Уилям Кътбърт Фокнър (25 септември 1897 - 6 юли 1962)

Уилям Кътбърт Фокнър (25 септември 1897 - 6 юли 1962) е американски писател-романист от щата Мисисипи. Носител на Нобелова премия и два пъти - на „ Пулицър “. Смятан е за един от класиците в американската литература. Творческите му похвати са характерни за времето си - поток на съзнанието, разнообразни гледни точки, дълги описания. Литературната рецензия го дефинира като новатор. Най-известният му разказ е „ Врява и безумие “. Автор е и на „ Селцето/Градът ”,  „ Авесаломе, Авесаломе! ”, „ Докато лежах и умирах ", „ Светлина през август " и други Нека си напомним някои от проникновените мисли на Фокнър, надживели времето си.

Винаги мечтайте и се целете по-високо, в сравнение с знаете, че можете. Не се задоволявайте единствено с това да бъдете по-добри от съвременниците или предшествениците си. Опитвайте се да бъдете по-добри от самите себе си.
Повечето хора са малко по-добри, в сравнение с събитията им разрешават.
Не можеш да плуваш към нови хоризонти, преди да придобиеш куража да спреш да гледаш към брега.
Никога не се опасявай да издигнеш гласа си за почтеност, истина и съчувствие против несправедливостта, лъжата и алчността. Ако всички хора по света създадат това, земята ще се промени.
Ако се преродя, бих желал да се върна назад като ястреб. Никой не го ненавижда, не му завижда, не го желае, няма потребност от него. Той в никакъв случай не е угрижен или в заплаха, и може да яде всичко.
Артистът няма време да слуша критиците. Ония, които желаят да бъдат писатели, четат рецензиите, а ония, които желаят да пишат, нямат време да ги четат.
Всички ние не успяхме да осъществяваме фантазията си за съвършенство. Така че аз ни правя оценка въз основа на нашия ослепителен крах да правим невъзможното. 
Няма нещо такова като беше – единствено Е. Ако беше би съществувало, не би имало тъга и тъга.
По мое мнение е срамотия, че по света има толкоз доста работа. Едно от най-тъжните неща на тоя свят е, че единственото, което човек може да прави в продължение на осем часа на ден, ден след ден, е работа. Не можете да ядете по осем часа дневно, нито пък да пиете по осем часа, нито да вършиме обич по осем часа – всичко, което можете да вършиме по осем часа, е работа. Което е и повода, заради която индивидът прави самия себе си, и всички останали, толкоз нещастни.
Човек може дълго време да живее с парите, които чака.
Бог вижда какво е в сърцето. Ако по Негова воля едни хора гледат на честността друго от други, не е моя работа да се колебая в закона Му.Ако не бях съществувал, някой различен би написал мен, Хемингуей, Достоевски, всички нас. Доказателство за това е, че има към трима претенденти за авторството на шекспировите пиеси. Важното обаче са Хамлет и Сън в лятна нощ; не кой ги е написал, а това, че някой го е направил. Артистът не е от изключително значение. Само това, което той основава, е значимо, защото няма нищо ново за казване. Шекспир, Балзак и Омир – всички те са писали за същите неща, и в случай че биха живели хиляда или две хиляди години по-дълго, издателите не биха се нуждаели от никой различен с изключение на тях.

Хъмфри Богарт и Лорън Бекол в  бастърблока „ Да имаш и да нямаш ", 1944 година, Фокнър е сценарист на кино лентата по книгата на Хемингуей