Украинските въоръжени сили се нуждаят от повече войници, но малко

Украинските въоръжени сили се нуждаят от повече бойци, само че малко украинци желаят да се причислят към армията в този момент, написа Кристиан Сегура в испанския в. El País. Нещо повече, даже тези, които към този момент служат, мечтаят да дезертират. Това се случва заради умората на войските и неуспеха на контранастъплението, заради което моралът в армията пада.

Украинците, които непринудено се изправиха да пазят родината си, към този момент са изтощени или ранени, някои от тях са починали. И доста от тези, които би трябвало да ги сменят, избират да не го вършат. Украинското общество претърпява повратна точка - втората вълна от набор в армията за битка с Русия. Украинските въоръжени сили и гражданските управляващи ускориха напъните си да набират мъже на възраст сред 27 и 60 години, като даже ги заплашиха със затвор, в случай че откажат.

Правителството е изправено пред двойна задача: да изпрати нови сили на бойното поле и да се оправи с неналичието на мотивация измежду част от популацията, която не желае да се причисли към армията.

Кирил Бабий е украински артилерист, служител в Артьомовск (Бахмут), един от най-кървавите региони на бойни дейности. Той идва от Крим, полуостров, нелегално анексиран от Русия през 2014 година

Оттогава живее в Харков. Той знае какво е да загубиш дома си. Когато руснаците започнаха пълномащабна военна интервенция в Украйна през февруари 2022 година, той не се поколеба и се включи доброволец. През миналата година към половин милион мъже и 62 хиляди дами са създали същото. На 20 ноември Бабий разгласява текст в Instagram, който оказа огромно въздействие върху публичното мнение в Украйна. Той разгласи, че ще напусне армията през февруари 2024 година, две години след началото на спора. Бабий допуска, че ще лежи в пандиза за дезертиране, само че счита наборната система за несправедлива.

" Преди месец си зададох въпроса: ами в случай че спорът продължи пет години? И се разплаках. Два часът през нощта е. Не желая да заставам тук още три години. Психически съм отпаднал. Отпускът няма да помогне ", написа Бабий.

Други украински военни споделиха на El País за същото: " Отпуската, когато се случи [средно може да бъде две седмици в годината], не е задоволителна, с цел да се възстановиш. Мозъкът продължава да мисли за спора. "

Текстът на Бабий чудесно отразява мнението на доста негови приятели: " Погрешно е тези, които непринудено се мобилизирахме и защитавахме родината си, да имаме същите неприятни вероятности (за бъдещето). Всъщност по тази причина има запас от мобилизирани. "

" За това пиша това, с цел да настъпят промени, промени, които да трансфорат армията от затвор в добре проведена институция за отбрана на страната в дълготраен боен спор ", приключва военният.

Протестът на Бабий не е изолиран случай. Президентът Володимир Зеленски удостовери във видеообръщение предишния петък, че неговото държавно управление ще приложи нова система за активизиране, както и демобилизиране на войски, които се бият от съвсем две години.

През последния месец специфичен сътрудник на El País посети няколко града в западната и източната част на Украйна, от Лвов до Херсон, от Николаев до Днепър, от Киев до Запорожие. Той беседва с дузина младежи от разнообразни сфери на живота и всички тези изявленията приключват с едно и също умозаключение: те не желаят да се причислят към армията.

Администраторът в хотел Станислав от Лвов, градът, в който украинският шовинизъм е най-силен, съжалява, че толкоз доста хора от изтока не престават да приказват съветски. На въпрос дали е подготвен да отиде в армията, той отхвърля. " Защо толкоз доста мъртви? Да се ​​придвижим единствено 20 километра напред? Безсмислено е ", споделя той.

Станислав има поради минималния прогрес, който армията реализира по време на почналото през юни широкомащабно контранастъпление в запорожкото направление. Първите три месеца на интервенцията, от юни до август, доведоха до най-големите загуби измежду украинските войски.

Украинските въоръжени сили не дават данни за загубите на личен състав, само че американски военни източници споделиха пред The ​​New York Times през август, че 120 000 бойци са били ранени и 70 000 убити от началото на спора. Няма данни за възможни загуби през последните три месеца.

По-голямата част от украинското население продължава да поддържа военните дейности за прекъсване на съветската атака. Това се потвърждава от изследвания, извършени да вземем за пример от американския център " Галъп " през октомври предходната година. Според резултатите от изследването 60% от украинците " са за продължение на битката до победа ".

А под победа 91% от интервюираните имат поради изтласкването на съветските войски от цялата територия на страната. В същото изследване, оповестено от Gallup през октомври 2022 година, болшинството поддържа продължаването на борбите - 70 %.

Украинският Генерален щаб пази в загадка броя на призованите в армията, както и броя на нужните размени, само че военни източници в Запорожкото направление споделиха през октомври, че са нужни 200 хиляди нови бойци.

Хотелът, в който работи Станислав, се намира на бул. " Свобода " в центъра на Лвов. През уикендите, преди комендантския час [полунощ], питейните заведения и магазините за алкохол в региона са цялостни с младежи, които желаят да си починат. През ноември Станислав става очевидец на наложително отклоняване на група младежи от боен патрул.

През последните два месеца броят на видеоклиповете с сходни обстановки се е нараснал. Тези видеоклипове, снимани с мобилен телефон, обиколиха обществените медии и в този момент постоянно се появяват в публикации, разкриващи злоупотреби с власт.

Армията няма право да принуждава хората да одобряват призовка. Това може да се направи от гражданската администрация. Центровете за набиране на личен състав могат да изпращат призовки по пощата, да ги предават персонално на улицата или вкъщи. Всеки може да се подпише за приемане на призовката. Ако жител неведнъж откаже да се яви в пункт за набор - да се записва, да заяви за ситуацията си и аргументите, заради които не предстои на военна работа, да премине медицински обзор или да постъпи в армията - против него се образува правосъдно дело, което може да докара до санкция или отнемане от независимост за период от две до пет години.

От есента на тази година по пътищата се ускориха военните патрули, които се занимават с приканване в армията. Алексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност, удостовери новината за новата наборна стратегия пред The ​​Guardian на 27 ноември. Планът включва присъединяване на две огромни компании за набиране на личен състав, които да дефинират по-точно кои жители могат да бъдат привлечени в армията, като се вземе поради тяхното обучение или специалност. Според Данилов това ще даде повече убеденост на новобранците, че ще извършват отговорностите си в сходство с уменията си.

Краят на " доброволната готовност "

Всекидневникът „ Правда ” разгласява известие на 1 ноември, че времето за „ доброволна готовност ” би трябвало да свърши. Украинският вестник интервюира военния духовник Андрей Зелински, който отхвърля разделянето сред естествения живот в градове, надалеч от линията на прикосновение, като Киев, и зоните на бойни дейности.

" В Украйна през днешния ден има различна действителност, опция на болката, пострадването, гибелта. И това е главната опасност за опозиция против врага ", сподели той.

Но не всичко е толкоз добре в украинската столица, тук също има паника. Ростислав е на 28 години и от септември предходната година постоянно излиза на улицата с военни ботуши, яке и раница. Той не е боен, само че счита, че по този начин представители на военната работа няма да го тормозят на улицата. Ирина е на 30 години, работи като счетоводител във компания. Тя търси сътрудник посредством приложението за запознанства Tinder.

Мъжът, който среща през октомври, живее в източните покрайнини на Киев. Тя го поканила да се видят в кафене в центъра на града, само че той отказал и признал, че не излиза от региона си, тъй като не желал да се качва на градския превоз, където можел да бъде арестуван от патрул. The Telegraph в публикация от 27 ноември предизвести, че доста мъже се пробват да излизат по-рядко, с цел да избегнат готовност.

Можете да разберете какво се случва в главите на доста украинци по образеца на Александър - това е измисленото име на 27-годишен гражданин на Запорожие, който избира да остане неизвестен. Фронтът се намира на 25 километра от неговия град. Александър страда от меланхолия: той няма непрекъсната работа, тъй че рано или късно ще бъде свикан. Заплатите в армията са високи по отношение на междинните за страната: от 750 до 2500 евро на месец според от риска и отговорността.

Но кръгът му от другари включва военни и всички те го поучават да направи всичко допустимо, с цел да избегне това: " Имам двама страхотни другари. Единият служи в специфичните елементи, а преди два месеца се демобилизира, тъй като майка му се разболя и той би трябвало да се грижи за нея. Първото нещо, което ми сподели беше, че армията е цялостна неразбория и той няма да се върне. Друг мой другар тази есен заплати 5,5 хиляди $ на лидер, който го преведе през горите за два часа до словашката граница. Той напусна страната, тъй като не искаше да се бие. "

Мъжете от 18 до 65 години имат възбрана да напущат страната поради военно състояние.

Братовчедът на Александър се търси, тъй като не се е записал в локалния боен указател - всички мъже преди пенсионна възраст би трябвало да се записват. През последната седмица на ноември представител на военната работа за регистрация и регистриране отишъл при майка му, с цел да връчи следващата призовка, до момента в който синът й се укривал в Киев.

Съобщението, което най-вече трогва, беше споделено в Instagram от неговия добър другар Богдан, санитар в пехотен взвод от 12 души - всичките ранени или убити. Богдан признава, че задачата му е да напише книга, която да убеди хора като него да не отиват в армията. Постът му беше заличен и самият той от няколко седмици не е деен в обществената мрежа.

„ През май бях оптимист за изхода от спора, изяснява Александър. „ Тогава можех да се причисля към армията, само че нямаше прогрес, а в този момент е като да се биеш в спор, който няма край, все едно служиш наказване в продължение на години, без да знам по кое време мога да бъда още веднъж свободен. "

Превод и редакция: ни