Либералният международен ред бавно се разпада
На пръв взор международната стопанска система наподобява успокояващо устойчива. Америка процъфтява, макар че комерсиалната й война с Китай ескалира. Германия устоя на загубата на съветски газови доставки, без да претърпи икономическа злополука. Войната в Близкия изток не докара до петролен потрес. Изстрелващите ракети бунтовници хути съвсем не са докоснали световния поток от артикули. Като дял от световния Брутният вътрешен продукт, търговията се възвърне от пандемията и се предвижда да нарасне устойчиво тази година, пише The Economist.
Погледнете по-дълбоко обаче и ще видите крехкостта. В продължение на години редът, който ръководи световната стопанска система след Втората международна война, е ерозиран. Днес е покрай колапс. Притеснителен брой съвкупни въздействия може да провокират безредица, където силата е предписание, а войната още веднъж взема решение въпросите на великите сили. Дори в случай че в никакъв случай не се стигне до спор, резултатът върху стопанската система от срив в нормите може да бъде бърз и жесток.
Разпадането на остарелия ред е очевидно на всички места. Санкциите се употребяват четири пъти повече, в сравнение с през 90-те години на предишния век; Америка неотдавна наложи " вторични " санкции на организации, които поддържат съветските армии. В ход е война за дотации, защото страните се стремят да копират голямата държавна поддръжка на Китай и Америка за зелено произвеждане. Въпреки че доларът остава преобладаващ и нововъзникващите стопански системи са по-устойчиви, световните финансови потоци стартират да се фрагментират.
Институциите, които защитаваха остарялата система, или към този момент не съществуват, или бързо губят доверие. Световната комерсиална организация навършва 30 години идната година, само че ще прекара повече от пет години в застой, заради пренебрегването на Съединени американски щати. МВФ е обзет от рецесия на идентичността, заловен сред зелената стратегия и обезпечаването на финансова непоклатимост. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации е неподвижен. Наднационалните съдилища като Международния съд от ден на ден е изпозлван като оръжие от воюващите страни. Миналия месец американски политици, в това число Мич Макконъл, водачът на републиканците в Сената, заплашиха Международния углавен съд със наказания, в случай че издаде заповеди за арест на водачите на Израел, който също е упрекнат в геноцид от Южна Африка в Международния съд.
Досега разпокъсаността и упадъкът са наложили прикрит налог върху световната стопанска система: осезателен, само че единствено в случай че знаете къде да търсите. За страдание, историята демонстрира, че са вероятни по-дълбоки, по-хаотични сривове — и могат да се случат ненадейно, щом стартира упадъкът. Първата международна война унищожи златния век на глобализацията, който мнозина по това време смятаха, че ще продължи постоянно. В началото на 30-те години на предишния век, след началото на Депресията и цените на Смут-Хоули, вносът на Америка се срина с 40% единствено за две години. През август 1971 година Ричард Никсън ненадейно спря конвертируемостта на доларите в злато; единствено 19 месеца по-късно системата на Бретън Уудс с закрепени обменни курсове се разпадна.
Днес сходен раздор наподобява прекомерно въобразим. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом с неговия светоглед с нулева сума ще продължи ерозията на институциите и нормите. Страхът от втора вълна от на ниска цена китайски импорт може да го форсира. Откровената война сред Америка и Китай за Тайван или сред Запада и Русия може да докара до изчерпателен провал.
В доста от тези сюжети загубата ще бъде по-сериозна, в сравнение с доста хора си мислят. Модерно е да се подлага на критика необузданата глобализация като причина за неравенството, международната финансова рецесия и пренебрегването на климата. Но достиженията от 1990-те и 2000-те - връхната точка на демократичния капитализъм - са несравними в историята. Стотици милиони се избавиха от бедността в Китай, когато той се интегрира в международната стопанска система. Коефициентът на детска смъртност в международен мащаб е по-малко от половината от това през 1990 година Процентът на международното население, убито от държавни спорове, доближи следвоенно дъно от 0,0002% през 2005 г.; през 1972 година е бил съвсем 40 пъти по-висок. Най-новите проучвания демонстрират, че ерата на " Вашингтонския консенсус ", който днешните водачи се надяват да заменят, е била тази, в която бедните страни са почнали да се радват на догонващ напредък, затваряйки пропастта с богатия свят.
Упадъкът на системата заплашва да забави този напредък или даже да го върне обратно. Веднъж разрушен, той надали ще бъде сменен от нови правила. Вместо това международните каузи ще изпаднат в естественото си положение на безредица, което благоприятства бандитизма и насилието. Без доверие и институционална рамка за съдействие ще стане по-трудно за страните да се оправят с провокациите на 21-ви век, от ограничение на конкуренцията във въоръжаването в региона на изкуствения разсъдък до съдействие в космоса. Проблемите ще се вземат решение от клубове на страни с единодушие. Това може да проработи, само че по-често ще включва насила и възмущение, както при въглеродните гранични мита в Европа или враждата на Китай с МВФ. Когато съдействието отстъпи място на мощното въоръжаване, страните имат по-малко аргументи да пазят мира.
В очите на Китайската комунистическа партия, Владимир Путин или други циници, система, в която силата е предписание, не би била нищо ново. Те виждат демократичния ред не като пробутване на възвишени идеали, а като практикуване на сурова американска мощност - власт, която в този момент е в условен крах.
Вярно е, че системата, открита след Втората международна война, реализира брак сред интернационалистичните правила на Америка и нейните стратегически ползи. И въпреки всичко демократичният ред донесе големи изгоди и на останалия свят. Много от бедните по света към този момент страдат от неспособността на МВФ да позволи рецесията с държавния дълг, която последва пандемията от COVID-19. Държави със междинен приход като Индия и Индонезия, които се надяват да си проправят път към благосъстоянието, се възползват от опциите, основани от фрагментацията на остарелия ред, само че в последна сметка ще разчитат на световната стопанска система да остане интегрирана и предвидима. А просперитетът на огромна част от развития свят, изключително на дребните отворени стопански системи като Англия и Южна Корея, зависи напълно от търговията. Подкрепена от мощния напредък в Америка, може да наподобява по този начин, като че ли международната стопанска система може да оцелее във всичко, което й се постанова. Не, не може.
Погледнете по-дълбоко обаче и ще видите крехкостта. В продължение на години редът, който ръководи световната стопанска система след Втората международна война, е ерозиран. Днес е покрай колапс. Притеснителен брой съвкупни въздействия може да провокират безредица, където силата е предписание, а войната още веднъж взема решение въпросите на великите сили. Дори в случай че в никакъв случай не се стигне до спор, резултатът върху стопанската система от срив в нормите може да бъде бърз и жесток.
Разпадането на остарелия ред е очевидно на всички места. Санкциите се употребяват четири пъти повече, в сравнение с през 90-те години на предишния век; Америка неотдавна наложи " вторични " санкции на организации, които поддържат съветските армии. В ход е война за дотации, защото страните се стремят да копират голямата държавна поддръжка на Китай и Америка за зелено произвеждане. Въпреки че доларът остава преобладаващ и нововъзникващите стопански системи са по-устойчиви, световните финансови потоци стартират да се фрагментират.
Институциите, които защитаваха остарялата система, или към този момент не съществуват, или бързо губят доверие. Световната комерсиална организация навършва 30 години идната година, само че ще прекара повече от пет години в застой, заради пренебрегването на Съединени американски щати. МВФ е обзет от рецесия на идентичността, заловен сред зелената стратегия и обезпечаването на финансова непоклатимост. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации е неподвижен. Наднационалните съдилища като Международния съд от ден на ден е изпозлван като оръжие от воюващите страни. Миналия месец американски политици, в това число Мич Макконъл, водачът на републиканците в Сената, заплашиха Международния углавен съд със наказания, в случай че издаде заповеди за арест на водачите на Израел, който също е упрекнат в геноцид от Южна Африка в Международния съд.
Досега разпокъсаността и упадъкът са наложили прикрит налог върху световната стопанска система: осезателен, само че единствено в случай че знаете къде да търсите. За страдание, историята демонстрира, че са вероятни по-дълбоки, по-хаотични сривове — и могат да се случат ненадейно, щом стартира упадъкът. Първата международна война унищожи златния век на глобализацията, който мнозина по това време смятаха, че ще продължи постоянно. В началото на 30-те години на предишния век, след началото на Депресията и цените на Смут-Хоули, вносът на Америка се срина с 40% единствено за две години. През август 1971 година Ричард Никсън ненадейно спря конвертируемостта на доларите в злато; единствено 19 месеца по-късно системата на Бретън Уудс с закрепени обменни курсове се разпадна.
Днес сходен раздор наподобява прекомерно въобразим. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом с неговия светоглед с нулева сума ще продължи ерозията на институциите и нормите. Страхът от втора вълна от на ниска цена китайски импорт може да го форсира. Откровената война сред Америка и Китай за Тайван или сред Запада и Русия може да докара до изчерпателен провал.
В доста от тези сюжети загубата ще бъде по-сериозна, в сравнение с доста хора си мислят. Модерно е да се подлага на критика необузданата глобализация като причина за неравенството, международната финансова рецесия и пренебрегването на климата. Но достиженията от 1990-те и 2000-те - връхната точка на демократичния капитализъм - са несравними в историята. Стотици милиони се избавиха от бедността в Китай, когато той се интегрира в международната стопанска система. Коефициентът на детска смъртност в международен мащаб е по-малко от половината от това през 1990 година Процентът на международното население, убито от държавни спорове, доближи следвоенно дъно от 0,0002% през 2005 г.; през 1972 година е бил съвсем 40 пъти по-висок. Най-новите проучвания демонстрират, че ерата на " Вашингтонския консенсус ", който днешните водачи се надяват да заменят, е била тази, в която бедните страни са почнали да се радват на догонващ напредък, затваряйки пропастта с богатия свят.
Упадъкът на системата заплашва да забави този напредък или даже да го върне обратно. Веднъж разрушен, той надали ще бъде сменен от нови правила. Вместо това международните каузи ще изпаднат в естественото си положение на безредица, което благоприятства бандитизма и насилието. Без доверие и институционална рамка за съдействие ще стане по-трудно за страните да се оправят с провокациите на 21-ви век, от ограничение на конкуренцията във въоръжаването в региона на изкуствения разсъдък до съдействие в космоса. Проблемите ще се вземат решение от клубове на страни с единодушие. Това може да проработи, само че по-често ще включва насила и възмущение, както при въглеродните гранични мита в Европа или враждата на Китай с МВФ. Когато съдействието отстъпи място на мощното въоръжаване, страните имат по-малко аргументи да пазят мира.
В очите на Китайската комунистическа партия, Владимир Путин или други циници, система, в която силата е предписание, не би била нищо ново. Те виждат демократичния ред не като пробутване на възвишени идеали, а като практикуване на сурова американска мощност - власт, която в този момент е в условен крах.
Вярно е, че системата, открита след Втората международна война, реализира брак сред интернационалистичните правила на Америка и нейните стратегически ползи. И въпреки всичко демократичният ред донесе големи изгоди и на останалия свят. Много от бедните по света към този момент страдат от неспособността на МВФ да позволи рецесията с държавния дълг, която последва пандемията от COVID-19. Държави със междинен приход като Индия и Индонезия, които се надяват да си проправят път към благосъстоянието, се възползват от опциите, основани от фрагментацията на остарелия ред, само че в последна сметка ще разчитат на световната стопанска система да остане интегрирана и предвидима. А просперитетът на огромна част от развития свят, изключително на дребните отворени стопански системи като Англия и Южна Корея, зависи напълно от търговията. Подкрепена от мощния напредък в Америка, може да наподобява по този начин, като че ли международната стопанска система може да оцелее във всичко, което й се постанова. Не, не може.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ