Приятел ли е руската опозиция на Украйна?
Украинският учен Елена Давликанова и съветският антивоенен опозиционен политик Любов Собол разискват вътрешните съперници на Владимир Путин, написа CEPA.
Елена Давликанова е част от Програмата за стипендии за народна власт в Центъра за разбор на европейските политики (CEPA). Нейната работа е фокусирана върху анализирането на опциите за помиряване сред Украйна и Русия във връзка с фашизма и тоталитаризма в Русия и техните резултати върху Русия. Тя е умел откривател, който през 2022 година организира изследванията " Работата на украинския парламент във военно време " и " Войната на разказите: обликът на Украйна в медиите ".
Любов Собол е старши помощник в Центъра за разбор на европейските политики (CEPA). Тя е съветска политическа и социална фигура. Тя поредно се застъпва за демократизацията на Русия и се опълчва на политиката на Путин. Тя организира журналистически следствия за корупцията в Русия, до момента в който работи като юрист на Фондацията за битка с корупцията на Алексей Навални. В момента тя управлява антипропагандни планове в YouTube.
Елена Давликанова:
Правилото, че " врагът на моя зложелател е мой другар " не работи, когато се ползва към Украйна и съветската съпротива. Въпреки че има водачи на публичното мнение като Андрей Пионтковски и Виктория Ивлева, чиито позиции в никакъв случай не са били в интерес на Кремъл, доста съветски либерали не са съумели да устоят теста във връзка с Украйна.
Украинска доброволческа самодейност проучва изказвания за Украйна сред 2014 година и 2022 година на 91 видни публични съветски фигури, които се нареждат като съперници на режима на Путин. Само половината нарекоха събитията от 2014-2022 година война, още по-малко имаха вяра, че Крим е неразделна част от Украйна и не всички можеха да признаят, че Русия е агресор, даже след 2022 година Но съвсем всички се застъпват за руснаците, да вземем за пример за по-меки визови политики и финансови ограничавания.
Любов Собол:
Обобщаването, че съветската съпротива е била безразлична към войната в Украйна, е погрешно и подвеждащо. През 2014 година десетки хиляди стачкуваха против анексирането на Крим, а до 2022 година, макар че бяха принудени да изоставен в чужбина заради репресии, те уверено противодействаха на пропагандата на Путин за настъпление. Опозицията поредно показва истината за войната на руснаците, заемайки недвусмислена антивоенна позиция през цялото време.
Въпреки че Кремъл, а не опозицията, инициира войната, значимо е да се признае, че обществената рецензия за Крим или разискването на събития като Буча (място на прословуто съветско клане) провокира обилни правни дейности в Русия. Хората, които осъждат анексията от 2014 година или пълномащабната инвазия от 2022 година, са изправени пред до пет години затвор. Мълчанието, страхът и апатията не способстват за поддръжка на дейностите на Кремъл.
Елена Давликанова:
Дори по-вреден от неуспеха да се обезпечи демократично развиване в личната им страна е опитът да се убеди Западът, че Русия е на крачка от демокрацията. Михаил Ходорковски предизвести Запада да не плаши съветския народ посредством наказания. Някои опозиционни водачи даже се застъпват за унищожаване на глобите и предложение на кандидатура за Европейски Съюз като демонстрация на положителната воля на Запада. Светът би трябвало да се поучи от грешките си - след Чечня, Грузия и войната против Украйна през 2014 година мнозина на Запад направиха всичко по силите си, с цел да задоволят апетитите на Русия и до 2022 година се надяваха на общо пространство от Владивосток до Лисабон.
Дори в случай че икономическите ползи са предпочитани, интеграцията в цивилизования свят изисква съблюдаване на правила, гарантиращи лоялна конкуренция, отбрана на правата на вложителите и спокойно взаимно битие. Русия в никакъв случай не е приемала правилото на върховенството на закона и геноцидната война в сърцето на Европа не е оставила доста пространство за маневриране.
Уважението се печели с деяние. 30-милионната съветска диаспора не стана знаменосец на придвижването против режима, макар напъните на Антивоенния комитет и Форума за свободна Русия. Разбира се, има хиляди хора, които заеха дейна позиция, както и някои почтени хора в самата Русия, само че за нация от 144 милиона души реакцията е най-вече пасивна.
Отне един милион души на централния площад в Киев, с цел да бъде свален дилетант тиранин по време на Революцията на достолепието в Украйна през 2014 година Това е съвсем същото като броя на руснаците, намерили леговище в чужбина, заобикаляйки мобилизацията, болшинството от които не се причислява към антивоенното придвижване в заточение. Докато някои споделят, че са отказали да убиват украинци, други признават, че не са създали нищо, с цел да предотвратят или спрат страданието им.
За украинците разказът, че съветският народ страда от наказания и репресии, е ако не друго, несвоевременен. Освен това Русия е главният източник на огромна част от разтърсванията в Европа и Съединени американски щати, породени от нейните антидемократични стратегически връзки и поддръжка за крайнодесни придвижвания.
Любов Собол:
Дефицитът на върховенството на закона и демократичните правила в Русия е неопровергаем, само че е извънредно значимо да се прави разлика сред геополитическите дейности на Кремъл и позицията на елементарните руснаци. На фона на възходящите репресии те постоянно демонстрират незаинтересованост като защитна реакция. Проучванията от Левада център през 2021 година преди нахлуването демонстрират обща липса на неприязън измежду руснаците към прилежащите страни и признаването на суверенитета на Украйна — обещаващ знак.
Има поразителни разлики сред изискванията за митинг в Русия на Путин и Майдана в Украйна. Последният имаше опозиционно наличие в Народното събрание, имаше непреследвани спонсори на митинги и витално гражданско общество, до момента в който Русия, под възроденото завещание на ФСБ, търпи политически затвор и премахнати цивилен структури.
Въпреки че скептицизмът във връзка с съветската народна власт е понятен, международната общественост би трябвало да я поддържа, налагайки наказания и увеличавайки натиска върху режима на Путин, като в същото време поддържа демократичните придвижвания. Пренебрежението към демокрацията единствено играе в услуга на Путин, улеснявайки евентуално безсрочно ръководство, подкрепено от необятно публикувано отчаяние.
Елена Давликанова:
Друг тест за моралния компас на съветската съпротива е концепцията за груповата политическа отговорност на съветския народ, която не намира единомислеща поддръжка. Гари Каспаров и Мария Снеговая упорстват за това, само че гласовете им се губят във виковете на отвод. Той е значим като мотор за обществена и политическа смяна и от своя страна от значително значение за деимпериализацията на Русия и нормализирането на връзките й със съседите и в Запада. Да бъдеш самодеклариран член на съветската съпротива не е индикатор за хуманнните полезности на обещано лице или е належащо за възобновяване на справедливостта за Украйна.
Бившият министър на външните работи на Украйна и сегашен началник на Руския проучвателен център, Володимир Огризко, означи, че " въображаемата " красива Русия на бъдещето ", насърчавана от по този начин наречената съветска съпротива, планува по-нататъшно обработване на " великолепие " и притежаването на нуклеарно оръжие, което неизбежно ще докара до появяването на нов Путин ".
Любов Собол:
Колективната отговорност на руснаците не е мит, а оперативна действителност, илюстрирана от наказания като възбраната на SWIFT и задгранични компании, напускащи Русия, което визира доста жители. Дискусиите за груповата виновност обаче могат да пропуснат задачата.
Често тези, които се усещат отговорни, не са направили неточности, като Каспаров, който се опълчи на Путин първоначално, до момента в който военнопрестъпниците намират самооправдание и упрекват Запада. Приказките, че всички руснаци са отговорни, размиват самостоятелната отговорност на тези, които поръчват бомбени атентати, изтезават пандизчии, правят полово принуждение, отвличат деца, непринудено се включват във война и пропагандират спор посредством медиите. Диалогът се нуждае от уточненост и съответни проекти за деяние, с цел да има смисъл.
Необходимо е делене на виновността, разграничение на тези, които предизвикаха, проведоха и поддържаха войната, от тези, които се опълчват на военната експанзия, стачкуват против политиката на Путин или се борят с корупцията. Мълчаливите руснаци, като не смъкват режима на Путин, мълчешком образуват съпротивителна мощ и възможности за дейности на държавното управление. Освен това, по въпроса за виновността, за какво човек, който се опълчва на режима, би трябвало да носи отговорност пред други, като някогашния немски канцлер Герхард Шрьодер или други политици и публицисти, подкрепящи ползите на Кремъл в чужбина?
Дори и без съветски паспорт, техният принос подкрепя войната в Украйна повече от доста руснаци. През 2020 година екипът на Алексей Навални предложи 35 лица да бъдат глобени, само че против съдружниците на Путин не бяха подхванати никакви дейности.
Вслушването в съветската съпротива по-рано можеше да предотврати европейския спор. Приписването на виновност, в случай че се сметне за належащо, би трябвало да бъде световно основание.
Елена Давликанова е част от Програмата за стипендии за народна власт в Центъра за разбор на европейските политики (CEPA). Нейната работа е фокусирана върху анализирането на опциите за помиряване сред Украйна и Русия във връзка с фашизма и тоталитаризма в Русия и техните резултати върху Русия. Тя е умел откривател, който през 2022 година организира изследванията " Работата на украинския парламент във военно време " и " Войната на разказите: обликът на Украйна в медиите ".
Любов Собол е старши помощник в Центъра за разбор на европейските политики (CEPA). Тя е съветска политическа и социална фигура. Тя поредно се застъпва за демократизацията на Русия и се опълчва на политиката на Путин. Тя организира журналистически следствия за корупцията в Русия, до момента в който работи като юрист на Фондацията за битка с корупцията на Алексей Навални. В момента тя управлява антипропагандни планове в YouTube.
Елена Давликанова:
Правилото, че " врагът на моя зложелател е мой другар " не работи, когато се ползва към Украйна и съветската съпротива. Въпреки че има водачи на публичното мнение като Андрей Пионтковски и Виктория Ивлева, чиито позиции в никакъв случай не са били в интерес на Кремъл, доста съветски либерали не са съумели да устоят теста във връзка с Украйна.
Украинска доброволческа самодейност проучва изказвания за Украйна сред 2014 година и 2022 година на 91 видни публични съветски фигури, които се нареждат като съперници на режима на Путин. Само половината нарекоха събитията от 2014-2022 година война, още по-малко имаха вяра, че Крим е неразделна част от Украйна и не всички можеха да признаят, че Русия е агресор, даже след 2022 година Но съвсем всички се застъпват за руснаците, да вземем за пример за по-меки визови политики и финансови ограничавания.
Любов Собол:
Обобщаването, че съветската съпротива е била безразлична към войната в Украйна, е погрешно и подвеждащо. През 2014 година десетки хиляди стачкуваха против анексирането на Крим, а до 2022 година, макар че бяха принудени да изоставен в чужбина заради репресии, те уверено противодействаха на пропагандата на Путин за настъпление. Опозицията поредно показва истината за войната на руснаците, заемайки недвусмислена антивоенна позиция през цялото време.
Въпреки че Кремъл, а не опозицията, инициира войната, значимо е да се признае, че обществената рецензия за Крим или разискването на събития като Буча (място на прословуто съветско клане) провокира обилни правни дейности в Русия. Хората, които осъждат анексията от 2014 година или пълномащабната инвазия от 2022 година, са изправени пред до пет години затвор. Мълчанието, страхът и апатията не способстват за поддръжка на дейностите на Кремъл.
Елена Давликанова:
Дори по-вреден от неуспеха да се обезпечи демократично развиване в личната им страна е опитът да се убеди Западът, че Русия е на крачка от демокрацията. Михаил Ходорковски предизвести Запада да не плаши съветския народ посредством наказания. Някои опозиционни водачи даже се застъпват за унищожаване на глобите и предложение на кандидатура за Европейски Съюз като демонстрация на положителната воля на Запада. Светът би трябвало да се поучи от грешките си - след Чечня, Грузия и войната против Украйна през 2014 година мнозина на Запад направиха всичко по силите си, с цел да задоволят апетитите на Русия и до 2022 година се надяваха на общо пространство от Владивосток до Лисабон.
Дори в случай че икономическите ползи са предпочитани, интеграцията в цивилизования свят изисква съблюдаване на правила, гарантиращи лоялна конкуренция, отбрана на правата на вложителите и спокойно взаимно битие. Русия в никакъв случай не е приемала правилото на върховенството на закона и геноцидната война в сърцето на Европа не е оставила доста пространство за маневриране.
Уважението се печели с деяние. 30-милионната съветска диаспора не стана знаменосец на придвижването против режима, макар напъните на Антивоенния комитет и Форума за свободна Русия. Разбира се, има хиляди хора, които заеха дейна позиция, както и някои почтени хора в самата Русия, само че за нация от 144 милиона души реакцията е най-вече пасивна.
Отне един милион души на централния площад в Киев, с цел да бъде свален дилетант тиранин по време на Революцията на достолепието в Украйна през 2014 година Това е съвсем същото като броя на руснаците, намерили леговище в чужбина, заобикаляйки мобилизацията, болшинството от които не се причислява към антивоенното придвижване в заточение. Докато някои споделят, че са отказали да убиват украинци, други признават, че не са създали нищо, с цел да предотвратят или спрат страданието им.
За украинците разказът, че съветският народ страда от наказания и репресии, е ако не друго, несвоевременен. Освен това Русия е главният източник на огромна част от разтърсванията в Европа и Съединени американски щати, породени от нейните антидемократични стратегически връзки и поддръжка за крайнодесни придвижвания.
Любов Собол:
Дефицитът на върховенството на закона и демократичните правила в Русия е неопровергаем, само че е извънредно значимо да се прави разлика сред геополитическите дейности на Кремъл и позицията на елементарните руснаци. На фона на възходящите репресии те постоянно демонстрират незаинтересованост като защитна реакция. Проучванията от Левада център през 2021 година преди нахлуването демонстрират обща липса на неприязън измежду руснаците към прилежащите страни и признаването на суверенитета на Украйна — обещаващ знак.
Има поразителни разлики сред изискванията за митинг в Русия на Путин и Майдана в Украйна. Последният имаше опозиционно наличие в Народното събрание, имаше непреследвани спонсори на митинги и витално гражданско общество, до момента в който Русия, под възроденото завещание на ФСБ, търпи политически затвор и премахнати цивилен структури.
Въпреки че скептицизмът във връзка с съветската народна власт е понятен, международната общественост би трябвало да я поддържа, налагайки наказания и увеличавайки натиска върху режима на Путин, като в същото време поддържа демократичните придвижвания. Пренебрежението към демокрацията единствено играе в услуга на Путин, улеснявайки евентуално безсрочно ръководство, подкрепено от необятно публикувано отчаяние.
Елена Давликанова:
Друг тест за моралния компас на съветската съпротива е концепцията за груповата политическа отговорност на съветския народ, която не намира единомислеща поддръжка. Гари Каспаров и Мария Снеговая упорстват за това, само че гласовете им се губят във виковете на отвод. Той е значим като мотор за обществена и политическа смяна и от своя страна от значително значение за деимпериализацията на Русия и нормализирането на връзките й със съседите и в Запада. Да бъдеш самодеклариран член на съветската съпротива не е индикатор за хуманнните полезности на обещано лице или е належащо за възобновяване на справедливостта за Украйна.
Бившият министър на външните работи на Украйна и сегашен началник на Руския проучвателен център, Володимир Огризко, означи, че " въображаемата " красива Русия на бъдещето ", насърчавана от по този начин наречената съветска съпротива, планува по-нататъшно обработване на " великолепие " и притежаването на нуклеарно оръжие, което неизбежно ще докара до появяването на нов Путин ".
Любов Собол:
Колективната отговорност на руснаците не е мит, а оперативна действителност, илюстрирана от наказания като възбраната на SWIFT и задгранични компании, напускащи Русия, което визира доста жители. Дискусиите за груповата виновност обаче могат да пропуснат задачата.
Често тези, които се усещат отговорни, не са направили неточности, като Каспаров, който се опълчи на Путин първоначално, до момента в който военнопрестъпниците намират самооправдание и упрекват Запада. Приказките, че всички руснаци са отговорни, размиват самостоятелната отговорност на тези, които поръчват бомбени атентати, изтезават пандизчии, правят полово принуждение, отвличат деца, непринудено се включват във война и пропагандират спор посредством медиите. Диалогът се нуждае от уточненост и съответни проекти за деяние, с цел да има смисъл.
Необходимо е делене на виновността, разграничение на тези, които предизвикаха, проведоха и поддържаха войната, от тези, които се опълчват на военната експанзия, стачкуват против политиката на Путин или се борят с корупцията. Мълчаливите руснаци, като не смъкват режима на Путин, мълчешком образуват съпротивителна мощ и възможности за дейности на държавното управление. Освен това, по въпроса за виновността, за какво човек, който се опълчва на режима, би трябвало да носи отговорност пред други, като някогашния немски канцлер Герхард Шрьодер или други политици и публицисти, подкрепящи ползите на Кремъл в чужбина?
Дори и без съветски паспорт, техният принос подкрепя войната в Украйна повече от доста руснаци. През 2020 година екипът на Алексей Навални предложи 35 лица да бъдат глобени, само че против съдружниците на Путин не бяха подхванати никакви дейности.
Вслушването в съветската съпротива по-рано можеше да предотврати европейския спор. Приписването на виновност, в случай че се сметне за належащо, би трябвало да бъде световно основание.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ