По Улицата на ангелите до Public Bar
Улиците вършат градовете, а хората вършат улиците. Моят град в този момент е напълно дребен и е обрисуван от време на време единствено по няколко улици, нерядко и единствено от една. Angel Street я наричали чужденците. " Ангел Кънчев ". Шарена, радостна и пъстра асфалтова река, която носи по течението си едни изключително привлекателни хора, с необятни усмивки на лицето.
Обичам тесните тротоарчета, трудностите, дребните магазинчета и известните заведения за хранене, аромата на лято и вечерното заричане за нещо вълнуващо, което ни чака ей там, зад ъгъла.
Тръгвам от " Патриарха " надолу, виждам новата витрина на някакъв суши ресторант, въображаемо си означавам да го ревизира скоро, отминавам обичания ми Аnnette с мароканската кухня, на отсрещната страна на улицата - Made in Home, и се отклонявам, несъмнено, в Street Chefs. След наложителната стратегия от чийзбургер и картофки не преставам надолу към " Графа " и влизам в " Даро ".
Посреща ме Дарин Стойков, мой сътрудник от университета и един от хората, които умеят да преследват фантазиите си. И въпреки да си мисля, че няма по какъв начин да хапна нищо най-малко до идващия ден, съумявам да погълна един чийзкейк съвсем на смешка.
Накрая моето градско странствуване завършва в обичания ми. Той е от местата, в които постоянно можеш да срещнеш другар, да пиеш готин коктейл, да се посмееш или да позапяш града отвисоко. Днес зад бара е Драго, а питието е Somersby, с новия си усет на нар.
А от терасата улицата наподобява тоооолкова прелестна - дърветата, фасадите, гълъбите, слънчевите зайчета, пешеходците... Моята лятна София на улицата на Ангелите.
С поддръжката на Somersby
Обичам тесните тротоарчета, трудностите, дребните магазинчета и известните заведения за хранене, аромата на лято и вечерното заричане за нещо вълнуващо, което ни чака ей там, зад ъгъла.
Тръгвам от " Патриарха " надолу, виждам новата витрина на някакъв суши ресторант, въображаемо си означавам да го ревизира скоро, отминавам обичания ми Аnnette с мароканската кухня, на отсрещната страна на улицата - Made in Home, и се отклонявам, несъмнено, в Street Chefs. След наложителната стратегия от чийзбургер и картофки не преставам надолу към " Графа " и влизам в " Даро ".
Посреща ме Дарин Стойков, мой сътрудник от университета и един от хората, които умеят да преследват фантазиите си. И въпреки да си мисля, че няма по какъв начин да хапна нищо най-малко до идващия ден, съумявам да погълна един чийзкейк съвсем на смешка.
Накрая моето градско странствуване завършва в обичания ми. Той е от местата, в които постоянно можеш да срещнеш другар, да пиеш готин коктейл, да се посмееш или да позапяш града отвисоко. Днес зад бара е Драго, а питието е Somersby, с новия си усет на нар.
А от терасата улицата наподобява тоооолкова прелестна - дърветата, фасадите, гълъбите, слънчевите зайчета, пешеходците... Моята лятна София на улицата на Ангелите.
С поддръжката на Somersby
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ