Какво каза Кубрат Пулев на героя героя Краси Георгиев след 36-часовото му бягане на пътека
Ултрамаратонецът Краси Георгиев показва невероятна воля и дух, записвайки историческо достижение. 42-годишният софиянец приключи сполучливо първото в света 36-часово тичане на пътека (246 километра в столичен мол). Събитието беше с благотворителна цел и бяха събрани повече от 16 хиляди лв., които ще бъдат употребявани за подготвителни спортни лагери на деца, преборили рака, както и покриване на разноски за присъединяване им на огромното интернационалното съревнование " Игри за спечелили " 2018 в Москва. Единственият българин, приключил най-тежкото съревнование в света - " Бадуотър ", провеждащо се в Долината на гибелта в Съединени американски щати, не сподели и за момент съмнение по време на 36-часовото си предизвикателство. Героят даде изявление пред БЛИЦ, правейки любопитни разкрития за тестването, което мина с отличен:
- Краси, поздравления още един път! Осъзнаваш ли какво направи в действителност?- Никой не осъзнаваше какво може да създадем, а видяхте какво стана. Всичко избухна, получи се нещо велико. Защото в последна сметка тази луда концепция се трансформира в национално нещо. Не се опасявам да го кажа, тъй като се видя от всички. Наистина си беше нещо велико.
- Как в действителност се роди тази " луда концепция "?- Докато тичах на пътеката в един фитнес. Исках да схвана какъв брой часа мога да го върша. Максималното ми бягане на пътека преди " 36 часа " беше 8 часа. Реших да свържа тази луда концепция с децата. Те са героите, като знам през какво са минали. Преборват рака, след което вземат участие на надпревари, имат си своя Олимпиада, и печелят медали за България. Това ме трогна. Много благотворителности има, само че е значимо да излезеш от кутията и да погледнеш благотворителността от различен ъгъл. И тъкмо това направихме. Аз не желаех да се чува " дайте ми, с цел да им дадем ", а желаех да повеждам хората с образец, с нещо, което мога да върша - тичането. И видяхте какъв брой доста хора ме последваха.
- Защо не беше 12 или 24 часа, а чак 36?
- Сториха ми се малко. Е, замислих се за 24 часа, само че си споделих " за какво пък да не са 36 часа!? ".
- Какви бяха първичните ви упования, какъв брой пари смятахте, че ще съберете за децата с идеята?
- Надявахме се към 5000 лв.. Надскочихме упованията. А в този момент към този момент се надяваме да надвишават 20 хиляди. Получи се съвършено и доста се веселя.
- Кубрат Пулев и Боян Петров бяха измежду хората, които те поддържаха...
- С Боян се познаваме от години. Хубаво е, че и Кубрат пристигна. Не го познавам момчето.
- Пулев ти стисна ръката, какво ти сподели?
- Каза ми, че съм същински българин и ме поздрави за това, което върша. Да чуя това от него е много мотивиращо.
- Реши ли коя ще е идната ти щура концепция?
- Отново " Бадуотър ". Също по този начин имам план за съревнование в Китай. Надявам се и на Спартатлона да вземам участие.
- Засягаш ли се от подмятанията, че си вманиачен, защото сигурно си чувал и сходни отзиви? Защо си го причиняваш, обичаш да живееш с болката ли?
- Истината е, че обичам да ми е забавно и да не бактисвам. Това е моят метод - да упражнявам, да оказвам помощ, да стимулирам. Това е значимото.
- Изненада ли те голямото внимание, на което се радваше по време на 36-часовото тичане? Попадна в централните излъчвания и на националните малките екрани.
- Изненада ме. Очаквах да се чуе, само че не чак толкоз. Грабнахме всички малките екрани, получи се супер. Всички хора схванаха какво се случва. Повече от три часа имаше камери край мен. Освен това 36-те часа имаха онлайн лъчение.
- Кои бяха най-трудните моменти?
- Имах проблем със стомаха и коляното. Това беше най-голямата компликация.
- Объркахте храната ли?
- Не. Просто се получи по този начин, че там където бягах, имаше течение. Може би малко съм поизтинах, само че се оправихме. В 4 часа през нощта отидоха да ми търсят чай, да пия за стомаха. Всичко мина добре и това е най-важното. Димитрина Сивкова (б.р. - физиотерапевтът, който от самото начало беше до Краси) ми върза коляното, когато се наложи, също и глезена.
- Въздухът в мола по какъв начин ти се стори, нямаше ли да е по-лесно навън, да бягаш измежду природата? На моменти усещаше ли, че се подвига прахуляк и го вдишваш?
- Прах и в пустинята има, привикнал съм. Въздухът в мола не беше замърсен, просто беше по-трудно, по-топло.
- Би ли " си го предизвикал " и навън - 36 часа тичане?
- Ако е навън, ще е различен смисълът. Това събитие беше тъкмо за тук и тъкмо в този момент. Иначе в никакъв случай не бих го повторил.
- Намрази ли бягането на пътека?
- О, не. След няколко дни отново ще търча.
- Наистина ли спа единствено 22 минути през 36-те часа?
- Сън е мощно казано, бяха две дрямки - едната 15 минути, другата 8. Бяха в действителност доста тежки 36 часа. 246 километра не е малко, звучи много... (б.р. - за съпоставяне: предходната година на " Бадуотър " Краси пробяга 216 километра в Долината на гибелта.)
- Колко време ти беше нужно да се възстановиш след тежкото тестване?
- Финалът беше в 22 часа в събота, легнах малко след среднощ и в 7 часа се пробудих. Още в неделя бях още веднъж в Борисовата градина.
- Тренира в неделя?
- Бързо вървене - по-точно казано. Навъртях към 5 километра в неделя.
- Какви са " провалите " по краката?
- Супер са, единствено един мазол имам. Нищо ми няма!
- Имаше ли миг, в който ти писна да си на пътеката и ти се искаше да се откажеш?
- О, не. Нагласата ми беше, че ще съумея. Знаех, че ще го направя. Изобщо не съм си помислял за отричане. Ако го бях направил, щях да се ненавиждам до края на живота си.
- Приемаше ли магнезий?
- Диди (б.р. - Сивкова) се занимаваше с това. Не знам какво тъкмо ми даваше. Имам й цялостно доверие. Пих магнезий, витамини, всеки час одобрявах таблетки сол. Пих много вода и други течности.
- Обезболяващи?
- Не, не съм взимал. Каквито храни и течности ми даваха, всичко поемах. Много съм признателен и на треньорката Наталия Величкова, която се погрижи за храната, беше супер. Страшно вкусни бяха и специфичните палачинки, приготвени от Илиян Лазаров.
- Постоянно беше надъхван от хората край теб, това те зареждаше нали?
- Самото наличие на толкоз хора ме вдигаше доста. Диди, Ина (б.р. - Венелина Величкова), Наталия, децата... Благодарен съм на всички!
- Някои от дребните герои, на които помагаш, пристигнаха и тичаха на втората пътека до теб...
- Да, това беше супер. За тях го вършим, идеята е най-важна.
- Искаш ли да кажеш нещо на хората и по-специално на дребните герои, на които следва Олимпиада в Москва след месеци?
- Те са герои с основно " Г ". Искам да кажа на хората да вършат нещо и да оказват помощ. Всеки може, не би трябвало да си богат, не би трябвало да си прочут. Можем да оказваме помощ, стига да желаеме.
- Чувстваш ли се обединител на нацията?
- Дали съм обединител - ще забележим. Но сигурно помогнах по някакъв метод. Хареса ми по какъв начин всички даваха. Видя се, че можем да оказваме помощ. Аз не съм воин. Правя това, което обичам - да тичам.
- Какво си пожелаваш за 2018 година?
- Да бъде сполучлива и краката да ме слушат.
Най-важните числа от " 36 часа ":
- 16 095,13 лева и 200 рубли са даренията досега (по банковата сметка постъпленията продължават);
- 10 338,13 лева са събрани в кутията и 5751 лева по банка;
- 246 км почти е пробягал Краси;
- 7,5 км/ч. - междинна скорост; - 23 минути сън;
- 3 почивки по 13-15 мин и 5 по 3-5 мин. за стречинг;
- по-малко от 1 час общо време за отмора и масажи;
- над 200 души са бягали на втората пътека;
- 78,9 км са минали хората от клуб Begach през нощта;
- над 20 тениски и 10 хавлии е изпотил Краси;
- 2 чифта маратонки висок клас е съсипал;
- 36 ЧАСА БЯГАНЕ за децата с онкохематологични болести!!!
За дарения по банков път и поддръжка за акцията:
Сдружение „ Деца с онкохематологични болести “
IBAN: BG13FINV91501014721936
BIC: FINVBGSF
Първа Инвестиционна Банка АД
Основание за заплащане: " 36 часа "
създател: Пламен Славов
- Краси, поздравления още един път! Осъзнаваш ли какво направи в действителност?- Никой не осъзнаваше какво може да създадем, а видяхте какво стана. Всичко избухна, получи се нещо велико. Защото в последна сметка тази луда концепция се трансформира в национално нещо. Не се опасявам да го кажа, тъй като се видя от всички. Наистина си беше нещо велико.
- Как в действителност се роди тази " луда концепция "?- Докато тичах на пътеката в един фитнес. Исках да схвана какъв брой часа мога да го върша. Максималното ми бягане на пътека преди " 36 часа " беше 8 часа. Реших да свържа тази луда концепция с децата. Те са героите, като знам през какво са минали. Преборват рака, след което вземат участие на надпревари, имат си своя Олимпиада, и печелят медали за България. Това ме трогна. Много благотворителности има, само че е значимо да излезеш от кутията и да погледнеш благотворителността от различен ъгъл. И тъкмо това направихме. Аз не желаех да се чува " дайте ми, с цел да им дадем ", а желаех да повеждам хората с образец, с нещо, което мога да върша - тичането. И видяхте какъв брой доста хора ме последваха.
- Защо не беше 12 или 24 часа, а чак 36?
- Сториха ми се малко. Е, замислих се за 24 часа, само че си споделих " за какво пък да не са 36 часа!? ".
- Какви бяха първичните ви упования, какъв брой пари смятахте, че ще съберете за децата с идеята?
- Надявахме се към 5000 лв.. Надскочихме упованията. А в този момент към този момент се надяваме да надвишават 20 хиляди. Получи се съвършено и доста се веселя.
- Кубрат Пулев и Боян Петров бяха измежду хората, които те поддържаха...
- С Боян се познаваме от години. Хубаво е, че и Кубрат пристигна. Не го познавам момчето.
- Пулев ти стисна ръката, какво ти сподели?
- Каза ми, че съм същински българин и ме поздрави за това, което върша. Да чуя това от него е много мотивиращо.
- Реши ли коя ще е идната ти щура концепция?
- Отново " Бадуотър ". Също по този начин имам план за съревнование в Китай. Надявам се и на Спартатлона да вземам участие.
- Засягаш ли се от подмятанията, че си вманиачен, защото сигурно си чувал и сходни отзиви? Защо си го причиняваш, обичаш да живееш с болката ли?
- Истината е, че обичам да ми е забавно и да не бактисвам. Това е моят метод - да упражнявам, да оказвам помощ, да стимулирам. Това е значимото.
- Изненада ли те голямото внимание, на което се радваше по време на 36-часовото тичане? Попадна в централните излъчвания и на националните малките екрани.
- Изненада ме. Очаквах да се чуе, само че не чак толкоз. Грабнахме всички малките екрани, получи се супер. Всички хора схванаха какво се случва. Повече от три часа имаше камери край мен. Освен това 36-те часа имаха онлайн лъчение.
- Кои бяха най-трудните моменти?
- Имах проблем със стомаха и коляното. Това беше най-голямата компликация.
- Объркахте храната ли?
- Не. Просто се получи по този начин, че там където бягах, имаше течение. Може би малко съм поизтинах, само че се оправихме. В 4 часа през нощта отидоха да ми търсят чай, да пия за стомаха. Всичко мина добре и това е най-важното. Димитрина Сивкова (б.р. - физиотерапевтът, който от самото начало беше до Краси) ми върза коляното, когато се наложи, също и глезена.
- Въздухът в мола по какъв начин ти се стори, нямаше ли да е по-лесно навън, да бягаш измежду природата? На моменти усещаше ли, че се подвига прахуляк и го вдишваш?
- Прах и в пустинята има, привикнал съм. Въздухът в мола не беше замърсен, просто беше по-трудно, по-топло.
- Би ли " си го предизвикал " и навън - 36 часа тичане?
- Ако е навън, ще е различен смисълът. Това събитие беше тъкмо за тук и тъкмо в този момент. Иначе в никакъв случай не бих го повторил.
- Намрази ли бягането на пътека?
- О, не. След няколко дни отново ще търча.
- Наистина ли спа единствено 22 минути през 36-те часа?
- Сън е мощно казано, бяха две дрямки - едната 15 минути, другата 8. Бяха в действителност доста тежки 36 часа. 246 километра не е малко, звучи много... (б.р. - за съпоставяне: предходната година на " Бадуотър " Краси пробяга 216 километра в Долината на гибелта.)
- Колко време ти беше нужно да се възстановиш след тежкото тестване?
- Финалът беше в 22 часа в събота, легнах малко след среднощ и в 7 часа се пробудих. Още в неделя бях още веднъж в Борисовата градина.
- Тренира в неделя?
- Бързо вървене - по-точно казано. Навъртях към 5 километра в неделя.
- Какви са " провалите " по краката?
- Супер са, единствено един мазол имам. Нищо ми няма!
- Имаше ли миг, в който ти писна да си на пътеката и ти се искаше да се откажеш?
- О, не. Нагласата ми беше, че ще съумея. Знаех, че ще го направя. Изобщо не съм си помислял за отричане. Ако го бях направил, щях да се ненавиждам до края на живота си.
- Приемаше ли магнезий?
- Диди (б.р. - Сивкова) се занимаваше с това. Не знам какво тъкмо ми даваше. Имам й цялостно доверие. Пих магнезий, витамини, всеки час одобрявах таблетки сол. Пих много вода и други течности.
- Обезболяващи?
- Не, не съм взимал. Каквито храни и течности ми даваха, всичко поемах. Много съм признателен и на треньорката Наталия Величкова, която се погрижи за храната, беше супер. Страшно вкусни бяха и специфичните палачинки, приготвени от Илиян Лазаров.
- Постоянно беше надъхван от хората край теб, това те зареждаше нали?
- Самото наличие на толкоз хора ме вдигаше доста. Диди, Ина (б.р. - Венелина Величкова), Наталия, децата... Благодарен съм на всички!
- Някои от дребните герои, на които помагаш, пристигнаха и тичаха на втората пътека до теб...
- Да, това беше супер. За тях го вършим, идеята е най-важна.
- Искаш ли да кажеш нещо на хората и по-специално на дребните герои, на които следва Олимпиада в Москва след месеци?
- Те са герои с основно " Г ". Искам да кажа на хората да вършат нещо и да оказват помощ. Всеки може, не би трябвало да си богат, не би трябвало да си прочут. Можем да оказваме помощ, стига да желаеме.
- Чувстваш ли се обединител на нацията?
- Дали съм обединител - ще забележим. Но сигурно помогнах по някакъв метод. Хареса ми по какъв начин всички даваха. Видя се, че можем да оказваме помощ. Аз не съм воин. Правя това, което обичам - да тичам.
- Какво си пожелаваш за 2018 година?
- Да бъде сполучлива и краката да ме слушат.
Най-важните числа от " 36 часа ":
- 16 095,13 лева и 200 рубли са даренията досега (по банковата сметка постъпленията продължават);
- 10 338,13 лева са събрани в кутията и 5751 лева по банка;
- 246 км почти е пробягал Краси;
- 7,5 км/ч. - междинна скорост; - 23 минути сън;
- 3 почивки по 13-15 мин и 5 по 3-5 мин. за стречинг;
- по-малко от 1 час общо време за отмора и масажи;
- над 200 души са бягали на втората пътека;
- 78,9 км са минали хората от клуб Begach през нощта;
- над 20 тениски и 10 хавлии е изпотил Краси;
- 2 чифта маратонки висок клас е съсипал;
- 36 ЧАСА БЯГАНЕ за децата с онкохематологични болести!!!
За дарения по банков път и поддръжка за акцията:
Сдружение „ Деца с онкохематологични болести “
IBAN: BG13FINV91501014721936
BIC: FINVBGSF
Първа Инвестиционна Банка АД
Основание за заплащане: " 36 часа "
създател: Пламен Славов
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ