Проф. Александър Шурбанов пред Lupa.bg: Да се цензурира Шекспир заради политическа коректност е престъпно
Уилям Шекспир продължава да бъде мистерия. Много малко създатели са съумели толкоз изрично да надживеят времето си и да влияят на нови и нови генерации читатели и фенове. Един от вероятните отговори е, че като стихотворец и драматург Шекспир стига до базисни неща в човешката природа, които не се затварят в един обособен интервал от историята, а не престават да съществуват интензивно и до наши дни. Каквото и да се случва с индивида, както и да се променяме от век на век, тези неща остават едни и същи. Те съдържат истината за развиването на индивида от детската му възраст до зрелостта и по-нататък. Със силата на своя талант Шекспир съумява да улови тези човешки страсти и въжделения, а посредством тях улавя нас, с цел да ни вкара в своите поетични светове. Това мнение изрази в изявление за Lupa.bg проф. Александър Шурбанов.
Той е най-задълбоченият български откривател на Шекспир, на британския Ренесанс и на британската и американска литература. Филолог англицист, дълготраен учител в Софийския университет, ерудиран преводач, стихотворец, публицист. Неговите преводи на Уилям Шекспир, Джон Милтън, Джон Дън, Джефри Чосър, Ейдриън Мичъл, Артър Конан Дойл, Джон Ъпдайк и други са знакови за преводаческото изкуство в България. Автор е на книги с лирика, прозаичност, пътеписи, на многочислени проучвания за британската и американската литература. Той е един от обичаните преподаватели на студентите, посветил живота си на това да предава своя опит и своето познание на генерации студенти.
Този диалог с проф. Александър Шурбанов е разумно продължение на друго Сега с изтъкнатия преводач беседваме за неговия нов превод на пиесата " Венецианският търговец ", изработен особено за слагането й в Народния спектакъл от режисьора Явор Гърдев.
" Голямата мощ на Шекспир е, че той вижда индивида в неговата разностранност и сякаш оставя на бъдещите режисьори да решат къде да слагат акцентите в неговите пиеси ", споделя проф. Александър Шурбанов.
- Проф. Шурбанов, за какво четири века след кончината на Уилям Шекспир неговите пиеси и неговата персона не престават да вълнуват преводачи, режисьори, артисти, писатели, откриватели, фенове, читатели? Какви пластове се откриват в неговите произведения, които го вършат толкоз настоящ и през днешния ден? В какво се крие геният на Шекспир?
- Великолепното дългоденствие на Шекспировото креативно завещание е една същинска мистерия. Много малко създатели са съумели толкоз изрично да надживеят времето си и да влияят на нови и нови генерации читатели и фенове. Навярно отговорите на тази мистерия са доста.
За мен един от вероятните отговори е, че като стихотворец и драматург Шекспир стига до базисни неща в човешката природа, които не се затварят в един обособен интервал от историята, а не престават да съществуват интензивно и до наши дни.
Понякога като че ли става дума за вглеждане в най-простите прояви на човешкото държание. Но с цел да се стигне до тази елементарност, би трябвало да се мине през огромните сложности, с които я затрупва и скрива животът. Със силата на своя талант Шекспир съумява да реализира това. Каквото и да става с нас, както и да се променяме от век на век, тези неща остават едни и същи. Те съдържат истината за развиването на индивида от детската му възраст до зрелостта и по-нататък. Именно тях улавя Шекспир, а посредством тях улавя нас, с цел да ни вкара в своите поетични светове.
Проф. Александър Шурбанов получи през 2013 година почетен „ Аскеер “ за креативна чест и принос в развиването на театралното изкуство за преводите му на „ Хамлет “, „ Отело “, „ Крал Лир “ и „ Макбет “ на Уилям Шекспир
- Явор Гърдев Ви е помолил да извършите нов превод на „ Венецианският търговец “ – пиесата, която той сложи предходната година в Народния спектакъл. Как приехте тази концепция на режисьора?
- Моята съществена линия в работата ми с Шекспировото творчество минава по-скоро през региона на нещастията и то на зрелите нещастия. Те ми влияят най-силно със своята психическа и философска дълбочина и с естетическата си комплексност. С това надвишават всичко друго, което Шекспир е основал. Не съм имал желание да се понечвам с други жанрове в Шекспировото творчество, само че Явор Гърдев ме изкуши да свърна и в нова посока. С него към този момент бяхме работили дружно по „ Хамлет “ – една доста сполучлива режисура на този режисьор, която доближи близо 100 представления в Народния спектакъл.
Когато Гърдев ми се обади и ми предложи да преведа „ Венецианският търговец “, ние водихме дълъг диалог. Аз се пробвах да го отклоня към други пиеси, с които съм се занимавал по-подробно. Но той към този момент беше се запалил по тази творба. Впрочем „ Венецианският търговец “, въпреки и да е вписана измежду Шекспировите комедии, в никой случай не е чиста комедия. В нея има и разтърсващи трагични събития и обстановки, които я доближават към нещастията.
Опитах се да проникна до дълбинната същина на тази творба. Малко по малко в процеса на вчитането в текста пиесата ме увлече. Сякаш започнах да я виждам по нов метод и да си я представям като оживяла на сцената в днешния миг. Реших да приема предлагането – още повече, че за мен е наслаждение да работя с подобен незабравим режисьор като Явор Гърдев и не бих отхвърлил с лека ръка тази опция за ново съдействие. И по този начин потегли всичко. Радвам се, че достигнахме до нещо, което към този момент цяла година вълнува публиката на огромната сцена в Народния спектакъл.
" Венецианският търговец " от Уилям Шекспир на режисьора Явор Гърдев получи тази година " Икар " за най-хубав театър
- Спектакълът е комплициран и евентуално, с цел да може да осъзнаеш и да анализираш тематиките в него е нужно да го гледаш повече от един път.
- Спектакълът се оказа много многопланов. Това произведение, както режисьорът го сервира в театъра, предизвика публиката по едно и също време да се забавлява, само че и да е нащрек.
Усетих това и мои близки хора, които са задоволително интелигентни, с цел да вдървен едно представление още от първите подиуми, ми споделиха: „ Тази режисура би трябвало да се гледа няколко пъти, с цел да стигнеш до дълбоките й смисли. “ Още първоначално се усеща, че в нея са заложени послания, за които фенът би трябвало да внимава. Непрекъснато се вършат връзки, намеци, полуизречени подмятания. Наистина би трябвало да гледаш повече от едно зрелище, с цел да осмислиш цялото.
- В послеписа към Вашия превод на „ Венецианският търговец “ пишете,че това е пиеса-приказка с разнообразни преплитащи се линии в трагичното деяние. Това ли е единствената пиеса на Шекспир, която е толкоз особена – тя е по едно и също време и комедия, и покруса, и приказка? Тоест жанровете се преплитат.
- Комбинирането на жанровете на комедията и на нещастието е особено за метода на Шекспир към драмата изобщо. Знаем по какъв начин в огромните му нещастия като „ Крал Лир “ и „ Хамлет “ органично се съчетават сериозното и смешното. Трагедията в тези пиеси е доста мощна и страшна, само че в тях има и доста комизъм, даже инфекциозен смях. Шекспир не се опасява от тези съчетания на сякаш несъвместими тонове. От друга страна, когато написа комедия, той нерядко стига и до трагични моменти в развиването на сюжета, незабелязано превключва от шеговития в сериозен диалог по разнообразни тематики, които пораждат в действието.
И въпреки всичко „ Венецианският търговец “ предлага по-особена сплав на трагичното и комичното, тъй като тук-там тази пиеса като че ли напълно не помни, че е замислена като комедия, и се впуска в земетръсни спорове, повличащи я към границата на убийството, на която се изправя един толкоз мъчно определим персонаж като Шайлок. Мисля, че в постановката, която гледаме в Народния спектакъл, този драматичен слой на пиесата е изведен на напред във времето. Той е изпълнен с остри конфликти, които не се икономисват на фена, а в противен случай – открояват се в цялостната си мощ. Приказката става страшна.
Бележитият учител и преводач в библиотеката на Софийския университет
- Кой беше ключът, който Вие открихте в пиесата, който отключи във Вашата душа желанието да преведете " Венецианският търговец "?
- Подбудите не бяха малко. Една от тях е монологът на Шайлок, в самия център: „ Та няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът тяло, ръце, крайници, сетива, усеща, пристрастености? Не се ли храни със същата храна като християнина, не го ли раняват същите оръжия, не страда ли от същите заболявания и не оздравява ли от същите лекове, не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него? Като ни убодете, не кървим ли; когато ни гъделичкате, не се ли смеем; когато ни отровите, не умираме ли? Е, когато ни обиждате, не би трябвало ли да мъстим?… “ Перифразирам, несъмнено, само че подобен е смисълът.
Това е зов от самото сърце на хуманизма и Самуел Финци го показва с цялата му разтърсваща мощ на обидата, болката и гнева. Шайлок напълно не е идеалният пример на индивида от Ренесанса, само че в този миг той става представител на най-хубавото в хуманистичната философия на тази ера, става изразител на усеща и убеждения, извлечени от личния му горчив опит. Ние всички сме хора, внушава той, и за какво е тази ненавист? Защо е това скъсване на един от различен? Забелязвате ли какъв брой настоящо звучи този стон и за нашето време? Дори единствено поради този извънреден монолог си заслужава пиесата да бъде необятно озвучена в днешния ден.
Самуел Финци беше отличен с " Икар " за водеща мъжка роля за превъплъщението си в Шайлок във „ Венецианският търговец “ на Народния спектакъл. От сцената той особено благодари на режисьора Явор Гърдев и на преводача на пиесата проф. Александър Шубанов
- Доколкото знам концепцията на Явор Гърдев е била пиесата „ Венецианският търговец “ да бъде сложена в подтекста на актуалните световни спорове, на междурелигиозните, междуетнически и културни войни и да се изследва обликът на другия, само че не с цел да го хулим, а да го забележим през неговите очи и по този начин да се доближим до него и да забележим по едно и също време индивида в нас, и индивида в другия, в другия от нас.
- Донякъде слагането на спектакъла изпревари кървавите събития, които се развихриха в Близкия Изток и които, за жалост, не стихват и до през днешния ден. Ние постоянно ги загърбваме, тъй като сме заети с други, по-близки до нас проблеми. Но там непрестанно умират хора, непрестанно пораждат нещастия в най-истинския смисъл на думата.
Може да се каже, че постановката на Гърдев предусети войната в Близкия Изток, предусети конфликта на вери, на етноси, който избухна с цялостна мощ скоро след първите й представления.
- Можем ли да кажем, че Шекспир е бил оракул и за нашето съвремие?
- По-скоро бихме могли да кажем, че тези проблеми на човешката цивилизация не се изживяват, те не остават в предишното. И това е най-обезпокоителното – че те през днешния ден не са по-невинни в сравнение с са били в това време, а може би са и по-трудно разрешими.
- Вероятно обликът на евреина лихвар Шайлок е най-сложният в пиесата, имайки поради, че от позиция на християните той е олицетворение на злото, само че както Вие отбелязахте, посредством него приказва и хуманизмът. Има ли конфликт сред злото и човечността?
- Много забавен и сложен за отговор въпрос. Величието на Шекспир е в това, че той, както към този момент стана дума, стига в човекознанието си до гениална елементарност. Но на никое място не опростява човешката многоплановост. Вижда индивида в неговата вътрешна противоречивост, не го идеализира. Дори Хамлет, на който толкоз съчувстваме и в който всички непринудено се вживяваме, има доста дефекти, които самичък знае и признава. Дори споделя, че поради тези дефекти няма право да живее на този свят.
Подобна противоречивост, несъмнено в по-малка степен, може да се забележи и у Шайлок, а и в други герои на „ Венецианският търговец “, които също будят благосклонности макар негативните си черти. И това е огромната мощ на Шекспир – той вижда индивида в неговата разностранност и сякаш оставя на бъдещите режисьори да решат къде да слагат акцентите.
Пиеса като „ Венецианският търговец “ може да се сложи по 100 разнообразни метода и обликът на Шайлок може да изпъкне като човек, на който можем напълно да съчувстваме или като на подобен, над който можем да се надсмиваме и даже да му желаем злото. Такива постановки е имало в европейския спектакъл и по тази причина и до през днешния ден някои упрекват Шекспир в расизъм. Но у Шекспир расизъм няма, тъй като на неговата природа са непознати схематизмът и фанатизмът. Той просто усеща естествените реакции на съвременниците си към дадени тематики и видове персонажи.
Въвлича публиката в пиесата, драматизира нейното отношение към публичния живот и по този начин го проблематизира. Шекспир не дава на никое място един плосък отговор на тези доста комплицирани въпроси, а провокира публиката да мисли по тях, а и да осъзнае настройката си към тях.
- И тук зависи от режисьорското решение и от интерпретацията на артиста какъв Шайлок ще забележим на сцената – единствено злодея или единствено хуманиста, или доста комплицирания, многопластов персонаж, съчетаващ разнообразни характерности.
- Да, тъкмо по този начин.
Проф. Александър Шурбанов е дълготраен учител в Катедра „ Англицистика и американистика “ на Факултета по типичен и нови филологии и е бил и негов декан
- Днес в творчеството на Шекспир се намесва и понятието „ политическа уместност “. Имаше ли ругателни изрази в пиесата, които Вие решихте да избегнете в своя превод? Имам поради обиди към евреите, които биха могли да предизвикат антисемитизъм. Какво е Вашето мнение по този въпрос като преводач и като интелектуалец?
- Предишни преводачи са упражнявали сходна намеса-цензура. Пиесата на Шекспир е наситена с ругателство и неприязън към Шайлок и неговото обграждане. Самата дума „ евреин “ е съвсем постоянно омерзително дамгосване на този воин. Тя се използва неведнъж от персонажите-християни като нападка. На места човек изтръпва и се пита: „ Добре, не би трябвало ли тук да се спестят някои от тези повторения? “.
Аз обаче имам вяра, че по принцип нищо не би трябвало да се икономисва при превода. Преводът би трябвало да бъде правилен на оригинала. Цялата отговорност за това по какъв начин е издигната пиесата, какви токове текат в нея, носи създателят, не преводачът. Преводачът би бил виновен, в случай че стартира да трансформира създателя по едно или друго основание, да го редактира.
Никога не бих си разрешил да стана цензор на творба като „ Венецианският търговец “, тъй като тогава би се изгубил таман оня вътрешен спор сред гледни точки, който дава на режисьора повод за съживяването на пиесата в театъра.
Пиесата може да бъде употребена от злоумишлени театрали за каквото си пожелаят. Но тогава те ще би трябвало да изрежат такива монолози като този на Шайлок, за който говорихме. Ако стартират да режат значими неща в пиесата и да ги махат, това е нравствено укоримо, даже незаконно. Но аз не бих приел и другото предумишлено отношение към пиесата – оневиняването на евреина-лихвар поради страданията му.
Шайлок е остракиран от християните в пиесата. Удари върху него се нанасят и посредством фамилията му. Това кара създателя да изпитва известна благосклонност към него. Но същият този Шайлок е подготвен без всякакво разкаяние да отнеме живота на един собствен съгражданин. И въпреки всичко той е човек с усеща към околните си и със схващане за това, че всички хора от разнообразни етноси и от разнообразни вероизповедания в края на краищата са индивиди. Това е запаметяващ се урок на пиесата, който Явор Гърдев ясно откроява, без да го извежда като девиз на напред във времето.
Ерудираният лингвист англицист подари на Софийския университет над 1000 тома от персоналната си библиотека. Дарението бе признато през 2018 година от Библиотечно-информационния център по британистика и американистика към Катедра „ Англицистика и американистика “ на Факултета по типичен и нови филологии
- Още една тематика ми направи мощно усещане във Вашия послепис, тя е развита и в самата пиеса, и в спектакъла в Народния спектакъл – тематиката за правораздаването. Ако в правораздаването следваме омразата, а не човечността, то губи своя смисъл. Това резонира и в целия актуален свят.
- Шекспир живо се интересува от тематиката за правораздаването. Тя е в центъра и на неговата свръх-трагедия „ Крал Лир “. Темата е в действителност за това кой може да съди другите – и на какво съображение, тъй като концепцията за правораздаването неизбежно води до този въпрос. От каква висота, с какво право може да се съди другият човек? Крал Лир слага този проблем с прочувствена и мисловна мощност, която рядко се среща в драматургията.
Същата сложна тематика за съотношението сред правораздаване, благосклонност и помилван е в сърцевината и на „ Венецианският търговец “. Това е прочее познатата християнска концепция. Шекспир я показва великолепно, като смекчава независимата нереална мощ на правораздаването посредством съчувствието и съпричастието. Това, което Порция опълчва на бездушното официално правораздаване, е милосърдието.
Писателят и стихотворец е притежател на Голямата литературна премия на името на " Христо Г. Данов " за повсеместен принос към развиването на културата. Тя му бе връчена през 2007 година в Пловдив
- Проф. Шурбанов, настоятелството на къщата-музей на Уилям Шекспир в родния му град Стратфорд на Ейвън има желание да ревизира част от сбирките, които може да имат расистко или хомофобско подстрекателство. Причината е, че ново изследване предизвестява, че геният на Шекспир може да се преглежда като знак на „ английското културно предимство “ и има опасения, че драматургът може да е употребен за поощряване на „ бялото предимство “ в света. Как бихте коментирате сходни стъпки?
- Ако става дума за родната къща на Шекспир, аз съм влизал в тази къща нееднократно и не мога да си показва защо се приказва, защото никъде в медийните информации не видях да се посочва някакъв избран унизителен за който и да било предмет. Шекспир непрестанно е нападан от разнообразни страни за това или това. Последната офанзива ми се коства напряко безумна.
Дори да има нещо, което на нас през днешния ден ни наподобява недопустимо от позиция на така наречената политическа уместност (в чиято приложимост и ползотворност много се съмнявам), даже да има такива неща, оставете ги там.
Те евентуално би трябвало да ни опишат едно или друго за живота на този невероятен човек. Но незабавно би трябвало да прибавя, че това са все късни възстановки. Няма нищо непокътнато от това време, което да е сигурно предмет от обкръжението на Шекспир.
И в случай че има някакви изкривявания в това възстановяване на Шекспировата материална среда, отговорността не е нито на Шекспир, нито на фамилията му, а на последващи генерации.
На тържествената гала в Аулата на Софийския университет през 2021 година проф. Александър Шурбанов бе почетен с Почетен знак „ Свети Климент Охридски “ с огърлица за приноса му като преводач, откривател, учител, стихотворец и във връзка неговия 80-годишен юбилей
- Вие съставихте и една прелестна поетична антология – „ Потомството на Чосър. Англоезична лирика XIV–XXI век “. Какво предизвикателство беше за Вас да подберете лирика от седем века?
- Още от студентските си години – това са към този момент над шест десетилетия, непрестанно съм писал своя лирика и прозаичност, само че и непрестанно съм се занимавал с живописен превод. Превеждал съм основно лирика от разнообразни столетия с най-голямо концентриране върху Ренесансовата и върху актуалната лирика на ХХ век – британска и американска. Преводите ми на огромни поеми като „ Изгубеният парадайс “ на Милтън и на поетични драми като Шекспировите са оповестени в обособени книги, само че тези на лирични стихотворения са пръснати в безчет периодически издания и антологии.
Реших, че би трябвало да ги събера в един том и когато започнах да ги класифицирам, усетих, че на някои заслужаващи внимание създатели съм обърнал по-малко внимание. Така започнах да попълням белите петна с нови преводи. Събраха се общо към 80 поети от другите столетия. Тогава си зададох въпроса – дали това е представителна подборка на англоезичната лирика. Понеже дълги години съм бил академични учител, този въпрос беше значим за мен. Но си споделих – не, няма да изопачавам прекомерно доста моя избор – предпочел съм избрани създатели, тъй като те са ми импонирали, избрал съм тези творби, тъй като най-вече съм ги харесал.
Затова назовавам тази антология персонална. Но тя значително е и канонична, т.е. отразяваща одобреното в литературната история виждане за цялата англоезична поетична традиция, тъй като цялостен живот съм работил с канона на англоезичните литератури и той без друго е повлиял върху моите усети и желания. И въпреки всичко антологията остава на първо място персонална. Искам да покажа това, което на мен ми се е понравило, с цел да привлека и други към него.
Искам също да показвам, че един преводач може да се превъплъщава в доста облици, в доста стилове, в доста естетики – а не да притегля всичко към своето персонално амплоа.
Преводът е необикновен тип изкуство – той е доста непосредствен до персоналното литературно творчество, само че е друг от него. Родее се не по-малко с актьорската специалност на превъплъщаване в един, втори, трети облик до степен, в която да не можеш да уловиш един общ глас в цялото това многогласие.
Вярвам, че по този начин би трябвало да се работи и се надявам, че тази антология ще води война за такова отношение към превода.
В края на 2021 година в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ беше показана книгата „ Александър Шурбанов: Биобиблиография “ във връзка неговия 80-годишен празник. Снимка: Стефан Рангелов
- Надявам се, че изкуственият разсъдък в никакъв случай няма да измести работата на преводача.
- (смее се) Напоследък в обществото има огромен боязън от това ново предизвикателство. Аз персонално нямам подобен боязън, може би тъй като не ми остава доста време да се боря с такива нововъзникващи рискове. Следващите генерации ще видят по-ясно какъв брой е сериозна тази опасност.
- Какво си пожелавате като публицист и преводач?
- Нямам огромни упоритости, тъй като не виждам бъдещето като безпределно за себе си. Пожелавам си да се срещам с хубави книги, доколкото мога към момента да си изтезавам очите с четене. За мен е наслада всяка нова книга – българска или задгранична, която носи нови мисли, нови усеща, нов взор към света и ново отношение към езика. Иска ми се да има повече такива книги и у нас.
Той е най-задълбоченият български откривател на Шекспир, на британския Ренесанс и на британската и американска литература. Филолог англицист, дълготраен учител в Софийския университет, ерудиран преводач, стихотворец, публицист. Неговите преводи на Уилям Шекспир, Джон Милтън, Джон Дън, Джефри Чосър, Ейдриън Мичъл, Артър Конан Дойл, Джон Ъпдайк и други са знакови за преводаческото изкуство в България. Автор е на книги с лирика, прозаичност, пътеписи, на многочислени проучвания за британската и американската литература. Той е един от обичаните преподаватели на студентите, посветил живота си на това да предава своя опит и своето познание на генерации студенти.
Този диалог с проф. Александър Шурбанов е разумно продължение на друго Сега с изтъкнатия преводач беседваме за неговия нов превод на пиесата " Венецианският търговец ", изработен особено за слагането й в Народния спектакъл от режисьора Явор Гърдев.
" Голямата мощ на Шекспир е, че той вижда индивида в неговата разностранност и сякаш оставя на бъдещите режисьори да решат къде да слагат акцентите в неговите пиеси ", споделя проф. Александър Шурбанов.
- Проф. Шурбанов, за какво четири века след кончината на Уилям Шекспир неговите пиеси и неговата персона не престават да вълнуват преводачи, режисьори, артисти, писатели, откриватели, фенове, читатели? Какви пластове се откриват в неговите произведения, които го вършат толкоз настоящ и през днешния ден? В какво се крие геният на Шекспир?
- Великолепното дългоденствие на Шекспировото креативно завещание е една същинска мистерия. Много малко създатели са съумели толкоз изрично да надживеят времето си и да влияят на нови и нови генерации читатели и фенове. Навярно отговорите на тази мистерия са доста.
За мен един от вероятните отговори е, че като стихотворец и драматург Шекспир стига до базисни неща в човешката природа, които не се затварят в един обособен интервал от историята, а не престават да съществуват интензивно и до наши дни.
Понякога като че ли става дума за вглеждане в най-простите прояви на човешкото държание. Но с цел да се стигне до тази елементарност, би трябвало да се мине през огромните сложности, с които я затрупва и скрива животът. Със силата на своя талант Шекспир съумява да реализира това. Каквото и да става с нас, както и да се променяме от век на век, тези неща остават едни и същи. Те съдържат истината за развиването на индивида от детската му възраст до зрелостта и по-нататък. Именно тях улавя Шекспир, а посредством тях улавя нас, с цел да ни вкара в своите поетични светове.
Проф. Александър Шурбанов получи през 2013 година почетен „ Аскеер “ за креативна чест и принос в развиването на театралното изкуство за преводите му на „ Хамлет “, „ Отело “, „ Крал Лир “ и „ Макбет “ на Уилям Шекспир
- Явор Гърдев Ви е помолил да извършите нов превод на „ Венецианският търговец “ – пиесата, която той сложи предходната година в Народния спектакъл. Как приехте тази концепция на режисьора?
- Моята съществена линия в работата ми с Шекспировото творчество минава по-скоро през региона на нещастията и то на зрелите нещастия. Те ми влияят най-силно със своята психическа и философска дълбочина и с естетическата си комплексност. С това надвишават всичко друго, което Шекспир е основал. Не съм имал желание да се понечвам с други жанрове в Шекспировото творчество, само че Явор Гърдев ме изкуши да свърна и в нова посока. С него към този момент бяхме работили дружно по „ Хамлет “ – една доста сполучлива режисура на този режисьор, която доближи близо 100 представления в Народния спектакъл.
Когато Гърдев ми се обади и ми предложи да преведа „ Венецианският търговец “, ние водихме дълъг диалог. Аз се пробвах да го отклоня към други пиеси, с които съм се занимавал по-подробно. Но той към този момент беше се запалил по тази творба. Впрочем „ Венецианският търговец “, въпреки и да е вписана измежду Шекспировите комедии, в никой случай не е чиста комедия. В нея има и разтърсващи трагични събития и обстановки, които я доближават към нещастията.
Опитах се да проникна до дълбинната същина на тази творба. Малко по малко в процеса на вчитането в текста пиесата ме увлече. Сякаш започнах да я виждам по нов метод и да си я представям като оживяла на сцената в днешния миг. Реших да приема предлагането – още повече, че за мен е наслаждение да работя с подобен незабравим режисьор като Явор Гърдев и не бих отхвърлил с лека ръка тази опция за ново съдействие. И по този начин потегли всичко. Радвам се, че достигнахме до нещо, което към този момент цяла година вълнува публиката на огромната сцена в Народния спектакъл.
" Венецианският търговец " от Уилям Шекспир на режисьора Явор Гърдев получи тази година " Икар " за най-хубав театър
- Спектакълът е комплициран и евентуално, с цел да може да осъзнаеш и да анализираш тематиките в него е нужно да го гледаш повече от един път.
- Спектакълът се оказа много многопланов. Това произведение, както режисьорът го сервира в театъра, предизвика публиката по едно и също време да се забавлява, само че и да е нащрек.
Усетих това и мои близки хора, които са задоволително интелигентни, с цел да вдървен едно представление още от първите подиуми, ми споделиха: „ Тази режисура би трябвало да се гледа няколко пъти, с цел да стигнеш до дълбоките й смисли. “ Още първоначално се усеща, че в нея са заложени послания, за които фенът би трябвало да внимава. Непрекъснато се вършат връзки, намеци, полуизречени подмятания. Наистина би трябвало да гледаш повече от едно зрелище, с цел да осмислиш цялото.
- В послеписа към Вашия превод на „ Венецианският търговец “ пишете,че това е пиеса-приказка с разнообразни преплитащи се линии в трагичното деяние. Това ли е единствената пиеса на Шекспир, която е толкоз особена – тя е по едно и също време и комедия, и покруса, и приказка? Тоест жанровете се преплитат.
- Комбинирането на жанровете на комедията и на нещастието е особено за метода на Шекспир към драмата изобщо. Знаем по какъв начин в огромните му нещастия като „ Крал Лир “ и „ Хамлет “ органично се съчетават сериозното и смешното. Трагедията в тези пиеси е доста мощна и страшна, само че в тях има и доста комизъм, даже инфекциозен смях. Шекспир не се опасява от тези съчетания на сякаш несъвместими тонове. От друга страна, когато написа комедия, той нерядко стига и до трагични моменти в развиването на сюжета, незабелязано превключва от шеговития в сериозен диалог по разнообразни тематики, които пораждат в действието.
И въпреки всичко „ Венецианският търговец “ предлага по-особена сплав на трагичното и комичното, тъй като тук-там тази пиеса като че ли напълно не помни, че е замислена като комедия, и се впуска в земетръсни спорове, повличащи я към границата на убийството, на която се изправя един толкоз мъчно определим персонаж като Шайлок. Мисля, че в постановката, която гледаме в Народния спектакъл, този драматичен слой на пиесата е изведен на напред във времето. Той е изпълнен с остри конфликти, които не се икономисват на фена, а в противен случай – открояват се в цялостната си мощ. Приказката става страшна.
Бележитият учител и преводач в библиотеката на Софийския университет
- Кой беше ключът, който Вие открихте в пиесата, който отключи във Вашата душа желанието да преведете " Венецианският търговец "?
- Подбудите не бяха малко. Една от тях е монологът на Шайлок, в самия център: „ Та няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът тяло, ръце, крайници, сетива, усеща, пристрастености? Не се ли храни със същата храна като християнина, не го ли раняват същите оръжия, не страда ли от същите заболявания и не оздравява ли от същите лекове, не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него? Като ни убодете, не кървим ли; когато ни гъделичкате, не се ли смеем; когато ни отровите, не умираме ли? Е, когато ни обиждате, не би трябвало ли да мъстим?… “ Перифразирам, несъмнено, само че подобен е смисълът.
Това е зов от самото сърце на хуманизма и Самуел Финци го показва с цялата му разтърсваща мощ на обидата, болката и гнева. Шайлок напълно не е идеалният пример на индивида от Ренесанса, само че в този миг той става представител на най-хубавото в хуманистичната философия на тази ера, става изразител на усеща и убеждения, извлечени от личния му горчив опит. Ние всички сме хора, внушава той, и за какво е тази ненавист? Защо е това скъсване на един от различен? Забелязвате ли какъв брой настоящо звучи този стон и за нашето време? Дори единствено поради този извънреден монолог си заслужава пиесата да бъде необятно озвучена в днешния ден.
Самуел Финци беше отличен с " Икар " за водеща мъжка роля за превъплъщението си в Шайлок във „ Венецианският търговец “ на Народния спектакъл. От сцената той особено благодари на режисьора Явор Гърдев и на преводача на пиесата проф. Александър Шубанов
- Доколкото знам концепцията на Явор Гърдев е била пиесата „ Венецианският търговец “ да бъде сложена в подтекста на актуалните световни спорове, на междурелигиозните, междуетнически и културни войни и да се изследва обликът на другия, само че не с цел да го хулим, а да го забележим през неговите очи и по този начин да се доближим до него и да забележим по едно и също време индивида в нас, и индивида в другия, в другия от нас.
- Донякъде слагането на спектакъла изпревари кървавите събития, които се развихриха в Близкия Изток и които, за жалост, не стихват и до през днешния ден. Ние постоянно ги загърбваме, тъй като сме заети с други, по-близки до нас проблеми. Но там непрестанно умират хора, непрестанно пораждат нещастия в най-истинския смисъл на думата.
Може да се каже, че постановката на Гърдев предусети войната в Близкия Изток, предусети конфликта на вери, на етноси, който избухна с цялостна мощ скоро след първите й представления.
- Можем ли да кажем, че Шекспир е бил оракул и за нашето съвремие?
- По-скоро бихме могли да кажем, че тези проблеми на човешката цивилизация не се изживяват, те не остават в предишното. И това е най-обезпокоителното – че те през днешния ден не са по-невинни в сравнение с са били в това време, а може би са и по-трудно разрешими.
- Вероятно обликът на евреина лихвар Шайлок е най-сложният в пиесата, имайки поради, че от позиция на християните той е олицетворение на злото, само че както Вие отбелязахте, посредством него приказва и хуманизмът. Има ли конфликт сред злото и човечността?
- Много забавен и сложен за отговор въпрос. Величието на Шекспир е в това, че той, както към този момент стана дума, стига в човекознанието си до гениална елементарност. Но на никое място не опростява човешката многоплановост. Вижда индивида в неговата вътрешна противоречивост, не го идеализира. Дори Хамлет, на който толкоз съчувстваме и в който всички непринудено се вживяваме, има доста дефекти, които самичък знае и признава. Дори споделя, че поради тези дефекти няма право да живее на този свят.
Подобна противоречивост, несъмнено в по-малка степен, може да се забележи и у Шайлок, а и в други герои на „ Венецианският търговец “, които също будят благосклонности макар негативните си черти. И това е огромната мощ на Шекспир – той вижда индивида в неговата разностранност и сякаш оставя на бъдещите режисьори да решат къде да слагат акцентите.
Пиеса като „ Венецианският търговец “ може да се сложи по 100 разнообразни метода и обликът на Шайлок може да изпъкне като човек, на който можем напълно да съчувстваме или като на подобен, над който можем да се надсмиваме и даже да му желаем злото. Такива постановки е имало в европейския спектакъл и по тази причина и до през днешния ден някои упрекват Шекспир в расизъм. Но у Шекспир расизъм няма, тъй като на неговата природа са непознати схематизмът и фанатизмът. Той просто усеща естествените реакции на съвременниците си към дадени тематики и видове персонажи.
Въвлича публиката в пиесата, драматизира нейното отношение към публичния живот и по този начин го проблематизира. Шекспир не дава на никое място един плосък отговор на тези доста комплицирани въпроси, а провокира публиката да мисли по тях, а и да осъзнае настройката си към тях.
- И тук зависи от режисьорското решение и от интерпретацията на артиста какъв Шайлок ще забележим на сцената – единствено злодея или единствено хуманиста, или доста комплицирания, многопластов персонаж, съчетаващ разнообразни характерности.
- Да, тъкмо по този начин.
Проф. Александър Шурбанов е дълготраен учител в Катедра „ Англицистика и американистика “ на Факултета по типичен и нови филологии и е бил и негов декан
- Днес в творчеството на Шекспир се намесва и понятието „ политическа уместност “. Имаше ли ругателни изрази в пиесата, които Вие решихте да избегнете в своя превод? Имам поради обиди към евреите, които биха могли да предизвикат антисемитизъм. Какво е Вашето мнение по този въпрос като преводач и като интелектуалец?
- Предишни преводачи са упражнявали сходна намеса-цензура. Пиесата на Шекспир е наситена с ругателство и неприязън към Шайлок и неговото обграждане. Самата дума „ евреин “ е съвсем постоянно омерзително дамгосване на този воин. Тя се използва неведнъж от персонажите-християни като нападка. На места човек изтръпва и се пита: „ Добре, не би трябвало ли тук да се спестят някои от тези повторения? “.
Аз обаче имам вяра, че по принцип нищо не би трябвало да се икономисва при превода. Преводът би трябвало да бъде правилен на оригинала. Цялата отговорност за това по какъв начин е издигната пиесата, какви токове текат в нея, носи създателят, не преводачът. Преводачът би бил виновен, в случай че стартира да трансформира създателя по едно или друго основание, да го редактира.
Никога не бих си разрешил да стана цензор на творба като „ Венецианският търговец “, тъй като тогава би се изгубил таман оня вътрешен спор сред гледни точки, който дава на режисьора повод за съживяването на пиесата в театъра.
Пиесата може да бъде употребена от злоумишлени театрали за каквото си пожелаят. Но тогава те ще би трябвало да изрежат такива монолози като този на Шайлок, за който говорихме. Ако стартират да режат значими неща в пиесата и да ги махат, това е нравствено укоримо, даже незаконно. Но аз не бих приел и другото предумишлено отношение към пиесата – оневиняването на евреина-лихвар поради страданията му.
Шайлок е остракиран от християните в пиесата. Удари върху него се нанасят и посредством фамилията му. Това кара създателя да изпитва известна благосклонност към него. Но същият този Шайлок е подготвен без всякакво разкаяние да отнеме живота на един собствен съгражданин. И въпреки всичко той е човек с усеща към околните си и със схващане за това, че всички хора от разнообразни етноси и от разнообразни вероизповедания в края на краищата са индивиди. Това е запаметяващ се урок на пиесата, който Явор Гърдев ясно откроява, без да го извежда като девиз на напред във времето.
Ерудираният лингвист англицист подари на Софийския университет над 1000 тома от персоналната си библиотека. Дарението бе признато през 2018 година от Библиотечно-информационния център по британистика и американистика към Катедра „ Англицистика и американистика “ на Факултета по типичен и нови филологии
- Още една тематика ми направи мощно усещане във Вашия послепис, тя е развита и в самата пиеса, и в спектакъла в Народния спектакъл – тематиката за правораздаването. Ако в правораздаването следваме омразата, а не човечността, то губи своя смисъл. Това резонира и в целия актуален свят.
- Шекспир живо се интересува от тематиката за правораздаването. Тя е в центъра и на неговата свръх-трагедия „ Крал Лир “. Темата е в действителност за това кой може да съди другите – и на какво съображение, тъй като концепцията за правораздаването неизбежно води до този въпрос. От каква висота, с какво право може да се съди другият човек? Крал Лир слага този проблем с прочувствена и мисловна мощност, която рядко се среща в драматургията.
Същата сложна тематика за съотношението сред правораздаване, благосклонност и помилван е в сърцевината и на „ Венецианският търговец “. Това е прочее познатата християнска концепция. Шекспир я показва великолепно, като смекчава независимата нереална мощ на правораздаването посредством съчувствието и съпричастието. Това, което Порция опълчва на бездушното официално правораздаване, е милосърдието.
Писателят и стихотворец е притежател на Голямата литературна премия на името на " Христо Г. Данов " за повсеместен принос към развиването на културата. Тя му бе връчена през 2007 година в Пловдив
- Проф. Шурбанов, настоятелството на къщата-музей на Уилям Шекспир в родния му град Стратфорд на Ейвън има желание да ревизира част от сбирките, които може да имат расистко или хомофобско подстрекателство. Причината е, че ново изследване предизвестява, че геният на Шекспир може да се преглежда като знак на „ английското културно предимство “ и има опасения, че драматургът може да е употребен за поощряване на „ бялото предимство “ в света. Как бихте коментирате сходни стъпки?
- Ако става дума за родната къща на Шекспир, аз съм влизал в тази къща нееднократно и не мога да си показва защо се приказва, защото никъде в медийните информации не видях да се посочва някакъв избран унизителен за който и да било предмет. Шекспир непрестанно е нападан от разнообразни страни за това или това. Последната офанзива ми се коства напряко безумна.
Дори да има нещо, което на нас през днешния ден ни наподобява недопустимо от позиция на така наречената политическа уместност (в чиято приложимост и ползотворност много се съмнявам), даже да има такива неща, оставете ги там.
Те евентуално би трябвало да ни опишат едно или друго за живота на този невероятен човек. Но незабавно би трябвало да прибавя, че това са все късни възстановки. Няма нищо непокътнато от това време, което да е сигурно предмет от обкръжението на Шекспир.
И в случай че има някакви изкривявания в това възстановяване на Шекспировата материална среда, отговорността не е нито на Шекспир, нито на фамилията му, а на последващи генерации.
На тържествената гала в Аулата на Софийския университет през 2021 година проф. Александър Шурбанов бе почетен с Почетен знак „ Свети Климент Охридски “ с огърлица за приноса му като преводач, откривател, учител, стихотворец и във връзка неговия 80-годишен юбилей
- Вие съставихте и една прелестна поетична антология – „ Потомството на Чосър. Англоезична лирика XIV–XXI век “. Какво предизвикателство беше за Вас да подберете лирика от седем века?
- Още от студентските си години – това са към този момент над шест десетилетия, непрестанно съм писал своя лирика и прозаичност, само че и непрестанно съм се занимавал с живописен превод. Превеждал съм основно лирика от разнообразни столетия с най-голямо концентриране върху Ренесансовата и върху актуалната лирика на ХХ век – британска и американска. Преводите ми на огромни поеми като „ Изгубеният парадайс “ на Милтън и на поетични драми като Шекспировите са оповестени в обособени книги, само че тези на лирични стихотворения са пръснати в безчет периодически издания и антологии.
Реших, че би трябвало да ги събера в един том и когато започнах да ги класифицирам, усетих, че на някои заслужаващи внимание създатели съм обърнал по-малко внимание. Така започнах да попълням белите петна с нови преводи. Събраха се общо към 80 поети от другите столетия. Тогава си зададох въпроса – дали това е представителна подборка на англоезичната лирика. Понеже дълги години съм бил академични учител, този въпрос беше значим за мен. Но си споделих – не, няма да изопачавам прекомерно доста моя избор – предпочел съм избрани създатели, тъй като те са ми импонирали, избрал съм тези творби, тъй като най-вече съм ги харесал.
Затова назовавам тази антология персонална. Но тя значително е и канонична, т.е. отразяваща одобреното в литературната история виждане за цялата англоезична поетична традиция, тъй като цялостен живот съм работил с канона на англоезичните литератури и той без друго е повлиял върху моите усети и желания. И въпреки всичко антологията остава на първо място персонална. Искам да покажа това, което на мен ми се е понравило, с цел да привлека и други към него.
Искам също да показвам, че един преводач може да се превъплъщава в доста облици, в доста стилове, в доста естетики – а не да притегля всичко към своето персонално амплоа.
Преводът е необикновен тип изкуство – той е доста непосредствен до персоналното литературно творчество, само че е друг от него. Родее се не по-малко с актьорската специалност на превъплъщаване в един, втори, трети облик до степен, в която да не можеш да уловиш един общ глас в цялото това многогласие.
Вярвам, че по този начин би трябвало да се работи и се надявам, че тази антология ще води война за такова отношение към превода.
В края на 2021 година в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ беше показана книгата „ Александър Шурбанов: Биобиблиография “ във връзка неговия 80-годишен празник. Снимка: Стефан Рангелов
- Надявам се, че изкуственият разсъдък в никакъв случай няма да измести работата на преводача.
- (смее се) Напоследък в обществото има огромен боязън от това ново предизвикателство. Аз персонално нямам подобен боязън, може би тъй като не ми остава доста време да се боря с такива нововъзникващи рискове. Следващите генерации ще видят по-ясно какъв брой е сериозна тази опасност.
- Какво си пожелавате като публицист и преводач?
- Нямам огромни упоритости, тъй като не виждам бъдещето като безпределно за себе си. Пожелавам си да се срещам с хубави книги, доколкото мога към момента да си изтезавам очите с четене. За мен е наслада всяка нова книга – българска или задгранична, която носи нови мисли, нови усеща, нов взор към света и ново отношение към езика. Иска ми се да има повече такива книги и у нас.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ