отрази в данните.
Икономическите откриватели също по този начин предизвестяват да не се отдава прекомерно огромна значение на всяко краткосрочно нарастване на продуктивността, защото тримесечните държавни данни постоянно подлежат на обилни проверки. Възможно е да отнеме години, с цел да може да се откри огромна смяна в линията на трендовете в продуктивността.
AI в последна сметка ще бъде главен мотор на продуктивността на труда, даже и към момента да не е налице. Миналата седмица заместник-председателят на IBM и някогашен началник на Националния стопански съвет Гари Кон съобщи пред CNBC, че внедряването на AI става бързо и повишението на продуктивността също се случва, въпреки и постепенно. „ Всяка компания преглежда AI и взема решение къде ще ѝ помогне “, сподели той.
Това е еволюция; ние ще се развиваме в тази игра на продуктивността и тя ще се популяризира постепенно в стопанската система “, сподели Кон, съгласно който обаче „ Не сме видели същинското повишение на продуктивността от изкуствения разсъдък “.
Повечето компании към момента са на стадия на установяване на бюджети за AI и всеобхватна тактика за това по какъв начин той може да помогне на клиентите и чиновниците, като се пробват да влязат в режим на внедряване.
Главният изпълнителен шеф на MongoDB Дев Итихерия, чиято компания пусна предходната седмица набор от принадлежности, с цел да помогне на фирмите, „ претрупани от AI “, неотдавна съобщи, че ръководителите са достигнали досега, в който се питат по кое време цената и възвръщаемостта на AI ще бъдат насъбрани за тях. Пазарът минава през етапа, в която цената се натрупва единствено на най-ниското равнище по веригата – да вземем за пример при Nvidia и ChatGPT/OpenAI. Сега от решаващо значение е фирмите да се приготвят за приложенията, построени върху тази инфраструктура.
Бум на продуктивността и технологиите
Бумът на продуктивността е рядко събитие, което се случва един път на потомство – последният беше в средата и края на 90-те години на предишния век преди краха на „ дотком “ – интервал на забележителен стопански напредък, който не се дължи на основаването на нови работни места.
Проблемът с софтуерния прогрес, който понижава броя на наличните работни места, е непрекъснат проблем и след стартирането на ChatGPT в края на 2022 година бяха оповестени безчет изследвания, прогнозиращи загубата на такива.
Компаниите обичат да споделят, че AI няма да размени чиновниците, а ще им разреши да се съсредоточат върху умения и задания с по-висока стойност – с помощта на това, че машините ще могат да поемат рутинната работа, която хората по този начин или другояче не обичат да правят. Но към 37% от бизнес водачите, интервюирани от Resume Builder, настояват, че технологиите ще заменят служащите през 2023 година, а 44% споделят, че през тази година ще има повече съкращения заради напредъка на AI. В исторически проект обаче софтуерният прогрес – като да вземем за пример увеличението на индустриализацията – не се е оказал палач на работни места.
Поради евентуалния риск AI да вземе работата на хората някои специалисти, както и милиардери и политици, обърнаха внимание на нуждата от повсеместен базов приход, или UBI, с цел да се компенсират по-ниските или никакви заплати и да се поддържа стопанската система на повърхността. Сред софтуерните водачи, които разискват концепцията, са Илон Мъск, Марк Зукърбърг и Сам Олтман.
Все отново има причина да бъдем скептични по отношение на точната връзка сред технологиите и работните места.
По думите на кръстника на проучванията на продуктивността от края на 80-те години на предишния век, носителя на Нобелова премия за стопанска система Робърт Солоу, „ можете да видите компютърната епоха на всички места, само че не и в статистиката за продуктивността “.
Това беше известно като парадокса на Солоу за продуктивността и взривът в края на 90-те години щеше да го оспори. Но по-късните проучвания ще покажат, че в действителност има неразбираема връзка сред ерата на „ дотком “ и повишението на продуктивността. Един от съавторите на тази работа в McKinsey съобщи пред Harvard Business Review, че възприемането на възгледа на Солоу по отношение на софтуерния взрив през 90-те години е било „ прекомерно опростено “, както и възгледът, който се появи след него, че интернет е довел до взрив на продуктивността.
Имайки поради тези опасения и въпроси, на които не може да се даде отговор, Бъфет уточни, че фирмите с натоварен човешки труд като Berkshire Hathaway би трябвало да обмислят салдото сред това по какъв начин технологиите могат да им оказват помощ да станат по-ефективни, без да заплашват хората.
„ Не знам по какъв начин да се уверите, че се случва тъкмо това, както не знам по какъв начин да се уверите, че когато сте употребявали две атомни бомби през Втората международна война, сте знаели, че не сте основали нещо, което може да унищожи света по-късно “, сподели Бъфет.
Милиардерът разпростра мнението си по въпроса и разказа авангардната технология като „ джин, излязъл от бутилката “ – с капацитет за пагубни последствия. Най-големите страхове, които Бъфет вижда, варират от всеобщата досегаемост пред потребителите да правят измами благодарение на AI до опасността от теоретичен пробив, съпоставим с нуклеарните оръжия и идващите от това непредвидими опасности за човечеството.
А има и най-малко един въпрос, на който никой не е в положение да отговори, само че развоят от него може да промени живота на всеки човек на ежедневна база. Това е въпрос, означи Уорън Бъфет, който от 100 години тормози най-хубавите икономисти.
Той (изкуственият интелект) може да сътвори доста свободно време “, разясни милиардерът.
„ Знам, че ужасно доста хора си мислят по какъв начин желаят да имат свободно време – а това, което на мен ми харесва, е в действителност да имам повече проблеми за решение “, споделя Бъфет. И обръща внимание, че съществуването на прекалено много свободно време крие прекалено много незнайни и опасности.
Бъфет се базира на Джон Мейнард Кейнс, един от най-важните стопански мислители на актуалната ера, който вярно предвижда, че производството на глава от популацията ще нараства с експоненциални темпове, само че не съумява да планува какво ще вършат хората с увеличената продуктивност. Кейнс е считан за бащата на макроикономиката и е прочут с поддръжката си за държавната интервенция посредством обществени стратегии и стратегии за претовареност за стабилизиране на стопанската система по време на спадове.
През последните няколко тримесечия продуктивността е в напредък. Според данни на BLS след големия скок на продуктивността по време на Коронавирус е имало нескончаем спад и едвам през последните четири тримесечия данните са се обърнали, като са се нараснали с към 3% на годишна база. Този отскок докара до въпроси от страна на корпоративните ръководители по отношение на факторите, които биха могли да играят роля – от изкуствения разсъдък до условията за връщане в офиса. Повечето от тях обаче споделят, че към момента е прекомерно рано да се прави връзка с внедряването на технологията, като вършат разлика сред AI, който се ползва от години и при който може да се наблюдава облагата, и генеративния AI, за който всички приказват през днешния ден и който ще отнеме известно време, с цел да се отрази в данните.
Икономическите откриватели също по този начин предизвестяват да не се отдава прекомерно огромна значение на всяко краткосрочно нарастване на продуктивността, защото тримесечните държавни данни постоянно подлежат на обилни проверки. Възможно е да отнеме години, с цел да може да се откри огромна смяна в линията на трендовете в продуктивността.
AI в последна сметка ще бъде главен мотор на продуктивността на труда, даже и към момента да не е налице. Миналата седмица заместник-председателят на IBM и някогашен началник на Националния стопански съвет Гари Кон съобщи пред CNBC, че внедряването на AI става бързо и повишението на продуктивността също се случва, въпреки и постепенно. „ Всяка компания преглежда AI и взема решение къде ще ѝ помогне “, сподели той.
Това е еволюция; ние ще се развиваме в тази игра на продуктивността и тя ще се популяризира постепенно в стопанската система “, сподели Кон, съгласно който обаче „ Не сме видели същинското повишение на продуктивността от изкуствения разсъдък “.
Повечето компании към момента са на стадия на установяване на бюджети за AI и всеобхватна тактика за това по какъв начин той може да помогне на клиентите и чиновниците, като се пробват да влязат в режим на внедряване.
Главният изпълнителен шеф на MongoDB Дев Итихерия, чиято компания пусна предходната седмица набор от принадлежности, с цел да помогне на фирмите, „ претрупани от AI “, неотдавна съобщи, че ръководителите са достигнали досега, в който се питат по кое време цената и възвръщаемостта на AI ще бъдат насъбрани за тях. Пазарът минава през етапа, в която цената се натрупва единствено на най-ниското равнище по веригата – да вземем за пример при Nvidia и ChatGPT/OpenAI. Сега от решаващо значение е фирмите да се приготвят за приложенията, построени върху тази инфраструктура.
Бум на продуктивността и технологиите
Бумът на продуктивността е рядко събитие, което се случва един път на потомство – последният беше в средата и края на 90-те години на предишния век преди краха на „ дотком “ – интервал на забележителен стопански напредък, който не се дължи на основаването на нови работни места.
Проблемът с софтуерния прогрес, който понижава броя на наличните работни места, е непрекъснат проблем и след стартирането на ChatGPT в края на 2022 година бяха оповестени безчет изследвания, прогнозиращи загубата на такива.
Компаниите обичат да споделят, че AI няма да размени чиновниците, а ще им разреши да се съсредоточат върху умения и задания с по-висока стойност – с помощта на това, че машините ще могат да поемат рутинната работа, която хората по този начин или другояче не обичат да правят. Но към 37% от бизнес водачите, интервюирани от Resume Builder, настояват, че технологиите ще заменят служащите през 2023 година, а 44% споделят, че през тази година ще има повече съкращения заради напредъка на AI. В исторически проект обаче софтуерният прогрес – като да вземем за пример увеличението на индустриализацията – не се е оказал палач на работни места.
Поради евентуалния риск AI да вземе работата на хората някои специалисти, както и милиардери и политици, обърнаха внимание на нуждата от повсеместен базов приход, или UBI, с цел да се компенсират по-ниските или никакви заплати и да се поддържа стопанската система на повърхността. Сред софтуерните водачи, които разискват концепцията, са Илон Мъск, Марк Зукърбърг и Сам Олтман.
Все отново има причина да бъдем скептични по отношение на точната връзка сред технологиите и работните места.
По думите на кръстника на проучванията на продуктивността от края на 80-те години на предишния век, носителя на Нобелова премия за стопанска система Робърт Солоу, „ можете да видите компютърната епоха на всички места, само че не и в статистиката за продуктивността “.
Това беше известно като парадокса на Солоу за продуктивността и взривът в края на 90-те години щеше да го оспори. Но по-късните проучвания ще покажат, че в действителност има неразбираема връзка сред ерата на „ дотком “ и повишението на продуктивността. Един от съавторите на тази работа в McKinsey съобщи пред Harvard Business Review, че възприемането на възгледа на Солоу по отношение на софтуерния взрив през 90-те години е било „ прекомерно опростено “, както и възгледът, който се появи след него, че интернет е довел до взрив на продуктивността.
Имайки поради тези опасения и въпроси, на които не може да се даде отговор, Бъфет уточни, че фирмите с натоварен човешки труд като Berkshire Hathaway би трябвало да обмислят салдото сред това по какъв начин технологиите могат да им оказват помощ да станат по-ефективни, без да заплашват хората.
„ Не знам по какъв начин да се уверите, че се случва тъкмо това, както не знам по какъв начин да се уверите, че когато сте употребявали две атомни бомби през Втората международна война, сте знаели, че не сте основали нещо, което може да унищожи света по-късно “, сподели Бъфет.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ