Намирате се във фитнес залата и тренировката ви е към

Намирате се във фитнес залата и тренировката ви е към края си. Завършвате с кардио на велосипеда – качвате се, стартирате да въртите и се унасяте в мисли какво ще има за вечеря… Но след 10 минути си поглеждате часовника – и се оказва, че са минали единствено 2 минути. Ама по какъв начин по този начин!

Ами ей по този начин – съгласно ново изследване времето в действителност се движи по-бавно, когато спортуваме.

Въпреки че е нещо толкоз ежедневно, методът, по който усещаме по какъв начин минава времето, към момента е научна мистерия. Много учени изследват този въпрос – а напълно неотдавна едно изследване хвърли подозрение върху концепцията, че имаме повсеместен вътрешен часовник, като сподели, че смяната на метода, по който наподобява едно изображение, може да промени усещането за време на някого, до момента в който го следи.

Самият Айнщайн употребява тази идея, с цел да изясни теорията си за относителността по метод, който множеството хора могат да схванат интуитивно: „ Когато един мъж седи с красиво момиче, един час му се коства като една минута. Но в случай че седне върху парещ котлон, една минута ще му се стори като един час. Това е относителността. “

Сега ново изследване изследва този резултат при 33 души, до момента в който те упражняват на велоергометър. На екрана е прожектирано виртуално трасе с дължина 4 км, а участниците са инструктирани да се опитат да го изминат допустимо най-бързо. След първичното „ запознаване “ с трасето те се връщат, с цел да го тестват при три разнообразни условия в случаен ред:

Самостоятелно – при което на трасето се вижда единствено личният им виртуален аватар; Пасивен конкурент – при което различен аватар също е на трасето, само че не се състезава непосредствено с тях; Активен конкурент – при което участникът е инструктиран да се състезава с другия аватар на екрана и да се опита да приключи пръв.

Преди, по време и след опита участниците са помолени да преценяват по кое време е минал 30-секунден период (като по време на колоездачните тествания не им е предоставяна никаква цифрова информация за сърдечния им темп или за представянето им, с цел да не се намесва в тази задача).

Сравняването на резултатите по време на колоезденето с тези преди и след демонстрира, че времето е текло „ по-бавно “ за участниците, до момента в който са в средата на тренировката си.

Интересно е, че другите условия не оказват значително въздействие. Независимо дали се състезават с съперник или карат независимо, участниците възприемат времето с към 9% разлика, т.е., вътрешният им часовник е малко по-напред от действителния.

Графика, показваща отклонението от хронологичното време по оста y и три времеви точки – преди, по време и след подготовка – по оста x. По време на тренировката се следи спад до към -9%, а звездите на графиката демонстрират, че разликата е статистически значима спрямо времевите точки преди и след тренировката. Снимка: Edwards et al, Brain and Behavior 2024 (CC BY 4.0)

Това въпреки всичко е малко изследване, в което вземат участие единствено 33 души, всички от които са физически дейни. Това лимитира опцията за обобщаване на резултатите, както изяснява в изказване съавторът на проучването професор Андрю Едуардс от университета Кентърбъри Крист Чърч:

„ Въпреки че участниците не са професионални колоездачи, те са в добра физическа форма, което не важи за всички хора от популацията. Извадката от 33 души предлага завладяващ първи взор върху това по какъв начин може да се изкриви усещането ни за време – и може би подсказка по какъв начин да подобрим тренировките си. “

„ Нашите открития имат значимо значение за избора на здравословни извършения, за равнищата на наслаждение, а също и за това по какъв начин да използваме тази информация, с цел да усъвършенстваме достиженията си. “