Украйна трябва да направи всичко възможно, за да победи до края на 2023 г.
Украйна би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да победи до края на 2023 година
Тя би трябвало да постави завършек на войната войната, само че не с цената на териториален компромис - би трябвало да си върне своите територии до границите от 1991 година, включващи Донбас и Крим.
В противоположен случай рискуваме мирът да е единствено помирение, което да даде време на Путин да реорганизира армията и да се върне скоро, с цел да нападне по-силен от преди.
Това споделя украинският историк проф. Ярослав Хрицак, учител в Университета в Лвов и създател на " История на Украйна ", в изявление за италианското издание " Кориере каузи сера ".
Първата годишнина от войната демонстрира три съществени извода, счита откривателят:
Западния фронт удържа и остана обединен в поддръжка на украинците;Конфликтът се трансформира от бърз блицкриг - първичната фантазия на Владимир Путин, в дълга и мъчителна война;Украинската еднаквост не се огъна пред съветската експанзия, а удържа точно тъй като към този момент си стоеше солидно на краката и беше подготвена да се бие, с цел да се отбрани.
Володимир Зеленски просто интерпретира правилно публикуваната воля за отпор на своя народ и съумя да съобщи украинските усеща. Това е и повода за неговата голяма известност, споделя историкът.
Рисковете пред Киев обаче са свързани с изтичащото време - към този момент то е на страната на Владимир Путин, по тази причина е нужна и " относително бърза военна победа ", с цел да се наложи резистентен мир.
В изявлението той обръща внимание на обстоятелството, че обратно на убежденията на Путин от последните години " Западът се сплоти поради войната, НАТО излезе на повърхността мощен и обединен ".
" Путин се лъжеше, че ще може да договаря поотделно с Берлин, Рим, Париж, Вашингтон или Лондон, вярвайки, че всеки ще си гледа интереса, само че остана изумен от тяхната единомислеща и обща позиция, когато всички осъдиха експанзията ", споделя Ярослав Хрицак.
Ако положителната вест е възобновеното единение на Запада, " неприятната вест е, че динамичността на спора е към този момент друга ".
" Това са борби, които припомнят Първата международна война - естествено с софтуерни детайли - само че в реалност това са стандартни бойни дейности сред двама почти равнопоставени съперници, блокирани в позиционна война ", счита той.
Има ли излаз? Отговорът на проф. Хрицак е, че една от двете страни ще се сгромоляса. Владимир Путин е наясно с това и заради тази причина разчита на фактора време. Надеждата на Кремъл е, че рано или късно западните страни може да изоставят Киев - макар че към този момент Съединени американски щати и Европа поддържат постоянни военни помощи за Украйна.
Но също толкоз значима е моралната увереност на украинския народ да се бори - и тя не е намаляла.
Затова и Украйна би трябвало да употребява предпоставките за сполучлива контраатака за победа до края на годината.
В противоположен случай " рискуваме да станем една нова Чечня, а след зверствата в Буча и Ирпин, след доста тежките случаи на съветско принуждение, никой украинец не е склонен на териториален компромис ".
" Продължителната война е предизвикателство за ресурсите на двете страни ", споделя той. Но Москва е в неизгодна позиция. Брутният вътрешен продукт на Русия e по-нисък от този на Италия, а стопанските системи на украинските съдружници са доста по-силни.
Поради тази причина - по-вероятната прогноза е проваляне за Русия и промяна на Путин.
Украинският историк не счита, че е допустимо на негово място да се появи още по-фанатичен деспот, само че и надали новият съветски президент би бил представител на демократичната съпротива като Алексей Навални.
По-скоро ще бъде издирван " някой, който стои по-ниско от актуалните ръководители в Кремъл ", с цел да ръководи преходния интервал, както се случва през 1991 година
На тези, които настояват в Европа, че виновността за съветското нахлуване против Украйна е на НАТО, украинският историк дава отговор, че " това са нелепости и неистини ".
" В момента на краха на руската власт, ръководещите в Москва са били съгласни да оставят Украйна да стане самостоятелна, водени от убеждението, че след това самите украинци на колете ще молят да се върнат при майка Русия ", споделя Хрицак.
" Путин реши да ни нападне, когато разбра, че искахме да останем в свободна Европа ", споделя още той.
Лидерите на НАТО не са подписвали какъвто и да е формален пакт с Русия, който да удостоверява, че Алиансът няма да се уголемява на изток. Валиден остава правилото на самоопределението на страните.
" След краха на Съюз на съветските социалистически републики нашите нации всеобщо желаеха от НАТО да бъде наоколо поради опасността от Москва. От балтийските страни до Полша и Украйна - ние знаехме, че руснаците скоро щяха да се върнат и да се опитат да ни окупират. Това би трябвало да е задоволително, с цел да се схванат нашите претекстове - доказани апропо от трагичното навлизане преди една година ", споделя още той.
·
Тя би трябвало да постави завършек на войната войната, само че не с цената на териториален компромис - би трябвало да си върне своите територии до границите от 1991 година, включващи Донбас и Крим.
В противоположен случай рискуваме мирът да е единствено помирение, което да даде време на Путин да реорганизира армията и да се върне скоро, с цел да нападне по-силен от преди.
Това споделя украинският историк проф. Ярослав Хрицак, учител в Университета в Лвов и създател на " История на Украйна ", в изявление за италианското издание " Кориере каузи сера ".
Първата годишнина от войната демонстрира три съществени извода, счита откривателят:
Западния фронт удържа и остана обединен в поддръжка на украинците;Конфликтът се трансформира от бърз блицкриг - първичната фантазия на Владимир Путин, в дълга и мъчителна война;Украинската еднаквост не се огъна пред съветската експанзия, а удържа точно тъй като към този момент си стоеше солидно на краката и беше подготвена да се бие, с цел да се отбрани.
Володимир Зеленски просто интерпретира правилно публикуваната воля за отпор на своя народ и съумя да съобщи украинските усеща. Това е и повода за неговата голяма известност, споделя историкът.
Рисковете пред Киев обаче са свързани с изтичащото време - към този момент то е на страната на Владимир Путин, по тази причина е нужна и " относително бърза военна победа ", с цел да се наложи резистентен мир.
В изявлението той обръща внимание на обстоятелството, че обратно на убежденията на Путин от последните години " Западът се сплоти поради войната, НАТО излезе на повърхността мощен и обединен ".
" Путин се лъжеше, че ще може да договаря поотделно с Берлин, Рим, Париж, Вашингтон или Лондон, вярвайки, че всеки ще си гледа интереса, само че остана изумен от тяхната единомислеща и обща позиция, когато всички осъдиха експанзията ", споделя Ярослав Хрицак.
Ако положителната вест е възобновеното единение на Запада, " неприятната вест е, че динамичността на спора е към този момент друга ".
" Това са борби, които припомнят Първата международна война - естествено с софтуерни детайли - само че в реалност това са стандартни бойни дейности сред двама почти равнопоставени съперници, блокирани в позиционна война ", счита той.
Има ли излаз? Отговорът на проф. Хрицак е, че една от двете страни ще се сгромоляса. Владимир Путин е наясно с това и заради тази причина разчита на фактора време. Надеждата на Кремъл е, че рано или късно западните страни може да изоставят Киев - макар че към този момент Съединени американски щати и Европа поддържат постоянни военни помощи за Украйна.
Но също толкоз значима е моралната увереност на украинския народ да се бори - и тя не е намаляла.
Затова и Украйна би трябвало да употребява предпоставките за сполучлива контраатака за победа до края на годината.
В противоположен случай " рискуваме да станем една нова Чечня, а след зверствата в Буча и Ирпин, след доста тежките случаи на съветско принуждение, никой украинец не е склонен на териториален компромис ".
" Продължителната война е предизвикателство за ресурсите на двете страни ", споделя той. Но Москва е в неизгодна позиция. Брутният вътрешен продукт на Русия e по-нисък от този на Италия, а стопанските системи на украинските съдружници са доста по-силни.
Поради тази причина - по-вероятната прогноза е проваляне за Русия и промяна на Путин.
Украинският историк не счита, че е допустимо на негово място да се появи още по-фанатичен деспот, само че и надали новият съветски президент би бил представител на демократичната съпротива като Алексей Навални.
По-скоро ще бъде издирван " някой, който стои по-ниско от актуалните ръководители в Кремъл ", с цел да ръководи преходния интервал, както се случва през 1991 година
На тези, които настояват в Европа, че виновността за съветското нахлуване против Украйна е на НАТО, украинският историк дава отговор, че " това са нелепости и неистини ".
" В момента на краха на руската власт, ръководещите в Москва са били съгласни да оставят Украйна да стане самостоятелна, водени от убеждението, че след това самите украинци на колете ще молят да се върнат при майка Русия ", споделя Хрицак.
" Путин реши да ни нападне, когато разбра, че искахме да останем в свободна Европа ", споделя още той.
Лидерите на НАТО не са подписвали какъвто и да е формален пакт с Русия, който да удостоверява, че Алиансът няма да се уголемява на изток. Валиден остава правилото на самоопределението на страните.
" След краха на Съюз на съветските социалистически републики нашите нации всеобщо желаеха от НАТО да бъде наоколо поради опасността от Москва. От балтийските страни до Полша и Украйна - ние знаехме, че руснаците скоро щяха да се върнат и да се опитат да ни окупират. Това би трябвало да е задоволително, с цел да се схванат нашите претекстове - доказани апропо от трагичното навлизане преди една година ", споделя още той.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ