Кой е правилният начин да се борим с фалшивите новини?
Уеб-медиите и обществените мрежи би трябвало да тестват политиките и стратегиите, преди да ги вкарат като стандарт, а не да разчитат на догатки или вътрешен глас
В битката с подправените вести е значимо тактиките да са основани на емпирично потвърдени практики
(снимка: CC0 Public Domain)
Борбата с по този начин наречените подправени вести се разпростира с цялостна мощ. Слухове и мълви е имало всеки път, само че днешните обществени медии в интернет работят като усилвател на съмнителните теории. Подклаждани от изконните човешки страхове, тези вести процъфтяват във времена на световна рецесия. Има ли метод за справяне с тях? Специалистите настояват, че има – и той не е в забраняването, в редактирането на закони или повсеместното търкане.
Проектът за промени в Закона за радиото и малкия екран в България слага под риск от цензура онлайн медиите, разгласи Българската стопанска камара през вчерашния ден по отношение на предлагането за редакция на Закон за радиото и телевизията, ориентирана към блокиране на уеб страниците за подправени вести. Позицията отрази по-рано направеното мнение на IAB България. Двете организации са безапелационни, че тази смяна носи прекомерно огромен риск от цензура, като в това време дава обещание да е неефективна в битката с дезинформацията.
Законопроектът бе стартиран за повторно, като в този момент появяването му съответства с усилните опити на редица световни уеб-компании да наложат крути ограничения против подправените вести. YouTube се залови да трие видеоклипове с неудържими темпове, изключително откакто епидемията от ковид подтикна английски жители да подпалят няколко базови станции на телеком оператори поради боязън, че вирусът се популяризира посредством 5G мрежи.
WhatsApp през вчерашния ден разгласи, че блокира функционалността по препращане в своето приложение, с цел да спре разпространяването на подправени вести. Фейсбук и всички обществени мрежи ангажираха големи екипи по триенето и унищожаването на „ дезинформация ”.
Борбата с дезинформацията е основна и в дневния ред на Европейския съюз. Неотдавна Европейски Съюз очерта собствен „ План за деяние за усилване на напъните за противопоставяне на дезинформацията в Европа ”. Той бе основан за да помогне за създаване на потенциала на Европейски Съюз и усилване на съдействието сред държавите-членки за:
Това, което е значимо в битката с подправените вести, е тактиките им да са основани на емпирично потвърдени практики, пишат психолозите доктор Гордън Пеникук и Дейвид Ранд в обява в Ню Йорк Таймс. В неотдавна оповестен разбор двамата разказват серия от опити, показващи кои тактики за справяне с дезинформацията са в действителност ефикасни.
„ Само тъй като дадена тактика звучи рационално, не значи, че работи ”, споделят психолозите. „ Въпреки че платформите реализират прочут прогрес в битката си с дезинформацията, последните проучвания – наши и на други учени – допускат, че доста от тактиките са по-скоро неефективни – и даже могат да влошат нещата, което води до комплициране, а не до изясненост във връзка с истината. Компаниите за обществени медии би трябвало да изследват емпирично дали проблемите, с които се залавят, са от голяма важност за това по какъв начин техните консуматори възприемат информацията в съответните платформи ”.
Една от тактиките, оценена от учените, е даването на повече информация за източника на новината. Тези осведомителни панели оповестяват на потребителите кое наличие от кое място идва – дали е от държавна организация, от частна компания, от бизнес-сдружение и така нататък „ Този тип тактичност има подсъзнателен смисъл, тъй като добре одобрените съществени източници на вести, въпреки и надалеч от съвършени, имат по-високи стандарти за редактиране и инспекция, от, да речем, съмнителни уеб страници, които създават наличие „ на конвейер ” без авторски автограф ”, споделят учените.
още по тематиката
Експериментите им обаче – с присъединяване на 7000 интервюирани – демонстрират, че съществуването на сходна информация не се отразява върху усещанията на читателите. Това няма въздействие върху решението на индивида дали да има вяра на обещано заглавие и дали да го показа.
Друга тактичност на уеб-компаниите за битка с погрешната информация е проучването посредством „ проверовчици ” и обозначаването на всяко заглавие като „ фактологически тествано ”. Анализът на психолозите открива, че единствено дребна част от подправените вести съумява да стигне до фактологическа инспекция и да бъде обозначена. Системата е неефективна и скъпа, в последна сметка тя оказва помощ по-малко, в сравнение с в случай че не би имало въобще фактологически инспекции.
По подобен метод от време на време се случва хрумвания, които наподобяват ужасни, да се окажат ефикасни. През 2018 година Фейсбук предложи проучване на своите консуматори за това до каква степен се доверяват на дадени източници на вести, с цел да предложи на тази база информация за изборно разпространение на наличие от източници, оценени като „ достоверни ”.
Това предложение бе посрещнато с всеобщо наказание и подбив. Емпиричните проби на психолозите обаче демонстрират, че резултатът е добър. „ Опитите, които организирахме, демонстрират, че този метод за неведнъж потребление е доста ефикасен при идентифицирането на източници на дезинформация ”.
Очевидният извод, който би трябвало да се извлече от всички тези проблеми, е, че уеб-медиите и обществените мрежи би трябвало да тестват политиките и стратегиите за битка с подправените вести, преди да ги вкарат като стандарт, а не да разчитат на догатки или вътрешен глас какво вероятно би работило.
В битката с подправените вести е значимо тактиките да са основани на емпирично потвърдени практики
(снимка: CC0 Public Domain)
Борбата с по този начин наречените подправени вести се разпростира с цялостна мощ. Слухове и мълви е имало всеки път, само че днешните обществени медии в интернет работят като усилвател на съмнителните теории. Подклаждани от изконните човешки страхове, тези вести процъфтяват във времена на световна рецесия. Има ли метод за справяне с тях? Специалистите настояват, че има – и той не е в забраняването, в редактирането на закони или повсеместното търкане.
Проектът за промени в Закона за радиото и малкия екран в България слага под риск от цензура онлайн медиите, разгласи Българската стопанска камара през вчерашния ден по отношение на предлагането за редакция на Закон за радиото и телевизията, ориентирана към блокиране на уеб страниците за подправени вести. Позицията отрази по-рано направеното мнение на IAB България. Двете организации са безапелационни, че тази смяна носи прекомерно огромен риск от цензура, като в това време дава обещание да е неефективна в битката с дезинформацията.
Законопроектът бе стартиран за повторно, като в този момент появяването му съответства с усилните опити на редица световни уеб-компании да наложат крути ограничения против подправените вести. YouTube се залови да трие видеоклипове с неудържими темпове, изключително откакто епидемията от ковид подтикна английски жители да подпалят няколко базови станции на телеком оператори поради боязън, че вирусът се популяризира посредством 5G мрежи.
WhatsApp през вчерашния ден разгласи, че блокира функционалността по препращане в своето приложение, с цел да спре разпространяването на подправени вести. Фейсбук и всички обществени мрежи ангажираха големи екипи по триенето и унищожаването на „ дезинформация ”.
Борбата с дезинформацията е основна и в дневния ред на Европейския съюз. Неотдавна Европейски Съюз очерта собствен „ План за деяние за усилване на напъните за противопоставяне на дезинформацията в Европа ”. Той бе основан за да помогне за създаване на потенциала на Европейски Съюз и усилване на съдействието сред държавите-членки за:
Това, което е значимо в битката с подправените вести, е тактиките им да са основани на емпирично потвърдени практики, пишат психолозите доктор Гордън Пеникук и Дейвид Ранд в обява в Ню Йорк Таймс. В неотдавна оповестен разбор двамата разказват серия от опити, показващи кои тактики за справяне с дезинформацията са в действителност ефикасни.
„ Само тъй като дадена тактика звучи рационално, не значи, че работи ”, споделят психолозите. „ Въпреки че платформите реализират прочут прогрес в битката си с дезинформацията, последните проучвания – наши и на други учени – допускат, че доста от тактиките са по-скоро неефективни – и даже могат да влошат нещата, което води до комплициране, а не до изясненост във връзка с истината. Компаниите за обществени медии би трябвало да изследват емпирично дали проблемите, с които се залавят, са от голяма важност за това по какъв начин техните консуматори възприемат информацията в съответните платформи ”.
Една от тактиките, оценена от учените, е даването на повече информация за източника на новината. Тези осведомителни панели оповестяват на потребителите кое наличие от кое място идва – дали е от държавна организация, от частна компания, от бизнес-сдружение и така нататък „ Този тип тактичност има подсъзнателен смисъл, тъй като добре одобрените съществени източници на вести, въпреки и надалеч от съвършени, имат по-високи стандарти за редактиране и инспекция, от, да речем, съмнителни уеб страници, които създават наличие „ на конвейер ” без авторски автограф ”, споделят учените.
още по тематиката
Експериментите им обаче – с присъединяване на 7000 интервюирани – демонстрират, че съществуването на сходна информация не се отразява върху усещанията на читателите. Това няма въздействие върху решението на индивида дали да има вяра на обещано заглавие и дали да го показа.
Друга тактичност на уеб-компаниите за битка с погрешната информация е проучването посредством „ проверовчици ” и обозначаването на всяко заглавие като „ фактологически тествано ”. Анализът на психолозите открива, че единствено дребна част от подправените вести съумява да стигне до фактологическа инспекция и да бъде обозначена. Системата е неефективна и скъпа, в последна сметка тя оказва помощ по-малко, в сравнение с в случай че не би имало въобще фактологически инспекции.
По подобен метод от време на време се случва хрумвания, които наподобяват ужасни, да се окажат ефикасни. През 2018 година Фейсбук предложи проучване на своите консуматори за това до каква степен се доверяват на дадени източници на вести, с цел да предложи на тази база информация за изборно разпространение на наличие от източници, оценени като „ достоверни ”.
Това предложение бе посрещнато с всеобщо наказание и подбив. Емпиричните проби на психолозите обаче демонстрират, че резултатът е добър. „ Опитите, които организирахме, демонстрират, че този метод за неведнъж потребление е доста ефикасен при идентифицирането на източници на дезинформация ”.
Очевидният извод, който би трябвало да се извлече от всички тези проблеми, е, че уеб-медиите и обществените мрежи би трябвало да тестват политиките и стратегиите за битка с подправените вести, преди да ги вкарат като стандарт, а не да разчитат на догатки или вътрешен глас какво вероятно би работило.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ