НАТО - Русия: Код червено
Украйна получи гаранции за участие в НАТО, само че не и съответни слокове Москва към този момент се явява най-голямата опасност за страните-членки
-->
В литовската столица Вилнюс се организира двудневна среща на най-високо ниво на държавите-членки на НАТО. Предварителните упования бяха, че форумът ще се посвети на това какво може да бъде направено за Украйна в справедливата й защита от съветската инвазия и какви вероятности могат да се дадат за участието й в Алианса. Вместо това Киев получи доста малко, а главно изявленията се концентрираха върху смяната на отношението на НАТО по отношение на Русия, която към този момент се явява най-голямата опасност за страните-членки.
Срещу Путин
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, който въпреки и посетител бе неофициалният водач на срещата във Вилнюс, задаваше тона на диалозите и точно той се нахвърли на Владимир Путин, като упрекна съветския си сътрудник, че " жадно се стреми към земя и власт ". Воденият от Съединените щати Алианс няма да се разколебае в своята поддръжка за Украйна против съветската експанзия, безапелационен бе той.
В своя тирада след края на двудневната среща на водачите от страните членки на НАТО в Литва, на самия предел на Русия, Байдън похвали народа на в миналото окупираната от Съветския съюз страна. Той също по този начин приветства присъединението на Финландия към алианса, както и предстоящото в скоро време приемане на прилежаща Швеция.
Байдън, който трансформира обединяването на НАТО в един от най-важните си политически цели, сподели, че Путин мощно е подценил решимостта на военния съюз.
" НАТО е по-силна, по-енергична и да, по-обединена, от когато и да било в своята история. Наистина, по-жизненоважена за нашето общо бъдеще. Това не стана инцидентно. Не бе неизбежно ", сподели Байдън пред хиляди присъстващи във Вилнюския университет, доста от които го приветстваха, развявайки литовски и американски флагове.
" Когато Путин и неговата жадност за земя и власт отприщиха бруталната му война против Украйна, той смяташе, че НАТО ще се разпадне. Той мислеше, че нашето единение ще се разпадне при първото тестване. Той смяташе, че демократичните водачите ще бъдат слаби. Той обаче грешеше ", акцентира американският президент.
Речта на Байдън имаше за цел да сплоти съдружниците и да покаже ролята му на международната сцена преди предизборната президентска акция в Съединени американски щати следващата година, фокусирана върху превъзмогване на раздялите вкъщи и в чужбина, отбелязва Ройтерс.
Въпреки позитивното обръщение, американските представители обаче са имали различия в частни диалози със своите сътрудници във Вилнюс по въпроса накъде върви войната, по какъв начин да се стигне до нейното привършване и какви гаранции да бъдат дадени на Украйна за нейното бъдеще, съгласно четирима дипломати от НАТО, взели участие в тези диалози.
Ами Украйна?
Украйна, която искаше покана за участие в НАТО или най-малко съответен график за присъединение, не получи във Вилнюс нито едно от двете. Вместо това страните от Алианса се съгласиха, че Украйна вероятно ще се причисли, когато " съдружниците се спогодят и изискванията бъдат изпълнени ", се споделя в тяхна обща декларация, която обаче не съдържа детайлности за това по кое време, в случай че въобще в миналото, Киев ще извърши тези условия.
Едно от дребното положителни за Киев неща бе, че Г-7 разгласи дълготрайни задължения за гарантиране на сигурността на Украйна. Държавите от Г-7 съгласуваха рамка за обезпечаване на дълготрайни гаранции в областта на сигурността за Украйна. Това е значим ангажимент, който, по думите на украинския президент Володимир Зеленски, ще помогне на неговата страна по пътя? към участието в НАТО.
Обещанията за продължение на финансовата и военна поддръжка за Киев, целящи да покажат на Москва, че задължението на Запада е дълготраен, не обгръщат обаче задачата на Зеленски да получи покана за участие в предвождания от Съединени американски щати съюз и са повече един политически жест, в сравнение с решение, което да докара до съответни ограничения на този стадий, разясняват анализатори.
Ангажиментите ще костват скъпо и ще изискват съвещания сред водачите на страните и техните парламенти. Макар западни чиновници да споделят, че тази рамка има за цел да обезврежда въздействието на изборните цикли в участващите страни, проектът не съдържа детайлности по какъв начин ще се подсигурява, че уговорките ще останат непоклатими, което значи, че те съвсем несъмнено ще се въздействат от политическата обстановка.
В декларацията няма нищо, което да спре някой песимист във връзка с поддръжката за Украйна като някогашния американски президент Доналд Тръмп да промени курса, в случай че завоюва изборите през 2024 година.
Доставката на " съвременно военно съоръжение в сухопътната, въздушната и морската сфера ", образованието на украински военни, шерването на разследваща информация и съдействието за киберотбрана са ядрото на уговорките. Киев поема насрещни задължения за промени, в това число на правосъдната система, както и във връзка с цивилния надзор над армията.
На срещата във Вилнюс Зеленски нееднократно благодари на западните водачи за обещанията им, въпреки че по-рано изрази рецензии към НАТО, като окачестви като " неуместно " решението на Алианса да не кани Украйна да се причисли, както и да не афишира времева рамка за присъединението.
Володимир Зеленски съобщи след края на форума: " Украинската делегация се връща вкъщи със сериозна победа в региона на сигурността за Украйна, за нашата страна, за нашия народ и за нашите деца ". Но това бе по-скоро, с цел да вдъхне оптимизъм на сънародниците си. А и да смекчи тона към съдружниците от НАТО, които се оказаха подразнени от негови по-ранни мнения.
Британският министър на защитата Бен Уолъс и съветникът на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан приканиха Украйна да покаже повече признателност за помощта, която е получила от Запада, в отговор на недоволствата на Зеленски, че страната му не е получила явен график или набор от условия за присъединение към НАТО. Изявленията на Уолъс и Съливан, направени на две разнообразни събития в коридорите на втория ден от срещата във Вилнюс, наподобява накараха украинския водач да промени позицията си и по-късно той сподели, че е " признателен на всички водачи на страните от НАТО " за тяхната поддръжка и помощ.
На срещата във Вилнюс предпазливостта на американския президент Джо Байдън се сблъска с апелите да се притегли Украйна по-близо до участие в Алианса. Напрежението на срещата показва провокациите, пред които е изправен Вашингтон, откакто негови съдружници оферират проекти, които пораждат у някои опасения за по-мащабна война с Русия.
Преговорите за хлъзгавия път на Украйна към НАТО продължаваха до последния миг, а чиновници на държавното управление на Байдън считат, че най-сетне са постигнали компромис: заричане за облекчена процедура за присъединение на Киев, незабавно щом военната конюнктура го разреши. Байдън обаче е изправен пред възходящо предизвикателство да резервира единството на НАТО, защото други страни от ден на ден прокарват проекти за подкрепяне на Украйна, които е допустимо да преминат границите, които Белият дом счита, че могат да провокират ескалация от страна на Русия.
Обобщението е, че срещата на върха на НАТО във Вилнюс бе белязана от обещания и неизясненост сред Володимир Зеленски и неговите съдружници от Алианса. Срещата бе комплицирана и дълга, в случай че не и историческа.
Какво демонстрира предишното
На среща на върха в Букурещ през 2008 година водачите на държавите-членки на НАТО се съгласиха, че Украйна, която беше част от управлявания от Съветски съюз до разпадането му през 1991 година, вероятно може да се причисли към Алианса. Но тогава не бе даден на Киев така наречен План за деяние за участие (Membership Action Plan), излагащ пътната карта за присъединението към Пакта. Без отговор от НАТО остана обстановката и през 2014 година, когато Москва нелегално анексира Крим от Украйна и поддържа сепаратистки настроените области в Източна Украйна.
Много преди сегашната среща на високо ниво във Вилнюс бе ясно, че въпреки по думите на Йенс Столтенберг " законното място " на Украйна да е в НАТО, тя няма да може да се причисли, до момента в който бушува войната с Русия, чиито сили в този момент заемат по-голяма част от източната и южната част на Украйна.
Още при започване на юни украинският президент Володимир Зеленски призна, че нацията му схваща тази позиция, само че в края на месеца той повтори апела си Украйна да получи " политическа покана " за НАТО на срещата на върха във Вилнюс.
Съгласно процеса на кандидатстване за участие, който беше спазен от другите някогашни соцстрани в Източна Европа, претендентите би трябвало да потвърдят, че дават отговор на политически, стопански и военни критерии, и са в положение да допринесат за интервенциите на НАТО във боен проект. От 1999 година насам множеството страни, които имат за цел да се причислят към Алианса, са спазвали всяка собствен План за деяние за участие, макар че тази процедура не е наложителна. Ето в този момент да вземем за пример Финландия и Швеция, които до неотдавна бяха неутрални страни, към този момент работят в тясно съдействие с НАТО и са поканени да се причислят непосредствено към Пакта.
Не е ясно по какъв начин ще наподобява пътят на Украйна към участието, защото от ден на ден и повече страни, в това число топ членки, като Англия и Германия, оферират да се прескочи процесът на Плана за деяние за участие. С подобен ход НАТО може да отговори на настояванията на Киев.
Украинската войска направи огромни стъпки към стандартите на НАТО след цялостното навлизане на Русия. Процесът се форсира, защото руските оръжия и муниции последователно се изчерпват, а Западът образова украинските войски съгласно стандартите на НАТО и изпраща все по-модерни оръжия.
Защо е толкоз мъчно Украйна да стане член на НАТО?
Има една уговорка за взаимопомощ, която лежи в основата на Северноатлантическия контракт, подписан през 1949 година с главната цел да се опълчи на риска от руско нахлуване на територията на съдружниците. Познатият като Член 5 се показва като една от главните аргументи Украйна да не може да се причисли към НАТО, до момента в който е в спор с Русия, защото това може незабавно да въвлече Алианса в деен спор с Москва.
Член 5 от Вашингтонския контракт на НАТО гласи, че офанзива против един съдружник се смята за офанзива против всички съдружници. Йенс Столтенберг даде да се разбере, че до момента в който НАТО би трябвало да разиска разновидности за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна за времето след войната, гаранции за сигурност по Член 5 ще бъдат предоставени единствено на пълноправни членове на Алианса.
От друга страна Кремъл разказва разширението на НАТО в посока към Русия като доказателство за западна неприязън към страната - нещо, което западните страни отхвърлят, заявявайки, че Алиансът е напълно защитителен по природа. Москва се зарича да сътвори проблеми за доста години напред, в случай че Украйна се причисли към НАТО, и предизвестява, че ще работи както сметне за удачно, с цел да подсигурява своята сигурност.
-->
В литовската столица Вилнюс се организира двудневна среща на най-високо ниво на държавите-членки на НАТО. Предварителните упования бяха, че форумът ще се посвети на това какво може да бъде направено за Украйна в справедливата й защита от съветската инвазия и какви вероятности могат да се дадат за участието й в Алианса. Вместо това Киев получи доста малко, а главно изявленията се концентрираха върху смяната на отношението на НАТО по отношение на Русия, която към този момент се явява най-голямата опасност за страните-членки.
Срещу Путин
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, който въпреки и посетител бе неофициалният водач на срещата във Вилнюс, задаваше тона на диалозите и точно той се нахвърли на Владимир Путин, като упрекна съветския си сътрудник, че " жадно се стреми към земя и власт ". Воденият от Съединените щати Алианс няма да се разколебае в своята поддръжка за Украйна против съветската експанзия, безапелационен бе той.
В своя тирада след края на двудневната среща на водачите от страните членки на НАТО в Литва, на самия предел на Русия, Байдън похвали народа на в миналото окупираната от Съветския съюз страна. Той също по този начин приветства присъединението на Финландия към алианса, както и предстоящото в скоро време приемане на прилежаща Швеция.
Байдън, който трансформира обединяването на НАТО в един от най-важните си политически цели, сподели, че Путин мощно е подценил решимостта на военния съюз.
" НАТО е по-силна, по-енергична и да, по-обединена, от когато и да било в своята история. Наистина, по-жизненоважена за нашето общо бъдеще. Това не стана инцидентно. Не бе неизбежно ", сподели Байдън пред хиляди присъстващи във Вилнюския университет, доста от които го приветстваха, развявайки литовски и американски флагове.
" Когато Путин и неговата жадност за земя и власт отприщиха бруталната му война против Украйна, той смяташе, че НАТО ще се разпадне. Той мислеше, че нашето единение ще се разпадне при първото тестване. Той смяташе, че демократичните водачите ще бъдат слаби. Той обаче грешеше ", акцентира американският президент.
Речта на Байдън имаше за цел да сплоти съдружниците и да покаже ролята му на международната сцена преди предизборната президентска акция в Съединени американски щати следващата година, фокусирана върху превъзмогване на раздялите вкъщи и в чужбина, отбелязва Ройтерс.
Въпреки позитивното обръщение, американските представители обаче са имали различия в частни диалози със своите сътрудници във Вилнюс по въпроса накъде върви войната, по какъв начин да се стигне до нейното привършване и какви гаранции да бъдат дадени на Украйна за нейното бъдеще, съгласно четирима дипломати от НАТО, взели участие в тези диалози.
Ами Украйна?
Украйна, която искаше покана за участие в НАТО или най-малко съответен график за присъединение, не получи във Вилнюс нито едно от двете. Вместо това страните от Алианса се съгласиха, че Украйна вероятно ще се причисли, когато " съдружниците се спогодят и изискванията бъдат изпълнени ", се споделя в тяхна обща декларация, която обаче не съдържа детайлности за това по кое време, в случай че въобще в миналото, Киев ще извърши тези условия.
Едно от дребното положителни за Киев неща бе, че Г-7 разгласи дълготрайни задължения за гарантиране на сигурността на Украйна. Държавите от Г-7 съгласуваха рамка за обезпечаване на дълготрайни гаранции в областта на сигурността за Украйна. Това е значим ангажимент, който, по думите на украинския президент Володимир Зеленски, ще помогне на неговата страна по пътя? към участието в НАТО.
Обещанията за продължение на финансовата и военна поддръжка за Киев, целящи да покажат на Москва, че задължението на Запада е дълготраен, не обгръщат обаче задачата на Зеленски да получи покана за участие в предвождания от Съединени американски щати съюз и са повече един политически жест, в сравнение с решение, което да докара до съответни ограничения на този стадий, разясняват анализатори.
Ангажиментите ще костват скъпо и ще изискват съвещания сред водачите на страните и техните парламенти. Макар западни чиновници да споделят, че тази рамка има за цел да обезврежда въздействието на изборните цикли в участващите страни, проектът не съдържа детайлности по какъв начин ще се подсигурява, че уговорките ще останат непоклатими, което значи, че те съвсем несъмнено ще се въздействат от политическата обстановка.
В декларацията няма нищо, което да спре някой песимист във връзка с поддръжката за Украйна като някогашния американски президент Доналд Тръмп да промени курса, в случай че завоюва изборите през 2024 година.
Доставката на " съвременно военно съоръжение в сухопътната, въздушната и морската сфера ", образованието на украински военни, шерването на разследваща информация и съдействието за киберотбрана са ядрото на уговорките. Киев поема насрещни задължения за промени, в това число на правосъдната система, както и във връзка с цивилния надзор над армията.
На срещата във Вилнюс Зеленски нееднократно благодари на западните водачи за обещанията им, въпреки че по-рано изрази рецензии към НАТО, като окачестви като " неуместно " решението на Алианса да не кани Украйна да се причисли, както и да не афишира времева рамка за присъединението.
Володимир Зеленски съобщи след края на форума: " Украинската делегация се връща вкъщи със сериозна победа в региона на сигурността за Украйна, за нашата страна, за нашия народ и за нашите деца ". Но това бе по-скоро, с цел да вдъхне оптимизъм на сънародниците си. А и да смекчи тона към съдружниците от НАТО, които се оказаха подразнени от негови по-ранни мнения.
Британският министър на защитата Бен Уолъс и съветникът на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан приканиха Украйна да покаже повече признателност за помощта, която е получила от Запада, в отговор на недоволствата на Зеленски, че страната му не е получила явен график или набор от условия за присъединение към НАТО. Изявленията на Уолъс и Съливан, направени на две разнообразни събития в коридорите на втория ден от срещата във Вилнюс, наподобява накараха украинския водач да промени позицията си и по-късно той сподели, че е " признателен на всички водачи на страните от НАТО " за тяхната поддръжка и помощ.
На срещата във Вилнюс предпазливостта на американския президент Джо Байдън се сблъска с апелите да се притегли Украйна по-близо до участие в Алианса. Напрежението на срещата показва провокациите, пред които е изправен Вашингтон, откакто негови съдружници оферират проекти, които пораждат у някои опасения за по-мащабна война с Русия.
Преговорите за хлъзгавия път на Украйна към НАТО продължаваха до последния миг, а чиновници на държавното управление на Байдън считат, че най-сетне са постигнали компромис: заричане за облекчена процедура за присъединение на Киев, незабавно щом военната конюнктура го разреши. Байдън обаче е изправен пред възходящо предизвикателство да резервира единството на НАТО, защото други страни от ден на ден прокарват проекти за подкрепяне на Украйна, които е допустимо да преминат границите, които Белият дом счита, че могат да провокират ескалация от страна на Русия.
Обобщението е, че срещата на върха на НАТО във Вилнюс бе белязана от обещания и неизясненост сред Володимир Зеленски и неговите съдружници от Алианса. Срещата бе комплицирана и дълга, в случай че не и историческа.
Какво демонстрира предишното
На среща на върха в Букурещ през 2008 година водачите на държавите-членки на НАТО се съгласиха, че Украйна, която беше част от управлявания от Съветски съюз до разпадането му през 1991 година, вероятно може да се причисли към Алианса. Но тогава не бе даден на Киев така наречен План за деяние за участие (Membership Action Plan), излагащ пътната карта за присъединението към Пакта. Без отговор от НАТО остана обстановката и през 2014 година, когато Москва нелегално анексира Крим от Украйна и поддържа сепаратистки настроените области в Източна Украйна.
Много преди сегашната среща на високо ниво във Вилнюс бе ясно, че въпреки по думите на Йенс Столтенберг " законното място " на Украйна да е в НАТО, тя няма да може да се причисли, до момента в който бушува войната с Русия, чиито сили в този момент заемат по-голяма част от източната и южната част на Украйна.
Още при започване на юни украинският президент Володимир Зеленски призна, че нацията му схваща тази позиция, само че в края на месеца той повтори апела си Украйна да получи " политическа покана " за НАТО на срещата на върха във Вилнюс.
Съгласно процеса на кандидатстване за участие, който беше спазен от другите някогашни соцстрани в Източна Европа, претендентите би трябвало да потвърдят, че дават отговор на политически, стопански и военни критерии, и са в положение да допринесат за интервенциите на НАТО във боен проект. От 1999 година насам множеството страни, които имат за цел да се причислят към Алианса, са спазвали всяка собствен План за деяние за участие, макар че тази процедура не е наложителна. Ето в този момент да вземем за пример Финландия и Швеция, които до неотдавна бяха неутрални страни, към този момент работят в тясно съдействие с НАТО и са поканени да се причислят непосредствено към Пакта.
Не е ясно по какъв начин ще наподобява пътят на Украйна към участието, защото от ден на ден и повече страни, в това число топ членки, като Англия и Германия, оферират да се прескочи процесът на Плана за деяние за участие. С подобен ход НАТО може да отговори на настояванията на Киев.
Украинската войска направи огромни стъпки към стандартите на НАТО след цялостното навлизане на Русия. Процесът се форсира, защото руските оръжия и муниции последователно се изчерпват, а Западът образова украинските войски съгласно стандартите на НАТО и изпраща все по-модерни оръжия.
Защо е толкоз мъчно Украйна да стане член на НАТО?
Има една уговорка за взаимопомощ, която лежи в основата на Северноатлантическия контракт, подписан през 1949 година с главната цел да се опълчи на риска от руско нахлуване на територията на съдружниците. Познатият като Член 5 се показва като една от главните аргументи Украйна да не може да се причисли към НАТО, до момента в който е в спор с Русия, защото това може незабавно да въвлече Алианса в деен спор с Москва.
Член 5 от Вашингтонския контракт на НАТО гласи, че офанзива против един съдружник се смята за офанзива против всички съдружници. Йенс Столтенберг даде да се разбере, че до момента в който НАТО би трябвало да разиска разновидности за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна за времето след войната, гаранции за сигурност по Член 5 ще бъдат предоставени единствено на пълноправни членове на Алианса.
От друга страна Кремъл разказва разширението на НАТО в посока към Русия като доказателство за западна неприязън към страната - нещо, което западните страни отхвърлят, заявявайки, че Алиансът е напълно защитителен по природа. Москва се зарича да сътвори проблеми за доста години напред, в случай че Украйна се причисли към НАТО, и предизвестява, че ще работи както сметне за удачно, с цел да подсигурява своята сигурност.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ