Университетите остават в протестна готовност
Университетите остават в протестна подготвеност. Това сподели през днешния ден във Варна ръководителят на Съвета на ректорите в България проф. Миглена Темелкова, представена от Българска телеграфна агенция.
Тя напомни, че за висшите учебни заведения бяха изплатени 39 милиона лв. и акцентира, че за тази година са нужни още 184 милиона лв.. Тази сума е, с цел да се доближи осъществяването на нормите на закона за висшето обучение и да се обезпечи целият учебен развой, в това число заплатите на административния и университетския състав, изясни Темелкова. Председателят на Съвета на ректорите добави, че законът планува 10 % от бюджетите на университетите да бъдат насочвани за научно-изследователска и художествено-творческа активност. В момента всички висши учебни заведения, без Българска академия на науките и военните, получават 1,5 на 100, сподели проф. Темелкова и посочи, че дефицитът е 66 милиона лв.. Тя акцентира, че макар тези финансови ограничавания, университетите през последните години са съумели да усилят няколко пъти научно-изследователската си продукция, както и публикационната си интензивност в реномирани международни бази данни.
Темелкова и ръководителят на Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) проф. Елиза Стефанова разясниха и нуждата от съществени законови промени, с цел да се улесни процедурата за привличане задгранични студенти у нас. По думите на проф. Стефанова е нужно да се работи и за така наречен признание на дипломи в границите на Европейски Съюз. Процедурите сега затрудняват даже българи, учили зад граница, които желаят да карата магистратура в наши университети, изясни ръководителят на НАОА. Според нея в това отношение проблем основава и фактът, че срокът на бакалавърското образование у нас се разминава с множеството страни в Западна Европа. По думите й, в случай че продължителността на стратегиите бъде уеднаквена и стане 3-годишна, признаването на дипломи ще бъде облекчено.
Снимка: БГНЕС
Тя напомни, че за висшите учебни заведения бяха изплатени 39 милиона лв. и акцентира, че за тази година са нужни още 184 милиона лв.. Тази сума е, с цел да се доближи осъществяването на нормите на закона за висшето обучение и да се обезпечи целият учебен развой, в това число заплатите на административния и университетския състав, изясни Темелкова. Председателят на Съвета на ректорите добави, че законът планува 10 % от бюджетите на университетите да бъдат насочвани за научно-изследователска и художествено-творческа активност. В момента всички висши учебни заведения, без Българска академия на науките и военните, получават 1,5 на 100, сподели проф. Темелкова и посочи, че дефицитът е 66 милиона лв.. Тя акцентира, че макар тези финансови ограничавания, университетите през последните години са съумели да усилят няколко пъти научно-изследователската си продукция, както и публикационната си интензивност в реномирани международни бази данни.
Темелкова и ръководителят на Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) проф. Елиза Стефанова разясниха и нуждата от съществени законови промени, с цел да се улесни процедурата за привличане задгранични студенти у нас. По думите на проф. Стефанова е нужно да се работи и за така наречен признание на дипломи в границите на Европейски Съюз. Процедурите сега затрудняват даже българи, учили зад граница, които желаят да карата магистратура в наши университети, изясни ръководителят на НАОА. Според нея в това отношение проблем основава и фактът, че срокът на бакалавърското образование у нас се разминава с множеството страни в Западна Европа. По думите й, в случай че продължителността на стратегиите бъде уеднаквена и стане 3-годишна, признаването на дипломи ще бъде облекчено.
Снимка: БГНЕС
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ