Зеленски: Предлагаха ни капитулация. Избрахме контранастъпление
Украинският президент Володимир Зеленски произнесе прочувствена тирада, в която напомни всички трагични събития, с които трябваше да се сблъскат неговите сънародници, и изрази вяра, че успеха във войната, в която са дадени към този момент толкоз доста жертви, е на хоризонта.
-----------------------------------------------------------------------------------------
Драги украинци!
Тази година стартира на 24 февруари. Без предисловия и без прелюдии. Рязко. Рано. В 4 часа.
Беше мрачно. Беше шумно. За мнозина беше комплицирано, за някои - ужасно. Минаха 311 дни. Все още може да ни е мрачно, шумно и комплицирано. Но към този момент в никакъв случай няма да е ужасно. И в никакъв случай няма е срамно.
Това беше нашата година. Годината на Украйна. Годината на украинците.
На 24 февруари ние се събудихме. Станахме други. Друг народ. Други украинци. Първите ракети дефинитивно унищожиха лабиринта на илюзиите. Ние видяхме кой кой е. И на какво са способни приятелите, враговете, и най-много - на какво сме способни ние самите.
На 24 февруари милиони от нас направиха своя избор. Не бял байрак, а синьо-жълто знаме. Не бягство, а среща. Среща на врага. Съпротива и битка.
Взривовете на 24 февруари ни оглушиха. Оттогава ние не всичко чуваме. И не всички слушаме. Казваха ни: нямате различен вид, с изключение на да се предадете. Ние отговаряме: нямаме различен вид, с изключение на да победим.
На 24 февруари започнахме да ковем нашата победа. От доста " тухлички " - стотици други победи.
Ние победихме суматохата. Не се разбягахме, а се събрахме. Ние победихме подозренията, унинието, страха. Повярвахме в себе си и в своите сили. Във Въоръжените сили на Украйна. В разузнаването. В Националната армия. СБУ. Граничарите. Териториалната защита. Противовъздушната защита. Полицията. Всички сили на защитата и сигурността. Аз се гордея с всички вас, нашите воини!
Тази година може да се назова година на загубите за Украйна, за цяла Европа, за целия свят. Но това би било неверно. Ние не би трябвало да приказваме по този начин.
Ние нищо не загубихме. На нас ни беше отнето.
Украйна не загуби синове и дъщери - те ни бяха отнети от убийци. Украинците не изгубиха своите домове - те бяха унищожени от терористите. Ние не загубихме нашите земи - те бяха окупирани от поробители. Планетата не загуби мира - Русия го унищожи.
Тази година ни рани в сърцето. Ние изплакахме всичките си сълзи. Прочетохме всичките си молебствия. 311 дни. За всяка минута има какво да кажем. Но множеството думи са непотребни. Те са ненужни. Не са нужни обяснения, декорации. Нужна е тишина. За да се чуе.
Нужни са паузи. За да се разбере.
Утрото на 24 февруари.
Гостомел. Буча. Ирпен. Бородянка. Харков.
«Мрія».
Краматорск. Гара. Играчка.
Чернигов.
Мариупол. Драматичният спектакъл. Надписът " Деца ".
Оленовка.
Одеса. Многоетажен блок. Момиченце. Три месеца.
Волнянск. Родилен дом. Бебе. На два дни.
«Азовстал».
Това не може да бъде забравено. И не може да бъде простено. Но може да бъде победено.
Ние устояхме, тъй като имаше нещо, което ни държеше. Нашият дух.
Отбраната на Киев.
Харков.
Николаев.
Чернобаевка.
Змийският остров.
HIMARS.
Антоновският мост.
Кримският мост.
«Нептун».
Крайсерът «Москва».
Руският боен транспортен съд.
Изюм, Балаклея и Купянск.
Херсон.
И се молим да има Кременна и Сватово. Мелитопол, целият Донбас. Крим.
Ние се борим и ще продължим да се борим. Заради основната дума: победа.
Тя сигурно ще пристигна. Ние вървим към нея 311 дни.
Отдадохме доста сили. Но в мига, когато ви се коства, че към този момент не можете да вървите напред, спомнете си през какво към този момент минахме.
Искам да ви кажа: украинци, вие сте невероятни! Погледнете какво направихме и вършим!
Как нашите воини от първите дни разрушават тази " втора войска в света ".
Как нашите хора спираха колоните с тяхната техника.
Как дъртак стопира танк с ръце.
Как жена смъкна дрон с консерва домати.
Как в окупация крадяхте противников танкове, БТР-и, вертолет, снаряди.
Как за часове събирахте пари за " Ловци на шахеди ", морски дронове, бронирани машини, коли за спешна помощ и " Байрактари ".
Как издържахме всички закани, обстрели, касетъчни бомби, крилати ракети, мрачевина и мраз.
Как се подкрепяхме взаимно и всички - страната.
По време на война е значим всеки.
Независимо дали държи оръжие, волан на автомобил, щурвал на кораб или аероплан, скалпел или показалка.
Всеки, който е зад ноутбук, който ръководи комбайн, трен.
Който стои на охраняем пост или в електростанция.
Журналисти и дипломати, работещи в комуналните служби и спасители.
Всички. Които работят. Учат в университет или учебно заведение. И дори тези, които едвам в този момент се учат да вървят.
Всичко това е поради тях. Нашите деца. Нашите хора. Нашата страна.
В огромната война няма дребни каузи. Няма ненужни. Всеки от нас е герой. Всеки от нас е фронт. Всеки от нас е основа за защита.
Ние се борим като един тим - цялата страна, всички наши райони. Аз ви се удивлявам. Искам да благодаря на всеки несломим район на Украйна.
Харков. Осакатен, само че непослушен. Вие доказахте на врага, че да бъдеш близко териториално не значи да бъдеш близко ментално. Харков е украински град. Град-герой.
Несъкрушимият Николаев. Героически устоя на всички удари. Град на вълна, преодоляваща всички стихии.
Сумщина и Суми. Вие сте едни от първите, които усетихте пълномащабното навлизане на окупантите. За тях Сумщина стана кост в гърлото. Обикновени хора правеха коктейли " Молотов ", палеха противников колони, взеха първите пленници. Сумщина - това е мощ.
Днепър. Опора и благонадежден гръб за нашия фронт. Вие приемахте хора, вие връщахте живота на ранените бойци. Независимо от непрекъснатите удари, Днепър живее.
Одеса. Слънчева и приветлива, в този момент е цитадела. Световна цитадела. Която пази нас и света. Храни света, изпращайки всекидневно по море милиони тонове избавление. Защото Одеса е майка.
Херсон! Вие сте хора-герои! Вие живяхте в окупация над осем месеца. Без вести. Без връзка. Откъснати от Украйна.
Хиляди от вас излизаха на акции против рашистите. Вие не знаехте виждат ли в Украйна това, знаят ли за това. Окупаторите ви лъжеха, че Украйна ви е изоставила и няма да се бори за вас. Но вие вярвахте, и на инат на всичко, дочакахте. Лицето на Херсон е обезобразено от отломките на снарядите, само че най-важното е, че посрещаме Новата година свободни и дружно под синьо-жълтите флагове. А това значи, че всичко ще възстановим, ще построим отначало. Също както и в Чернигов, и в Запорожието, и в Краматорск, и в Бахмут.
Тези, които станаха подслон за милиони украинци - Ровно, Франковск, Тернопол, Винница. Благодаря ви! Тези, които получават и предават милиони тонове помощ от Европа и света: Лвов, Ужгород, Черновци, Луцк. Благодаря ви! Тези, които одобряват евакуираните бизнес, предприятия, университети: Хмелницки, Житомир, Кропивницки, Полтава, Черкаси. Благодаря ви!
И тези, които чакат Украйна. И ще я дочакат. Донбас, Луганщина, Крим. Благодаря ви, наши воини!
И, несъмнено, Киевщина и Киев – нашето сърце, които постоянно бие, с помощта на вас, всички наши украинци!
Ние сме едно семейство. Една Украйна.
Това е годината, когато
Украйна промени света. А светът откри Украйна.
Казваха ни: капитулация. Ние избрахме контранастъпление. Казваха ни да вървим към отстъпки и взаимни отстъпки. Ние вървим към Европейски Съюз и НАТО.
Светът чу Украйна. Европарламентът, Бундестагът, Народното събрание на Англия, Кнесетът, Конгресът на Съединени американски щати.
Светът почувства Украйна. Украйна в медиите. В сърцата на хората. В най-търсените неща в Гугъл.
Светът видя Украйна. На основните площади в Торонто, Ню Йорк, Лондон, Варшава, Флоренция, Сидни и други градове.
Украинците удивляват. Украинците се приветстват. Украинците въодушевяват.
И има ли нещо, което може да ни уплаши? Не. Има ли някой, който може да ни спре? Не.
Защото ние сме дружно.
Затова водиме война. За нас.
Най-хубавият за нас салют са складовете на окупантите. Най-добрият подарък - цифрите в докладите на Генералния щаб.
Ние не знаем какво ще ни донесе новата 2023 година Но сме подготвени за всичко.
Нови постижения? Ще бъдем щастливи. Нови удари? Ще бъдем непоколебими. Продължение на битката? Ще се борим. А когато победим - ще се прегърнем.
Драги украинци!
Искам да ви пожелая едно - победа. И това е основното. Едно благопожелание за всички украинци.
Нека тази година стане годината на завръщането. Завръщането на нашите хора. На воините - при техните фамилии. На пленените - в техните домове. На бежанците - в тяхната Украйна.
Завръщане на нашите земи. И краткотрайно окупираните ще станат вечно свободни.
Завръщане към нормалния метод на живот. Към щастливите минути без комендантски час. Към земните наслади без въздушни паники.
Завръщане на това, което ни откраднаха. Детството на нашите деца, спокойната напреднала възраст на нашите родители.
За да могат внуците през ваканциите да отидат при бабите и дядовците си. За дини в Херсон. За череши в Мелитопол.
За да бъдат нашите градове свободни. А нашите другари - правилни.
И с цел да се появи в докладите към цифрите за 100 000 унищожени врагове и хиляди единици унищожена съветска техника нашата основна цифра и триумф - 603 хиляди 628 кв. км. Площта на самостоятелна Украйна, както беше през 1991 година Както ще бъде вечно.
Нека новата година донесе всичко това. Ние сме подготвени да се борим за това. Затова всеки от нас е тук. Аз съм тук. Ние сме тук. Вие сте тук. Всички сме тук. Всички ние сме Украйна.
Слава на Украйна!
-----------------------------------------------------------------------------------------
Драги украинци!
Тази година стартира на 24 февруари. Без предисловия и без прелюдии. Рязко. Рано. В 4 часа.
Беше мрачно. Беше шумно. За мнозина беше комплицирано, за някои - ужасно. Минаха 311 дни. Все още може да ни е мрачно, шумно и комплицирано. Но към този момент в никакъв случай няма да е ужасно. И в никакъв случай няма е срамно.
Това беше нашата година. Годината на Украйна. Годината на украинците.
На 24 февруари ние се събудихме. Станахме други. Друг народ. Други украинци. Първите ракети дефинитивно унищожиха лабиринта на илюзиите. Ние видяхме кой кой е. И на какво са способни приятелите, враговете, и най-много - на какво сме способни ние самите.
На 24 февруари милиони от нас направиха своя избор. Не бял байрак, а синьо-жълто знаме. Не бягство, а среща. Среща на врага. Съпротива и битка.
Взривовете на 24 февруари ни оглушиха. Оттогава ние не всичко чуваме. И не всички слушаме. Казваха ни: нямате различен вид, с изключение на да се предадете. Ние отговаряме: нямаме различен вид, с изключение на да победим.
На 24 февруари започнахме да ковем нашата победа. От доста " тухлички " - стотици други победи.
Ние победихме суматохата. Не се разбягахме, а се събрахме. Ние победихме подозренията, унинието, страха. Повярвахме в себе си и в своите сили. Във Въоръжените сили на Украйна. В разузнаването. В Националната армия. СБУ. Граничарите. Териториалната защита. Противовъздушната защита. Полицията. Всички сили на защитата и сигурността. Аз се гордея с всички вас, нашите воини!
Тази година може да се назова година на загубите за Украйна, за цяла Европа, за целия свят. Но това би било неверно. Ние не би трябвало да приказваме по този начин.
Ние нищо не загубихме. На нас ни беше отнето.
Украйна не загуби синове и дъщери - те ни бяха отнети от убийци. Украинците не изгубиха своите домове - те бяха унищожени от терористите. Ние не загубихме нашите земи - те бяха окупирани от поробители. Планетата не загуби мира - Русия го унищожи.
Тази година ни рани в сърцето. Ние изплакахме всичките си сълзи. Прочетохме всичките си молебствия. 311 дни. За всяка минута има какво да кажем. Но множеството думи са непотребни. Те са ненужни. Не са нужни обяснения, декорации. Нужна е тишина. За да се чуе.
Нужни са паузи. За да се разбере.
Утрото на 24 февруари.
Гостомел. Буча. Ирпен. Бородянка. Харков.
«Мрія».
Краматорск. Гара. Играчка.
Чернигов.
Мариупол. Драматичният спектакъл. Надписът " Деца ".
Оленовка.
Одеса. Многоетажен блок. Момиченце. Три месеца.
Волнянск. Родилен дом. Бебе. На два дни.
«Азовстал».
Това не може да бъде забравено. И не може да бъде простено. Но може да бъде победено.
Ние устояхме, тъй като имаше нещо, което ни държеше. Нашият дух.
Отбраната на Киев.
Харков.
Николаев.
Чернобаевка.
Змийският остров.
HIMARS.
Антоновският мост.
Кримският мост.
«Нептун».
Крайсерът «Москва».
Руският боен транспортен съд.
Изюм, Балаклея и Купянск.
Херсон.
И се молим да има Кременна и Сватово. Мелитопол, целият Донбас. Крим.
Ние се борим и ще продължим да се борим. Заради основната дума: победа.
Тя сигурно ще пристигна. Ние вървим към нея 311 дни.
Отдадохме доста сили. Но в мига, когато ви се коства, че към този момент не можете да вървите напред, спомнете си през какво към този момент минахме.
Искам да ви кажа: украинци, вие сте невероятни! Погледнете какво направихме и вършим!
Как нашите воини от първите дни разрушават тази " втора войска в света ".
Как нашите хора спираха колоните с тяхната техника.
Как дъртак стопира танк с ръце.
Как жена смъкна дрон с консерва домати.
Как в окупация крадяхте противников танкове, БТР-и, вертолет, снаряди.
Как за часове събирахте пари за " Ловци на шахеди ", морски дронове, бронирани машини, коли за спешна помощ и " Байрактари ".
Как издържахме всички закани, обстрели, касетъчни бомби, крилати ракети, мрачевина и мраз.
Как се подкрепяхме взаимно и всички - страната.
По време на война е значим всеки.
Независимо дали държи оръжие, волан на автомобил, щурвал на кораб или аероплан, скалпел или показалка.
Всеки, който е зад ноутбук, който ръководи комбайн, трен.
Който стои на охраняем пост или в електростанция.
Журналисти и дипломати, работещи в комуналните служби и спасители.
Всички. Които работят. Учат в университет или учебно заведение. И дори тези, които едвам в този момент се учат да вървят.
Всичко това е поради тях. Нашите деца. Нашите хора. Нашата страна.
В огромната война няма дребни каузи. Няма ненужни. Всеки от нас е герой. Всеки от нас е фронт. Всеки от нас е основа за защита.
Ние се борим като един тим - цялата страна, всички наши райони. Аз ви се удивлявам. Искам да благодаря на всеки несломим район на Украйна.
Харков. Осакатен, само че непослушен. Вие доказахте на врага, че да бъдеш близко териториално не значи да бъдеш близко ментално. Харков е украински град. Град-герой.
Несъкрушимият Николаев. Героически устоя на всички удари. Град на вълна, преодоляваща всички стихии.
Сумщина и Суми. Вие сте едни от първите, които усетихте пълномащабното навлизане на окупантите. За тях Сумщина стана кост в гърлото. Обикновени хора правеха коктейли " Молотов ", палеха противников колони, взеха първите пленници. Сумщина - това е мощ.
Днепър. Опора и благонадежден гръб за нашия фронт. Вие приемахте хора, вие връщахте живота на ранените бойци. Независимо от непрекъснатите удари, Днепър живее.
Одеса. Слънчева и приветлива, в този момент е цитадела. Световна цитадела. Която пази нас и света. Храни света, изпращайки всекидневно по море милиони тонове избавление. Защото Одеса е майка.
Херсон! Вие сте хора-герои! Вие живяхте в окупация над осем месеца. Без вести. Без връзка. Откъснати от Украйна.
Хиляди от вас излизаха на акции против рашистите. Вие не знаехте виждат ли в Украйна това, знаят ли за това. Окупаторите ви лъжеха, че Украйна ви е изоставила и няма да се бори за вас. Но вие вярвахте, и на инат на всичко, дочакахте. Лицето на Херсон е обезобразено от отломките на снарядите, само че най-важното е, че посрещаме Новата година свободни и дружно под синьо-жълтите флагове. А това значи, че всичко ще възстановим, ще построим отначало. Също както и в Чернигов, и в Запорожието, и в Краматорск, и в Бахмут.
Тези, които станаха подслон за милиони украинци - Ровно, Франковск, Тернопол, Винница. Благодаря ви! Тези, които получават и предават милиони тонове помощ от Европа и света: Лвов, Ужгород, Черновци, Луцк. Благодаря ви! Тези, които одобряват евакуираните бизнес, предприятия, университети: Хмелницки, Житомир, Кропивницки, Полтава, Черкаси. Благодаря ви!
И тези, които чакат Украйна. И ще я дочакат. Донбас, Луганщина, Крим. Благодаря ви, наши воини!
И, несъмнено, Киевщина и Киев – нашето сърце, които постоянно бие, с помощта на вас, всички наши украинци!
Ние сме едно семейство. Една Украйна.
Това е годината, когато
Украйна промени света. А светът откри Украйна.
Казваха ни: капитулация. Ние избрахме контранастъпление. Казваха ни да вървим към отстъпки и взаимни отстъпки. Ние вървим към Европейски Съюз и НАТО.
Светът чу Украйна. Европарламентът, Бундестагът, Народното събрание на Англия, Кнесетът, Конгресът на Съединени американски щати.
Светът почувства Украйна. Украйна в медиите. В сърцата на хората. В най-търсените неща в Гугъл.
Светът видя Украйна. На основните площади в Торонто, Ню Йорк, Лондон, Варшава, Флоренция, Сидни и други градове.
Украинците удивляват. Украинците се приветстват. Украинците въодушевяват.
И има ли нещо, което може да ни уплаши? Не. Има ли някой, който може да ни спре? Не.
Защото ние сме дружно.
Затова водиме война. За нас.
Най-хубавият за нас салют са складовете на окупантите. Най-добрият подарък - цифрите в докладите на Генералния щаб.
Ние не знаем какво ще ни донесе новата 2023 година Но сме подготвени за всичко.
Нови постижения? Ще бъдем щастливи. Нови удари? Ще бъдем непоколебими. Продължение на битката? Ще се борим. А когато победим - ще се прегърнем.
Драги украинци!
Искам да ви пожелая едно - победа. И това е основното. Едно благопожелание за всички украинци.
Нека тази година стане годината на завръщането. Завръщането на нашите хора. На воините - при техните фамилии. На пленените - в техните домове. На бежанците - в тяхната Украйна.
Завръщане на нашите земи. И краткотрайно окупираните ще станат вечно свободни.
Завръщане към нормалния метод на живот. Към щастливите минути без комендантски час. Към земните наслади без въздушни паники.
Завръщане на това, което ни откраднаха. Детството на нашите деца, спокойната напреднала възраст на нашите родители.
За да могат внуците през ваканциите да отидат при бабите и дядовците си. За дини в Херсон. За череши в Мелитопол.
За да бъдат нашите градове свободни. А нашите другари - правилни.
И с цел да се появи в докладите към цифрите за 100 000 унищожени врагове и хиляди единици унищожена съветска техника нашата основна цифра и триумф - 603 хиляди 628 кв. км. Площта на самостоятелна Украйна, както беше през 1991 година Както ще бъде вечно.
Нека новата година донесе всичко това. Ние сме подготвени да се борим за това. Затова всеки от нас е тук. Аз съм тук. Ние сме тук. Вие сте тук. Всички сме тук. Всички ние сме Украйна.
Слава на Украйна!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ