На този ден: В Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители
Учреден е Ювентус (Торино)
Прочетете още
ФК „ Ювентус “ със седалище в град Торино, Северна Италия, прочут и като „ Ювентус “, в резюме „ Юве “, е измежду най-старите и сполучливи тимове освен в Италия, само че и в Европа и света. „ Бианконерите “ са измежду най-титулуваните тимове за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 година и играе домакинските си срещи на стадион „ Ювентус Арена “ в Торино, Северна Италия. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са „ Старата госпожа “, „ бианконерите “ и „ зебрите “.
Емблемата на клуба е претърпяла разнообразни промени. Последната такава е през сезон 2004/05. Емблемата на тима е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разграничен на пет отвесни линии – две бели и три черни. В горната част е изписано името на тима на бял декор, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен остарял френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е знак на град Торино.
От 1903 година „ Ювентус “ играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клубът играе с розови ризи и черни вратовръзки, единствено тъй като са били изпратени неверни ризи. Тъй като един от членовете на екипа – Джон Савидж има контакти в Англия, от „ Нотс Каунти “ пращат първите черно-бели екипи на тима.
Сред най-известните прозвища на тима са „ Старата госпожа “, „ бианконерите “ и „ зебрите “. „ Старата госпожа “ в действителност е игра на думи. Juventus от латински значи „ младост “, „ младеж “. Другата част от прякора – „ госпожа “ или „ дама “ е метод за лоялност към клуба. „ Ювентус “ е тимът с най-вече почитатели в Италия – над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни почитатели.„ Ювентус “ е и измежду най-подкрепяните тимове в света с 480 милиона почитатели (85 милиона от които единствено в Европа).
В Пловдив за първи път е празнуван Денят на националните будители
Денят на националните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност. Празникът се отбелязва годишно с факелни шествия на 1 ноември и е формален празник в Република България.
Духовното просвещение на българския народ дава подтик на националноосвободително придвижване по българските земи. България, преди малко отхвърлила османското господство, осъзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе битка за национално избавление. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност на националните будители освен като посочват улици, читалища и учебни заведения на тяхно име.
Окръжен с всенародна респект и самопризнание, считан за небесен настойник на българския народ и страна, свети Иван Рилски е останал в националната памет като пример за безрезервност, безсребърничество, обич към близък и отечеството. Народната любов и почитание към този светец остават живи през вековете на османското господство. Почитани са и доста други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
През 1922 година Стоян Омарчевски — министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски, по самодейността на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, доктор Михаил Арнаудов, доктор Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна черква продължава да употребява Юлианския календар — чак до 1968 година Съответно 19 октомври — денят, в който се празнува св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.) На 28 юли 1922 година
Министерството на националното просвещение излиза с окръжно № 17743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “. На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника. На 13 декември същата година XIX Народно заседание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната отмора. На 3 февруари 1923 година цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители. Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци и ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
Прокламацията за Деня на националните будители:
„ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “
Провежда се първият мач в историята на NBA
В Националната баскетболна асоциация е професионален баскетбол лига в Северна Америка. Лигата се състои от 30 тима (29 в Съединени американски щати и 1 в Канада) и е една от четирите съществени професионални спортни лиги в Съединените щати и Канада. Това е водещата мъжка професионална баскетболна лига в света.
Лигата е учредена в Ню Йорк на 6 юни 1946 година като Баскетболната асоциация на Америка (BAA). Променя името си на Национална баскетболна асоциация на 3 август 1949 година, откакто се слива с конкуриращата се Национална баскетболна лига (NBL). Редовният сезон на НБА продължава от октомври до април, като всеки тим играе 82 мача. Плейофният шампионат на лигата продължава до юни. От 2020 година NBA играчите са най-добре платените спортисти в света по междинна годишна заплата на състезател.
НБА е деен член на USA Basketball (USAB), който е приет от FIBA (Международната баскетболна федерация) като народен управителен орган за баскетбол в Съединените щати. Няколко интернационалните офиса на лигата, както и обособени екипи, са ориентирани от основния офис в Midtown Manhattan, до момента в който нейните NBA Entertainment и NBA TV студиа са ориентирани от офиси, ситуирани в Secaucus, Ню Джърси.
В Северна Америка НБА е третата най-богата професионална спортна лига след Националната футболна лига (NFL) и Мейджър лийг бейзбол (MLB) по доходи и измежду първите четири в света. На Милуоки са ръководещи първенци, като бити на Phoenix Сънс 4-2 в 2021 финала.
Създаден е Европейският съд по правата на индивида
.jpg )
Европейският съд по правата на индивида е правораздавателна институция на Съвета на Европа, основана с Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи от 1950 година (наричана още Европейска спогодба по правата на човека). Седалището е в Страсбург, Франция.
Европейски съд по правата на човека е орган към Съвета на Европа, юрисдикцията на който се популяризира върху всички държави-членки на Съвета на Европа, утвърдили Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи и включва всички въпроси, отнасящи се до тълкуването и използването на Конвенцията по отношение на интернационалните каузи и тъжби на обособени лица.
Има правото, въпреки и непублично и неявно да разузнава на територията на утвърдилите Европейска конвенция за правата на човека.
Жалбите за нарушавания от страна на държавите-членки се подават в Страсбург и се разпределят в един раздел. Неоснователните тъжби се отхвърлят от комисия от трима съдии с единомислещо гласоподаване. Значимите тъжби се преглеждат от Камарата. Решения от по-голямо значение могат да се апелират пред Голямата камара. Всяко решение на съда е обвързано със страните-членки и би трябвало да бъде съобразено с тях.
Това е работата на Комитета на министрите на Съвета на Европа за надзор на осъществяването на правосъдни решения. Този орган не може да принуди страните да се преценяват и крайната глоба за несъблюдение е изключване от Съвета на Европа.
През 1999 година Съдът е натрупал ресурс от 60 000 каузи, които нарастват до 100 000 през 2007 година В началото на 2010 година съдът е натрупал над 120 000 каузи, а в листата на чакащите има каузи за години напред. Около 1 на всеки 20 случая, показани в Съда, се смята за позволен. През 2007 година Съдът произнася 1503 присъди. При настоящия ритъм на деяние, на Съда би му лишило 46 години, с цел да навакса изоставането.
Ден на българската публицистика
На 1 ноември, наред с Деня на будителите, честваме и Деня на българската публицистика. Той се отбелязва от 1907 година в деня на църковния празник на Светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, определен за патронен и на първата журналистическа организация в България - Дружеството на столичните публицисти.
Пръв ръководител на сдружението, учредено през 1905 година, е българският публицист и журналист Йосиф Хербст, завещал на поколенинията максимата: „ Никому в сгода, никому на инат ”.
Дейността на сдружението е ориентирана основно към професионалните въпроси и отбраната на моралните и материални ползи на журналистическата гилдия в София. Първата стъпка е направена още на 23 февруари 1908 година, когато са учредени три фонда: " Пенсионен ", " Подпомагане " и " Журналистически дом ". Организацията издава " Вестник на вестниците ". В края на 1950 година съюзът прекратява своето независимо битие и се влива в обединявания Профсъюз на служащите от просветата, печата и политико-обществените институции.
Днес професионалните, обществените и синдикални права на публицистите у нас са приоритет в работата Съюза на българските публицисти, в който представители на колегията членуват на непринуден принцип.
Прочетете още
ФК „ Ювентус “ със седалище в град Торино, Северна Италия, прочут и като „ Ювентус “, в резюме „ Юве “, е измежду най-старите и сполучливи тимове освен в Италия, само че и в Европа и света. „ Бианконерите “ са измежду най-титулуваните тимове за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 година и играе домакинските си срещи на стадион „ Ювентус Арена “ в Торино, Северна Италия. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са „ Старата госпожа “, „ бианконерите “ и „ зебрите “.
Емблемата на клуба е претърпяла разнообразни промени. Последната такава е през сезон 2004/05. Емблемата на тима е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разграничен на пет отвесни линии – две бели и три черни. В горната част е изписано името на тима на бял декор, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен остарял френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е знак на град Торино.
От 1903 година „ Ювентус “ играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клубът играе с розови ризи и черни вратовръзки, единствено тъй като са били изпратени неверни ризи. Тъй като един от членовете на екипа – Джон Савидж има контакти в Англия, от „ Нотс Каунти “ пращат първите черно-бели екипи на тима.
Сред най-известните прозвища на тима са „ Старата госпожа “, „ бианконерите “ и „ зебрите “. „ Старата госпожа “ в действителност е игра на думи. Juventus от латински значи „ младост “, „ младеж “. Другата част от прякора – „ госпожа “ или „ дама “ е метод за лоялност към клуба. „ Ювентус “ е тимът с най-вече почитатели в Италия – над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни почитатели.„ Ювентус “ е и измежду най-подкрепяните тимове в света с 480 милиона почитатели (85 милиона от които единствено в Европа).
В Пловдив за първи път е празнуван Денят на националните будители
Денят на националните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност. Празникът се отбелязва годишно с факелни шествия на 1 ноември и е формален празник в Република България.
Духовното просвещение на българския народ дава подтик на националноосвободително придвижване по българските земи. България, преди малко отхвърлила османското господство, осъзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе битка за национално избавление. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност на националните будители освен като посочват улици, читалища и учебни заведения на тяхно име.
Окръжен с всенародна респект и самопризнание, считан за небесен настойник на българския народ и страна, свети Иван Рилски е останал в националната памет като пример за безрезервност, безсребърничество, обич към близък и отечеството. Народната любов и почитание към този светец остават живи през вековете на османското господство. Почитани са и доста други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
През 1922 година Стоян Омарчевски — министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски, по самодейността на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, доктор Михаил Арнаудов, доктор Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна черква продължава да употребява Юлианския календар — чак до 1968 година Съответно 19 октомври — денят, в който се празнува св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.) На 28 юли 1922 година
Министерството на националното просвещение излиза с окръжно № 17743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “. На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника. На 13 декември същата година XIX Народно заседание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната отмора. На 3 февруари 1923 година цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители. Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци и ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
Прокламацията за Деня на националните будители:
„ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “
Провежда се първият мач в историята на NBA
В Националната баскетболна асоциация е професионален баскетбол лига в Северна Америка. Лигата се състои от 30 тима (29 в Съединени американски щати и 1 в Канада) и е една от четирите съществени професионални спортни лиги в Съединените щати и Канада. Това е водещата мъжка професионална баскетболна лига в света.
Лигата е учредена в Ню Йорк на 6 юни 1946 година като Баскетболната асоциация на Америка (BAA). Променя името си на Национална баскетболна асоциация на 3 август 1949 година, откакто се слива с конкуриращата се Национална баскетболна лига (NBL). Редовният сезон на НБА продължава от октомври до април, като всеки тим играе 82 мача. Плейофният шампионат на лигата продължава до юни. От 2020 година NBA играчите са най-добре платените спортисти в света по междинна годишна заплата на състезател.
НБА е деен член на USA Basketball (USAB), който е приет от FIBA (Международната баскетболна федерация) като народен управителен орган за баскетбол в Съединените щати. Няколко интернационалните офиса на лигата, както и обособени екипи, са ориентирани от основния офис в Midtown Manhattan, до момента в който нейните NBA Entertainment и NBA TV студиа са ориентирани от офиси, ситуирани в Secaucus, Ню Джърси.
В Северна Америка НБА е третата най-богата професионална спортна лига след Националната футболна лига (NFL) и Мейджър лийг бейзбол (MLB) по доходи и измежду първите четири в света. На Милуоки са ръководещи първенци, като бити на Phoenix Сънс 4-2 в 2021 финала.
Създаден е Европейският съд по правата на индивида
Европейският съд по правата на индивида е правораздавателна институция на Съвета на Европа, основана с Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи от 1950 година (наричана още Европейска спогодба по правата на човека). Седалището е в Страсбург, Франция.
Европейски съд по правата на човека е орган към Съвета на Европа, юрисдикцията на който се популяризира върху всички държави-членки на Съвета на Европа, утвърдили Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи и включва всички въпроси, отнасящи се до тълкуването и използването на Конвенцията по отношение на интернационалните каузи и тъжби на обособени лица.
Има правото, въпреки и непублично и неявно да разузнава на територията на утвърдилите Европейска конвенция за правата на човека.
Жалбите за нарушавания от страна на държавите-членки се подават в Страсбург и се разпределят в един раздел. Неоснователните тъжби се отхвърлят от комисия от трима съдии с единомислещо гласоподаване. Значимите тъжби се преглеждат от Камарата. Решения от по-голямо значение могат да се апелират пред Голямата камара. Всяко решение на съда е обвързано със страните-членки и би трябвало да бъде съобразено с тях.
Това е работата на Комитета на министрите на Съвета на Европа за надзор на осъществяването на правосъдни решения. Този орган не може да принуди страните да се преценяват и крайната глоба за несъблюдение е изключване от Съвета на Европа.
През 1999 година Съдът е натрупал ресурс от 60 000 каузи, които нарастват до 100 000 през 2007 година В началото на 2010 година съдът е натрупал над 120 000 каузи, а в листата на чакащите има каузи за години напред. Около 1 на всеки 20 случая, показани в Съда, се смята за позволен. През 2007 година Съдът произнася 1503 присъди. При настоящия ритъм на деяние, на Съда би му лишило 46 години, с цел да навакса изоставането.
Ден на българската публицистика
На 1 ноември, наред с Деня на будителите, честваме и Деня на българската публицистика. Той се отбелязва от 1907 година в деня на църковния празник на Светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, определен за патронен и на първата журналистическа организация в България - Дружеството на столичните публицисти.
Пръв ръководител на сдружението, учредено през 1905 година, е българският публицист и журналист Йосиф Хербст, завещал на поколенинията максимата: „ Никому в сгода, никому на инат ”.
Дейността на сдружението е ориентирана основно към професионалните въпроси и отбраната на моралните и материални ползи на журналистическата гилдия в София. Първата стъпка е направена още на 23 февруари 1908 година, когато са учредени три фонда: " Пенсионен ", " Подпомагане " и " Журналистически дом ". Организацията издава " Вестник на вестниците ". В края на 1950 година съюзът прекратява своето независимо битие и се влива в обединявания Профсъюз на служащите от просветата, печата и политико-обществените институции.
Днес професионалните, обществените и синдикални права на публицистите у нас са приоритет в работата Съюза на българските публицисти, в който представители на колегията членуват на непринуден принцип.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ