Кръстоска между жаба и тиква! Разкриха голяма тайна
Уникалните тиквени жабчета, които се срещат в Бразилия и са толкоз дребни, че могат да се поберат върху човешки нокът, са известни със смехотворното си неумение да се приземяват след скок. Учени откриха, че повода за това се крие в дребните ушни канали на дребните земноводни, които затрудняват ориентацията им в пространството, написа сп. " Сайънс адвансис ".
" Виждал съм доста жаби, само че несъмнено тези са най-странните ", споделя Ричард Еснър младши от изследователския екип от университета на Южен Илинойс.
Когато Еснър попада на видеоклипове с извънредно непохватните маневри на жабчетата от типа Brachycephalus, той е шокиран дотам, че се качва на самолета и отпътува за Бразилия, с цел да ги изследва на място. Миниатюрните създания са сложни за разкриване в дивата природа. Учените се вслушват във високите, бръмчащи звуци, които те издават, и загребват листна маса в торба с вярата да открият няколко тиквени жабчета.
В лаборатория екипът употребява високоскоростно видео, с цел да запише повече от 100 скока на дребните земноводни. Неумелите им подскоци демонстрират, че жабчетата имат проблеми с ориентацията в пространството.
В обявата си в сп. " Сайънс адвансис " учените разказват проучването на анатомията на вътрешното ухо на 147 типа жаби.
Изследователите са открили, че тиквените жабчета имат най-малките ушни канали измежду тях и точно това е повода да не могат да се приземяват грациозно след скок. Пуснатите на занимателен кадър видеоклипове демонстрират, че те не вършат никакви опити да се ориентират след скока във въздуха, а се приземяват несръчно на всяка повърхнина, която срещнат - от време на време " пльосвайки " се по стомах, различен път падайки по тил.
Учените изясняват, че вътрешният ушен канал при животните е с полукръгла форма и е напълнен с течност. При придвижването им течността също се раздвижва, стимулирайки нервните кафези, които са ситуирани в канала. Това основава чувство за равновесие.
В своето изследване Еснър и сътрудниците му са открили, че тиквените жабчета имат най-малките полукръгли канали измежду всички изследвани от тях типове. Анализирайки забавените фрагменти, експертите откриват, че измененията в скоростта на въртене на дребните жабки са най-слаби измежду групата. Високата скорост на въртене е нужна на скачащите същества, с цел да им даде време да се ориентират преди приземяване.
В предходни проучвания е открито, че жаби с повредени канали на вътрешното ухо се приземяват неумело като тиквените жабчета.
Изследователите допускат, че в хода на еволюцията ушният канал при дребните жаби е станал по-малък и е съдържал по-малко течност. Това е затруднило трептенето и придвижването му, което е довело до по-слабо чувство за равновесие. При жабите това е причина за понижена дарба да се завъртят до добра позиция за приземяване. Учените позволяват също, че защото жабата към момента съществува, тя би трябвало да е развила някакви други средства за самозапазване, като да вземем за пример токсична или по-плътна кожа или камуфлаж.
" Виждал съм доста жаби, само че несъмнено тези са най-странните ", споделя Ричард Еснър младши от изследователския екип от университета на Южен Илинойс.
Когато Еснър попада на видеоклипове с извънредно непохватните маневри на жабчетата от типа Brachycephalus, той е шокиран дотам, че се качва на самолета и отпътува за Бразилия, с цел да ги изследва на място. Миниатюрните създания са сложни за разкриване в дивата природа. Учените се вслушват във високите, бръмчащи звуци, които те издават, и загребват листна маса в торба с вярата да открият няколко тиквени жабчета.
В лаборатория екипът употребява високоскоростно видео, с цел да запише повече от 100 скока на дребните земноводни. Неумелите им подскоци демонстрират, че жабчетата имат проблеми с ориентацията в пространството.
В обявата си в сп. " Сайънс адвансис " учените разказват проучването на анатомията на вътрешното ухо на 147 типа жаби.
Изследователите са открили, че тиквените жабчета имат най-малките ушни канали измежду тях и точно това е повода да не могат да се приземяват грациозно след скок. Пуснатите на занимателен кадър видеоклипове демонстрират, че те не вършат никакви опити да се ориентират след скока във въздуха, а се приземяват несръчно на всяка повърхнина, която срещнат - от време на време " пльосвайки " се по стомах, различен път падайки по тил.
Учените изясняват, че вътрешният ушен канал при животните е с полукръгла форма и е напълнен с течност. При придвижването им течността също се раздвижва, стимулирайки нервните кафези, които са ситуирани в канала. Това основава чувство за равновесие.
В своето изследване Еснър и сътрудниците му са открили, че тиквените жабчета имат най-малките полукръгли канали измежду всички изследвани от тях типове. Анализирайки забавените фрагменти, експертите откриват, че измененията в скоростта на въртене на дребните жабки са най-слаби измежду групата. Високата скорост на въртене е нужна на скачащите същества, с цел да им даде време да се ориентират преди приземяване.
В предходни проучвания е открито, че жаби с повредени канали на вътрешното ухо се приземяват неумело като тиквените жабчета.
Изследователите допускат, че в хода на еволюцията ушният канал при дребните жаби е станал по-малък и е съдържал по-малко течност. Това е затруднило трептенето и придвижването му, което е довело до по-слабо чувство за равновесие. При жабите това е причина за понижена дарба да се завъртят до добра позиция за приземяване. Учените позволяват също, че защото жабата към момента съществува, тя би трябвало да е развила някакви други средства за самозапазване, като да вземем за пример токсична или по-плътна кожа или камуфлаж.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ